Р Е Ш Е Н И Е
№
ІV – 224 27.08.2020
г. град
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На двадесет и седми юли, две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ПЛАМЕНА ВЪРБАНОВА
Секретар ... ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 1456 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по повод въззивни жалби против Решение №759/27.02.20г.,
постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№7459/2019г.
Въззивникът
– ищец Българската държава, чрез Областен управител на област с административен
център гр.Бургас, обжалва решението в частта, с което са отхвърлени исковете
му, за осъждане на ответниците Т.С.С., ЕГН: **********, с адрес: *** и М.С.С.,
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплатят на Българската държава, чрез
Министъра на финансите, действащ чрез упълномощения си процесуален
представител Наталия Минкова, на
основание чл.59 и чл.86 от ЗЗД сумата от по 283.62 лева (разликата между
претендираните 1984.50 лева и присъдените 1700.88 лева), представляваща парично
обезщетение за периода от 01.09.2015г. до 31.08.2019г. за неоснователно
ползване чрез поставяне на съсобствения на ответниците при равни квоти
дървен кораб „Свети Никола“ II върху
държавен недвижим имот с идентификатор 81178.5.357 по КККР на гр. Черноморец,
представляващ публична държавна собственост с начин на трайно ползване „скали“,
актуван с АПДС № 8315 от 24.11.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба – 02.09.2019г. до
окончателното й изплащане,
Въззивникът
изразява недоволство от постановеното решение в обжалваната част и претендира
отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде уважен.
При обсъждане на представените по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства, се излагат съображения за опровергаване на извода на съда, досежно
периода, в който ответниците са се обогатили неоснователно, поставяйки дървен
кораб “Свети Никола“ II в недвижим имот – държавна собственост. Според въззивника и в периода
29.12.2014г. – 31.08.2015г. корабът се е намирал в държавния имот, поради което
и за този период ответниците дължат заплащане на обезщетение.
Въззиваемите
- ответници Т.С.С. и М.С.С., не представят писмен отговор на жалбата на
03.06.20г.
Въззивниците
– ответници Т.С.С. и М.С.С. обжалват решението в частта, с което са осъдени да
заплатят на Българската държава, чрез Министъра на финансите, действащ чрез
упълномощения си процесуален представител
Наталия Минкова, на основание чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД сумата от по
1700.88 лева, представляваща парично обезщетение за периода от 01.09.2015г. до
31.08.2019г. за неоснователно ползване чрез поставяне на съсобствения на
ответниците при равни квоти дървен кораб „Свети Никола“ II върху държавен
недвижим имот с идентификатор 81178.5.357 по КККР на гр. Черноморец,
представляващ публична държавна собственост с начин на трайно ползване „скали“,
актуван с АПДС № 8315 от 24.11.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба – 02.09.2019г. до
окончателното й изплащане.
Въззивниците
излагат съображения, че преместването на кораба не е извършено от тях – те не
разполагат с необходимия ресурс. Преместването е извършено във връзка с
изпълнение на строителни действия по разширяване на пристанището от
извършващите тези действия.
Въззиваемият
– ищец Българската държава, чрез Министъра на финансите, представляван от
Областен управител на област с административен център гр.Бургас представя писмен отговор на жалбата по реда на чл.263 ГПК. В него излага съображения за потвърждаване на решението в обжалваната от
ответниците част. Според ищеца, ответниците са уведомени да преместят кораба и
са знаели за извършеното преместване – излагат се подробни аргументи в тази
насока, основани на гласните и писмени доказателства и доказателствени
средства.
Производството е
по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259,
ал.1 ГПК от лица, за които съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което са допустими.
Бургаският окръжен
съд, след като обсъди събраните по делото доказателства намира, че първоинстанционният
съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, относно правото на
собственост на ищеца върху имот с идентификатор
81178.5.357 по кадастралната карта на гр.Черноморец – публична държавна
собственост и правото на собственост на ответниците върху дървен кораб с
наименование „Св. Никола II“; установено е,
че през м. септември 2015 година, за извършване на ремонт на пристанище
Черноморец, корабът бил преместен от извършващият ремонтните дейности Космо
шипинг“ – гр.варна и поставен върху посочения имот, за което ответниците не
заплащат наем или обезщетение на собственика на имота. Поради това и на осн.
чл.272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното
решение.
Бургаският окръжен
съд, при служебна проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, намира, че не са налице основания за неговата нищожност или недопустимост,
следователно решението е валидно и допустимо. Като взе пред събраните поделото
доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона, намира, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивите, изложени от първостепенния съд, въззивната инстанция също споделя на
осн. чл.272 ГПК.
В допълнение по
въззивната жалба на ищеца следва да се каже: Твърденията на ищеца, че корабът,
собственост на ответниците е бил поставен върху имота, публична държавна
собственост на 29.12.2014г. не се подкрепят от доказателствата поделото – писмо
изх.№ЕО-Сз-152-001/18.04.20г. на Община Созопол не дава информация за точната
дата и причината на преместването, а други писмени доказателства в тази насока
не са ангажирани. Единствено от показанията на св.Д.З. – очевидец на ремонтните
дейности и преместването се установява, че същото е извършено през м.септември
2015 година. Поради това въззивната инстанция споделя изводите на
първоинстанционния съд, досежно началния момент, от който следва да бъде
присъдено обезщетение.
По жалбата на
ответниците, съдът намира следното: собственикът на вещта носи отговорност за
нейното съхранение, а в случаите, когато правото на собственост върху особена
категория вещи – в случая кораби е регламентирано от специални норми, дължи
спазване на нормите във връзка със регистрация, съхранение и унищожаване на
тези вещи. От показанията на св.З. се установява, че преместването на кораба на
ответниците е извършено принудително – поради това че той е пречел на
ремонтните дейности на пристанище Черноморец. Следователно още към този момент (и към настоящия),
ответниците не са предприели необходимите действия за преместване и съхранение
на вещта по надлежния ред, което е наложило служебното им извършване. Но
последното не отменя и не погасява отговорността на собствениците на вещта да
положат дължимите грижи, във връзка с нейното съхранение, независимо от
сложността и мащабността на тези грижи.
Ето защо искът е частично
основателен. Първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
В полза на
въззиваемата страна съразмерно следва да се присъдят разноски, съставляващи възнаграждение
за юрисконсулт, съобразно уважената част от исковете – по 247.50 лева всеки.
Въззиваемите не
представят доказателства за направени разноски във въззивното производство,
съставляващи адвокатско възнаграждение, поради което такива не следва да им се
присъждат.
С оглед на
гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №759/27.02.20г., постановено от Районен съд
Бургас по гр.д.№7459/2019г.
ОСЪЖДА Т.С.С. и М.С.С., ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на Държавата,
представлявана от Министъра на финансите, всеки от тях сума, в размер на 247.50
лева – възнаграждение за юрисконсулт.
Настоящото решение
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.