Р Е Ш Е Н
И Е №
Гр. Провадия, 07.11.2014 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и осми октомври, две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОНКА СЛАВОВА
при участието на секретаря И.В.,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 189 по описа на ПРС за 2014
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
. 127, ал. 2 от СК от В.Г.Я., с ЕГН: **********,*** 16 срещу А.М.Х., с ЕГН: **********
за присъждане на родителските права по отношение на родените от
фактическото съжителство между страните
малолетни деца - С. В. Г., ЕГН: **********
и А. В. Г., ЕГН: ********** и за осъждане на ответницата да заплаща месечна
издръжка в размер на 85 лева месечно за
всяко от децата, считано от датата на завеждане на исковата молба, с падеж
всяко десето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска до настъпване на законни основания за нейното
прекратяване или изменение, както и за определяне режим на лични отношения на
майката с децата в следния смисъл: майката да има право да вижда и взема децата
си всяка първа събота от месеца от 09,00 ч до 18,00 часа, както и десет дни
през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
В предявената на 05.03.2014 г., искова
молба ищецът твърди, че от фактическото
му съжителство с ответницата имат родени две малолетни деца – С. и А.. Твърди
се, че след раждането на второто дете през 2010 г. майката на децата без
никаква причина е напуснала общото жилище и се установила да живее в *******.
Понастоящем е напуснала и ******* и на ищеца не му е известно къде се е
установила. От този момент не се е интересувала от децата, как живеят, растат и
се възпитават и с какво се издържат, поради което бащата счита, че съдът следва
да присъди родителските права на него и да бъде осъдена майката да заплаща
месечна издръжка в полза на своите низходящи.
В срока по чл. 131 от ГПК назначения
за особен представител на ответницата адв. З. е
депозирал писмен отговор, в който
изразява становище за допустимост на иска, но заявява, че не е в състояние да
вземе становище относно основателността му преди ответницата да бъде изслушана.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа така
депозираната искова молба и моли същата да бъде уважена.
Особеният
представител на ответницата адв. З. поддържа така депозирания отговор.
Контролиращата страна
Дирекция “Социално подпомагане”, гр. Провадия, в представения по делото
социален доклад поддържа становище, че към настоящия момент единствено бащата
полага грижи за децата и им предоставя издръжка като разполага с необходимия
родителски капацитет, за да осигури правилното им израстване и развитие, между него
и децата съществува силна връзка и емоционална близост, изразява желание да
продължи да ги отглежда в семейна среда, а майката се е дезинтересирала от тях и
не ги е търсила от момента на фактическата й раздяла с бащата преди около две
години.
Като прецени
достоверността на поддържаните от страните твърдения в доказателствения
контекст на делото, съдът установи следните относими към спора факти:
Видно от представените в
заверен препис две удостоверения за раждане децата С. В. Г., родена на *** г. и
А. В. Г., роден на *** г., са низходящи на двамата спорещи. Към момента на
приключване на устните състезания пред настоящата инстанция децата не са
навършили пълнолетие.
В социалния доклад на Д
“СП” – Провадия се сочи, че ищецът и ответницата са съжителствали на съпружески
начала и от съжителството си имат родени две деца – С. и А. като родителите неколкократно са се разделяли, а последно преди около две
години ответницата окончателно напуснала общия им дом, оставяйки двете си деца
на грижите на ищеца. В доклада се твърди, че понастоящем само бащата полага
директни грижи за децата, подпомаган от своите родители като им е осигурл
всичко необходимо за правилното им развитие и притежава нужния родителски
капацитет. Според извършеното проучване майката, след фактическата си раздяла с
бащата не се е интересувала от отглеждането, израстването и възпитанието на
децата си и от момента на раздялата си с ищеца не ги е търсила и не им е
предоставяла издръжка.
Като писмено доказателство
по делото е приет трудов договор на ищеца, удостоверяващ трудовата му
ангажираност и размера на месечното му възнаграждение, възлизащ на 310 лева
основно месечно възнаграждение.
Ангажирани са и гласни
доказателства посредством разпит на свидетеля Г. Я. В. –
баща на ищеца, който заявява, че живее заедно с ищеца и двете му деца А. и С..
Твърди, че всички заедно се грижат за децата, а майката заминала преди две
години и свидетелят няма информация къде се намира, но чул от хората, че тя има
още две деца.
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Разпоредбата на чл. 127,
ал. 2 от СК урежда хипотезата на разрешаване на спор, възникнал между разделено
живеещи родители, необвързани в брак, касаещ местоживеенето на родените от
съвместното съжителство на родителите деца. При положение, че родителите не са
в законен брак и не живеят заедно, съдът, освен определяне местоживеенето на
децата, дължи служебно произнасяне и относно упражняването на родителските
права и произтичащите от това въпроси, свързани с режима на лични отношения
между родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права
и децата, както и дължимата им издръжка. Липсата на съжителство между
родителите прави невъзможно съвместното осъществяване на родителските функции и
съдът следва да определи кой от родителите ще упражнява родителските права,
като се ръководи от интересите на децата. На съвкупна преценка подлежат всички
обстоятелства, имащи значение за конкретния случай. Изхождайки от интересите на
детето, при решаване на същите, настоящата инстанция съблюдава следните
обстоятелства: родителски качества; полагане на грижи и умения за възпитание;
подпомагане подготовката за придобиване на знания, трудови навици и др.;
жилищно-битови условия на живот на страните; социално обкръжение; възраст и пол
на детето; привързаност между дете и родител; моралните качества на родителите
и помощ от трети лица.
Предоставяне упражняването
на родителските права по отношение на малолетните С. В. Г., ЕГН: ********** и А. В. Г.,
ЕГН: **********, претендира единствено ищецът като от събраните по делото доказателства се
установи, че ответницата е напуснала семейното жилище преди около две години и
от този момент се е дезинтересирала от малолетните си низходящи, за които не
полага грижи и не им предоставя издръжка. От този момент единствен ищецът в
настоящото производство полага грижи за децата и им предоствавя нужната издръжка,
както и всичко необходимо съобразно материалните си възможности за правилното им
физическо и емоционално развитие, което се установи по категоричен начин от
събраните по делото доказателства. Поради това обстоятелство съдът следва да
уважи молбата на ищеца като постанови родителските права да бъдат упражнявани
от него.
При определяне на режима
на лични отношения между децата и тяхната майка съдът съобразява установеното
по делото обстоятелство, че от повече от две години Е. В. не е виждала С. и А.
и не е поддържала никакви контакти с тях, което обстоятелство без съмнение е
довело до отчуждение между родителя и неговите низходящи, поради което съдът
намира, че подходящ в случая е следният режим на лични отношения с майката,
предложен от ищцовата страна, а именно: майката
да има право да вижда и взема децата си всяка първа събота от месеца от 09,00 ч
до 18,00 часа, както и десет дни през лятото, когато бащата не е в платен
годишен отпуск.
По отношение на дължимата
от ответницата издръжка:
Разпоредбата на чл. 143,
ал. 1 от СК вменява в безусловно задължение на родителите да издържат своите
ненавършили пълнолетие деца. Предвид установената помежду им родствена връзка и
възрастта на децата, такава в тяхна полза се дължи от ответницата А.Х.. При
определяне размера на издръжката се
съблюдават следните обстоятелства: минималния размер, определен от закона в чл.
142, ал. 2 от СК, който понастоящем е 85 лева, конкретните нужди на детето и
възможностите на родителя да заплаща необходимата за неговия низходящ издръжка.
По делото не се събраха доказателства относно материалното положение на
ответницата, а и с оглед посочения от ищеца размер на претендираната издръжка, съдът намира, че следва да определи такава в минималния, предвиден в
закона размер като ответницата следва да бъде осъдена да заплаща по 85 лева
месечно в полза на всяко от децата си, с падеж всяко десето число на месеца, за
който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от
датата на подаване на исковата молба.
Съобразно чл. 78, ал. 6 от ГПК, ако
искът бъде уважен и предявилият го е освободен от внасяне на държавна такса при
учредяване на производството, следващата се за разглеждането му такава се
възлага на осъдената страна. Държавната такса по производството, дължима от
ответницата по предявения иск с правно оснние чл. 143, ал. 1 от СК е в размер на 244,80 лева.
Мотивиран от
гореизложените съображения, Провадийският районен съд
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА децата С. В.
Г., ЕГН: ********** и А. В. Г., ЕГН: **********,*** 16
да живеят при баща си В.Г.Я., с ЕГН: **********,*** 16, на основание чл.
127, ал. 2 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата С. В. Г., ЕГН: ********** и А. В. Г.,
ЕГН: **********,*** 16 на бащата В.Г.Я., с
ЕГН: **********,*** 16.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения
на А.М.Х., с ЕГН: ********** с децата С. В.
Г., ЕГН: ********** и А. В. Г., ЕГН: **********,***
16, като й дава възможност да ги вижда и взема при себе си всяка първа
събота от месеца от 09,00 ч до 18,00 часа, както и десет дни през лятото,
когато бащата не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА А.М.Х., с ЕГН: **********, да заплаща в полза на децата си С. В. Г., ЕГН: **********
и А. В. Г., ЕГН: **********,*** 16 месечна издръжка в
размер на 85 /осемдесет и пет/ лева за всяко дете, чрез техния баща и законен
представител В.Г.Я., с
ЕГН: **********, ведно
със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от 05.03.2014 г. с падеж десето число на месеца, за
който се дължи издръжката, до настъпване на законовото основание за нейното
изменение или прекратяване, на основание чл.143, ал.1.
ОСЪЖДА А.М.Х., с ЕГН: **********, да заплати в полза на Държавата, по сметка на Провадийски районен съд сумата от 244,80 лева /двеста четиридесет и четири лева и осемдесет стотинки/, представляваща държавна такса на основание чл.78, ал. 6
от ГПК и Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК и сумата от 5/пет лева/ за издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
Децата С. В. Г., ЕГН: ********** и А. В. Г.,
ЕГН: **********,*** 16 имат право на въззивна жалба срещу решението в съответствие с
разпоредбата на чл. 15, ал. 8 от ЗЗДт, като техните права могат да се
реализират чрез Дирекция “Социално подпомагане”, гр. Провадия, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението от Дирекцията.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: