Определение по дело №1891/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 2498
Дата: 21 декември 2018 г.
Съдия: Димана Георгиева Кирязова
Дело: 20182100501891
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 декември 2018 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер ІV-2498                                  21.12.2018 г.                              Град Бургас

 

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, ІV въззивен състав, 

На двадесет и първи декември, две хиляди и осемнадесета година,

    В закрито съдебно заседание на осн. чл. 267 от ГПК, в следния състав:

                                                                  

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Недялка Пенева 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: Таня Евтимова

                                                                                       Димана Кирязова-Вълкова

 

като разгледа възз.гр.д. 1891 по описа за 2018 г., докладвано от съдията-докладчик Д. Кирязова-Вълкова, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по повод въззивната жалба на Д.Б.Б., подадена чрез процесуален представител, против Решение № 1813/18.09.2018 г., постановено по гр.д. № 609/2017 г. по описа на PC-Бургас, с което е извършена делба на съсобствени между въззивника и А.Д.Д. движими вещи по реда на чл. 353 от ГПК – чрез разпределение, както и е частично уважена претенцията по сметки на ответницата до размера от 382,50 лв. Въззивникът счита, че обжалваното решение е неправилно и в двете му части. По отношение на способа за извършване на делбата се твърди, че не са били налице условията за прилагане на чл. 353 от ГПК – невъзможност или значително неудобство за съставяне на дялове и теглене на жребий, тъй като в случая е възможно съсобственото имущество да бъде разпределено в два приблизително равни дяла, поради което е следвало делбата да се извърши чрез теглене на жребий, както е поискал въззивникът. По отношение на претенциите по сметки се твърди, че искането на ответницата е неоснователно, тъй като направените от нея разходи не са доказани (с оглед направеното от въззивника оспорване на истинността и датите на представените договор за наем и разписки), а дори да са доказани, те не се дължат от него като съсобственик, тъй като не са направени уместно и добре управлявани с цел защита на общата вещ. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него въззивният съд да постанови ново решение, с което да отхвърли претенциите по сметки на въззиваемата и да извърши делбата чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 348 и чл. 350 от ГПК.

Към въззивната жалба не са приложени писмени доказателства. Поискано е да бъде назначена нова оценъчна експертиза, вещото лице по която да състави проект за разделителен протокол, като групира съсобствените движими вещи в два равни по стойност дяла. Съдът намира, че това искане следва да бъде уважено, тъй като в назначената и приета от БРС експертиза не са изготвени варианти за разпределяне на движимите вещи в два равностойни дяла, така както е било поискано, нито е изследвана възможността за съставяне на такива реални дялове. Ето защо поисканата експертиза следва да бъде допусната.

При проверката, извършена на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът установи, че въззивната жалба е редовна и допустима, като подадена в срока по чл. 259 от ГПК и от лице, което има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата А.Д.Д. е подала отговор, в който се твърди, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на БРС е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено. Заявено е, че в първоинстанционното производство въззивникът не е правил искане делбата да бъде извършена чрез теглене на жребий, а напротив – той не е изразил становище за начина на извършване на делбата. Според въззиваемата, районният съд правилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 353 от ГПК с оглед трайно установеното между съделителите реално ползване на вещите и географската отдалеченост между тях. Изложени са и други доводи в подкрепа на възприетия от съда способ за извършване на делбата. Твърди се също така, че решението е правилно и в частта относно претенциите по сметки, а възражението на въззивника, че разноските са направени от нея неуместно, е бланкетно и не съдържа никакви аргументи. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено и на въззиваемата да бъдат присъдени направените разноски пред въззивната инстанция.

Към отговора не са приложени писмени доказателства, не са  направени доказателствени искания. Оспорено е искането на въззивника за допускане на нова експертиза, тъй като никой от съделителите не е възразил по изготвената пред БРС експертиза, поради което не се налага да бъде извършвана нова оценка на вещите. Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като искането на въззивника е да бъде изготвен проект за разделителен протокол от вещо лице, а не да бъде извършена нова оценка на вещите, а в приетата от РС експертиза липсва такъв проект и вариант за разпределяне на вещите в два реални дяла. Поради това и както бе посочено по-горе в определението, експертизата следва да бъде допусната.   

Предвид редовността на въззивната жалба, съдът намира, че делото следва да бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което и на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ВНАСЯ възз.гр.д. № 1891/2018 г. по описа на Бургаски окръжен съд в съдебно заседание за разглеждане и решаване, определено с Разпореждане от 18.12.2018 г. - на 21.01.2019 г. от 14:20 ч.

ДОПУСКА И НАЗНАЧАВА съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която да изготви различни варианти за подялба на съсобствените движими вещи, като групира същите в два равни по стойност дяла.

ОПРЕДЕЛЯ предварителен депозит за извършване на експертизата в размер на 200 (двеста) лв., платим от въззивника Д.Б. по сметка на БОС в 1-седмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице по делото М.Д.А., която да се уведоми след внасяне на депозита.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по телефона, ако страните или техните процесуални представители са заявили телефонните си номера по делото или същите са служебно известни на съда.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на въззивника ДА СЕ ВРЪЧИ и препис от постъпилия по делото отговор на въззивната жалба.

УКАЗВА на процесуалните представители – адвокати, задължението, вменено им с разпоредбата на чл. 40, ал. 7 от Закон за адвокатурата.

 

 

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                               

                                                              

                                                       

                                                              2.