Р Е Ш Е Н И Е
№ 71
гр. Перник, 12.04.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Перник, в публично съдебно заседание проведено на осемнадесети март през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Михаил Малчев
при съдебния секретар А.М., като
разгледа докладваното от съдия Михаил Малчев административно дело № 98 по описа
за 2021 година на
Административен съд - Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 215, ал. 1 и сл. от Закона
за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано
е по жалба на Т.Ц.Т. срещу заповед №1569/05.11.2020 г., издадена от кмета на
община Перник на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 225а, ал. 1, ал. 2,
ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ. С нея е наредено в 30 дневен срок, от влизането й в сила
да бъде премахнат доброволно строеж: „Плътна масивна ограда", намиращ се в
УПИ *****,****по плана на с. Р., община Перник, с административен адрес: ул. ****,
собственост на жалбоподателя Т.Ц.Т. с ЕГН:**********.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
административния акт, поради липсата на установената от закона форма и поради нарушение
на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че административният орган не е
изследвал дали изграденият строеж е търпим и не е приложил правилата по реда на
§ 16 от ПР на ЗУТ, т. к. не е установил година на строителство на обекта.
Заявява, че оградата е подходяща по местоположение и разположение и че не са
установени законовите предпоставки за приложение на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ. Моли
съда да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна.
В
проведеното съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява и
не се представлява.
Ответникът
по жалбата – кмета
на община Перник, редовно призован не се явява, представлява се от юрисконсулт Л..
Същата оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли по изложени
съображения. Претендира присъждане на сторените в съдебното производство
разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
Административен съд- Перник, в
настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл.
235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във
връзка с чл.
144 от АПК приетите по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните, а и от
приложения нотариален акт ****,****,****2014 г., издаден от нотариус Моню Монев
с район на действие РС-Перник се установява, че жалбоподателят Т.Ц.Т. е
собственик от 2014 г. на недвижим имот както следва: УПИ *****,****по плана на с. Р.,
община Перник, с административен адрес: ул. ****, с. Р., община Перник.
В община Перник е постъпило писмо с
вх. №20/КИ-618(1)/25.06.2020 г. от гл. директор на гл. дирекция „Строителен
контрол", към което е приложена и жалба от Г.Д., А.В., Г.Ч.. И.Г., Й.К.и М.А.относно
разкопаване на път, разположен в съседство с имотите на жалбоподателите, както
и изградена бетонова канавка и плътна масивна ограда от техния съсед Т.Т..
На 09.07.2020 г. служители от отдел
„Инвестиционно проектиране и контрол по строителството" при община Перник са
извършили проверка на място и по документи относно цитираните в писмото
проблеми. При проверката се установили, че по цялото лице на урегулиран
поземлен имот УПИ ****по плана на с. Р., община Перник, успоредно на пътя, е
изградена отводнителна канавка за повърхностна дъждовна вода от готови бетонови
елементи с размери: ширина 0.20 м и средна дълбочина около 0.15 м. Тя събира
дъждовната вода, стичаща се от стръмен черен път, разположен перпендикулярно
над ул. ****и впоследствие я отвежда през УПИ ****, собственост на Т.Т.. На
място в този участък не са установени разкопавания и стесняване на пътя. Същият
е предвиден с ширина от 6.0 метра по регулационния и кадастрален план на с. Р.,
община Перник, но към този момент не е изграден и представлява черен път. При
проверката е установено също, че изградената масивна ограда е с дължина 8.50
метра. Разположена е по дължината на уличната регулационна линия на част от
източната страна на УПИ ****. кв. ****по плана на с. Р., община Перник. Същата
представлява три стоманобетонови колони и между тях тухлена зидария, закрепени
върху стоманобетонова стена с височина приблизително 1.16 метра. Хоризонтално,
под шапката на оградата, колоните и тухлената зидария са обхванати със
стоманобетонов пояс. Височината на масивната ограда, спрямо ниво терен в УПИ ****
е средно около 3.35 м., а от ниво улица ****средна височина е 2.15 метра. От
границата с поземлен имот ПИ 2032 е с височина 2.50 м и стига до другия край до
1.80 м, спрямо съществуващия наклон на улица ****. При огледът е съставена
окомерна скица. По данни на собственика на имота - Т.Т., оградата е построена
преди 2014 г. Всички тези констатации са отразени в констативен протокол
№1-20/КИ-618-1/09.07.2020 г., който е състав в присъствието на собственика Т.Т..
С писмо изх. №20/КИ-618-8/14.08.2020
г. на Община Перник, Т.Т. е уведомен, че след направените констатации в
протокол №1-20/КИ-618-1, а именно: изградена плътна масивна ограда с дължина от
8.50 метра, разположена по дължината на уличната регулационна линия на част от
източната страна на УПИ ****, кв. ****по плана на с. Р., община Перник без
строителни книжа и документи, е съставен констативен акт № 2-20/КИ-618-1 от
10.08.2020 г. С този констативен акт е поставено началото на административното
производство по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. На 14.08.2020 г. Т. е получил
екземпляр от писмото на ръка, ведно с констативен акт №2-20/КИ-618-1/10.08.2020
г.
Своето несъгласие с констативния акт,
в качеството на засегнато лице, Т.Т. е изразил във възражение с вх.
№20/КИ-618-(9)/20.08.2020 г. в община Перник, постъпило в законоустановения
7-дневен срок от получаването на писмо изх. №20/КИ-618-8/14.08.2020 г.
Видно е от протокол от 16.09.2020г. на
комисия в състав от служители при община Перник, че въз основана на събраните
документи по административната преписката същата не приема възражение, изразено
в постъпило писмо с вх. №20/КИ-618(9)/20.08.20 г. в Община Перник от Т.Ц.Т.
относно строеж: „Плътна масивна ограда", намиращ и се в УПИ ****,****, по
плана на с. Р., община Перник и административен адрес: местност ****, с. Р.,
община Перник. От изложените в протокола мотиви става ясно, че комисията е
възприела липсата на условия за прилагане на §127 от Преходните и заключителни
разпоредби на ЗИД на ЗУТ по отношение на строежа: „Плътна масивна ограда".
Категорично е отхвърлена основаната насока на възражението на Т. за търпимост
на строежа по смисъла на закона.
Със заповед №1569/05.11.2020 г.,
издадена от кмета на община Перник на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 вр. с чл.
225а, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ е наредено в 30 дневен срок, от
влизането й в сила да бъде премахнат доброволно строеж: „Плътна масивна
ограда", намиращ се в УПИ *****,****по плана на с. Р., община Перник, с
административен адрес: ул. ****, който е собственост на жалбоподателя в
настоящото производство - Т.Ц.Т. с ЕГН:**********.
При
така установените факти, настоящият състав на Административен съд - Перник,
като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Предвид
липсата на доказателства, че заповед №1569/05.11.2020 г., издадена от кмета на
община Перник е връчена на жалбоподателя Т.Ц.Т., следва да се приеме, че
депозираната срещу заповедта жалба е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК
от лице, което има правен интерес от оспорването й, поради което е допустима за
разглеждане.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Съобразно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Като
фактически основания за издаването на оспорената заповед са посочени обстоятелствата,
че строежът е извършен без разрешение за строеж по чл. 148, ал. 2 и становище
на инженер-конструктор по чл. 147, ал. 2 от ЗУТ, поради което е прието, че е
незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. В заповедта е посочен констативен
акт № 2-20/КИ-618-1 от 10.08.2020 г., съставен от длъжностни лица за
установяване на незаконен строеж, както и са обсъдени всички писмени
доказателства, събрани по административната преписка. Като правно основание за
издаване на административния акт е посочена разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ.
Съдът
приема, че заповедта е издадена от кмета на община Перник,, в рамките на
неговата териториална и материалноправна компетентност. Съгласно разпоредбата
на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него
длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта,
пета и шеста категория. Безспорно строежът е шеста категория, поради което и
съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 1, т. 8 и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ съдът
намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – кмет
на община Перник. Същият е в писмена форма и съдържа реквизитите, изискуеми
съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК.
Напълно
бланкетни и неоснователни са възраженията на жалбоподателя срещу формата и
реквизитите на заповедта. . В достатъчна степен ясно и точно е описан строежът,
който следва да се премахне, защото е квалифициран като незаконен. От нейното
съдържание по категоричен начин става ясно, че заповедта е издадена и подписана
от кмета на община Перник – С.В.. Също така напълно ясно е отразено в
заповедта, че нейният адресат е собственикът на оградата - Т.Ц.Т. с ЕГН:**********. Според
регламентираното в ЗУТ служебно производство по чл. 225 и чл. 225а, право на
органа е да прецени срещу кой или кои от посочения обхват лица да бъде издадена
заповедта по чл. 225, ал. 1 или по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, с което тези лица
стават нейни адресати. Съгласно § 3 ДР на Наредба № 13/2001 г.:
"Адресат/адресати на заповедта" са физически или юридически лица,
които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или
извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за
премахване на незаконния строеж. ". В случая жалбоподателят е собственик
на имота и на незаконния строеж, което качество правилно е възприето от
административния орган за квалификация – адресат на заповедта.
Съдът
намира, че не са допуснати и съществени нарушения на административно-производствените
правила при издаване на оспорения административния акт. Тези правила са
регламентирани в разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ. Касае се за процедура за
премахване на незаконен строеж. В изпълнение на законовото изискване по чл.
225а, ал. 2 от ЗУТ служители за контрол по строителството в администрацията на
община Перник е извършили проверки и са съставили съответно констативен
протокол №1-20/КИ-618-1/09.07.2020 г. и констативен
акт №2-20/КИ-618-1/10.08.2020 г. за установяване на незаконния строеж,
състоянието на строежа и липсата на издадено разрешение на строеж. Констативният
протокол е съставен в присъствието на жалбоподателя. Съставеният в последствие
констативен акт е надлежно връчен на Т.Т.. Законът вменява задължение актът да
бъде връчен, което е изпълнено видно от данните от административната преписка.
С горните действия е било изпълнено процесуалноправното изискване на чл. 35 от АПК за издаване на административния акт, след изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая. Жалбоподателят в определения по чл.
225а, ал. 2 от ЗУТ седмодневен срок е подал възражение, с което бланкетно е
оспорил констатациите в акта. Неговото възражение е разгледано от комисия от
служители към община Перник и е прието за неоснователно. Предвид гореизложеното
съдът приема, че при издаване на оспорения акт не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила.
Материално-правното
основание за издаване на заповедта е, че процесният строеж е извършен без за
същия да има издадено разрешения за строеж. Административният орган се е
мотивирал с констатациите на контролните органи липсата на издадено разрешение
за строеж и становище на инженер-конструктор за изграждането на процесната
ограда. Със съставения констативен акт е установено съществуването на
незаконния строеж, неговото местоположение и параметри. Констатациите в акта не
са оборени, като по делото не са ангажирани доказателства, които да ги
опровергават.
Безспорно
се установява, че строежът представлява масивна ограда е с дължина 8.50 метра.
Разположена е по дължината на уличната регулационна линия на част от източната
страна на УПИ ****. кв. ****по плана на с. Р., община Перник. Същата
представлява три стоманобетонови колони и между тях тухлена зидария, закрепени
върху стоманобетонова стена с височина приблизително 1.16 метра. Хоризонтално,
под шапката на оградата, колоните и тухлената зидария са обхванати със
стоманобетонов пояс. Височината на масивната ограда, спрямо ниво терен в УПИ ****
е средно около 3.35 м., а от ниво улица ****средна височина е 2.15 метра. От
границата с поземлен имот ПИ 2032 е с височина 2.50 м. и стига до другия край
до 1.80 м., спрямо съществуващия наклон на улица ****. Изложените обстоятелства
са техническите характеристики и местоположението на оградата не се и оспорват
от жалбоподателят.
Твърди
се от собственика на имота, че оградата е изградена преди 2014 г., за което
обаче не се сочат никакви доказателства. Съдът със свое определение от 15.02.2021
г. е разпределил доказателствената тежест в процеса. Въпреки това
жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства в тази насока. От
твърденията в жалба с вх. №33-00-90/19.06.2020 г., депозирана в РДНСК – Перник
от живущи в местността ****, с. Р., община Перник, става ясно, че оградата е
изградена от Т.Т. през последните няколко години. С оглед на изложеното съдът
приема, че процесният строеж е извършен след 26.02.2002 г.
При
това положение за процесния строеж изцяло е приложим редът по ЗУТ. Безспорно процесната
ограда представлява строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. В
разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ е предвидено, че не се изисква
разрешение за строеж за леки прозирни огради и плътни огради с височина на
плътната част до 0, 6 м. в рамките на поземления имот. По силата на чл. 147, ал. 1, т. 7 от ЗУТ не се изисква
одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за
плътни огради на урегулирани поземлени имоти с височина на плътната част от 0,
60 м до 2, 20 м. Категорично от доказателствата по делото се установява, че
процесната ограда е изградена в имота на жалбоподателя и е с височина на
плътната част от 2.50 м. до 1.80 м. Следователно за процесния строеж се изисква
разрешение за строеж.
Поради
изтъкнатите съображения съдът приема, че процесният обект "Плътна масивна ограда"
е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за който е било необходимо
издаване на строителни книжа - разрешение за строеж. Липсата на такива
строителни книжа прави строежа незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2
от ЗУТ и дава правомощие на кмета на община Перник да издаде заповед за
премахването му и с оглед шеста категория на строежа.
Бланкетното
възражение на жалбоподателя за търпимост на процесния строеж е неоснователно.
Същият дори не е изложил конкретни твърдения, които да обосноват евентуално
търпимост на строежа. На първо място нито има конкретни твърдения, нито пък
представени доказателства за точната година на изграждане на оградата. Съдът не
разполага с правомощия да замества процесуалното бездействие на страните в
производството. Търпимостта притежава правоизключващо, премахването действие,
при което тежест за установяването й е върху адресата на заповедта, тъй като е
страна, заинтересована от отмяна на заповедта и настъпване на благоприятни
правни последици.
Все
пак за яснота ще бъде посочено, че дори да приемем, че строежът е осъществен
преди 26.02.2002 г., то сами по себе това обстоятелство не води автоматично до приложение
на разпоредбите
за търпимост и узаконимост по § 16 от ПР на ЗУТ и съответно по § 127 от ПЗР на
ЗИД на ЗУТ. Съгласно
§ 16, ал. 1 ПР ЗУТ, § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ (ДВ, бр. 65 от 2003 г.) и § 127 ПЗР ЗИД
ЗУТ (ДВ, бр. 82 от 2012 г.), за да бъде квалифициран като търпим, строежът
трябва да е извършен до 07.04.1987 г. или до 25.07.2003 г. и, макар да няма
строителни книжа, трябва да е бил допустим по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон. Т. е., дори да се приеме, че оградата
е изградена преди 26.02.2002 г., макар в тази насока да няма доказателства и
дори конкретни твърдения, строежът не може да бъде определен като търпим,
защото не отговаря на строителните правила, действали по време на извършването.
При преценката за правилата, действали от 1957 г. и до настоящия момент, може
да се заключи, че всички те са изисквали издаване на разрешение за строеж на
ограда с
плътна част над 0, 60 м., без да е необходимо прилагането на проекти. Оградата
би била търпим строеж, ако съответства на строителните правила и норми,
действали към разглеждания период, тоест ако е с плътна част до 0, 60 м.
Освен
това статутът на търпимост на строежа възниква по силата на закона при
наличието на нормативно установените кумулативни условия и не го приравнява на
законен, а само на неподлежащ на премахване. За прилагане хипотезите за
търпимост приоритет е придаден на периода на изграждане на незаконния строеж и
поради липса на придадено обратно действие на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ – в
конкретния случай следва да бъде обсъдена нормата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Изследване търпимостта на строеж е
обусловено от момента на извършването му, като за периода по § 16, ал. 2 и ал.
3 ПР от ЗУТ - няма представено от оспорващото лице доказателство за деклариране
на строежа пред одобряващия орган. Отсъствието на декларация от собственика
на незаконния строеж пред одобряващите органи "в 6-месечен срок от
обнародването на този закон" изключва възможност за квалифицирането му
като търпим строеж. В този смисъл възражението на жалбоподателя за неправилно
приложение на материалния закон е напълно неоснователно.
В
случая плътната ограда не се състои от плътна и прозирна част, за да бъде
възприета за приложима нормата на чл. 151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ – в частта над
0, 60 м., действаща към датата на издаване на оспорената заповед / в тази
насока решение № 13027 от 2020 г., ВАС: "... за строежа е неприложим чл.
151, ал. 1, т. 11 ЗУТ, тъй като не отговаря на условията му. Разпоредбата
изисква наличието на лека прозирна и плътна ограда, с височина на плътната част
до 0. 6м., в рамките на един поземлен имот,... " /.
От
така установеното фактическо и правно положение и спазвайки разпоредбата на чл.
168, ал. 1 от АПК съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен
орган съобразно неговите правомощия - кметът на общината, в установената от
закона форма, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Заповедта е издадена в съответствие и
с материалния закон и неговата цел, поради което жалбата се явява неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора и на основание
чл. 143, ал. 3 от АПК, основателно се явява искането на ответника за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева за
настоящата инстанция, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав
на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Ц.Т. с ЕГН:**********
против заповед №1569/05.11.2020 г., издадена от кмета на община Перник на
основание чл. 225, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 225а, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ.
ОСЪЖДА Т.Ц.Т. с ЕГН:********** *** сумата
от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/