№ 27053
гр. София, 13.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20211110147422 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Тринадесета ГПК.
При извършена проверка във връзка с чл. 140 ГПК съдът намира следното.
Производството по делото е образувано по предявени от „****“ ЕАД против Л.
И. В. и М. Г. И. обективно кумулативно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ за
признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца солидарно, както следва:
сумата от 10 348,91 лв., представляваща главница по договор за текущо потребление
от 06.07.2007 г. и анекс от 26.10.2009 г. към него, ведно със законна лихва за периода
от 13.12.2011 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 1 861,39 лв. –
договорна лихва за периода от 30.10.2010 г. до 12.12.2011 г. и сумата от 35 лв. – заемни
такси, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 09.01.2012 г. по гр.
д. № 56148/2011 г. по описа на СРС, 66 състав.
По процедурата. Заповедта за незабавно изпълнение е издадена срещу Л. И.
В. – кредитополучател, и поръчителя М. Г. И.. Заявител по заявлението е **** ЕАД. По
издадения ИЛ е образувано ИД № 226/2014 г. по описа на ЧСИ С.С., рег. № ***, с
район на действие СГС. По ИД заповедта за изпълнение е връчена ведно с ПДИ на
двете длъжници по реда на чл. 47 ГПК през м. 02.2015 г. След това повторно е връчена
ПДИ ведно със заповедта лично на длъжниците на 25.05.2021 г., като са подадени
възражения на 08.06.2021 г. Възраженията са върнати като просрочени с определение
от 17.01.2022 г. по гр. д. № 56148/2011 г. по описа на СРС, 66 състав, като същото е
отменено с определение № 3623/20.04.2022 г. по в. ч. гр.д. № 2430/2022 г. по описа на
СГС. Следователно възраженията са подадени в срок, поради нередовност на
връчването през 2015 г. съгласно мотивите на определението на СГС. С разпореждане
от 29.06.2021 г. с номер 2014***4, връчено на заявителя **** ЕАД, са дадени
указания по чл. 415 ГПК. В едномесечния срок е подадена искова молба по чл. 422
ГПК – дата пощ. кл. от 11.08.2021 г., като разписката на *** се намира на л. 54 от
заповедното пр-во. Искът е подаден от цесионера „****“ ЕАД поради настъпила след
издаване на ЗНИ цесия – на 12.07.2012 г.
Съдът не споделя доводите в отговорите на исковата молба, че цесионерът не
1
може да предяви иска по чл. 422 ГПК, а само цедентът. Ответниците прилагат
разширително тълкуване на т. 10 б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. Сочат, че въпреки че в ТР се сочело, че искът
може да бъде предявен и от цесионера, то следвало да се отчете дали не е налице
заличен търговец. Подобни мотиви в ТР изобщо не са развити. Посочено е в ТР, че
указания по чл. 415 ГПК се дават само и единствено на цедента / известния за съда
заявител по заявлението и за целите на заповедното пр-во единствен сигурен кредитор
на вземанията/ и в така започналия да тече едномесечен срок искът по чл. 422 ГПК би
могъл да бъде предявен и от цесионера. Изрично е посочено в т. 10 б от ТР, че
„прилагането на процесуалните правила за приемство в процеса по чл. 227 ГПК и за
прехвърляне на спорното право по чл. 226 ГПК се съобразяват със специалните
процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото
на иск по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК“, както и че „в диспозитива на съдебното
решение по установителния иск съдът следва да отрази настъпилото правоприемство в
страните по издадената заповед за изпълнение“. Допустимо е предявяването на
исковете по чл. 422 ГПК от цесионера, както е в случая.
Ищецът твърди, че е сключен договор за текущо потребление от 06.07.2007 г. и
анекс от 26.10.2009 г. към него с кредитодател **** ЕАД и кредитополучател Л. И. В. и
поръчител ответника М. Г. И. съгласно договор за поръчителство от 06.07.2007 г. и от
26.10.2009 г. По силата на договора е предоставен кредит от 11 000 лв, като срокът на
договора е до 26.09.2019 г. според анекса. Ответникът не е изпълнил задълженията си
по договора и вземанията са обявени за предсрочно изискуеми на осн. чл. 19,2 ОУ и
чл. 21 ОУ на 04.01.2011 г./посочено в извлечението/. С договор за продажба на
вземания от 12.07.2012 г. **** ЕАД е прехвърлила вземанията на ищеца, за което
последният е уведомил длъжниците с писма.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от кредитополучателя Л. И.
В.. Ответникът не оспорва да е сключил договора от 2007 г. и да е усвоена отпусната
сума; да е приел ОУ на **** ЕАД срещу подпис. Не оспорва и да е сключен соченият
от ищеца договор за цесия, както и вземанията по договора да са били предмет на този
договор и да са прехвърлени на ищеца. Оспорва иска за главница по основание и
размер.
Твърди на първо място, че е сключил договора като потребител, поради което
е приложим ЗПК /Обн., ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 1.10.2006 г., отм., бр. 18 от
5.03.2010 г./. Съгл. чл. 16, ал. 1 от този закон кредиторът може да прехвърли
вземанията си срещу потребителя на друго лице само при условие че договорът за
потребителски кредит предвижда такава възможност, а в случая подобна клауза в
договора липсва. Вписаната в ОУ клауза на т. 25 /посочено в отговора т. 24, но става
дума именно за т. 25 със соченото от ответника съдържание/ в която е предвидено
подобно право за кредитора, ответникът счита за нищожна като неравноправна по арг.
от чл. 143, ал. 1, т. 15 ЗЗП / Обн. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.06.2006 г./, който
гласял, че неравноправна е клауза, която дава възможност на търговеца или доставчика
без съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията си по договора,
когато това може да доведе до намаляване на гаранциите за потребителя. Ответникът
счита, че в случая с цедиране на вземането са нарушени правата му, понеже: за
длъжника не е безразлично кое лице му е кредитор; ищецът е небанкова институция за
разлика от първоначалния кредитор; в договора не е предвидена огледална клауза, по
силата на която е допустимо заместване на длъжника по см. на ЗЗД, в полза на
длъжника. Ответникът оспорва тази, а и всички клаузи от договора да са индивидуално
2
уговорени. Поради това ответникът намира клаузата на т. 25 ОУ да е нищожна като
неравноправна и по арг. от чл. 16, ал. 1 ЗПК, който не допуска цедиране на това
вземане, счита договора за цесия за нищожен на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД –
противоречие на императивна норма.
На второ място, сочи, че договорът за кредит също недействителен поради:
неуведомяване потребителя за всички условия на потребителския кредит преди
сключването на договора на осн. чл. 14, ал. 1 вр. чл. 6, ал. 1 ЗПК;
липса на изискуеми реквизити по чл. 7, т. 6, 7, 9 и 10 ЗПК - годишен процент на
разходите по кредита; условията, при които посочените в т. 6 разходи по кредита
могат да бъдат променяни; разходите по чл. 21, ал. 2, с изключение на тези, които
възникват поради неизпълнение на договора от страна на потребителя; и
елементите на общата стойност на кредита, на осн. чл. 14, ал. 1 ЗПК.
Относно второто възражение сочи, че макар клаузи относно ГПР и таксите да се
съдържат в ОУ, то съответните клаузи на ОУ /чл. 9,1 / от своя страна са
недействителни като неравноправни по см. на ЗЗП, понеже са неясни. Излага също
така, че законодателят е пропуснал да предвиди, че подобни уговорки не могат
принципно да се съдържат в ОУ, а само в договора. Сочи, че ГПР е посочен като
процент, но е уточнен в договора начинът на формиране.
На трето място, твърди, че клаузата на чл. 8,1 и чл. 9,3 ОУ относно размера на договорната лихва, уговорена в нефиксиран размер, е неравноправна и нищожна на осн. чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗПК /редакция от 2006 г./, според който неравноправна е клауза, която
На четвърто място, прави възражение за давност, като се позовава на бездействието на кредитора по образуваното ИД и липсата на същински действия по ИД, които да прекъсват давността по см. на ТР
На пето място, оспорва исковете по размер.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от поръчителя М. Г. И..
Ответникът не оспорва да е сключил договора от 2007 г. и да е усвоена отпусната
сума; да е приел ОУ на **** ЕАД срещу подпис. Не оспорва и да е сключен соченият
от ищеца договор за цесия, като вземанията по договора да са били предмет на този
договор и да са прехвърлени на ищеца. Не оспорва и да е сключил договор за
поръчителство от 06.07.2007 г. и от 26.10.2009 г., по силата на които е станал
поръчител на кредитополучател.
Сочи обаче, че от датата на обявяване на предсрочната изискуемост –
04.01.2011 г., до подаване на заявлението на 13.12.2011 г. са изминали повече от 6
месеца. Поддържа изложените от другия ответник възражения.
С оглед заявеното от ответника в отговора ответниците не спорят, че е сключен
договор за текущо потребление от 06.07.2007 г. и анекс от 26.10.2009 г. към него с
кредитодател **** ЕАД и кредитополучател Л. И. В. и поръчител ответника М. Г. И.
съгласно договор за поръчителство от 06.07.2007 г. и от 26.10.2009 г.; че
кредитополучателят и поръчителят са сключили/подписали договорите; че ответниците
са приели ОУ на **** ЕАД; че по силата на договора е предоставен кредит от 11 000
лв, като срокът на договора е до 26.09.2019 г. ; че сумите по кредита са усвоени от Л.
И. В.; че с договор от 12.07.2012 г. **** ЕАД е прехвърлила вземанията си по
процесния договор за кредит, обезпечен с поръчителство, ведно с привилегиите и
обезпеченията, на ищеца, като ответниците са надлежно уведомени за това.
По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже възникване на
правоотношение по договора за банков кредит с твърдяното от ищеца съдържание, в
3
т.ч. относно договорната лихва; настъпване на падежа на задълженията, вкл. като
предсрочно изискуеми, вкл. че ответниците са уведомени за настъпилата предсрочна
изискуемост; При установяване на горното в тежест на ответника е да докаже, че е
изпълнил точно задълженията си по договора.
По възраженията за нищожност по ЗПК в тежест на ищеца е да докаже:
валидност на клаузите, вкл. че лихвеният процент е останал непроменен през периода
на изплащане на кредита; че клаузите по договора са индивидуално уговорени; че
промяната на възнаградителната лихва е в зависимост от обективни пазарни фактори,
които не зависят от волята на ответника и които позволяват както увеличаване на
лихвата, така и нейното намаляване при настъпване на съответните пазарни обективни
условия; че е налице подробна методология относно вида, тежестта и количествените
измерения на ценообразуващите компоненти.
По възраженията за нищожност в тежест на ответниците е да докажат
възраженията си за нищожност на клаузите; възражението си за давност.
Във връзка с чл. 140 ГПК делото следва да бъде насрочено в о.с.з., като съдът с
настоящето определение дава и проект на доклад на същото. Неоснователно е искането
на ответника да му бъде издадено СУ, по силата на което да се снабди с препис от изп.
дело. Ответникът е страна – длъжник по делото.
По тези мотиви и на основание чл. 140 ГПК, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 21.11.2022 г. /понеделник/ от 15,45 часа, за която дата и
час да се призоват страните.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да
изрази становище по сочените в отговора клаузи на договора, за които се твърди да са
нищожни; както и дали изобщо е увеличаван лихвеният процент в исковия период.
Дава възможност на ищеца да формулира в същия срок допълнителни въпроси към
ССчЕ.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 56 148/2011 г. по описа на СРС, 66 състав.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговорите писмени
доказателства.
По искането за ССчЕ по въпроси на двете страни съдът ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ
в о.с.з.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за издаване СУ.
УКАЗВА на ответника, че на основание нормата на чл. 40 ГПК страната, която
живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в
седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато лицата не посочат
съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. На
основание нормата на чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е
длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. (2) При неизпълнение на
задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
4
връчени.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има
характер на ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК,
който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито
съдебно заседание може да бъде обявен за окончателен доклад на делото по реда на чл.
146 ГПК.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях
ред за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните. На ищеца да се
изпратят преписи от отговорите на ответниците.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5