Р Е
Ш Е Н
И Е
№521
03.09.2020г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в
открито съдебно заседание на пети август две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател:
Хайгухи Бодикян
Членове:
Пенка Костова
Росица
Чиркалева
при секретаря Светла Иванова и в
присъствието на прокурор Антон Стоянов при Окръжна прокуратура - Хасково, като
разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД
(К) № 455 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1
от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ) - София, подадена чрез
пълномощник, против Решение №45 от 19.02.2020г., постановено по АНД №1245 по
описа на Районен съд – Хасково за 2019г.
В касационната жалба се твърди,
че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие с материалния закон. На първо място се сочи, че с решението си
съдът отменил акт, за който не бил сезиран, тъй като жалбата била против
Наказателно постановление №11-01-814/2018 от 15.04.2019г., а било отменено НП
№11-01-814/2018 от 55.04.2019г. На следващо място се счита, че неправилно
районния съд приел, че деянието не било извършено от сочения в НП нарушител и
че било налице нарушение в квалификацията на нарушителя – възложител на
обществени поръчки. Това било така, тъй като видно от обстоятелствената част на
АУАН и НП, въпросният договор бил сключен в резултат на проведена процедура,
която била открита с решение №19/24.02.2016г. от управителя на дружеството, в
качеството му на възложител и лице по чл.8, ал.3 от Закона за обществените
поръчки, каквото качество лицето притежавало към датата на откриване н
процедурата, но не и към датата на нарушението и повдигане на административното
обвинение. Сочи се, че към 15.04.2016г. настъпила законодателна промяна, която
се изразявала в отмяна на ЗОП, който действал към датата на решението за
откриване на поръчката и влязъл в сила на нов ЗОП, при чието действие бил
сключен и изменения договор за обществена поръчка. С настъпилата законодателна
промяна, възложителите на обществени поръчки били определени в нормата на чл.5
от ЗОП, като съобразно чл.5, ал.4, т.1 от същия закон, секторни възложител били
представляващите публичните
предприятия и техни обединения, когато извършвали една или няколко секторни
дейности, като секторните дейности били визирани в разпоредбата на чл.123 от
ЗОП, сред които била и водоснабдяването. Въз основа анализа на цитираните
разпоредби се прави заключение, че правилно към дата на извършване на
нарушението управителя на дружеството бил определен като възложител по чл.5,
ла.4, т.1 от ЗОП, който несъмнено бил представляващ публичното предприятие по
силата на §2, т.42 от ДР на ЗОП, т.е. такъв какъвто бил и към дата на откриване
на процедурата по възлагане на обществената поръчка, описаната в
обстоятелствената част на санкционния акт и правилно бил квалифициран към дата
на извършване на нарушението. Обобщава се, че по ЗОП, в сила от 15.04.2016г.
юридическото лице „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД не било възложител на
обществени поръчки за разлика от отменените текстове на закона. За неправилен
се счита и извода на съда относно нормата, с която било санкционирано
процесното деяние. В случая приложение намирала разпоредбата на чл.255, ал.3 от
ЗОП, а не както приел РС чл.255, ал.3 във вр. с чл.259 от същия закон.
Последният бил приложим за лицата с делегирани правомощия, каквито не били
налице, тъй като нарушението било извършено от самия възложител. В случая, от
всички доказателства по делото, следвало да се приеме за доказано авторството
на вмененото нарушение. На следващо място се счита, че не било нарушено правото
на защита на наказаното лице, тъй като актът за установяване на административно
нарушение му бил връчен и той се запознал с него, а съдържащото се там, както и
в НП, описание било достатъчно за да се преценят индивидуализиращите признаци
на нарушението към нормативно установените критерии. Спазени били и
изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и не се сочили доказателства,
опровергаващи изложеното в АУАН. Последният, както и НП били издадени от
компетентни органи, при спазване на административнопроизводствените правила,
при правилно приложение на материалния закон и съобразяване с наличието или
липсата на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.
По изложените съображения се иска
отмяна на атакуваното съдебно решение и потвърждаване на отмененото с него
наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа от процесуален представител. Иска се обезсилване на решението на
районния съд, алтернативно отмяната му.
Ответникът – Т.Р.М., в
представена чрез пълномощник писмена защита, релевира доводи за неоснователност
на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково предлага решението на районния съд да бъде оставено в
сила.
Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши
проверка по реда на чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е основателна.
С атакуваното Решение №45/19.02.2020г.,
постановено по АНД №1245/2019г., Районен съд - Хасково е отменил Наказателно
постановление №11-01-814/2018 от 55.04.2019г., издадено от Директора на
Държавна финансова инспекция – София, с което на Т.Р.М. – управител на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр.Х., за нарушение на чл.116, ал.1, т.1
от Закона за обществените поръчки (ЗОП) и на основание чл.255, ал.3 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 720 лева.
За да отмени наказателното
постановление, районният съд установил, че не били допуснати нарушения на чл.40
от ЗАНН, а АУАН отговарял на чл.42 от ЗАНН. Констатирал, че обжалваното
наказателно постановление било издадено в шестмесечния преклузивен срок по
чл.34, ал.3 от ЗАНН, от компетентен орган и по съдържанието си отговаряло на
изискванията на чл.57 от ЗАНН. На следващо място, приел, че е налице съществено
процесуално нарушение при съставянето на АУАН и издаване на НП, което се
състояло в абсолютно противоречие на текстовото описание на нарушението и
диспозитива на същото. Конкретно посочил, че в текстовото описание на
нарушението било записано от наказващият орган, че жалбоподателят със Заповед
№181/03.08.2015г. на инж. Т.Р.М. - управител на „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД, гр. Х., в качеството на лице по чл.8, ал.3 от ЗОП (отм.), била открита
процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Доставка на
асфалтобетон плътна смес и студена асфалтова смес по обособени позиции, за
нуждите на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, гр.Х.“. След това обаче в диспозитива на нарушението било посочено
вече, че жалбоподателят бил възложител на обществени поръчки по смисъла на
чл.5, ал.4, т.1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП, обн. бр. 13 от
16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г.) и в това си качество извършил описаното
нарушение. Тоест, според съда, за жалбоподателя били посочени
две различни качества, а именно веднъж по чл.8, ал.3 от ЗОП (отм.) – лице което
представлява възложителя и във вторият случай по чл.5, ал.4, т.1 от Закона за
обществените поръчки (ЗОП, обн. бр. 13 от 16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г.)
- възложител. От така описаните в АУАН и НП
факти и обстоятелства, при които било извършено нарушението и от неговият
диспозитив, нямало как жалбоподателят да се ориентира и да разбере в качеството
на какво лице е нарушил посочените законови разпоредби, което било съществено
нарушение на административно производствените правила, водещо до отмяна на НП.
Горното нарушение на практика
водило след себе си и до още едно, свързано с процеса на налагане на
административното наказание, тъй като била ангажирана отговорността на
възложителя на обществената поръчка, който в случая бил „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, гр.Х., а не жалбоподателят. Нямало
пречка по отношение на последния да се приложи разпоредбата на чл.255, ал.3 от
ЗОП, действащ към момента на нарушението, но това следвало да е ясно обвързано
с качеството, в което лицето извършило нарушението, а именно като такова по
чл.8, ал.3 от ЗОП (отм.) или като лице по чл.7 от ЗОП, обн. бр. 13 от
16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016г. Иначе казано, съдът приел, че следвало да
се приложи чл.259, вр.чл. 255, ал.3 от ЗОП, който действал към датата на
нарушението. Това означавало, че незаконосъобразно било наложено и наказанието
на жалбоподателя, в такова качество което той нямал и което самият наказващ
орган посочил в обстоятелствената част на НП.
Настоящият състав на касационната
инстанция счита, че обжалваното съдебно решение е неправилно.
Не се споделя изводът на районния
съд относно наличие на съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН
и издаване на НП, изразяващо се в противоречие между текстовото описание на
нарушението в НП и диспозитива на същото по отношение на качеството на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.
Безспорно, от описанието на
нарушението в наказателното постановление става ясно, че към момента на
откриване на процедурата със Заповед №181/03.08.2015г. управителят на
дружеството е лице по чл. 8, ал. 3 от ЗОП (отм.) , а след това същият е наказан
в качеството му на възложител на обществената поръчка по смисъла на чл.5, ал.4,
т.1 от ЗОП (обн. ДВ бр. 13 от 16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г.). Съдът
обаче не е взел предвид, че към 03.08.2015г., когато е открита процедурата за
възлагане на обществената поръчка, ответникът по касация е бил именно лице по
чл.8, ал.3 от ЗОП (отм.) и това изрично е посочено в наказателното
постановление. В тази връзка неправилно районния съд е възприел извода за
лишаване на жалбоподателя от правото му да разбере в качеството на какво лице е
нарушил разпоредбите на ЗОП.
Районният съд правилно е възприел
фактическата обстановка по случая, но е формирал неправилен извод за качеството
на наказаното лице. В случая, в наказателното постановление изрично е уточнено,
че към датата на заповедта за откриване на процедурата за възлагане на
обществена поръчка чрез публична покана по реда на Глава осма „а“ от ЗОП (отм.)
управителят на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - Хасково е бил лице по
чл.8, ал.3 от ЗОП (отм.) , а към датата на осъществяване на нарушението и към
датата на ангажиране на отговорността му, управителят на дружеството вече е бил
възложител на обществена поръчка, като представляващ публично предприятие по
смисъла на § 2, т.42 от ДР на ЗОП.
На следващо място, неправилен е
изводът на районния съд, че в случая следвало да бъде приложен текстът на чл.259
вр. чл.255, ал.3 от ЗОП. Относима е именно нормата на чл.255, ал.3 от ЗОП,
приложена от административнонаказващия орган, доколкото не е налице хипотезата
на делегирани правомощия по смисъла на чл.259, във вр. с чл.7 от ЗОП, а е
налице друга, имено осъществяване на административно нарушение от страна на
възложител по смисъла на чл.5, ал.4, т.1 от ЗОП, какъвто в случая се явява
ответникът - Т.Р.М. – управител на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр.Х..
В конкретния случай е неприложима
разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, съгласно която, ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага
се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя, тъй като както към
момента на осъществяване на процесното административно нарушение, така и към
момента на издаване на наказателното постановление, вкл. и до настоящия момент,
редакцията на приложимите разпоредби е с идентично текстово съдържание, което
означава, че не е налице по-благоприятен за нарушителя закон.
Предвид гореизложеното,
настоящият касационен състав приема че оспореното съдебно решение, като
постановено в нарушение на материалния закон, следва да се отмени, а отмененото
с него наказателното постановление да се потвърди, тъй като от анализ на
относимата правна уредба и събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че лицето Т.Р. М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушението по чл.116, ал.1, т.1 от ЗОП, поради което правилно на
основание чл.255, ал.3 от ЗОП е била ангажирана административнонаказателната му
отговорност.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, пр. второ от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№45 от 19.02.2020г., постановено по АНД №1245 по описа на Районен съд – Хасково
за 2019г.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №11-01-814/2018 от 15.04.2019г., издадено от
Директора на Държавна финансова инспекция – София.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.