Р Е
Ш Е Н
И E
№ 69
гр. А., 17.06.2019 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
А.кият районен съд - наказателна колегия, ІІ състав, в публично заседание
на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав :
Председател : Мария
Джанкова
Съдебни заседатели : .…….....…………
Членове : ........……………..
при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора…………………., като
разгледа докладваното от съдията М.Джанкова АН дело № 153
по описа за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е
образувано по жалба на П.А.К., ЕГН **********, действащ в качеството на
управител на „Хелиос Милк“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
ап.18 против Наказателно
постановление (НП) № 02-0002306 / 02.04.2019г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- гр.Б., с което на „Хелиос Милк“
ЕООД, ЕИК ***, за нарушение на чл.303, ал.3 от Кодекса на труда (КТ), на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414,
ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер
на 2000,00 (две хиляди) лева. В жалбата се поддържа становище, че при
съставяне на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и
издаване на обжалваното НП са допуснати процесуални нарушения, довели до
неизясняване в цялост на фактическата обстановка по случая. В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв.С.К. - БАК поддържа
жалбата на посочените в нея основания за незаконосъобразност и неправилност на
НП, поради което и моли за пълната му отмяна. Ангажира гласни доказателства.
Административно
наказващият орган, след редовно призоваване се представлява от процесуален
представител - юрисконсулт И.-Н., която изразява становище за неоснователност на жалбата. Оспорва я изцяло и пледира за потвърждаване на НП, като законосъобразно
и правилно издадено. Сочи доказателства.
Съдът с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, счита, че НП следва да бъде изменено, поради следните
съображения :
На 31.01.2019 г.
по повод подадени сигнали за нарушения на трудовото законодателство била извършена проверка от Д.И.И., А.З.Д. и И.П.Д.,
трите служители в Д“ИТ“ - Б. в кравеферма, находяща се в с.П., община А. и
стопанисвана от „Хелиос Милк“ ЕООД, ЕИК ***. На заварените да работят в обекта
две лице били предоставени за попълване справки по чл.402 , ал.1, т.3 от КТ, като
единият от двамата - непълнолетният Й. А. И. удостоверил писмено и срещу
подпис, че заема длъжността „работник“, при уговорено месечно трудово
възнаграждение в размер на 560,00 лева и с работно време от 08:00 часа до 17:00
часа, с почивка в работния ден – 1 час, почивен ден в седмицата - неделя. Обяснил,
че е договорил условията на труд и заплащане с управителя.
От показанията на
актосъставителя Д.И.И. ***, разпитана в качеството й на свидетел, се
установява, че при направената проверка непълнолетният Й. А. И. се намирал в стопанска
постройка - навес и пренасял сено. Разказал подробно пред проверяващите, представители
на инспекцията по труда какъв е начина на работа в кравефермата и
конкретизирал, че неговата дейност е свързана с хранене, доене и почистване на
животните. Декларирал, че няма сключен трудов договор, но работи в обекта от
28.01.2019 г.
При последващата
проверка на документи се установило, че за Й. И. няма сключен трудов договор, както
и е непълнолетен.
За резултатите от
извършената проверка е съставен Протокол № ПР 1905478/19.02.2019 г., в който
като едно от констатираните нарушения е посочено, че е допуснат до работа на
длъжност „работник“, в обект стопанисван от „Хелиос Милк“ ЕООД, непълнолетния Й.
А. И., роден на ***г. , в нарушение на чл. 303, ал.
3 от Кодекса на труда.
Същият ден е
съставен АУАН № 02-0002306 / 19.02.2019 г. След съставянето на акта същият е
подписан от актосъставителя, от двамата свидетели по акта и нарушението, както
и от упълномощения представител на дружеството-жалбоподател – св.К. Г. К., на която
е връчен препис от акта срещу разписка /видно от положения към същата подпис/,
поради което и съдът намира за неоснователни възраженията досежно вида на
предоставеното на жалбоподателя копие от АУАН.
Административно
наказващият орган е приел, че нарушението е установено от фактическа страна и е
издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил санкцията. И
според АНО, както и според актосъставителя, жалбоподателят е нарушил чл. 303, ал.
3 от Кодекса на труда.
При така
изложените факти съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена
от надлежна страна в законоустановения седемдневен срок по чл. 59 от ЗАНН и е допустима – НП е връчено на 04.04.2019 г., а жалбата срещу
него е подадена на 11.04.2019 г.
Актът за
установяване на административно нарушение и Наказателното постановление са
издадени по реда, предписан в закона, от компетентни държавни органи и съдържат
изискуемите съгласно разпоредбите на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН реквизити. В същите подробно и точно е индивидуализиран както
нарушителя, така и самото нарушение с всички негови съставомерни признаци,
обстоятелствата, при които е извършено, като правилно е посочена
съответстващата му правна квалификация. Поради това съдът намира, че при
реализирането на административно наказателната отговорност спрямо дружеството -
жалбоподател не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
опорочават производството и да представляват формална предпоставка за отмяна на
наказателното постановление.
Според настоящата
съдебна инстанция от доказателствата по делото се установи, че жалбоподателят е
осъществил състава на административното нарушение по чл. 303, ал.
3 от КТ, съгласно който „лицата от 16 до 18 години се приемат на
работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай“. От
обективна страна се доказа, че дружеството-жалбоподател е имало качеството на
работодател по смисъла на § 1, т. 1 от
ДР на КТ и като такъв е допуснал непълнолетния Й. , да извършва
трудова дейност в обект – кравеферма, стопанисвана от „Хелиос Милк“ ООД, без за
него да е издадено разрешение от Д“ИТ“-Б. да бъде прието на работа. Доколкото
произтичащото от разпоредбата на чл. 303, ал.
3 от КТ задължение е за неприемане на работа, т.е. за бездействие,
санкционираното дружество е осъществило изпълнителното деяние със самото
допускане до работа на лицето. Административно наказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана в качеството му на юридическо лице при условията на чл. 83, ал. 1
от ЗАНН – за неизпълнение на задължение към държавата или общината
при осъществяване на дейността му, като тази отговорност е обективна и
безвиновна, поради което наличието на вина не е необходим елемент на деянието,
а за реализирането й е достатъчно обективното осъществяване на забранените от
закона действия.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че по време на проверката лицето Й. А. не е било
на работа, а се е намирал в обекта, защото обичал животните. От събраните по
делото доказателства по категоричен начин се доказа обратното, а именно, че в
деня на проверката непълнолетният Й.
(навършени 16 години) е изпълнявал задълженията, присъщи за длъжността работник
в кравеферма,: от показанията на актосъставителя и св. по акта се установи, че
лицето е било ангажирано с трудова дейност, като е пренасяло слама. Освен това
непълнолетният декларирал, че изпълнява
конкретната длъжност в обекта, с определено работно време и вече уговорени
условия на труд и трудово възнаграждение.
Жалбоподателят не
ангажира убедителни доказателства, от които да се установи, че Й. И. не е
попълнил предоставената му от проверяващите справка. Самият пълномощник на
дружеството-жалбоподател не е оспорил пред съда, че подписът под изявленията на
непълнолетния в Справката по чл.402 от КТ, е положен именно от Й. И.. В
потвърждение на този факт са изявленията и бащата на непълнолетния – св.А. И.,
който категорично разпозна в находящия се в делото документ (на л.12) подписа
на сина си, макар да заяви, че почеркът е на друго лице. Предвид изложеното се налага извода, че
отразените в справката изявления
изхождат от непълнолетния И. и не се опровергават от останалия събран по
делото доказателствен материал. Относно показанията на св.К. К. и св.А. И.
съдът намира, че същите не следва да бъдат кредитирани в частта им, касаеща
причините за пребиваването на непълнолетния Й. в кравефермата. От една страна
същите са в противоречие и се опровергават от заявеното от останалите трима
свидетели – И., Д. и Д., трите участвали лично в проверката и възпроизвеждащи
пред съда преките си възприятия, за разлика от К. и И., които заявяват, че не
са очевидци, а освен това са и във връзка с дружеството – жалбоподател, както
следва: първата – съпруга на управителя и негов генерален пълномощник, а вторият
– в трудово правоотношение. Освен това изготвените в хода на административното
производство документи – протокол, справка и др., съдържащи данните за
резултатите от извършената проверка, доколкото са съставени по надлежния ред и
съдържат изискуемите реквизити, са годно доказателствено средство и
съдържанието им не беше опровергано от жалбоподателя.
Всичко изложено
навежда и на извода, че в деня на проверката непълнолетният Й. А. И. е полагал труд в кравеферма в с.П., в
полза на дружеството-жалбоподател, стопанисващо този обект без разрешение на
ДИТ и без сключен трудов договор.
От фактическа
страна е безспорно установено, че при извършената на 31.01.2019 г. проверка от
контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.Б., работодателят не е сключил трудов договор в писмена форма и
е допуснал на работа непълнолетния Й. А. И. без разрешение от ДИТ..
Предвид
изложеното, съдът намира, че обжалваното НП е и материално законосъобразно,
като отговорността на дружеството-жалбоподател е била правилно ангажирана.
Съдът намира
обаче, че неправилно АНО е индивидуализирал размерът на имуществената санкция,
която следва да се наложи на жалбоподателя.
По делото липсват
данни и доказателства за други подобни нарушения, извършени от дружеството
преди настоящото. Освен това, съгласно чл. 27 от ЗАНН, административното наказание се определя съобразно разпоредбите
на този закон
в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при
определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите
за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя. При издаване на наказателното
постановление административният орган не е изложил мотиви, които да обосновават
определения размер на имуществената санкция от 2 000,00 лева, при предвиден от
законодателя размер от 1500 до 15 000 лева. По делото липсват доказателства, от
които да се направи обоснования извод, че така определеният размер на санкцията
е правилен и законосъобразен, като следва да се има предвид, че мотивите за
определяне размера на наказанието е недопустимо да се извеждат по тълкувателен
път. Ето защо, настоящият съдебен състав, след като съобрази тежестта и
характера на нарушението, намира, че с оглед целите на административните
наказания, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН,
на дружеството следва да бъде определен размер на наложеното наказание към
минималния предвиден от законодателя в нормата на чл. 414, ал.1 КТ, а именно 1 500 лева, който е подходящ да
осъществи функциите на административното наказание, свързани със специалната и
генерална превенция.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, А.кият
районен съд,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 02-0002306 / 02.04.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- гр.Б., с което на „Хелиос Милк“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ап.18, представлявано от управителя П.А.К., ЕГН **********, за нарушение на чл.303, ал.3 от Кодекса на труда КТ), на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000,00 (две хиляди) лева като намалява размера на наложената санкция от 2 000,00 лева на 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщението на страните пред Б.кия административен съд по
реда на Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: