Р Е Ш Е Н И Е № 61
гр.
Варна, 11.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, търговско
отделение, ІІ състав, в публичното заседание на 12.02.2019 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ:
АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
При секретаря
Е.Тодорова като разгледа докладваното от съдия А. Братанова в. т. д. № 654/2018
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно
основание чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба от „Уника Асигурари” АД – Румъния
и насрещна въззивна жалба от К.О. – гражданин на Република Румъния
против Решение № 18/28.02.2018 год. , постановено по т.д.№ 595/2016 год. по
описа на ШОС, с което съдът е ОСЪДИЛ
застрахователно дружество „Уника Асигурари” АД – Румъния, призован чрез местен
представител застрахователно дружество „Застрахователна компания Уника” АД гр.
София, да заплати на К.О. – гражданин на Румъния, сумата от 60 000
(шестдесет хиляди) лева застрахователно обезщетение на основание договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, сключен със застрахователна полица серия
RO/12/S5/KX № ********* от 26.09.2008 г., със срок на валидност до 25.06.2009
г., за причинени неимуществени вреди – претърпени физически болки и страдания и
психически увреждания, вследствие претърпяно застрахователно събитие –
пътнотранспортно произшествие на 30.01.2009 г. в Р. България, област Шумен, на
път ІІ-73км 10+200, виновно причинено от М Г Чпри управление на товарен
автомобил „Ивеко” с рег. № Х ХХ ХХХ, рама WJMM1VSK004338100, установено с
присъда № 45 от 10.04.2012 г. по НОХД № 941/2011 г. на Районен съд гр. Шумен,
влязла в сила на 26.04.2012 г., ведно със законната лихва, считано от
30.01.2009 г. до окончателното изплащане на сумата.
Със същото решение съдът е
ОТХВЪРЛИЛ предявения от К.О. срещу
застрахователно дружество „Уника Асигурари” АД – Румъния иск с правно основание
чл. 226 ал. 1 във вр. с чл. 208 ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) над
сумата от 60 000 лева, до пълния предявен размер от 100 000 лева като
неоснователен.
Предявената въззивна жалба
от „Уника Асигурари“ АД обективира доводи за неправилност на постановения
съдебен акт в осъдителната част, основавайки се на доводи за погасяване на
вземането му по давност, вкл. и в частта за присъдена законна лихва. Страната
претендира и неправилно определен процент на съпричиняване.
Предявената насрещна
въззивна жалба има за предмет отхвърлителната част на решението и се основава
на доводи за неправилно определяне на размера на дължимо обезщетение, вкл.
неправилни изводи относно наличието на съпричиняване.
По делото са постъпили
писмени отговори за неоснователност на предявената въззивна, респ. насрещна
въззивна жалба.
По делото е постъпила и частна жалба от „Уника
Асигурари“ АД – Румъния против Определение № 242/10.09.2018 год., постановено в
производство по чл. 248 ГПК.
За да се произнесе по
спора, съдът съобрази следното:
Производството
пред ШОС е образувано след обезсилване
на решение № 86 от 16.07.2015 г. по търг. дело № 58/2014 г. на Шуменския
окръжен съд и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от друг
състав.
К.О. –
гражданин на Румъния, понастощем пребиваващ в Испания, е предявил срещу застрахователно
дружество „Уника Асигурари” АД – Румъния, чрез местния представител –
„Застрахователна компания Уника” АД, гр. София, пряк иск на увредено лице по
застраховка „гражданска отговорност”, за претърпени неимуществени вреди
вследствие настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно
произшествие, виновно причинено от застрахованото лице М Г Чкато водач на
товарен автомобил „Ивеко” с рег. № Х ХХ ХХХ, рама WJMM1VSK004338100.
В
производството пред въззивната инстанция не се оспорва компетентността на
българския съд да разгледа спора по смисъла на Регламент (ЕС) № 44/2001,
приложим към датата на иницииране на съдебното производство. Неспорването на
компентността на сезирания съд от страна на ответника е равнозначно и на
мълчаливо учредяване на компетентност, на основание чл. 24 Регламент (ЕС) № 44/2001.
В производството пред
въззивната инстанция не се оспорва приложимостта на българското материално
право. Предявеният иск е пряк иск на
увреденото лице срещу застраховател, визиран в чл. 18 от Регламент (ЕО) № 864/2007 относно приложимото
право към извъндоговорни задължения („Рим II“). Предявен е пред съда на държавата, в която е настъпила вредата - чл. 4.1 от Регламента. Въззивникът не
оспорва и предпоставките за приложимост на чл. 4.3 от Регламента, основани на
по-тясната връзка на непозволеното увреждане с държавата на сезирания съд. По
–тясната връзка се обосновава с проведено и приключило с влязъл в сила съдебен
акт наказателно производство срещу виновния извършител, вкл. със заведена и
образувана щета срещу представител за уреждане на претенцията в Република
България по чл. 269 КЗ /отм./.
По съществото на спора:
Пред въззивната инстанция не се оспорват предпоставките за възникване
отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното
авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно
правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка
„гражданска отговорност”; настъпването
на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на
застрахователя. Оспорват се на първо
място изводите на първостепенния съд относно наличието и степента на
съпричиняване от пострадалото лице.
С присъда № 45 от 10.04.2012 г. по НОХД № 941/2011 г. на
Шуменския районен съд, влязла в сила на 26.04.2012 г. са установени настъпилото
пътнотранспортно произшествие на
30.01.2009 г. при управление на товарен автомобил „Ивеко” с рег. № Х ХХ ХХХ с
прикачено полуремарке с рег. № Х ХХ ХХХот
водач М Г Ч– гражданин на Румъния, както и вината на
последния.
Съобразно трайно установената съдебна практика, влязлата
в сила присъда, решение респ. споразумение пред наказателен съд не би следвало да се възприема като акт, с който се преклудира въпроса за
съпричинителството, ако престъплението, за което подсъдимият е признат за извършител
не обхваща във фактическия си състав и поведението на пострадалия. На това
основание изследването на приноса на увредения за настъпването на вредите по
смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е на общо основание допустимо / решение № 25/17.03.2010 г. по
т. д. № 211/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 22/05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 55/30.05.2009 г. по т. д. № 728/2008
г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение №
36/28.02.2012 г. по т. д. № 319/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о./.
Установяването на съпричинителството е в тежест на страната,
която го твърди като доказателствената тежест включва задължението за главно и
пълно доказване на неправомерното действие от пострадалия и причинната връзка
между него и настъпилия вредоносен резултат
/реш. № 99 по т. д. №
44/2012 г. на ІІ т. о., реш.
№ 98 по т. д. № 596/2012 г. на ІІ т. о. и реш. № 151 по т. д. №
1140/2011 г. на ІІ т. о. на ВКС/.
Възражението за съпричиняване е надлежно предявено в отговора на исковата молба и е обосновано с твърдения за непоставен предпазен колан. На страната е указано задължението за главно и пълно доказване на твърдяните факти – така Определение № 260/15.09.2017 год. По делото е установен следният механизъм за настъпване на ПТП:
Процесният
влекач се е движил със скорост от 90 км/ч
по мокра пътна настилка. Автокомпозицията е напуснала частично платното за движение вляво, след което се е
върнала и пресякла косо насочена надясно.
С предната си лява част влекачът се ударил в крайпътно дърво като ударът в дървото е бил
нецентрален, кос. Вследствие на удара и
на страничното движение на полуремаркето, влекачът се завъртял рязко по посока
на часовниковата стрелка. От удара и центробежната сила, породена от
завъртането на влекача, ищецът излетял
от отвора на предното стъкло и паднал върху асфалтовата настилка. Вещото лице
по автотехническата експертиза, след анализ на доказателствата, е достигнало до
извода, че непосредствено преди ПТП ищецът не е бил с правилно поставен колан,
вследствие на което при ПТП краката му са преминали над надбедрената лента на
колана и тялото му не е могло да бъде задържано в кабината. Вещото лице К е
категоричен, че при правилно поставен колан при ПТП тялото на ищеца би било
блокирано от колана и не би произлязло падане. Фактическият извод за неправилно
поставен колан – без поставена диагонална лента на колана, се потвърждава и от
изложеното от вещото лице – съдебно-медицински експерт в съдебно заседание.
Вещото лице не е констатирало данни за причиняване на т. нар. „коланна травма”
на ищеца. Тези доказателства, преценени в своята съвкупност, дават основание за
фактическия извод на съда, че при пътнотранспортното произшествие пострадалият
не е бил с правилно поставен предпазен колан, в нарушение на чл. 137в, ал.1
ЗДП.
По делото
обаче липсват доказателства, че правилно поставеният колан би довел до
избягване или ограничаване на настъпилите увреждания. Соченият извод не може да почива на
предположения. Само обстоятелствата, че пострадалият при ПТП пътник не е
ползвал предпазен колан не са достатъчни, за да се приложи разпоредбата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД. В тези случаи намаляването на обезщетението за вреди на
основание чл.
51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че
вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на
произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан /Решение № 98 от 24.06.2013 г. на ВКС по т. д.
№ 596/2012 г., II т. о., ТК/
Вещото лице
по допуснатата САЕ е категорично, че при правилно поставен предпазен колан,
ищецът не би излетял от кабината. Вещите
лица по допуснатата комплексна СМПЕ установяват, че нараняванията са резултат
от твърд и тъп предмет, но не могат да определят дали са резултат от удар в пътното платно или
удар в детайл в кабината. Вещите лица не могат да разграничат уврежданията,
настъпили вътре в кабината и тези извън нея.
/устни обяснения о.с.з. 06.02.2018 год./. Няма формулиран експертен
извод, че правилно поставеният колан би довел до намаляване на уврежданията.
Поставянето на колан би осуетило излитането на тялото, но няма формулиран
експертен извод дали констатираните увреждания биха били избегнати или намалени
при ограничено движение на тялото вътре в пътническата кабина и въртенето на влекача
със скорост от 90 км/ч.
Липсват подобен формулиран експертен извод и в
заключението на СЕ, прието при първоначалното разглеждане на делото пред ШОС. В
устните обяснения в о.с.з. на 17.04.2015 год. вещото лице Борисов заявява, че при всяко положение,
вследствие на инерцията и въртящия се момент, пътникът е щял да се удари в
предното стъкло или колонката. Вещото лице не се е ангажирало със становище
какви точно увреждания би понесъл ищеца,
ако движението му беше ограничено вътре в кабината.
При това
положение, възражанието за съпричиняване следва да се приеме за недоказано.
По размера
на вредите:
Характерът и
тежестта на уврежданията се установяват от приложената към делото медицинска
документация и изготвената комплексна съдебно-медицинска, съдебно-психиатрична
и съдебно-психологическа експертиза. От приложената към досъдебното
производство епикриза от 30.01.2009 г. и история на заболяването, изготвени в
МБАЛ „Св. Анна” гр. Варна е видно, че пострадалият непосредствено след
произшествието е бил приет в състояние на кома, с разкъсно-контузна рана в
тилната област на главата, охлузвания по гърдите, гърба и крайниците. Като
диагноза е вписана съчетана травма глава, гърди , крайници; контузия на
главата; мозъчна контузия; мозъчен оток; контузия на гръдния кош; счупване на
седмо ляво ребро; счупване на ляво колянно капаче; счупване на дясна раменна
лопатка (ДП том І л. 93-120). Пострадалият е бил изписан на 17.02.2009 г., за
да продължи лечението си в Румъния. Бил е хоспитализиран в клиника за спешна помощ
Букурещ от 17.02.2009 г. до 12.03.2009 г. Лечението му продължило в
неврологичната клиника в Клуж и в Общинска болница в гр. Турда, Румъния, където
болничният му престой продължил от 17.03.2009 г. до 06.04.2009 г. Пострадалият
е бил лекуван и в психиатрична клиника в Румъния през 2012 г. и в гр. Мадрид,
Испания през 2017 г.
Комплексната
експертиза описва подробно травматичните увреждания, получени от пострадалия,
обособени по групи: травматични увреждания на физическото състояние, настъпило
психично разстройство и психологични увреждания.
Тежестта и
продължителността на уврежданията се установява и от гласните доказателства по
делото. Видно от показанията на свидетелите Фира О. и Николае Зейк, след
произшествието пострадалият е изпитвал силни болки, които са наложили
продължително приемане на болкоуспокояващи медикаменти; затруднения в
движението, лесна преумора, значителен физически дискомфорт. Установява се
пълна промяна в характера и поведението му, загуба на памет, депресивно
състояние. Вследствие претърпяната злополука пострадалият изпаднал в състояние
на трайна нетрудоспособност.
Ищецът
понастоящем /9 години след инцидента/ страда от органично налудно
/шизофреноподобно/ разстройство, което е с органична генеза, свързана с
ЧМТ. Същият не може да се издържа сам и
да бъде полезен на семейството си.
Налага се поддържашо психиатрично лечение.
Поначало, причинените неимуществени вреди не
могат да бъдат поправяни, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение
за доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки конкретен случай
е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно
увреждане, поради което причинените вреди следва да бъдат определени по тяхната
афектационна стойност. Преценката за
размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД се извършва за всеки конкретен случай по
справедливост и вътрешно убеждение, при съобразяване на възрастта на
пострадалия към момента на настъпване на вредите, вид и брой на получените
телесни увреждания, интензитет и продължителност на претърпените болки,
страдания и неудобства по повод на травмите, продължителност и особености на
оздравителния процес, отражение на инцидента върху на психоемоционалната сфера
на пострадалия и др. Изброяването не е изчерпателно и не може да бъде,
доколкото във всеки случай се касае за различни относими обстоятелства и
различни проявления на съответното увреждане и вредите от него. Принципът за
справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на
увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания.
Ищецът е лице, което към момента на инцидента е
било в активна трудова възраст, глава на семейство. Като резултат от инцидента
е получил ЧМТ и фрактури, чиито възстановяване е свързано с тежък
възстановителен период с интензивни болки и страдания. ЧМТ е рефлектирала в доказано органично налудно /шизофреноподобно/ разстройство,
изводимо и понастоящем в множество обективни проявления – суицидидни мисли,
обилна психотична продукция, погрешни идентификации и др. Ищецът е
с трайно променен начин на живот
и с тежки поражения на психоемоционално ниво. От здрава, хармонична и социално адаптична личност се е превърнал в
индивид с тежка психическа обремененост.
Изложеното в своята съвкупност обуславя извода,
че претендираното от ищеца обезщетение в размер на 100 000 лева следва да
бъде присъдено изцяло. Увеличението на дължимото обезщетение се обосновава с
тежкото отражение на инцидента върху психоемоционалната сфера на пострадалия.
Въззивната инстанция поставя акцент върху отключеното налудно разстройство,
което категорично дерогира социалната и трудова адаптивност на страната.
Определеното обезщетение
отговаря на общественоикономическите условия в страната към 2009 год, индиция
за което са лимитите на застрахователни покрития по § 27,
ал.2 от ПЗР на КЗ (отм.), макар да нямат самостоятелно значение по
отношение на критерия за справедливост /В този смисъл Решение № 31/25 март
2014 г. по т. д. № 1203/2013 г. на Второ т. о. на ВКС, Решение № 217 от
20.12.2017 г. по т. д. № 990/2017 . на Второ т. о. на ВКС, Решение № 15 от
12.02.2018 г. по т. д. № 1423/2017 г. на Второ т. о. на ВКС и мн. др./.
По
възраженията за погасяване на претенцията по давност:
Процесното
ПТП е настъпило на 30.01.2009 год., респ. исковата претенция е предявена на
30.01.2014 год. Първоначално конситуираните от страната ответници са ЗАД
„Булстрад Виена Иншуърънс груп“ АД и ЗК „Уника“ АД в качеството на
представители на чуждестранния застраховател „Уника Асигурари” АД –
Румъния по чл. 269 КЗ /отм./.
С решение №
29/02.02.2016 год. по ВТД 793/2015 год. на АС – Варна, недопуснато до
касационен контрол с Определение № 795/29.11.2016 год., постановено по т.д.№
61306/2016 год. на ВКС, трето г.о. е прието, че предявената искова молба е
нередовна, тъй като са привлечени да отговарят по иска страни, различни от
сочената страна по материалното правоотношение – чуждестранен застраховател.
Прието е още, че първостепенния съд не е изпълнил задълженията си, вменени от
разпоредбата на чл. 129 ГПК за проверка на редовността на исковата молба. При
тези съображения, съдът е приел, че първостепенното решение е недопустимо и
следва да бъде обезсилено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг
състав след оставяне на исковата молба без движение за изправяне пасивната легитимация на ответника.
В съответствие с дадените
задължителни указания, ШОС е оставил
производството по делото без движение, респ. с молба от 02.03.2017 год. ищецът
е насочил претенцията си срещу „Уника Асигурари” АД – Румъния .
Последователна е съдебната
практика по въпроса, че индивидуализацията на ответника трябва да се извлече не
от буквалния текст на молбата, а от нейния смисъл, преди всичко от
правоотношението, предмет на иска, а допуснатата от ищеца грешка при
обозначаване на действителния ответник
следва да бъде поправена по указания на съда /чл. 129 ГПК/ без това да съставлява
изменение на иска. Последователна е и съдебната практика, изразена и в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решения: решение
от 16.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1080/2010 г., I г. о., ГК и решение от 11.08.2014
г. на ВКС по гр. д. № 6779/2013 г., IV г. о., ГК според която поправката на
исковата молба по реда на чл.
129 ГПК не съставлява изменение на иска. Това следва от изричната
разпоредба на чл.
129, ал. 5 ГПК, съгласно която поправената искова молба се смята за редовна
от деня на нейното подаване. От същата дата се прекъсва давността и по
отношение на новоконституираната страна
- Решение
№ 282 от 28.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2005/2016 г., IV г. о., ГК.
При съвкупната преценка на
гореизложеното, съдът приема, че претенцията срещу ответника- чуждестранен
застраховател е предявена в рамките на общия 5-годишен давностен срок по чл.197 КЗ /отм./ вр. чл. 110 ЗЗД.
Основателно е обаче
възражението за частично погасяване на претенцията с правно основание чл. 86 ЗЗД. Съобразно повелителната норма от националното законодателство – чл.111,
б.“Б“ ЗЗД вземането за обезщетение за забавено плащане се погасява с изтичането на 3-годишен давностен
срок. По изложените причини, решението на ШОС следва да бъде отменено в частта,
в която е присъдена законна лихва върху главницата за периода преди 30.01.2011
год.
Държавни такси: На основание чл.78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати допълнителна
държавна такса по сметка на ШОС в размер на 1600 лв,
определена съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК върху приетата за основателна претенция за неимуществени вреди,
респ. по сметка на АС – Варна – 800 лева.
Разноски: Пред въззивната инстанция се претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ за процесуално
представителство на ищеца. Правото на адвоката за присъждане на
възнаграждение по реда на чл.
38, ал. 2 ЗА във вр. с чл.
36, ал. 2 ЗА е обусловено от установяване на обстоятелството, че е оказана
безплатна помощ и то в изброените случаи по чл.
38, ал. 1 ЗА. Соченото обстоятелство се установява с нарочен договор,
какъвто по делото не е представен.
По делото е постъпила и
частна жалба от „Уника Асигурари“ АД – Румъния против Определение № 242/10.09.2018
год., постановено в производство по чл. 248 ГПК на първо място в частта, в
която е отказано присъждане на разноски в полза на ответника съразмерно
отхвърлената част от претенцията.
Неприсъждането на разноски
в полза на ответника следва от изводите за пълна основателност на осъдителната
претенция, формулирани от въззивния съд. На посоченото основание, разноски в
полза на ответника не се следват, вкл. и при първоинстанционното разглеждане на
спора. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено, макар и на различно
основание.
Определението се обжалва и в частта, в която страната е
осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 1526, 13 лв
– разноски, изразяващи се в заплатени възнаграждения за вещи лица и преводач.
Основното възражение във въззивната жалба е сведено до това, че за страната
остава неясен произхода и размера на сумите.
На основание чл. 83, ал.1, т.3 ГПК ищецът в настоящото
производство не дължи заплащане на разноски и същите са поети от бюджета на
съда, на основание чл. 83, ал.3 ГПК. При
основателност на претенцията, отговорността за разноски следва да се поеме по
реда на чл. 78, ал.6 ГПК от насрещната страна. Разноските, сторени за сметка на
бюджета на съдебната власт възлизат на общо 2 543,55 лева и включват изплатено
възнаграждение за преводач и възнаграждения на вещите лица по допуснатата
комплексна СЕ в окончателно определения размер от съда съобразно представени
справки – декларации. Съдът е присъдил 60% от величината на разноските,
съобразно уважената от ШОС искова претенция. Определението в разглежданата част
следва да бъде потвърдено.
Допълнително, с оглед констатираната пълна основателност
на предявената претенция, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на ШОС разликата до пълната величина на
разноските от 1 017, 42 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 18/28.02.2018 год. , постановено по т.д.№ 595/2016
год. по описа на ШОС в частта, в която е отхвърлен предявеният от К.О. –
гражданин на Румъния против застрахователно дружество „Уника Асигурари” АД –
Румъния иск за заплащане на застрахователно обезщетение на основание договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, сключен със застрахователна полица серия
RO/12/S5/KX № ********* от 26.09.2008 г., със срок на валидност до 25.06.2009 г., за причинени неимуществени вреди –
претърпени физически болки и страдания и психически увреждания, вследствие
претърпяно застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие на 30.01.2009
г. в Р. България, област Шумен, на път ІІ-73км 10+200, виновно причинено от М Г
Чпри управление на товарен автомобил „Ивеко” с рег. № Х ХХ ХХХ, рама
WJMM1VSK004338100, установено с присъда № 45 от 10.04.2012 г. по НОХД №
941/2011 г. на Районен съд гр. Шумен, влязла в сила на 26.04.2012 г. за разликата от присъдените 60 000
лева до предявения размер от 100 000 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА застрахователно дружество „Уника Асигурари” АД – Румъния,
призован чрез местен представител застрахователно дружество „Застрахователна
компания Уника” АД гр. София, да заплати на К.О. – гражданин на Румъния, допълнително сумата от 40 000 лева,
съставляваща разлика между присъденото от ШОС обезщетение от 60 000 лева и
определеното от АС – Варна обезщетение в размер на 100 000 лева за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, вследствие претърпяно застрахователно
събитие – пътнотранспортно произшествие на 30.01.2009 г. в Р. България, област
Шумен, на път ІІ-73км 10+200, виновно причинено от М Г Чпри управление на
товарен автомобил „Ивеко” с рег. № Х ХХ ХХХ, рама WJMM1VSK004338100, установено
с присъда № 45 от 10.04.2012 г. по НОХД № 941/2011 г. на Районен съд гр. Шумен,
влязла в сила на 26.04.2012 г., ведно със законната лихва, смитано от
30.01.2011 год. до окончателното погасяване на задължението.
ОТМЕНЯ
Решение № 18/28.02.2018 год. , постановено по т.д.№ 595/2016 год. по описа на
ШОС в частта, в която е присъдена законна лихва върху главницата за периода от
30.01.2009 год. до 20.01.2011 год. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска
за заплащане на обезщетение за забавено плащане за периода от 30.01.2009 год.
до 20.01.2011 год.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 242/10.09.2018 год., постановено в
производство по чл. 248 ГПК.
ОСЪЖДА Застрахователно
дружество „Уника Асигурари” АД – Румъния, Букурещ,
бул.“Дачия“ № 30 с № в ТР на Румния J40/********* ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Шуменски окръжен съд СУМАТА от 1600 лв., представляваща допълнително дължима държавна такса върху уважената част от
исковете, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, както и сумата от 1 017, 42 лв – разноски, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА Застрахователно
дружество „Уника Асигурари” АД – Румъния, Букурещ,
бул.“Дачия“ № 30 с № в ТР на Румния J40/********* ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски апелативен съд СУМАТА
от 800 лв., представляваща дължима държавна такса върху уважената
част от исковете, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването на
страните пред ВКС на РБългария.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: