Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Ловеч, 15.11.2019 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ Х.
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 546 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 1823
от 03.05.2019 г. на Директора на Регионална Дирекция по горите гр.Ловеч е
наложено на И.И.Д. ***, административно наказание на основание чл.257, ал.2 от
ЗГ – глоба в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.257, ал.2, във връзка с
чл.111, ал.8 от Закона за горите.
Недоволен от постановлението останал
жалбоподателят, който чрез пълномощника си адвокат А.М. го е обжалвал, като
незаконосъобразно. В жалбата се изтъква, че НП противоречи на закона и е
необосновано. Подробно са изложени обстоятелствата съпътстващи и обусловили
издаването на позволителното за сеч, като се акцентира на факта, че собственици
на въпросния имот са „ЯГ” ООД и физическото лице С. Х. Ч. и същите имат равни
дялове. Счита, че административното нарушение не е доказано, поради което
наказателното постановление се явява незаконосъобразно издадено. Изтъква, че
при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление е било
допуснато и съществено процесуално нарушение, което се изразява в разминаване и
непълно описание на нарушението, като по този начин е било нарушено правото на
защита на жалбоподателя, тъй като не е могъл да узнае какво точно нарушение му
се вменява. Счита и че наказващият орган не е извършил проверка на спорните обстоятелства
и по-точно, дали имота е собственост на повече от едно физическо и юридическо
лице.
Подробно в жалбата са изложени и
съображения обосноваващи тезата за маловажност на нарушението и предпоставките
за приложението на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, в което е
даден ход на съдебните прения, редовно призован, жалбоподателят не се явява. Представлява
се от адвокат М. ***, която поддържа жалбата с наведените в нея доводи и
пледира за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно
издадено. Сочи, че дори и формално да е било допуснато нарушение от
жалбоподателя, то той не е имал никакъв умисъл за извършването му. Издал е
позволителното за сеч въз основа на представените му документи и нотариално
заверено пълномощно от представителя на юридическото лице, като друг документ
относно собствеността върху имота не е бил представян.
Въззиваемата страна – Регионална дирекция по
горите гр.Ловеч, редовно призовани за заседанието, в което е даден ход на
съдебните прения, се представляват от юрисконсулт С.Т.. Същата оспорва жалбата,
като пледира да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното
постановление. Изтъква, че още преди да издаде позволителното за сеч
жалбоподателят е бил длъжен да изясни спорните обстоятелства. Позовава се на
скицата на имота от кадастъра, с която Д. е разполагал и от която става ясно,
че имота е собственост освен на юридическото лице, то и на физическо такова.
Представя писмена защита, в която подробно развива и обосновава тезата си за
законосъобразност на наказателното постановление. В нея акцентира на факта, че
по случая са били налице всички предпоставки по чл.111, ал.8 от ЗГ, поради
което наличието на нотариално заверено съгласие на поне половината от
собствениците на имота е било задължително. Счита, че за да е задължително
такова съгласие, определящо обстоятелство е броя на съсобствениците на имота, а
не на дяловете им от него. Развива аргументи относно лицата на които законът
позволява извършването на добив на дървесина и предвидените различни хипотези.
Сочи, че преди издаването на позволителното за сеч жалбоподателят е следвало да
направи преценка относно броя на наследниците на лицето С. Х. Ч., като изиска
съответното удостоверение за наследници. Обосновава се въз основа на кои
доказателства счита нарушението за доказано и безспорно установено, включително
и авторството му. Изложени са и съображения относно липсата на предпоставки за
приложението на чл.28 от ЗАНН.
От събраните по делото писмени
доказателства, от показанията на свидетелите Р.Х.В., Ц.П.Й., Й.Г.Й. и И.П.П., както
и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка :
Жалбоподателят И.И.Д. *** бил
регистриран лесовъд на частна практика с удостоверение № 1647/20.09.2011 година
/л.10/.
На 01.11.2018 г. Д. издал
позволително за сеч № 0466292 /л.21/, за имот с кад.№
20420.419.4, отдел 421, подотдел „т”, в землището на с.Д., община Ловеч, област
Ловеч. Имотът бил частен, горска територия. С позволителното се разрешавало на
лицето А. А.ов, като представител на свидетеля И.П.П.
да извърши постепенно котловинна сеч в имота, за времето от 04.11.2018 г. до
31.12.2018 година.
Тъй като при проверка на място
било установено, че при извършването на сечта в имота имало навлизане и
извършване на незаконна сеч в съседната гора, която била държавна собственост, на
14.12.2018 г. свидетелите В., Й. и Й. ***, извършили в сградата на дирекцията
проверка по документи относно разрешената сеч в имота, като за целта
жалбоподателят И.Д. предоставил заверено копие от досието на позволителното за
сеч № 0466292/01.11.2018 година. Наличните по досието документи били описани в приемо-предавателен протокол (опис) /л.19/, а
констатираното при проверката било отразено с отделен протокол от 14.12.2018 г.
/л.18/. За резултатите от проверката свидетелката В. съставила доклад до
директора на РДГ Ловеч с вх.№ РДГ 08-3027/18.12.2018 г. /л.17/. Видно от
протокола за извършена проверка, било констатирано, че в досието на имота
липсват договор за добив на дървесина, изискуем по силата на чл.54, ал.1, т.3
от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, във
връзка с чл.186, ал.1, т.1 от ЗГ, както и писмено нотариално заверено съгласие
на поне половината съсобственици на имота, което се изисквало съгласно
разпоредбата на чл.111, ал.8 от ЗГ.
С оглед на констатираното при
документалната проверка, на 19.12.2018 г. свидетелят Ц.Й. съставил на
жалбоподателя И.Д., в негово присъствие, АУАН № 52/19.12.2018 г. (№ 1823/31.12.2018
г. по регистъра на РДГ), за това, че на 01.11.2018 г., в землището на
с.Малиново, област Ловеч, в качеството му на лице по чл.108, ал.1, т.4 от ЗГ е издал
позволително
за сеч № 0466292/01.11.2018 г., за ползване на дървесина в имот с кадастрален №
20420.419.4, отдел 421, подотдел „т", в землището на с.Д., община Ловеч,
собственост на повече от едно физическо и юридическо лице, без да е налично
писмено нотариално заверено съгласие на поне половината съсобственици на имота.
Актосъставителят посочил, че собственици на имот с кадастрален № 20420.419.4 са
С. Х. Ч. - Г06888 и фирма „ЯГ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр.Ловеч, община Ловеч, ул.„Осъмска" № 19, като се позовал на
данните от скица № 15-96582/07.03.2017 г. на Службата по геодезия, картография
и кадастър гр.Ловеч.
Актосъставителят Й. посочил, че
с тези си действия жалбоподателят Д. нарушил разпоредбата на чл.257, ал.2, във
връзка с чл.111, ал.8 от Закона за горите.
Като свидетели при съставянето
на акта и установяване на нарушението се подписали Р.В. и Й.Й..
По съставеният акт
жалбоподателят Д. вписал, че ще представи писмено възражение.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е
представил такова /л.13/, в което посочил, че позволителното е издадено на А. А.,
в качеството му на представител на И.П.П., който като управител и съдружник в
„ЯГ” ООД притежавал 50 % от дяловете, респективно от имуществото на
дружеството. Изтъкнал е, че поради това е преценил, че не е налице приложимост
на разпоредбата на чл.111, ал.8 от ЗГ.
Наказващият орган – директора на
РДГ Ловеч не уважил възражението на жалбоподателя и на 03.05.2019 г. издал обжалваното
наказателно постановление № 1823, като И.И.Д. бил санкциониран за нарушение на чл.257,
ал.2, във връзка с чл.111, ал.8 от ЗГ, с глоба в размер на 1000 лева на
основание чл.257, ал.2 от ЗГ.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна се установи следното :
Жалбата срещу НП е подадена в
срок и от легитимирано лице, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, видно от заповед № РД
49-199/16.05.2011 г. на министъра на земеделието и храните /л.54/ и въз основа
на АУАН, съставен от оправомощено лице, съгласно
разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 от ЗГ.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема, че констатациите в АУАН съответстват на
действителното положение. Безспорно жалбоподателят е лице по чл.108, ал.1, т.4
от ЗГ и е имал правомощията да издаде позволително за сеч, съгласно изготвения
и одобрен технологичен план за сеч в имот с кадастрален № 20420.419.4, отдел 421, подотдел
„т", в землището на с.Д., община Ловеч. Законосъобразното издаване на позволително за сеч
се предхожда от изпълнението и наличието на редица предпоставки и изисквания,
всичките формулирани в Раздел ІІІ „Условия и ред за издаване на позволително за
сеч” от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите.
Освен формулираните в разпоредбата на чл.52, ал.1 от Наредбата изисквания,
нормата на чл.54, ал.1 от същата задължава да бъдат представени и редица
документи, като един от тях е нотариално заверено съгласие, издадено по реда на
чл.111, ал.8 от ЗГ, когато горския имот е собственост на повече от едно
физическо и юридическо лице – чл.54, ал.1, т.5 от Наредбата. Естествено,
подразбира се, че издаването на такъв документ, при наличието на такава
хипотеза на съсобственост, следва да е налице преди издаването на
позволителното за сеч, респективно задължението да съобрази това лежи върху
издателя на позволителното. В обсъждания казус това изискване не било спазено
от жалбоподателя и в този смисъл доводите му, че не е осъществил състава на
вмененото му нарушение не могат да бъдат споделени. Видно от скица на поземлен
имот № 15-96582/07.03.2017 г. /л.47/ на СГКК Ловеч, имотът с идентификатор
20420.419.4 е собственост на „ЯГ” ООД (50/100 идеални части) и на лицето С. Х. Ч.,
като за него няма данни за идеалните части. Идеалните части от имота „ЯГ” ООД е
придобило чрез договори за покупко-продажба и дарение, видно от нот.акт № 32 от 18.08.2016 г. /л.31/ и нот.акт
№ 31 от 18.08.2016 г. /л.32/ и двата на нотариус А. *** действие Ловешки
районен съд. Продавачи и дарители на идеалните части са били лицата Й. Д. Х. и С.
Х. Дукова и двете от гр.Д..
От писмо изх.№ 0161/02.09.2019
г. на Кметство с.Ч. /л.76/ става ясно, че лицето е с фамилия И. (С. Х. И.).
Същият е бивш жител ***, починал на 11.11.1978 г., видно от удостоверение за
наследници изх.№ АО 08-054/30.08.2019 г. на Кметство с.Ч., област Ловеч
/л.77-78/. Имал е двама сина – И. С. Х. и Х. С. Х., които също са починали.
Според удостоверението за наследници първият също има двама сина, които са
живи, а за вторият не са отбелязани наследници. Адресът на същия обаче е в гр.Д.,
ул.”Захари Стоянов” № 24, вх.А, ет.2, ап.5, който адрес съвпада с този на
продавача и дарител по цитираните по-горе нотариални актове Й. Д. Събева. Това
съвпадение на адреса в гр.Д. дава основание на съда да приеме, че Й. Събева и С.
Дукова явно са наследниците на отбелязания в удостоверението за наследници Х. С.
Х. и които са прехвърлили неговия дял от имота на „ЯГ” ООД. Но видно от
удостоверението за наследници И. С.ов Х. има двама
сина – С. И. Х. и Х. И. Х., които според удостоверението са живи, т.е.
останалите 50 % идеални части от имота са тяхна собственост. При това положение,
преди издаването на процесното позволително за сеч от жалбоподателя имота е
имал трима съсобственици – „ЯГ” ООД, С. И. Х. и Х. И. Х.. Ето защо и съгласно
разпоредбата на чл.111, ал.8 от ЗГ ползването на дървесината в имота е следвало
да стане при наличието на писмено нотариално заварено съгласие на поне
половината от съсобствениците на имота и тъй като в случая те са нечетен брой (трима)
е било необходимо съгласието на поне двама от тях. В този смисъл съдът изцяло
споделя доводите на въззиваемата страна, изразени в представената писмена
защита, относно тълкуването на нормата на чл.111, ал.8 от ЗГ. Недвусмислено от
текста на нормата следва извода, че за наличието на нотариално заверено
съгласие е определящ броя на съсобствениците на имота, а не размера на
дяловете, които всеки от тях притежава. Затова и дори да се приеме за безспорно
установено, че позволителното за сеч е било издадено на „ЯГ” ООД, чрез неговия
управител И.П. (макар, че подобно обстоятелство не е отразено в позволителното),
то фактът, че дружеството притежава 50 % идеални части от горския имот не е
достатъчен да се приеме, че нотариално заверено съгласие не е било необходимо,
като в случая такова е следвало да бъда получено от лицата С. И. Х. и Х. И. Х..
На следващо място – в издаденото
позволително за сеч № 0466292/01.11.2018 г. жалбоподателят Д. е посочил, че се
разрешава на А. А.ов, като представител на И.П.П. да
извърши сеч в имота, т.е. така както е отразено П. е действал като физическо
лице, а не в качеството си на управител на „ЯГ” ООД, което дружество именно е
съсобственик на имота. Действително, при проверката на досието на имота на
14.12.2018 г. /приемо-предавателен протокол на л.19/
жалбоподателят е представил нотариално заверено пълномощно № 8177 от 22.10.2018
г. /л.34/, съгласно което И.П., в качеството му на управител на „ЯГ” ООД е
упълномощил В.М.А.за дейности, включително и сеч в процесния имот №
20420.419.4, а Аврамов от своя страна е сключил с А. А.ов
договор за възлагане на дейности в горски територии от 22.10.2018 г. /л.30/ и с
жалбоподателя И.Д. договор за възлагане на управление на поземлени имоти в
горски територии от 22.10.2018 г. /л.26-28/. Въпреки това обаче, в издаденото
позволително за сеч жалбоподателят е следвало да отрази, че А. А.ов е представител на „ЯГ” ООД, представлявано от управителя
И.П., защото именно дружеството е било един от съсобствениците на имота. Аргументът,
че П. притежава половината от дяловете в дружеството е ирелевантен,
тъй като азбучно правило в гражданското и търговското право е, че дружеството
като юридическо лице е самостоятелен правен субект, отделен от физическото
лице, притежаващо дялове в него. Дружеството с ограничена отговорност се
представлява от неговия управител/и – чл.141, ал.2 от ТЗ и не е задължително
управителят да е непременно и съдружник – чл.135, ал.2 от ТЗ.
Така изложеното съдът намира за
необходимо да отрази с оглед доводите на жалбоподателя и предвид пълнота на
изложението, но дори и да се приеме, че това е пропуск и проявена недостатъчна
прецизност при издаването на позволителното за сеч, то основната причина,
поради която И.Д. е бил санкциониран (липсата на писмено нотариално заверено
съгласие на поне на половината собственици на имота) е налице и категорично от
обективна страна се установява от писмените и гласни доказателства по делото.
От субективна страна нарушението
е извършено виновно, в хипотезата на евентуален умисъл. Жалбоподателят Д. е с
дългогодишна практика като лице по чл.108, ал.1, т.4 от ЗГ (видно от издаденото
му през
При цялостната проверка за
законосъобразност, съдът констатира, че АУАН и наказателното постановление
съдържат предвидените в чл.42 и съответно чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити
и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
наказателното постановление на формално основание. В този смисъл съдът не
споделя наведеното с жалбата възражение за разминаване и непълно описание на
нарушението. Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП е било
отразено достатъчно изчерпателно мястото на извършване на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено, посочени са също така и всичките му
съставомерни признаци. Ясно наказващият орган е посочил и нарушената законова
разпоредба, която изцяло кореспондира с обстоятелствената част на наказателното
постановление.
Правилно за така установеното и
индивидуализирано нарушение наказващият орган е приложил санкционната
разпоредба на чл.257, ал.2 от ЗГ, като определената санкция от 1000 лева е в
минималния предвиден от закона размер, поради което не може да бъде изменян, а
и липсват основания за това. Не са налице и предпоставки за прилагане на
нормата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице маловажен случай и съдът не споделя
доводите на жалбоподателя в този смисъл. Извършеното нарушение не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи от този
вид, а напротив – разкрива типичната такава, взета предвид от законодателя при
определяне състава на нарушението. Не може да бъде кредитиран и довода, че от
деянието липсват вредни последици или същите са незначителни. Нормата на
чл.111, ал.8 от ЗГ пряко защищава интересите на всички собственици на даден
горски имот. В обсъждания случай е била проведена сеч в имота и макар и
минимално отсечено (1,7 куб.метра по протокола за освидетелстване на сечище –
л.20), интересите на съсобствениците, без чието съгласие е било издадено
позволителното са били увредени, тъй като не са могли да получат следващите се
от собствеността им облаги. Още повече, че разрешената по позволителното сеч е
била в размер на 54 куб.метра и единствено намесата на служителите на РДГ,
поради факта, че се е навлязло в съседен имот – държавна собственост е попречило
това да се случи. Категорично не могат да бъдат приети и наведените с жалбата
аргументи относно това, че наказващият орган не е изложил мотиви в
постановлението защо не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Законът не
изисква такъв реквизит на наказателното постановление, а и от приложената
справка /л.12/ става ясно, че жалбоподателят Д. и преди този случай е бил
санкциониран за нарушения по Закона за горите и подзаконовите актове по
прилагането му.
Предвид на така изложеното, съдът
приема, че НП № 1823/03.05.2019 г. на Директора на РДГ Ловеч е законосъобразно
издадено, поради което следва да се потвърди.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1823 от 03.05.2019 г. на Директора
на Регионална Дирекция по горите гр.Ловеч, с което на И.И.Д. ***, ЕГН : **********, е наложено
административно наказание на основание чл.257, ал.2 от ЗГ – глоба в размер на 1000
лева, за нарушение на чл.257, ал.2, във връзка с чл.111, ал.8 от Закона за
горите, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :