Р Е Ш Е Н И Е
№5355, 27.11.2013г., град Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, осми състав, в публично заседание на трети
октомври през две хиляди и тринадесета година, в следният състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
Секретар: М.Д.
като
разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело №9888 по описа за
2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на
П.С.Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, против Р.М.В., с ЕГН **********, с адрес:***,
м-ст ”п. 1”, имот №***, с която са предявени обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, чл.30, ал.3 от ЗС и чл.86, ал.1 от ЗЗД
В исковата молба се твърди, че
страните по делото са бивши съпрузи, тъй като бракът им е прекратен с Решение
№133 от 10.01.2008г., постановено по гр.д.№9562/2006г. на РС Варна, което е
влязло в законна сила на 13.02.2008г. Твърди се, че с прекратяването на брака,
страните са станали обикновени съсобственици на имуществото придобитото през
време на брака при квоти от по 1/2 ид.ч. за всеки от тях. Твърди се, че по
време на брака на страните, с НА за замяна на недвижим имот с движима вещ №92,
том XXVI дело, 7198/26.05.1997г. на Варненски нотариус, същите са придобили
възмездно и в режим на съпружеска имуществена собственост право на собственост,
върху следния недвижим имот: Лозе, с площ 827кв.м., находящо се в терен по § 4
ПЗР ЗСПЗЗ в кв.”Галата”, м-та ”Таш Яна”, индивидуализиран с пл.№1669 по
Кадастралния план на местността ”п.”-1 от 1996г., при граници:
североизток-полски път, северозапад-полски път, запад-шосе и юг-имот пл.№1668
по същия КП. Твърди се, че описаният недвижим имот има търговско предназначение
и е преустроен, както следва: -Открито складово пространство, цялото с площ от
500кв.м.; -Магазинна закрита площ-цялата с площ от 46кв.м., ведно с офис
помещение от 12кв.м. и -Жилищна площ, състояща се от спал, кухня, баня, тоалет,
стая /офис/, цялата с площ от 47кв.м., ведно с принадлежащо избено помещение с
площ от 20кв.м., както и гараж с площ от 42кв.м. Твърди се, че открито складово
пространство, с площ от 500кв.м. е отдадено под наем от ответницата на ”Централ
2003” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Ракитово, обл.Пазарджик,
ул.”Христо Ботев” №48, с управител и представляващ Д.Г. К., по силата на
Договор за наем от 11.07.2005г. при уговорена наемна цена в размер на три
минимални месечни заплати към момента на плащане на всеки от наемите. Твърди
се, че след прекратяване на брака и до настоящия момент ответницата ползва
гореописаните обекти, находящи се в имот с пл.№1669, самостоятелно и еднолично,
както и че в същия период от време тя еднолично събира и гражданските плодове
от съсобствената между страните вещ-складовото пространство с площ 500кв.м.
Твърди се, че на 04.03.2008г. ищецът е отправил нотариална покана до
ответницата, с която направил искане за заплащане на обезщетение за ползата, от
която е лишен и за заплащане на половината от добивания наем за складовото
помещение. Твърди се, че поканата е връчена на 05.03.2008г. при условията на
отказ, удостоверен надлежно от връчителя в присъствието на един свидетел.
Твърди се, че съгласно чл.31, ал.2 от ЗС, когато общата вещ се използва
самостоятелно от единия съсобственик, той дължи обезщетение на останалите за
ползите, от които ги е лишил, от деня на писменото поискване. Ето защо се
твърди, че в полза на ищеца се дължи обезщетение за самостоятелното ползване от
ответницата за всеки един от двата обекта в имота-магазинната площ с прилежащия
й офис и жилищната площ с изба и гараж, съобразно квотата му от 1/2 ид.ч. в
съсобствеността и считано от датата на писменото поискване /05.03.2008г./ до
датата на подаване на исковата молба. Твърди се, че за магазина с офис
помещение на ищецът се дължи обезщетение от по 300лв. за всеки месец от
връчване на поканата-м.март на 2008г. до датата на подаване на исковата
молба-м.юли на 2012г., или общо за 52 месеца (2008г.-10 месеца начиная от март,
2009г.-12 месеца, 2010г.-12 месеца, 2011г.-12 месеца и първите шест месеца на
2012г.) в размер на 15600лв. Твърди се, че за жилищната площ на ищецът се дължи
обезщетение от по 250лв. за всеки месец от поканата-м.март на 2008г. до датата
на подаване на исковата молба-м.юли на 2012г., или общо за 52 месеца (2008г.-10
месеца начиная от март, 2009г.-12 месеца, 2010г.-12 месеца, 2011г.-12 месеца и
първите шест месеца на 2012г.) в размер на 13000лв. Сочи се, че общо дължимото
за двата обекта обезщетение възлиза на 28600лв., от което предмет на настоящото
дело са частични претенции за периода 05.03.2008г.-28.02.2010г., или първите 24
месеца след поканата в общ размер от 13200лв., от които 7200лв. за магазинната
част и 6000лв за жилищната площ. На следващо място се твърди по силата на чл.30, ал.3 от ЗС всеки съсобственик участва
в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си, поради което в
полза на ищеца се дължи половината от получената през периода от 05.03.2008г.
до 08.07.2012г. наемна цена за имота открито складово пространство, с площ от
500кв.м. Твърди се, че по усреднени стойности сумата възлиза на 340лв. за всеки
месец от поканата-м.март на 2008г. до датата на подаване на исковата
молба-м.юли на 2012г., или общо за 52 месеца (2008г.-10 месеца начиная от март,
2009г.-12 месеца, 2010г.-12 месеца, 2011г.-12 месеца и първите шест месеца на
2012г.) в размер на 17680лв. Сочи се, че предмет на настоящата дело е претенция
в размер от 5100лв. за периода 05.03.2008г.-31.05.2009г., т.е. за първите 15
месеца след поканата.
Съдът е сезиран с искане за осъждане
на ответницата да заплати на ищеца сумата от 13200лв., представляваща
общо обезщетение за еднолично ползване от първата на съсобствени вещи за
периода 05.03.2008г.-28.02.2010г., от което 7200лв. обезщетение за магазинната
част за първите 24 месеца след поканата и 6000лв. обезщетение за жилищната площ
за първите 24 месеца след поканата, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане,
както и сумата от 5100лв., представляваща припадаща се на втория част от
стойността на граждански плодове от отдаване на обща вещ-открито складово
пространство за периода 05.03.2008г.-31.05.2009г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане. Претендират се съдебно деловодни разноски.
В постъпилия отговор на исковата молба
се поддържа становище за неоснователност на исковете. Твърди се, че между
страните има неподелено съсобствено имущество, което не е посочено в ИМ. Твърди
се, че през отделни периоди от време всяка от страните е получавала наемите
/обезщетение/ за неползване на имуществото описано в ИМ. Твърди се, че между
страните има уговорка, кой кое имущество ще ползва, като с предявяване на иска,
ищецът е наруши постигнатото споразумение. Твърди се, че споразумението било в
следният смисъл: ищеца да ползва Апартамент №47, в гр.Варна, ул.”Ружа”, бл.5,
вх.1, ет.10, състоящ се от: стая, кухня, баня-тоалет и коридор, със застроена
площ от 44.16кв.м. и Първият етаж от двуетажна къща в м.”п.”-гр.Варна, като
Вторият етаж, следвало да се ползва от ответницата и децата на страните;
Магазин, с площ от 46кв.м. за ”доход” на децата на страните, и подялба на
доходите от двор-открито складово пространство, при евентуално наличие на
наемател. Твърди се, че в описания в исковата молба имот с пл.№1669 не
съществуват ”открито складово пространство”, гараж и ”Жилищната площ” от 47кв
м., офис, кухня, баня и тоалет. Твърди се, че имота съставлява затревен от
бурени двор, който отдавна не се ползва от никого и не е бетониран, а оградата
му е паднала и нестабилна /полуразрушена/. Твърди се, че в имота има някакъв
търпим строеж, за който няма инвестиционен проект. На следващо място се твърди,
че липсва редовна писмена покана до ответницата по смисъла на чл.32, ал.2 от
ЗС. Твърди се, че Договор за наем от 11.07.2005г., е сключен преди прекратяване
на брака на страните и до 13.02.2008г. същия е действал при режим на СИО.
Твърди се, че наемателят по този договор го прекратил, освободил е имота не е
заплащал наем от 01.04.2008г. Твърди се, че от посочената дата и понастоящем
имота не се ползва за каквато и да е стопанска дейност, както и че в него се
намират две коли, собственост на децата на страните. Твърди се, че
имота-Апартамент №47, в гр.Варна, ул.”Ружа”, бл.5, вх.1, е отдаван от ищеца под
наем до м.октомври на 2011г. срещу наема цена в размер на 300 евро
В о.с.з. ищеца, лично и чрез
процесуалния си представител подържат предявените искове. С постъпили от
пълномощника на ищеца писмени бележки се доразвиват съображения в подкрепа на
претенциите.
Ответницата, лично и чрез процесуалния
представител поддържа становището за неоснователност на исковете. С постъпили
от пълномощника на ответницата писмени бележки се доразвиват съображения за
неоснователност на претенциите.
С протоколно определение от
17.01.2013г., поради липса на уточнение, въпреки предоставената възможност на
страната за това, не е прието за разглеждане в настоящото производство
възражението на ответницата за прихващане за сумата от 18300лв., или 7800 евро,
касаещо имот Апартамент
№47, в гр.Варна, ул.”Ружа”, бл.5, вх.1, ет.10.
Съдът, след като прецени становищата
на страните, събраните в процеса писмени
доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приетия по делото заверен препис от
Решение №133 от 10.01.2008г., постановено по гр.д.№9562/2006г. на РС Варна,
влязло в законна сила на 13.02.2008г., се установява, че считано от втората
посочена дата брака на страните е прекратен с развод.
Видно е от приетия по делото заверен
препис от НА за замяна на недвижим имот с движима вещ №92, том XXVI дело,
7198/26.05.1997г. на Варненски нотариус, че страните са придобили собствеността
върху недвижим имот: Лозе, с площ 827кв.м., находящо се в терен по § 4 ПЗР
ЗСПЗЗ в кв.”Галата”, м-та ”Таш Яна”, съставляващ имот с пл.№1669 по
Кадастралния план на местността ”п.-1” от 1996г., при граници:
североизток-полски път, северозапад-полски път, запад-шосе и юг-имот пл.№1668
по същия КП.
От представения по делото препис от
Договор за наем на недвижим имот от 11.07.2005г. се установява, че ответницата
е сключила договор с ”Централ 2003” ЕООД, със седалище и адрес на управление:
гр.Ракитово, обл.Пазарджик, ул.”Христо Ботев” №48, с управител и представляващ Д.Г.
К., по силата на който същата е отдала под наем на дружеството 500кв.м. от имот
с пл.№1669, находящ се в гр.Варна, кв.”Галата”, местност ”п.”. Установява се
още, че срока на договора е пет години, считано от датата на подписването му,
като месената наемна цена е в размер на три минимални месечни заплати към
момента на плащане на всеки от наемите.
По делото е представен заверен препис
от Нотариална покана с рег. №№ 1759 и 1760 от 04.03.2008г. на Варненски
нотариус с рег.№224 в НК, в която е обективирано волеизявление на ищеца до
ответницата, с което първия е отправил искане за заплащане на обезщетение за
ползата, от която е лишен по отношение на находящите се в имот с пл.№1669 по
Кадастралния план на местността ”п.” от 1996г., съсобствени Магазинна закрита
площ-цялата с площ от 46кв.м., ведно с офис помещение от 12кв.м. в размер на
600лв. месечно и Жилищна площ, състояща се от спалня, кухня, баня, тоалет, стая
/офис/, цялата с площ от 47кв.м., ведно с принадлежащо избено помещение с площ
от 20кв.м., и гараж с площ от 42кв.м. в размер на 500лв. месечно С поканата
ищеца претендира и заплащане от ответницата на половината от добивания наем от
Открито складово пространство, цялото с площ от 500кв.м., което е отдадено под
наем на ”Централ 2003” ЕООД. От отбелязването с ръкописен текст върху
Нот.покана извършено от помощник нотариус Станимира Русева, се установява, че
поканата е връчена на ответницата на 05.03.2008г., при надлежно оформен отказ в
присъствието на свидетел, чиято самоличност е подробно индивидуализирана.
От заключението на изслушаната по
делото СОЕ, което се кредитира от съда като компетентно дадено и неоспорено от
страните се установява, че размера на пазарния наем на процесните магазинна
площ, ведно с офис помещение и жилищната площ, ведно с гараж, през процесния
период /05.03.2008г.-28.02.2010г./ възлиза на 13860лв. Установява се още, че размера
на месечният наем за открито складово пространство с площ от 500кв.м. през
периода 05.03.2008г.-31.12.2008г., който е равен на три минимални заплати
възлиза на 660лв. и през периода 01.01.2009г.-31.12.2009г. възлиза на 720лв.
Показанията на разпитаните по делото
свидетели се коментират от съда в частта основаваща се на лични и
непосредствени впечатления, касаеща наведените от страните фактически твърдения
и имаща значение за изясняване предмета на спора от фактическата страна.
В показанията си свидетеля Георги
Димитров К. /без родство със страните/ сочи, че ползвал под наем част /около
600кв.м./ от собствения на страните имот в кв.”Галата“, където била създадена
борса за дървен материал. Сочи, че ползването на имота започнало през м.03 на
2005г., като около три години и половина, го е ползвал лично, след което,
поради лечение на травми от претърпян пътен инцидент, до края на срока договора
бил заменен от негов съдружник на име Ангел. Сочи, че след развода на страните
наема за имота е заплащал на ответницата. Сочи още, че понастоящем имота не се
ползва за борса, а има вид на автоморга.
Свидетеля Венелин
Христов Николов /без родство със страните/ в показанията си сочи, че част от
имота на страните в кв.”Галата” бил отдаден под наем на трето лице и се ползвал
за строителна борса за дървен материал. Сочи, че тази част от имота се ползвала
като борса до 2008г., след което в същата са разположени купета и части от
автомобили. Сочи още, че ищеца не е ползвал имота и че същия няма достъп до него.
Свидетелката Ирена
Райчева Пенева /без родство със страните/ сочи, че част от двора на страните е
насипан със чакъл и е заграден. Сочи, че тази част се ползвала под наем от г-н К.
като дървена борса, през периода от 2004г. до 2007г., или до 2008г. Сочи, че К.
заплащал наема за ползването на имота на ищеца, а носел разписките, че наема е
платен, да се подписват от ответницата. Сочи още, че след като имота престанал
да се ползва като борса, там били разположени части от колите на децата на
страните.
В показанията
си свидетеля С.П. С. /син на страните/ сочи, че част от имота в кв.”Галата”
през 2004г. била отдадена под наем на К. за борса за дървен материал. Сочи, че К.
ползвал имота до края на лятото на 2008г. и плащал наема на ищеца, като
последните 2-3 наема платил на ответницата. Сочи, че ищеца ходел в борсата за
да получава парите от наема, а разсписките за плащането се носели на
ответницата за подпис. Сочи, че след катастрофата на К., имота продължил да се
ползва от неговите дъщеря и зет.
Поставени
в очна ставка свидетелите Г.К. и С.П., поддържат показанията си относно въпроса
кой е получавал парите от наема на частта от имота на страните, ползван като
борса за дървен строителен материал.
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът приема следното:
По отношение на иска за заплащане на
обезщетение за еднолично ползване на съсобствен имот:
Според чл.31, ал.2 от ЗС, когато
общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат
обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, считано от деня на
писменото поискване. Следователно, за да възникне задължение на
съсобственика, който ползва веща,
да заплаща обезщетение, е необходимо съсобственикът, който не ползва
вещта, да му отправи писмено искане. По своя характер то е едностранно
волеизявление, отправено до съсобственика, което последният трябва да получи,
от което да се вижда, че за в бъдеще лишеният от ползване желае да му се плаща
обезщетение. Задължението
за заплащане на обезщетение от страна на съсобственика, който чрез личното
ползване лишава другия съсобственик от възможността да ползва и той общата вещ,
възниква от деня на писменото поискване. Ако
ползващият съсобствената вещ отговори, че предоставя съответната част от имота
съобразно правата на съсобственика, който не го ползва и последният откаже,
обезщетение не се дължи.
Това е способът за погасяване претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС от материално
правно гледище.
В разглежданият казус по делото не е налице спор и от
ангажираните доказателства се установи, че по време на брака на страните,
същите са придобили собствеността върху недвижим имот, с площ 827кв.м., находящ
в кв.”Галата”, м-та ”Таш Яна”, съставляващ имот с пл.№1669 по Кадастралния план
на местността ”п.” от 1996г. Не е спорно и че в имота има изградена постройка,
част от която се ползва с търговско предназначение, а друга част има характер
на жилище. След прекратяване на брака на страните на 13.02.2008г. придобитото
от тях имущество в режим на СИО, се е трансформирало в обикновена съсобственост
при равни права. Съобразно представената по делото Нотариална покана от
04.03.2008г., която в качеството си на официален свидетелстващ документ, се
ползва с материална /обвързваща/ доказателствена сила и чието оспорване от
ответната страна не бе проведено успешно, на 05.03.2008г. ответницата е
поканена от ищеца да заплаща обезщетение за едноличното ползване на
съсобствените вещи-сгради с търговско и жилищно предназначение. Ответницата не
оспори, че през процесния период е ползвала вещите, освен това както бе
посочено по горе за да се освободи от последиците на претенцията по чл.31, ал.2
от ЗС, същата е следвало отговори, че предоставя съответната част от тах на ищеца, като твърдения по делото за последното не са
наведени и не са ангажирани доказателства. Ето защо се налага извода, че в
случая са налице предпоставките по чл.31, ал.2 от ЗС, респективно, че
ответницата дължи обезщетение на ищеца за ползата, от която същия е лишен.
Съгласно заключението на СОЕ за размера на пазарния наем на процесните
магазинна площ, ведно с офис помещение и жилищната площ, ведно с гараж, през
периода 05.03.2008г.-28.02.2010г. възлиза на 13860лв. Съобразно квотата на
ищеца-1/2 ид.ч. от съсобствената вещ, той има право на обезщетение в размер на
6930лв., като до тази сума искът се явява доказан и основателен и следва да
бъде уважен. За разликата до пълния претендиран размер от 13200лв. е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Като акцесорен на главния иск,
основателен се явява и иска за присъждане на законната лихва върху уважения
размер на главницата, считано от предявяване на иска.
По иска за заплащане на припадаща се
част от стойността на граждански плодове от отдаване на обща вещ под наем:
Според чл.30, ал.3 от ЗС ако някой от
съсобствениците е извлякъл някаква полза от общата вещ, той дължи на
съсобствениците си съответна част от нея. По иск с посочената правна
квалификация в тежест на ищеца е да докаже, както своето право на собственост,
така и ползата, която ответникът е извлякъл. Наред с това за приложението на
цитираната по горе норма е без значение как и защо ползващият съсобственик е
ползвал общата вещ /за да развива търговска дейност, или като предоставя веща
на друго лице-възмездно или безвъзмездно, или по друг начин/. От правно
значение е само дали ползващият съсобственик е реализирал доходи и дали тези
доходи са резултат и от ползването на притежаваната от другия съсобственик
идеална част, от ползването на която последният е бил лишен.
По делото еднозначно се установи, че
считано от 11.07.2005г. за срок от 5г. на ”Централ 2003” ЕООД, чиито управител
е Д.Г. К., е отдадена под наем, площ от 500кв.м. от съсобствения на странните
имот пл.№1669, находящ се в гр.Варна, кв.”Галата”. Съобразно изложеното по горе
досежно прекратяването на СИО, считано от 13.02.2008г. посочена част от имота е съсобствена между
страните при равни права, като по този въпрос не е налице спор. Спора между
страните се свежда до това дали имота е ползван до края на срока на договора и
кой от съсобствениците е получавал наемната цена. Доколкото в случая е от
значение факта на придобиване на доход от процесната вещ, ирелевантно се явява
при какви условия и защо е прекратен договора за наем, като от значение кога е
станало това, респективно до кога е заплащана наемната цена. Събраните гласни
доказателства дават противоречиви данни относно крайния момент на ползване на
имота и на кого е заплащана наема. Според частично кореспондиращите си
показанията на свидетелите Г.К. и Светослав С. може да се заключи, че
наем е заплащан до края на лятото на 2008г., т.е. до началото на м.09.2013г. По
отношение на втория спорен въпрос, а именно кой е получавал наемната цена,
съдът намира, че следва да се кредитират показанията на свидетеля К., които са
резултат от лични впечатление, тъй като същия е заплащал наема и освен това
няма интерес да дава показания в полза на някоя от страните. В тази връзка
съдът намира, че показанията на свидетелите Светослав С. и Ирена Пейчева,
относно факта кой е получавал наемната цена не следва да се кредитират, тъй
като свидетелите са заинтересовани да дадат показания в полза на свидетелката.
За
остатъка от претендирания период /01.09.2008г.-31.05.2009г./ по делото не се събраха категорични
доказателства, както че имота се е ползвал, така и че именно ответницата е
получавала наемната цена, като установяването на тези обстоятелства бе в тежест
на ищеца.
По изложените съображения съдът намира, че
ответницата дължи половината от наема получен от процесния имот през периода 05.03.2008г.-31.08.2008г., който
според заключението на СОЕ е равен на 660лв. месечно, или общо 3960лв. Ето защо
ответницата дължи на ищеца сумата от 1980лв., до който размер иска се явява
основателен като за разликата до претендираните 5100лв. и за остатъка от
претендирания период следва да се отхвърли като неоснователен.
С
оглед частичното уважаване на главната претенция и на основание чл.86 от ЗЗД,
ответника дължи заплащане на законната лихва върху уважения размер на главницата,
считано от датата на подаване на иска, до окончателното й заплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и в
съответствие с направеното искане от ищеца, в негова полза се дължат разноски
за производство, съобразно представените доказателства за извършването им
съразмерно на уважената част от иска, чиито размер възлиза на 809.20лв. На
основание чл.78, ал.3 от ГПК и в съответствие с направеното искане, в полза на
ответника се дължат деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от иска
и съобразно с доказателствата за направени такива, чиито размер възлиза на
415.62лв.
Воден от горното и предвид еднородния и насрещен характер
на вземанията, съдът намира, че в полза на ответника следва да се присъдят
съдебно деловодни разноски по компенсация в размер на 393.58лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Р.М.В., с ЕГН **********, с адрес:***, м-ст ”п. 1”, имот №***, да заплати на П.С.Т., с ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, сумата от 6930лв.,
представляваща обезщетение за невъзможността втория да ползва през периода
05.03.2008г.-28.02.2010г. собствената си 1/2 д.ч. от съсобствените жилищна и
стопански пристройки, находящи се недвижим имот, с площ 827кв.м., находящ се
гр.Варна, кв.”Галата”, съставляващ имот пл.№1669 по Кадастралния план на
местността ”п.”-1 от 1996г., ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано
от датата на предявяване на иска-09.07.2012г.
до окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 6930лв. до
претендираните 13200лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Р.М.В., с ЕГН **********, с адрес:***, м-ст ”п. 1”, имот №***, да заплати на П.С.Т., с ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, сумата от 1980лв.,
представляваща 1/2 ид.ч. от получените от първата през периода
05.03.2008г.-31.08.2008г. доходи във вид на наем от съсобствен недвижим имот, с
площ 500кв.м., находящ се гр.Варна, кв.”Галата”, съставляващ част от имот
пл.№1669 по Кадастралния план на местността ”п.”-1 от 1996г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на
предявяване на иска-09.07.2012г. до
окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за периода
01.09.2008г.-31.05.2009г. и за разликата над 1980лв. до претендираните 5100лв.
като неоснователен.
ОСЪЖДА Р.М.В., с ЕГН **********, с адрес:***, м-ст ”п. 1”, имот №***, да заплати на П.С.Т., с ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, сумата от
393.58лв., представляваща съдебно деловодни разноски по компенсация.
Решението, подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в
двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: