Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 15.06.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета
година в състав:
Административен съдия: Маргарита Стергиовска
при секретаря Ив. Велчева, като разгледа докладваното от
административния съдия АД № 571 по описа за 2019
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 268, ал. 1 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е въз основа на
жалба от Р.П.П. с
ЕГН ********** ***. Д. от ШАК, против Решение № 302/22.10.2019 г., издадено от
Директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалба вх.№ 13315/16.10.2019г. по регистъра
на ТД на НАП-гр.Варна, офис Шумен, депозирана срещу Разпореждане изх.№ С
190027-137-0008575/25.09.2019г.,
издадено от Г.Й.- публичен изпълнител при ТД на
НАП-гр.Варна, офис Шумен.
В жалбата се
излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в нарушение на
материалния закон. Твърди се, че задълженията, описани в Разпореждане изх.№ С 190027-137-0008575/25.09.2019г. са погасени по давност, поради
което не подлежат на принудително изпълнение. Въз основа на изложените аргументи се отправя искане съдът да отмени Решение № 302/22.10.2019 г.,
издадено от Директора на ТД на НАП – Варна, ведно с потвърденото с него Разпореждане изх.№ С
190027-137-0008575/25.09.2019г. на публичния изпълнител при ТД на
НАП-гр.Варна, ИРМ Шумен.
В съдебно
заседание оспорващата, редовно призована, не се явява лично. Същата се
представлява от адвокат А. Д. от ШАК, който в хода на устните състезания поддържа
жалбата, както и отправеното с нея искане за отмяна на решението на Директора
на ТД на НАП-гр.Варна и Разпореждането на публичния изпълнител.
Ответникът по
жалбата – Директор
на ТД на НАП - град Варна, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в проведените открити
съдебни заседания. В депозирано писмено становище, чрез процесуалния си
представител старши юрисконсулт Ц.С.застъпва тезата за законосъобразност на
оспореното решение. Сочи, че изводите, направени от административния орган, са в съответствие
със закона. Отправя искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Шуменският административен съд
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
По делото няма спор, че в ТД на
НАП - гр.Варна е образувано изпълнително дело №2205/2014г. срещу Р.П.П..
Със Съобщение за доброволно
изпълнение на основание чл.221 от ДОПК с изх.№ 22050165-000001/29.04.2014г. (л.58), оспорващата била поканена да заплати задължението си, произтичащо от декларация
№ 274391400489536/29.04.2014 г. главница 380 лв. и лихви 22.05 лв.
С Разпореждане за присъединяване изх.№
2205/2014/000002/25.03.2015г. (л.60) на публичен изпълнител
към изпълнителното дело са присъединени задълженията на оспорващата за ЗО за
периода 01.01.2013 – 31.12.2013 г. по декларация № 270021410237479/05.12.2014
г. главница 601.44 лв. и лихви 55.09 лв.
Разпореждането било съобщено на
оспорващата на 02.07.2015г., видно от приложеното известие за доставяне с
обратна разписка.
С Разпореждане за присъединяване изх.№
2205/2014/000003/23.06.2015г. (л.62) на публичен изпълнител
към изпълнителното дело са присъединени задълженията на оспорващата за ЗО за
периода 01.01.2014 – 31.12.2014 г. по декларация № 270021504321892/12.05.2015
г. главница 538.24 лв. и лихви 8.09 лв.
Разпореждането било съобщено на
оспорващата на 29.06.2015 г., видно от приложеното известие за доставяне с
обратна разписка.
С Разпореждане за присъединяване
изх. №С160027-105-0127058/11.10.2016 г. (л.64) на публичен изпълнител към изпълнителното дело
са присъединени задълженията на оспорващата по наказателно постановление
№135465-F 139627/27.01.2015 г. главница
250.00 лв.
С Разпореждане за присъединяване
изх. №С180027-105-0019210/26.01.2018 г. (л.68) на публичен изпълнител към
изпълнителното дело са присъединени задълженията на оспорващата за ЗО за
периода 01.01.2016 – 31.12.2016 г. по декларация № 270021704349607, прот.
27000173046636/02.05.2017 г. главница 403.20 лв. и лихви 30.13 лв.
Разпореждането било съобщено на
оспорващата на 08.02.2018г., видно от приложеното известие за доставяне с
обратна разписка.
С Разпореждане за присъединяване
изх. №С180027-125-0360351/29.11.2018 г. (л.70) на публичен изпълнител към
изпълнителното дело са присъединени задълженията на оспорващата за годишен
авансов данък по ЗДДФЛ по декларация №274391400489536/29.04.2014 г. главница
53.32 лв. и ЗО за периода 01.01.2013 – 31.12.2013 г. по декларация №
270021410237479/05.12.2014 г. главница 196.68 лв.
С Разпореждане за присъединяване
изх. №С180027-105-0163974/29.05.2019 г. (л.71) на публичен изпълнител към
изпълнителното дело са присъединени задълженията на оспорващата за годишен
авансов данък по ЗДДФЛ по декларация №2700И0145785/29.04.2019 г. главница
155.00 лв. и лихви 1.25 лв. за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г.
С постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх.№ С190027-022-0054760/28.06.2019 публичният изпълнител
при ТД на НАП-гр.Варна наложил по изпълнителното дело запор на движими вещи -
лек автомобил "Volksvagen" с рег.№ Н Н 00 89АН и
запор върху постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в
трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление, находящи се в ОББ в размер на 2889.19 лв.
С възражение
№С190027-000-0458369/04.09.2019 г. оспорващата, черз пълномощник адв. А.Д., ШАС
оспорила задълженията си по основание и размер, като се позовала на настъпила
погасителна давност.
Издадено било Разпореждане изх.№ С 190027-137-0008575/25.09.2019г., издадено от Г.Й.- публичен изпълнител при ТД на НАП-гр.Варна, офис
Шумен, с което на
осн. чл.226 ал.1 от ДОПК, чл.225 ал.1 т.7 от ДОПК във вр. с чл. 168 т.3 и чл.82
ал.3 от ЗАНН е разпоредено прекратяване поради изтекла погасителна давност на
задължения, произтичащи от НП №135465-F 139627/27.01.2015 г. главница
250.00 лв. и са отписани на осн. чл.173 от ДОПК.
По отношение на задълженията,
произтичащи от данък
върху доходите на ФЛ за периода 01.01.2013 г.-31.12.2013 г. в размер главница
326.68 лв. и лихви 207. 41 лв.; към НЗОК за периодите 01.01.2014 г.-31.12.2014
г. главница 538. 24 лв. и лихви 240.67 лв.; 01.01.2013-31.12.2013 г. главница
4040.76 лв. и лихви 303.93 лв.; 01.01.2016-31.12.2016 г. – главница 403.20 лв.
и лихви 98.12 лв.; 01.01.2018 г.-31.12.2018 г. главница 155.00 лв. и лихви 6.37
лв., общо определени задължения са в размер на 2684.38 лв., от които главница
1827.88 лв. и лихви 856.50 лв. е прието, че не е настъпила погасителна давност.
С жалба вх. №13315/16.10.2019г. по описа на ТД на НАП-гр.Варна (л.86) Р.П.П.
оспорила разпореждане Разпореждане
изх.№ С 190027-137-0008575/25.09.2019г., издадено от Г.Й.-
публичен изпълнител при ТД на НАП-гр.Варна, офис Шумен пред Директора на ТД на НАП – гр.Варна в частта, с
която не са погасени по давност определените задължения.
Директорът на ТД на НАП – гр.Варна
счел подадената жалба за неоснователна, като посочил, че по отношение на цитираните
в разпореждането вземания на длъжника не е изтекла погасителната давност по
чл.171, ал.1 и 2 от ДОПК. По изложените аргументи, с решение № 302/22.10.2019г.
оставил без уважение депозираната пред него жалба.
Решението било връчено на
пълномощник на неговия адресат на 08.11.2019г., видно от приложената разписка
към същото.
Настоящата жалба е депозирана по
пощата на 15.11.2019 г. чрез директора на ТД на НАП-Варна до ШАС.
При така установените факти, от
правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е Решение № 302/22.10.2019г.
на Директора на ТД на НАП - гр.Варна - индивидуален административен акт, за
който акт изрично е предвиден съдебен контрол по реда на ДОПК, съгласно чл.268,
ал.1 от ДОПК. Оспорването е направено в рамките на 7-дневния срок, предвид
връчването му на 08.11.2019г. и факта, че жалбата срещу него е подадена на 15.11.2019г.
Оспорването е инициирано от надлежна страна с правен интерес, поради което
производството е процесуално допустимо.
При разглеждането по същество и
след проверка на оспорения административен акт на основанията по чл.160, ал.2
от ДОПК, съдът приема жалбата за неоснователна
по следните съображения:
Оспореното решение представлява
валиден административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на
законоустановените му правомощия по чл.267 от ДОПК. Същото е постановено в
производство по обжалване на разпореждане на публичен изпълнител при ТД на НАП
- гр.Варна, в писмена форма и съдържа всички съществени елементи на формата на
индивидуален административен акт, установени с чл.59, ал.2 от АПК.
Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали постановеното решение.
Предвид горното съдът приема, че Решение № 302/22.10.2019г. на Директора на ТД
на НАП - гр.Варна е валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на
съществени нарушения на процедурните правила.
При извършената проверка за
съответствието на обжалвания акт с материалния закон, съдът приема следното:
По делото не е налице спор по
фактите. Спорът е правен и е свързан с отговор на въпроса дали вземанията,
произтичащи от задължения
на оспорващата за данък върху доходите и НЗОК за 2013г., 2014г., 2016 г. и 2018
г. са погасени по давност.
По отношение на задълженията за данък върху доходите за 2013 г. и 2018 г. по ЗДДФЛ и за 2013 г., 2014 г. и
2016 г. по НЗОК:
По силата на чл.171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък
срок. А съгласно ал.2 от същия законов текст, с изтичането на 10-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания
независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато
задължението е отсрочено или разсрочено, изпълнението е спряно по искане на
длъжника или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел
IIа.
В чл.172 от ДОПК са уредени
правилата за спиране и прекъсване на давността, като според чл.172, ал.1, т.5
от ДОПК, давността спира при налагане на обезпечителни мерки, а по силата на
чл.172, ал.2 и ал.3 от с.к. - давността се прекъсва с предприемането на
действия по принудително изпълнение,
като от прекъсването на давността започва да тече нова давност.
С постановление за налагане на обезпечителни мерки
изх.№ С190027-022-0054760/28.06.2019 публичният изпълнител при ТД на НАП-гр.Варна
наложил по изпълнителното дело запор на движими вещи - лек автомобил "Volksvagen" с рег.№ Н Н 00 89АН и запор върху
постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление, находящи се в ОББ в размер на 2889.19 лв. Видно от
материалите по делото, запорът върху парични средства е наложен на 03.07.2019
г., а върху МПС – на 05.07.2019 г., видно от приложени обратни разписки на стр.
18 и стр. 20 от делото, а съобщаването на същото е извършено по пощата, видно
от известие за доставяне на стр.16 от делото, като не се твърди, а и липсват
доказателства, че същото е обжалвано.
Задълженията за вноски за ДДФЛ и
ЗО за периода 01.01.2013 г. 31.12.2013 г., възникнали и станали изискуеми през
2014г., досежно същите давностният срок за събирането им е започнал да тече,
считано от 01.01.2015г., респективно е следвало да изтече на 01.10.2019г. През
2019г. обаче е издадено постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С190027-022-0054760/28.06.2019
от публичен изпълнител при ТД на НАП-гр.Варна, което е съобщено на оспорващата, довело до спиране
на давността по чл.172,ал.2, т.4 от ДОПК. И доколкото не е изтекла и
абсолютната такава по чл.171, ал.2 от ДОПК, тези задължения подлежат на
принудително изпълнение.
По изложените съображения съдът
намира, че Разпореждане изх.№
С 190027-137-0008575/25.09.2019г. по отношение задълженията,
произтичащи от вноски за ЗО за 01.01.2014 -31.12.2014 г., 01.01.2016
г.-31.12.2016 г. и ДДФЛ за 01.01.2018-31.12.2018 г. се явява издадено при
съблюдаване на материалния закон, доколкото описаните в тези части задължения
не са погасени по давност и подлежат на принудително изпълнение.
В съдебно заседание процес.
представител на оспорващата заяви, че процесните декларации не са подавани от
оспорващата, както и, че същата е упълномощила представител с определени права
пред данъчната администрация. Тези доводи са ирелевантни за спора, доколкото
видно от материалите по делото, всяко от разпорежданията по присъединяване на
определено задължение е влязло в законна сила и на второ място, видно от
представените писмени доказателства и обяснения от ответника, именно от
оспорващата са декларирани обстоятелства, въз основа на които са произтекли
задълженията й.
В допълнение към изложеното
следва да се наблегне върху факта, че най-ранните задължения са възникнали през
2013 г., които са станали изискуеми през 2014 г. и началният момент на
погасителната давност е 01.01.2015 г. и към момента на издаване на процесното
разпореждане абсолютният давностен срок не е изтекъл.
В обобщение на изложеното
съдът приема, че жалбата срещу Разпореждане
изх.№ С 190027-137-0008575/25.09.2019г. на публичния изпълнител в частта му, с която е отказано по изпълнително дело №2205/2014г.
срещу Р.П.П. прекратяване поради изтекла
погасителна давност събирането на вземанията от т.1 до т.5 на стр.3 от същото, както
и срещу потвърдителното решение № 302/22.10.2019г. на Директора
на ТД на НАП - гр.Варна следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното, съдът,
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.П.П. с ЕГН ********** ***. Д. от ШАК, против Решение №
302/22.10.2019 г., издадено от Директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение
жалба вх.№ 13315/16.10.2019г.
по регистъра на ТД на НАП-гр.Варна, офис Шумен, депозирана срещу Разпореждане
изх.№ С 190027-137-0008575/25.09.2019г., издадено от Г.Й.-
публичен изпълнител при ТД на НАП-гр.Варна, офис Шумен.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване съгласно чл.268, ал.2 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: