№ 1468
гр. Пазарджик, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Николинка Н. П.а
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. П.а Гражданско дело №
20235220101101 по описа за 2023 година
Обективно съединени искове с правно основание чл. 19 ал.2 ЗИНС във връзка с чл.
178 ал.1 т.3 и чл. 187 ал.5 т.2 ЗМВР за заплащане на трудово възнаграждение за положен
извънреден труд, както и чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна и законна лихва за забава .
Производството е образувано по искова молба на Л. П. П. ЕГН ********** с адрес :
гр. Пазарджик, ** представляван от адв. А. Д. от САК, със съдебен адрес : ** против
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА „ с адрес за призоваване : гр.
София, б** в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът работи по трудово
правоотношение при ответника като държавен служител на длъжност „надзирател“ от
надзорно- охранителния състав с място на изпълнение на служебните си задължения
Затвора гр. Пазарджик. Поддържа, че полагания от него труд е организиран на смени от по
24 часа непрекъснати денонощни дежурства или по 12 часа по предварително утвърдени
графици за смените при сумирано изчисляване на работното време в часове за тримесечен
период. Ищецът поддържа, че за исковия период 24.03.2020 г. до 01.12.2022 г. е работил на
24 часови смени, а в периода 01.12.2022 г. до 24.03.2023 г. – съответно на 12 часови смени,
като в това работно време се включват полаганите от него дежурства по предварително
утвърден график, но така също часовете труд извън тези дежурства под формата на
претърсвания, обиски, служебни занятия, конвойна дейност, стрелби и други съпътстващи
дейности. Освен това уточнява, че ищецът е задължен да се явява 15 минути преди началото
на официалното му работно време, за да бъде проверена годността и наличността му и
съответно е бил освобождаван от наряд значително по-късно след изтичане на работната му
смяна. Изрежда значителен брой съпътстващи постовата дейност действия при
извършването на които следвало да бъде на разположение на дежурния главен надзирател с
1
необходимото униформено облекло и снаряжение оставайки на територията на затвора,
колкото му е разпоредено в съответствие с решението на Началника на Затвора гр.
Пазарджик. Твърди, че всички тези действия реално са част от неговото работно време с
всички присъщи му характеристики, но не му се отчитат и съответно не му се заплащат. Те
представляват извънреден труд полаган от ищеца и е следвало да му бъде заплатен с 50 %
увеличение на база основното му трудово възнаграждение. Твърди се освен това, че
ответникът е изпаднал в забава, тъй като това трудово възнаграждение е било дължимо до
25-то число на съответния месец. Поддържа се, че отказът на ответника да заплати
съответно този труд противоречи както на КТ, така и на актуална практика на СЕС по
тълкуване на Директива 93/ 104 и Директива 2003/88ЕО на ЕП и на Съвета относно аспекти
на организацията на работното време. В този смисъл били и задължителните разяснения
дадени в т.1 ТР № 8/ 2013 г. по т.д. № 8/ 2013 г. на ОСГК на ВКС. Затова се моли съда да
постанови съдебно решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата в
размер на 5200,00 лв.представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положен
извънреден труд в периода 24.03.2020 г. до 24.03.2023 г., сумата в размер на 500,00 лв.
представляваща сбор от мораторните лихви за забава върху всяко неизплатено в срок
месечно трудово възнаграждение, както и законната лихва върху главницата считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и сторените по делото
разноски. Сочат се доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с който се оспорват
исковете. Не се оспорва, че през исковия период ищецът е полагал труд на 24 – часови –
съответно 12- часови смени. Твърди се обаче, че за 24 часовата смяна на служителя се
осигурява ползване на три почивки от по 30 минути или общо 90 минути и те се считат за
отработено време. Така се зачитала цялата продължителност на работното време от 24,5 ч.
заедно с почивките. В това работно време се включвали и другите дейности, включително и
задължителния инструктаж. Твърди се, че на основание чл. 19 ал.2 ЗИНЗС във връзка с чл.
187 ал.7 и 8 от ЗМВР, трудово възнаграждение се полага за извънреден труд до 70 часа на
отчетен период, а над 70 часа извънредният труд се компенсира с допълнителен отпуск.
Твърди, че случая е приложима втората възможност, тъй като заплащането на положен от
ищеца извънреден труд над 70 часа би било в противоречие с посочената разпоредба при
липсата на писмено съгласие от страна на служителя съгласно чл. 187а ЗМВР. Позовава се на
ТР № 1/ 2020 г. от 15.03.2023 г. по т.д. № 1 / 2020 г. на ОСГК на ВКС, в което е дадено
задължително тълкуване, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от
служители на МВР, са неприложими разпоредбите на КТ и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата и следва да се прилагат нормите на ЗМВР и издаденото
въз основа на него подзаконови нормативни актове. Това решение имало действие от датата
на образуване на тълкувателното дело, поради което и при изчисляване на заплащането на
извънреден труд не следвало да се прилагат нормите определящи коефициенти на
увеличение от 0,143 по КТ. Оспорва се твърдението изложени в исковата молба, че
служителят трябвало да се явява по-рано на работа и да напуска по-късно, тъй като такива
задължения имало разписани в ППЗИНЗС, но в исковия период, те не действали понеже
2
били отменени / ДВ 20 / 2014 г. / Твърди се, че с нарочно издадени заповеди на Начални на
Затвора гр. Пазарджик от 2021 г. и 2022 г. работното време било определено много точно –
от 08,15 ч. до 08.45 ч. на 24 –часова смяна и нямало никакво задължение за служителите да
идват 15- минути по-рано на работа. По отношение на 12 –часовия наряд на основание чл.16
б ал.1 ППЗИНЗС, с нарочни заповеди на Началника на затвора било разписано, че във всяка
смяна се включва и 30 минути за сдаване и приемане, като за работно време се отчита 12,30
ч. за всеки 12 часов наряд. С Протокол № ВД / МЗ -48/12.02.2019 г. е бил установен
реалният период от време, с който се удължава работната смяна заради сдаването и
приемането на всички постове в затвора. Засечения от съответната комисия период от 30
минути удължаване на работното време през 2020, 2021 и 2022 г. е било включено в
работното време и било изплатено на ищеца под формата на извънреден труд. Освен това
съгласно постовите книги, които ищецът бил подписвал сутрин при сдаването на наряда, не
е имало случай за исковия период да си тръгва по-късно от 8,45 ч. при начало на работния
ден от 8,15 ч. След като служителят се подписвал, че е сдал поста му оставало да измини 50
м. до стаята за отвод/ последният с продължителност от 5 минути/ и – да напусне затвора.
Предявява се бланкетно възражение за изтекла погасителна давност съгласно чл. 111 ЗЗД.
Сочат се доказателства и се претендират съдебно- деловодни разноски.
В с.з. ищецът чрез пълномощника си подържа изцяло предявените искове с
подробни съображения в представена писмена защита.
В с.з. ответникът, чрез пълномощника оспорва исковете. Излага подробни
съображения в писмена защита.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че за процесния период ищецът е заемал длъжността „Надзирател І – ва степен“
от надзорно-охранителния състав в ГДИН при Министерство на правосъдието гр. София, с
местоизпълнение на служебните си задължения в Затвора гр. Пазарджик. Не се спори също,
че работното време на ищеца е било разпределено под формата на 12 и 24 -часови
дежурства. По делото са представени справка за месечни заплати на ищеца, за ползваните
отпуски, фишовете за заплати на ищеца за процесния период, справки за отработени часове
и изплатен извънреден труд на ищеца, от които се установява, че на ищеца е начислявано и
заплащано трудово възнаграждение, в т.ч. и извънреден труд. В тези фишове е отразен брой
часове извънреден труд, брой дежурства на официални празници и брой часове нощен труд.
Представени са и протоколи за отчитане на положен труд от държавните служители,
работещи на смени, за процесния период и справки за положения и изплатен извънреден
труд на ищеца през процесния период. От представените Заповеди на Началника на затвора
3
гр. Пазарджик, относно реда за разпределена на работното време на държавните служители
в затвора в гр. Пазарджик II-ра категория, отчитането му и компенсиране на работата извън
установеното работно време се установява, разпределението на работното време при 12-
часов и 24-часов наряд, началото и края на наряда, междуседмичната почивка, начина на
отчитане на работното време, полагането на труд извън редовното работно време, начина на
отчитане и документиране на времето на разположение, труда между 22:00 часа и 06:00 часа,
както и на положения извънреден труд извън установеното редовно работно време,
компенсирането на служителите за работата извън установеното работно време и начина на
формиране на допълнително възнаграждение.
Приет като доказателство по делото е Протокол от 12.02.2019 г. за извършена
проверка от комисия, назначена със Заповед № Л - 92/05.02.2019 г. на Началника на затвора
гр. Пазарджик с председателя Гл. инспектор ** ЗНРНОД, инсп. **в, инсп. Г. Ф. гл.
инспектор ** П. инсп. А. ш, инсп. А**в, мл.експерт А**в и мл. инспектор Е** - председател
на СД към Затвора – Пазарджик. Комисията в този състав е извършила замерване на
времето, необходимо за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване,
извършване на обиск и претърсване по график, отвод и освобождаване от наряд. Установено
е от комисията, че това време е с обща продължителност от един час и така според същия
протокол реалната продължителност на един 24 часов наряд е била 25 часа.
Относно реда на полагане на дежурствата, времето за явяване, снаряжение, начина на
носенето им и отстъпването от същите, както и реалната продължителност на едно редовно
12-часово дежурство и 24-часово дежурство в Затвора гр. Пазарджик са събрани гласни
доказателства.
Разпитани са като свидетели двама от членовете на посочената по – горе комисия, а
именно – Е** и Г. Ф., като в показанията си както свидетелят **, така и свидетелите К** и
М*** - колеги на ищеца, поддържат, че обичайно работният им ден започва с
влизането им в Затвора не- по късно от 08:00 ч., като те минават през КПП 1, удостоверяват
самоличност, влизат в стаята за инструктаж и командирът на отделението ги разпределя по
постовете. Към 8,15 ч. всички служители от смяната трябва да се събрани в стаята за
инструктаж, след което командирът проверява облеклото им, палки, служебни карти. Следва
доклад от дежурен главен надзирател, който ще отстъпи от смяна, инспектор по охрана и
дежурен главен надзирател, който ще застъпи. Отстъпващият главен надзирател ги запознава
с обстановката в Затвора през изминалия наряд, а след това инспекторът по охрана ги
инструктира. Следва инструктаж на застъпващия главен надзирател. След неговия
инструктаж всеки служител минавал и се разписвал в ежедневна ведомост. Посочват, че в
ежедневната ведомост, в която е отразен началото и краят на работното време се подписват
само веднъж и независимо от реалната продължителност на работното време за съответния
ден в нея фигурира 08:15 часа за начало на работното време и 20:45 часа за край на работно
време. В края на смяната след като отстъпят от поста, се придвижват обратно към стаята за
инструктаж, където се изчакват да се съберат всички надзиратели и всеки един от тях да
докладва за изминалото дежурство. Ако е имало някакви нередности или произшествия било
необходимо да се напише докладна записка до Началника на Затвора, след което ги
освобождават от работа. Това се случвало всяка сутрин и всяка вечер. Всяка смяна по
заповед на Началника на Затвора е с продължителност от 12 часа и 30 минути и тези
допълнителни 30 минути не им били заплащани като извънреден труд, а били отчитани като
обикновен труд. През 2019 г. свидетелят ** участвал в комисия и било направено замерване
за времето, необходимо за инструктаж, приемане, сдаване на поста. С това замерване било
установено, че е необходим 1 час за извършването на тези дейности. Дейностите от тогава
4
досега не били променени, но в Затвора бил направи основен ремонт и броят на килиите се
увеличил, с което даже се увеличавало и времето за проверка. Поддържа се от св. **, че сега
ако се направи ново замерване, този един час даже няма да е достатъчен. Свидетелите ** и
К.** и М. ** поддържат, че явяването на работа най- малко 15 минути по-рано се
налагало,понеже командирът трябвало да ги провери, а дежурните офицери и инспекторите
по охрана влизали в стаята за инструктаж точно в 08:15 часа, когато надзирателите трябвало
да бъдат подредени по постовете. Свидетелите признават, че към момента няма изискване да
се явяват на работа 15 минути преди началото на работното време, но това се наложило от
практиката, тъй като било необходимо за точното започване на смята и освобождаване на
другия наряд. Всеки 12 часов наряд, както и 24 часов наряд протичал идентично като
продължителност. След 20:45 часа обективно събирането на всички служители в стаята за
инструктаж отнемало време, което било предпоставка, за да бъдат освободени всички от
работа. Обичайно това ставало около 21:00 часа.
Свидетелите Г. Ф. - началник на сектор „Надзорно - охранителна дейност“ и Г. П. –
„командир на отделение „ поддържат, че работното време, както на ищеца, така и на
другите надзиратели започва в 8:15 часа в стаята за провеждане на инструктаж и никой не е
длъжен да идва 15 минути по - рано на работа. За процеса на сдаване, приемане на постовете
и отвод на служителите са им необходими 30 минути. Сочат, че през исковия период е имало
единични случаи на забавяне на времето на служителите, в които случаи не се задържа
цялата смяна, а само конкретният служител. Свидетелите установяват, че бариерата е
началото на района на затвора и всички служители първо минават през бариерата, защото
оттам се влиза в двора на затвора. Идвали по различно време на работа по тяхна преценка,
но задължението им е да се явят в 08:15 часа във времето за инструктаж.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е прието основно и
допълнително заключение на допусната съдебно - икономическа експертиза, които са
приети по делото и съдът ги кредитира изцяло като компетентно изготвени и надлежно
обосновани. Вещото лице Ц. посочва, че за периода от 09.07.2020 г. до 30.11.2022 г. ищецът
е работил на 24 часов наряд с работно време от 08:15 часа до 08:45 часа на следващия ден.
Съгласно ежедневните ведомости продължителността на една работна смяна е от 08:15 часа
до 08:45 часа или 24 часа и 30 минути. От 01.12.2022 г. до 24.03.2023 г. ищецът е работил на
12 часов наряд с работно време от 08:15 часа до 20:45 часа при дневна смяна и от 20:15 часа
до 08:15 часа на следващия ден при нощна смяна. Съгласно ежедневните ведомости
продължителността на една работна смяна е 12 часа и 30 минути. От заключението на
вещото лице по приетата СИЕ, се установява, че при допълнително отработени 30 мин. на
наряд, извънредния труд за доплащане се равнява на 421,71 лв., върху която сума се дължи и
лихва за забава съобразно настъпилите падежи на всяко едно от задълженията в общ размер
от 46,83 лв. В допълнителното си заключение, вещото лице е дало варианти за изчисления
на извънреден труд при по-малка единица време и сумарно отчитане на работното време,
както и вариант, при който извънредния труд се определя като положен с продължителност
от 1 час на всеки наряд и преди да бъде сумарно изчислен по тримесечие.
Във връзка с продължителността на времето относно сдаването и приемането на
постовете между двете смени от ответната страна са представени и приети като веществени
доказателства по делото 2 броя дискове от DVR-системата за видеозаписи в Затвора
Пазарджик. Същите са приобщени към доказателствения материал по делото чрез тяхното
възпроизвеждане в отрито съдебно заседание в присъствие на процесуалните представители
на двете страни в производството и на св. Ф..
При така установените факти от значение за спора съдът намира следното:
Районен съд Пазарджик е сезиран искове с правно основание чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС,
във вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.
5
Ищецът се явява "държавен служител, по смисъла на ЗДСл, ЗМВР и ЗИНЗС, тъй
като е безспорно установено, че през процесния период той е работил като „Надзирател І-
ва степен “ от надзорно-охранителния състав в ГДИН при Министерство на правосъдието
гр. София, с местоизпълнение на служебните си задължения в Затвора гр. Пазарджик.
Съобразно чл.19, ал.1 от ЗИНЗС, служителите в ТД "ИН" и териториалните й поделения,
каквото е Затвора – Пазарджик, са държавни служители и лица, работещи по трудов
договор. За държавните служители, се прилагат правилата относно държавната служба по
ЗМВР, доколкото в ЗДСл не е установено друго. Не се спори, че за процесния период
работното време на ищеца е било разпределено под формата на 12 и 24 -часови дежурства,
както и че служебното време на ищеца като държавен служител, полагащ дежурства по
график, се изчислява сумарно.
Съгласно чл.16а, ал.1 ППЗИНЗС нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в ГДИН и териториалните й служби е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно ал.2 за дейностите, чието изпълнение
изисква непрекъсваем работeн процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-
часови наряди по утвърден график. В извънредни ситуации, отдалеченост на обекта или
когато численият състав или изпълнението на отделни служебни дейности не позволява
организирането на работата на 8- и 12-часови наряди, могат да бъдат установени и 24-часови
наряди. Работното време на служителите, които изпълняват дейности по ал.2 и 3, се
определя със заповед на Г. д. на ГДИН съобразно щатната численост и особеностите на
охраняемите обекти по предложение на Началника на съответната териториална служба или
по своя инициатива. При служебна необходимост със заповед на Началника на
териториалната служба продължителността на работното време на държавните служители,
работещи в наряд, може да бъде удължено, но не с повече от една втора от нормалната
дневна продължителност на работното време. За държавните служители, с изключение на
служителите по ал.2 - 5, се установява ненормиран работен ден. Държавните служителите от
ГДИН и териториалните й служби получават компенсация за нощен труд съгласно Закона за
Министерството на вътрешните работи и правилника за неговото прилагане. Съгласно
чл.16в, ал.1 от ППЗИНЗС за държавните служители, които изпълняват дейности, чието
осъществяване изисква специфична организация на работа, със заповед на Главния директор
или на Началника на съответната териториална служба може да се установява време на
разположение или режим на 12- или 24-часово дежурство. Работното време на лицата,
работещи на наряд, съгл. чл. 16д, ал. 2 от ППЗИНЗС се изчислява и отчита в часове,
сумирано за тримесечен период. Нормата на чл. 16е от ППЗИНЗС изброява времето, което се
включва в рамките на работно време: работните часове в рамките на установеното редовно
работно време; удълженото работно време; времето за инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство; времето за физиологични почивки; времето за
отдих; времето за хранене; фактически извършената работа по време на разположение
/активен период на разположение в поделението/; времето за провеждане на професионално
обучение; времето на дежурство.
Съобразно разпоредбата на чл.290, ал.1 и 2 от ППЗИНСЗ, ищецът като " надзирател"
в Затвора в гр. Пазарджик е част от надзорно-охранителния състав на същия, като задачите
на надзорно-охранителния състав са изброени в чл.291 от ППЗИНЗС. Разпоредбите в
ППЗИНЗС, частично уреждащи начина на изчисляване на работното им време, са отменени,
като в случая съгласно разпоредбата на чл.19, ал.2 ЗИНЗС за държавните служители по ал.1,
т.1 – тези, които пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката
за неотклонение задържане под стража, какъвто е ищецът, се прилагат разпоредбите
относно държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните работи, доколкото в
6
този закон не е предвидено друго. Доколкото в ЗИНЗС и ППЗИНС към процесния период
липсват конкретни правила относно продължителността на служебното време, уредбата на
същото, както и на извънредния труд, то следва да се приложат съответните норми от Закона
за МВР. Съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР /ред. ДВ, бр. 14 от 2015 г. /, респ. чл. 187, ал. 6,
т. 2 от ЗМВР /ред. ДВ, бр. 60 от 2020 г. / работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период - за служителите, работещи на смени, а ал. 7, респ. ал. 6, урежда
правилото, че извънредният труд по ал. 6 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение. В чл. 303-314 от ППЗИНЗС са регламентирани действията на
служителите, в зависимост от длъжностите им, като обобщено може да се каже, че преди
започване на наряда същите следва да се явят в униформен вид/снаряжение, в случаите, в
които това е необходимо/, да бъдат инструктирани/да проведат инструктаж, да
предадат/приемат документацията и се запознаят с обстановката, да обходят помещенията.
В настоящия случай след анализ на събраните гласни и писмени доказателства
относно продължителността на полаганите от ищеца дежурства, съдът намира, че тази
продължителност е била, както следва – за полаганите на работното място в Затвора в гр.
Пазарджик такива – не 12,30 часа, а 13,00 часа и съответно не 24,30 часа, а 25,00 часа, тъй
като това е реалната продължителност на същите от момента, в който лицата е следвало да
се явят и са се явявали на работа, до момента, в който те са били освобождавани и реално
са напускали работното си място, като това е минималната продължителност на тези
дежурства и реалната такава в определени дни е надхвърляла тези часове.
Реално отработените часове, свързани с носенето на дежурството са част от
продължителността на работното време на ищеца. Доколкото това време е свързано с
физическото присъствие на ищеца на работното му място, обективно представлява
необходима предпоставка за навременното и качествено изпълнение и касае негови
служебни задължения, разписани в ППЗИНЗС, то този труд подлежи на заплащане.
Част от това допълнително време, а именно явяването, снаряжаването и
разоръжаването, представляват дейности, свързани с подготовката за приемане и
подготовката за встъпване и сдаване на дежурство, тези дейности са абсолютно
задължителни и дежурството не може нито да бъде поето, нито да бъде сдадено, без те да
бъдат извършени. Времето за самото приемане и сдаване на дежурството при всички случаи
представлява част от самото дежурство и от работното време. През цялото това време – от
момента на явяването си до напускане територията на Затвора Пазарджик, ищецът е реално
ангажиран и полага труд. Всички тези дейности, представляват част от дейността на ищеца
като надзирател и са време, в което той реално е ангажиран, за да изпълни дежурството си.
Ето защо съдът намира, че същите представляват част от продължителността на служебното
време на ищеца. Съдът намира за основателно твърдението на ищеца, че тези часове следва
да бъдат включени при изчисляване на общата продължителност на служебното му време.
При определянето на реалната продължителност на служебното време на ищеца при 24-
часов наряд, а за част от процесния период при 12- часов наряд, съдът взема предвид, че
според действащите заповеди на Началника на затвора, представени с отговора на искова
молба, относно реда за разпределена на работното време на държавните служители в затвора
в гр. Пазарджик II-ра категория, отчитането му и компенсиране на работата извън
установеното работно време - е предвидено, че при 24-часов наряд действителната му
продължителност е 24 часа и 30 минути, а при 12-часов наряд е съответно 12,30 ч. Установи
се от събраните по делото доказателства – приложените писмени доказателства и разпита на
свидетеля Ф., че тези 30 минути са изплатени на ищеца, тъй като са взети предвид при
сумарните изчисления за тримесечен период. В тази връзка следва да се отбележи, че
заповедите на Началника на затвора са законосъобразни, тъй като в съответствие със своите
правомощия,регламентирани в коментираните по-горе норми, последният е компетентен да
издава заповеди за удължаване на работното време и това удължение също е съобразено със
7
законовите ограничения. Неоснователно е възражението на защитата на ищцовата страна,
че положения труд над 24-часовата продължителност, респективно 12-часовата
продължителност – следва най- напред да се отчете всекидневно като извънреден труд и
едва тогава да се извърши тримесечното сумиране, тъй като не е такъв смисъла на
посочената по-горе законова разпоредба за това сумарно отчитане, а и такова тълкуване не
съответства на логиката на закона, доколкото при такова разрешение би се достигнало до
абсурдно положение, в което служителят ще е положил извънреден труд, като в същото
време дори няма да е изпълнил изцяло тримесечния си норматив.
Съдът намира за доказано обаче, че извън тези 30 минути признати от работодателя
за отработено време при всеки наряд, ищецът е полагал през исковия период и извънреден
труд от още 30 минути, разпределени така – 15 минути преди официалното начало на
работното време и 15 минути след официалния му край. Отразяванията извършени в
официалните книги, водени от администрацията се опровергават от събраните гласни
доказателства, като съдът кредитира показанията на св.** и св.М. ** и К. ** относно
обективната необходимост от присъствието им на работа 15,00 минути преди и 15,00 минути
след официалното работно време, тъй като на първо място тези показания се подкрепят от
записите на представените от ответника СД- дискове. Според тези записи, обективно
служителите – надзиратели влизат, съответно излизат от стаите за отвод средно около 10,00
минути преди началото на смяната и това време е обективно необходимо за да се събере
целия състав на наряда и да започнат общите действия по инструктаж в точно
регламентираното време. Дори и да се игнорира доказателствената стойност на тези записи,
то следва да се вземе предвид, че такива данни се съдържат в представения по делото
протокол от 2019 г. на Комисия назначена от Началника на затвора, извършила замерване на
времето, необходимо за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване,
извършване на обиск и претърсване по график, отвод и освобождаване от наряд. Установено
е от комисията, че това време е с обща продължителност от един час и така според същия
протокол реалната продължителност на един 24 часов наряд е била 25 часа. Показанията на
свидетелите са категорични и относно факта, че от времето на това замерване през 2019 г. и
през целия исков период, тези обективно необходими дейности не само, че не са намалели и
редуцирани, но и са с увеличено времетраене, тъй като междувременно в затвора са
проведени ремонти, създадени са нови килии, като всяка една от тях изисква отделна
проверка и отделяне на допълнително време. Обективно и според признанията на ответната
страна – от КПП на затвора /където служителите се отбелязват за пристигнали/ до сградата,
в която е помещението за отвод, също служителят е необходимо и задължително да си
предвиди и включи във времето си, най- малко още 5,00 минути. Така тези по 15,00 минути
преди началото и след края на всеки наряд, служителят е длъжен да престира на своя
работодател и това е време, което е минимално необходимото, за да може изпълнението на
служебните му задължения да е точно, качествено и в срок.
Във връзка с горното съдът счита, че през горепосочения период, за 24-часов наряд,
реалната продължителност на дежурството е била 25,00 часа, а за 12- часовия наряд е 13,00
часа. Тъй като според издадените от Началника на затвора заповеди, 30 минути от този 1 час
са включени в отработеното време, като се включват в тримесечното сумарно отчитане,
извънреден е трудът полаган от ищеца за останалите 30 минути, които не се отчитат от
работодателя нито като отработено време, нито като извънреден труд. Според основното
заключението на вещото лице, стойността на възнаграждението на този труд положен през
исковия период е в размер на 421,71 лв., върху която сума се дължи и лихва за забава в
размера посочен в същото заключение, а именно – в размер от 46,83 лв.
По отношение на часовете труд, положени от него извън даваните дежурства под
формата на претърсвания, обиски, служебни занятия, конвойна дейност, стрелби и други
съпътстващи дейности, съдът счита, че от събраните гласни доказателства – разпитът на
свидетеля Ф., които съдът цени като логични, последователни и подкрепящи се от събраните
8
по делото доказателства, се установи, че тези часове труд, в случай, че са над нормативно
установените за тримесечния период, са изплатени на ищеца, под формата на извънреден
труд. Не бяха ангажирани никакви доказателства от ищеца, с който да се обори
доказателствената стойност на тези свидетелски показания.
Във връзка със спорния въпрос по настоящото дело съдът съобразява и практиката на
Съда на ЕС и разпоредбите на Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на
Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното
време. Съобразно нормата на чл. 2 т. 1 от Директивата, „работно време“ означава всеки
период, през който работникът работи на разположение на работодателя и изпълнява своята
дейност или задължения, в съответствие с националното законодателство и/или практика. С
решение на Съда на ЕС от 21 февруари 2018 година по дело C-518/15 /Ville de Nivelles срещу
Rudy Matzak/ е постановено, че с оглед целта на Директивата, а именно да гарантира в
областите, попадащи в приложното й поле минимална защита, която да се прилага по
отношение на всички работници в Съюза и за да се осигури пълната ефективност на
директивата, определенията по член 2 не могат да имат различно тълкуване съгласно всяко
национално право. В процесния случай, придвижването на служителя до мястото на
изпълнение на задълженията му и предварителната му подготовка, са необходим
инструмент за тяхното изпълнение, а след края на регламентираното работно служителят е
бил длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя. Предвид това, то
допълнителното време, което тези дейности отнемат подлежи на съответно възмездяване. В
този смисъл е приетото в Решение на Съда на ЕС от 10 септември 2015 година по дело C-
266/14 /Federacion de Servicios Privados del sindicato Comisiones obreras (CC.OO.) срещу Tyco
Integrated Security SL и Tyco Integrated Fire & Security Corporation Servicios SA /, а именно -
придвижването до мястото на фактическо осъществяване на задълженията и подготовката,
изпълняват съдържанието на първия съставен елемент на понятието „работно време“ по
смисъла на член 2, точка 1 от Директива 2003/88. Само в случай, че служителят би могъл да
управлява своето време без ограничения и да се посвети на собствените си интереси, то това
време не би представлявало работно време по смисъла на Директива 2003/88 / в този смисъл
решение Simap, C-303/98, EU:C:2000:528, т. 50 /. Съгласно Решение на Съда на ЕС /голям
състав/ от 09.03.2021г. по дело № C-580/19 /образувано по повод на преюдициално запитване
на Административен съд Дармщат, Германия/, изрично е постановено, че период на
дежурство в условията на постоянно разположение на повикване, представлява в своята
цялост „работно време“ по смисъла на чл. 2, т. 1 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 4 ноември 2003.
По направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност: На първо
място следва да се отбележи, че доколкото в специалните ЗИНЗС, ППЗИНС и ЗМВР,
липсват разпоредби, регламентиращи погасителната давност на искове свързани със спорове
относно служебното правоотношение между страните /с изключение на тези касаещи
имуществената отговорност на служителя, пред каквато хипотеза не сме изправени в
процесния случай/, районният съд намира, че следва по аналогия /арг. чл. 46, ал.2 ЗНА/ да
намери приложение нормата на чл.125 ЗДСл, съгласно която имуществените спорове се
предявяват в тригодишен срок по общия исков ред, чл.111, б."а" от ЗЗД, според която
вземанията за възнаграждения за труд, за които не е предвидена друга давност, се погасяват с
изтичане на тригодишна давност, и чл.358, ал.1, т.3 от КТ, в която е предвиден тригодишен
давностен срок по всички останали трудови спорове, с изключение на кратките едно и
двумесечни срокове по първите две точки на горната норма. Възнаграждението за положен
извънреден труд несъмнено притежава характеристиките на трудово възнаграждение,
доколкото представлява заплащане срещу престиран труд, включително и извънреден труд,
извън установеното работно време, който труд е положен по силата на сключен между
ответника - работодател и ищеца - служител договор за упражняване на такъв труд и на
възникналите въз основа на него служебни правоотношения между страните, а освен това и
9
вземанията за извънреден труд са включени в брутното месечно възнаграждение на
служителя съобразно чл. 176 вр. с чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР. В настоящия случай вземания
на ищеца над 3 - годишния период преди завеждане на иска – 24.03.2020 г. – 24.03.2023 г.
не са предявявани, поради което и бланкетно направеното възражение на ответника за
изтекла погасителна давност е неоснователно.Горното се отнася и за претенцията за
обезщетение за забава. Във връзка с изложеното, предявената искова претенция на ищеца за
главница в размер от 421,71 лв., върху която сума се дължи и лихва за забава в размер от
46,83 лв.- са основателни и следва да бъдат уважени. Над тези размери, съответно
претенциите – не се подкрепят от събраните и обсъдени по-горе доказателства и следва да
бъдат оставени без уважение.Като законово последица от уважаването на главния иск,
следва да се уважи и претенцията за заплащане на обезщетение за забава от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 24.03.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането.
В последното по делото съдебно заседание, ищецът чрез своят процесуален
представител е намалил размера на своите претенции при условията на чл. 214 ГПК до този
посочен в т.2.2. от допълнителното заключение на ВЛ Ц..
По разноските. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие, в който
е посочено, че процесуалното представителство на ищеца е безплатно, а в последното по
делото заседание, ищецът чрез своят пълномощник претендира възнаграждение при
условията на чл. 38 ал.2 ЗА. С оглед този изход на спора,основателно е искането
за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от Закона за
адвокатурата на пълномощника на ищеца,оказал му безплатна адвокатска помощ и
съдействие на основание чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата.При съобразяване
уважения размер на предявения иск ответникът следва да заплати на адв. Д.,
възнаграждение определено съгласно чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/ 800,00 лв. / и възлизащо на сумата
от 74,02 лв. При разрешаване на този въпрос съдът отчита, че в последното по делото
заседание, ищецът е намалил размера на исковете си по реда на чл. 214 ГПК, при което е
десезиран до разликата от първоначалния размер и поради това ищецът има право на
разноски съразмерно само с уважената част от иска/ т.е. извън частите по намалението и
отхвърлянето/, а на основание чл. 78 ал.4 ГПК ответникът ще има правото на съответните
разноски за отхвърления размер, тъй като той е сторил такива съобразно необходимостта от
защита по първоначално заявения иск, който размер е поддържан в хода на цялото настоящо
производство. Следва да се уточни обаче, че ищецът ще дължи заплащане на разноски на
ответника съразмерно на отхвърлената част от претенцията/ за намалената част,
равнозначна на прекратяване поради отказ или оттегляне ответникът не е поискал разноски/
- в случая възнаграждение на юрисконсулт определено по реда на чл. 25 НЗПП във връзка с
чл. 78 ал.8 ГПК в размер от 92,59 лв. / от определения от съда в размер от 200,00 лв.
съобразно правната и фактическа сложност на делото /. Ответникът следва да бъде осъден
да внесе по сметка на ПзРС и дължимата държавна такса съгласно чл.78,ал.6,във вр. с чл.83
от ГПК, в полза на бюджета на съдебната власт включваща сумата от по 50,00 лв. за двата
обективно съединени иска или общо в размер от 100,00 лв., както и да заплати разноски за
вещо лице в размер на 32,07 лв./, които са направени от бюджета на съда/ съразмерно на
уважената част от исковата молба.
10
По тези съображения, Районен съд Пазарджик :
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град С**1, ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл.19, ал.2 ЗИНЗС, във вр. с чл.178, ал.1, т.3, във вр. с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и
чл.86 ЗЗД, на Л. П. П. ЕГН ********** с адрес : гр. Пазарджик, ** представляван от адв. А.
Д. от САК, със съдебен адрес : ** дължимото му допълнително трудово възнаграждение за
положен извънреден труд през периода от 24.03.2020 г. до 24.03.2023 г. в размер от 421,71
лв., както и обезщетение за забава в размер на 46,83 лв.- представляваща сбор от
мораторните лихви за забава върху всяко неизплатено в срок месечно трудово
възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 24.03.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над присъдената сума в размер на 421,71 лв.
до претендирания размер от 2365,99 лв. и иска за обезщетение за забава над присъдената
сума в размер на 46,83 лева, до претендирания размер от 274,24 лева - като неоснователни.
ОСЪЖДА Л. П. П. ЕГН ********** с адрес : гр. Пазарджик, ** представляван от
адв. А. Д. от САК, със съдебен адрес : ** ДА ЗАПЛАТИ, на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията”, град София, бул. „**1, разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 92,52 лв.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град С**1, на основание
чл.38 ЗА, ДА ЗАПЛАТИ на адв. А. Д. от САК, с адрес за кореспонденция : гр. София, ул. **,
офис 2 възнаграждение съобразно уважената част от исковете в размер от 74,02 лв.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град С**1, на основание
чл.78, ал.6 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ, по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса в
размер на 100,00 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 32,07 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11