Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 10.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на седемнадесети
юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №3740 по описа на СГС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ищеца Е.Д.Я. срещу решение от 22.11.2019 г. по гр.д. №35426/2019 г. на
Софийския районен съд, 168 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от
жалбоподателя срещу С.п.на Р.Б. иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр.
чл.225 ал.1 КТ за разликата над сумата от 5149,77 лв. до размера от 7470,00 лв.
и за периода 01.10.2019 г. – 27.11.2019 г., представляваща обезщетение за
оставане без работа вследствие на незаконното уволнение, като ищецът е осъден
да заплати на ответника разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно, тъй като към датата на депозиране на въззивната жалба е
изтекъл пълният 6-мес. период, през който е останала без работа. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната
му част и да уважи
предявения иск до посочения по-горе размер.
Претендира разноски.
Въззиваемата
страна С.п.на Р.Б. в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение
да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Решението
не е обжалвано от ответника в частта, в която са уважени исковете с правно
основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ, и в частта, в която искът с правно основание чл.344
ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ е уважен до посочения по-горе размер, и от ищеца в частта, в която искът с правно основание
чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ е отхвърлен над посочения по-горе размер до
пълния претендиран размер от 8400,00 лв., поради което решението в тези части е
влязло в законна сила.
Във въззивното
производство на основание чл.266 ал.2 ГПК е допуснато извършване констатации по
оригинала на трудовата книжка на ищеца, от които се установява, че трудовото
правоотношение на ищеца с ответника е прекратено, считано от 27.05.2019 г.,
като след това няма отбелязване за започване на работа по трудово
правоотношение при същия или при друг работодател.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима. Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по
тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесното решение е валидно, допустимо, но неправилно по
следните съображения:
Искът за
заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение
предполага установяване незаконността на прекратяването на трудовото
правоотношение и оставането на ищеца без работа в резултат от уволнението за
процесния период. Съгласно ТР №6/2013 на ОСГК на ВКС, при предявен иск по чл.344 ал.1 т.3 КТ вр. чл.225 ал.1 КТ доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал
без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца.
Оставането на
ищеца без работа не се оспорва от ответника, но същевременно при извършения
оглед на оригинала на трудовата книжка пред въззивната инстанция /о.с.з. на
17.06.2020 г./ съдът не е констатирал отбелязване за започване на работа по
трудово правоотношение на ищеца при същия или при друг работодател, поради
което намира за доказан фактът за оставане на ищеца без работа през процесния
период. Трайна е практиката на ВКС /напр. решение №326/03.08.2010 г. по гр.д.
№1498/2009 г. на ІІІ ГО/, че когато съдебното дирене в първоинстанционния съд е
приключило преди изтичането на заявения с иска 6-мес. период на обезщетението,
е допустимо във въззивното производство събирането на нови доказателства за
новонастъпилите обстоятелства - оставането на ищеца без работа до края на
периода. Този извод следва от доказателствените правила в чл.266 ГПК.
Видно от
приетото по делото заключение на ССчЕ, което съдът кредитира напълно, БТВ,
получено от ищеца за мес.12.2018 г., за който страните не спорят, че е
последният пълен отработен месец за ищеца при ответника, възлиза на сумата от
1245,00 лв.
Разпоредбата на
чл.228 ал.1 КТ сочи, че БТВ за определяне на обезщетенията по този раздел на КТ
/Други видове обезщетения/ е полученото от работника или служителя брутно
трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника
или служителя месечно БТВ.
Поради изложеното, съдът споделя
извода на първоинстанционният съд, че дължимото се на ищеца обезщетение следва да бъде определено върху
сумата от 1245,00 лв. За периода 27.05.2019 г. –
27.11.2019 г. размерът на дължимото се на ищеца обезщетение възлиза на сумата
от 7470,00 лв.
С оглед на
изложеното, решението на СРС следва да бъде отменено в частта, в която е
отхвърлен искът с правно основание чл.344 ал.1
т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ за разликата над сумата от 5149,77 лв. до размера от
7470,00 лв. и за периода 01.10.2019 г. – 27.11.2019 г., като на ищеца бъде присъдена допълнително сумата от 2320,23 лв.
Решението следва да се отмени и в частта, в която ищецът е осъден да заплати на
ответника разноски за разликата над сумата от 11,07 лв.
С оглед изхода
на делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да
се присъдят допълнително разноски в първоинстанционното производство в размер
на сумата от 16,36 лв., представляваща адвокатско възнаграждение и във
въззивното производство в размер на сумата от 300,00 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение, а на основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да
заплати по сметка на СРС сумата от 92,81 лв., представляваща държавна такса и
по сметка на СГС сумата от 46,41 лв., представляваща държавна такса.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №282752 от 22.11.2019 г., постановено по гр.д. №35426/2019
г. по описа на СРС, ГО, 168 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният
от Е.Д.Д.-Я.,
ЕГН **********, адрес: ***, срещу С.п.на Р.Б., ЕИК *****, адрес: гр.
София, ул. „*****, иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ за разликата над сумата от 5149,77 лв. до сумата от 7470,00
лв., представляваща обезщетение за оставането и без работа за периода
01.10.2019 г. - 27.11.2019 г. вследствие на незаконното уволнение, и в частта,
в която Е.Д.Д.-Я.,
ЕГН **********, адрес: ***, е осъдена да заплати на С.п.на Р.Б., ЕИК *****,
адрес: гр. София, ул. „*****, разноски за разликата над сумата от 11,07 лв., и вместо него постановява:
ОСЪЖДА С.п.на Р.Б., ЕИК *****,
адрес: гр. София, ул. „*****, да заплати на Е.Д.Д.-Я., ЕГН **********,
адрес: ***, на основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ допълнително сумата
от 2320,23 лв. /или разликата над присъдените 5149,77 лв. до 7470,00
лв./, ведно със законната лихва, считано от 20.06.2019
г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение за оставане без
работа в резултат на незаконното уволнение за периода 01.10.2019 г. – 27.11.2019 г.
ОСЪЖДА С.п.на Р.Б.,
ЕИК *****, адрес: гр. София, ул. „*****, да заплати на Е.Д.Д.-Я., ЕГН **********, адрес: ***, на
основание чл.78 ал.1 ГПК допълнително сумата от 16,36 лв., представляваща разноски в
първоинстанционното производство и сумата от 300,00 лв., представляваща
разноски във въззивното производство, а на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати
по сметка на СРС допълнително сумата от 92,81 лв., представляваща
държавна такса и по сметка на СГС сумата от 46,41 лв.,
представляваща държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.