Решение по дело №12770/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 75
Дата: 6 януари 2023 г.
Съдия: Живко Стоянов Желев
Дело: 20215330112770
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Пловдив, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Живко Ст. Желев
при участието на секретаря Стела Гр. Грозева
като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело №
20215330112770 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.
Ищецът А. Н. Д. твърди, че по силата на наследяване е собственик на ¼ идеална
част от описания в исковата молба недвижим имот, намиращ се в с. ****, община ****.
Поддържа, че имотът е бил обработван и поддържан от неговите родители, като това
ставало в продължителен период от време. Твърди, че през 2005 г. собствениците били
разделили имота на две части, като половината от него била обработвана от родителите
на ищеца, а другата от *** му К.Д. През 2021 г. при посещение в имота установил, че в
него се намират трети лица и тогава ищецът разбрал, че първият ответник Р. Д. се е
снабдил с нотариален акт за целия недвижим имот, след което го прехвърлил на втория
и третия ответник чрез покупко-продажба. Ищецът счита, че неговите праводатели не
са загубвали правото на собственост върху имота, поради което той е наследил ¼ от
него. Поради това се иска да бъде установено по отношение на ответниците, че той е
собственик на тази част и да бъдат осъдени те да предадат владението на ¼ идеална
част от него.
Ответникът Р. П. Д. счита, че искът е недоказан. Отрича родителите на ищеца да
са осъществявали владение и да са придобили имота по давност. Претендира, че искът
следва да бъде отхвърлен, тъй като е неоснователен. Освен това поддържа, че е налице
дарение на ½ идеална част от имота, осъществена от П.Д. в полза *** му, единият от
които е Р. Д..
1
Ответникът К. Т. Д. счита, че искът е неоснователен, а в случай че същият се
окаже основателен, възразява, че той е добросъвестен владелец, поради което е
придобил имота по давност, присъединявайки владението на своя праводател Р. Д.
Ответницата С. Г. Д. не е подала отговор на исковата молба.
Съдът намери за установено от фактическа страна следното:
Ищецът А. Н. Д. е наследник по закон /***/ на К.Т.Д. б.ж. на с. ****, починал на
****, останал от покойния му син Н.К.Д. / лист 11/. Установява се от представеното
удостоверение, че Н.К.Д., който е син на общия наследодател е имал двама сина
единият от които ищеца А. Д., а другият К.Н.Д., който е починал през *** без да остави
низходящи и възходящи.
Установява се, че процесният недвижими имот е заснет по действуващата
кадастрална карта на с. **** с идентификатор ***** с площ 1024 кв.м. при граници
имоти: ***** -улица, ****, ****, **** - улица /лист 28/. Съобразно представената
извадка на рег. план на село **** одобрен през **** имотът с пл. номер *** е бил с
отреждане на парцел **** в кв. **, като е записан в разписния списък към плана на
братята К., П. и Г. Т. Д. / лист 25 и 29/.
Според показанията на свидетеля И.А. процесния поземлен имот бил разделен
на две части с ограда. Едната част се ползвала от К. Д. - **** на ищеца, а другата от
П.Д.. К.Д. обработвал източната половина от мястото, а останалата част не се
обработвала. След смъртта на К.Д. въпросната половина от дворното място
продължили да обработват родителите на ищеца. Те били направили в тази част сонда
за вода, прекарали, електричество за нея и направили барака над сондата. След тяхната
смърт, *** на ищеца К. обработвал земята до своята смърт през ****. Оградата
разделяща имота на две половини била от колове и мрежа. Тя била премахната преди
около година от К. Д. / лист 109/.
Посоченото от този свидетел относно начина на ползването на имота се
потвърждава от свидетелката Е.А. Тя също твърди, че дворното място е било
разпределено на две половини. Това се случило преди 10-12 години, чрез поставяне на
ограда от мрежа. Мястото било ползвано от *** на ищеца - К.Д., а след неговата смърт
- от *** му. Потвърждава, че в източната половина от имота, която се ползвала от К.Д.
и наследниците му била изградена помпа за вода, като за нея било прекарано
електричество и изградена къщичка. Тази източна страна винаги била обработвана от
К.Д., от неговите *** и от ищеца А. Д.. Западната час се работела от К. Д. и С. Д.
Впоследствие, през 2020г. ответникът К. Д. премахнал оградата в имота и започнал да
работи цялото място, като се позовал на това, че има нотариален акт за него.
Свидетелят К.К. посочен от първия ответник, също потвърждава наличието на
сондаж в имота и захранването му с електричество. Твърди, че имотът е с площ от
2
около декар и бил наследство от дядото и бащата на ответника Р. Д.. Свидетелят
поддържа, че самият Р. Д., с който той се познавал от около десет години, не е работел
мястото лично, тъй бил прекарал инсулт. Затова имотът бил предоставян на други лица
от село *** за да го обработват. К. сочи, че не му е известно имотът да имал други
собственици. Той бил регистриран на името на Р. Д., който бил заплащал данъка за
него. При последното си посещение в имота свидетелят бил видял в него ответниците
К. Д. и С. Д..
Установява се от представения по делото нотариален акт №**, том ***, дело
****/*** на нотариуса *****, че на **** П. Т. Д. дарил на синовете си Р. П. Д. и В. П.
Д. 1/2 ид.ч. от дворно място, намиращо се в с. ****, окръг *****, състоящ се от 1030
кв.м., съставляващо парцел ** за имот пл. №** в кв.** по плана на селото при граници:
от двете страни улици, М.Н.П. и наследници на Х. И. С. / лист 75/.
На **** с нотариален акт № **, том ***, дело ***/*** на нотариус *****
ответника Р. П. Д. е бил признат за собственик на процесния недвижим имот с
идентификатор *****, находящ се в с. ****, общ. ****, обл. **** с административен
адрес с. ****, ул. **** №** с номер по предишен план №**, кв.**, парцел *** / лист
21/.
На **** Р. П. Д. продал на ответниците К. Т. Д. и С. Г. Д. правото на
собственост върху спорния недвижим имот с идентификатор **** находящ се в с. *** /
лист 22/.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което
я владее или държи без да има основание за това.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че
процесният недвижим имот е съставлявал дворно място, като към *** е бил
съпритежаван от наследодателя на ищеца К.Д. и неговите братя, когато е бил заснет в
плана и включен в разписния списък към него. От събраните свидетелски показания се
установи, че в последствие този имот е бил владян съвместно от К.Д. и П.Д., като
първият от тях обработвал източната половина от имота, а западната му част била
предназначена за втория. Това състояние продължило непрекъснато и необезпокоявано
до ****, когато починал *** на ищеца. След неговата смърт фактическата власт била
продължена от *** на ищеца Н.К. Д. и неговата **** С.Д. до тяхната смърт. След това
тази източна част на имота, която била впоследствие и оградена преминала във
фактическа власт на *** на ищеца – К. Н. Д.. Това фактическо положение също
продължило до смъртта на К.Д. през ***.
Обстоятелството, че имотът се е ползвал по описания от свидетелите начин, се
потвърждава и от това, че П.Т. Д. е прехвърлил на синовете с договора за дарение от
*** само ½ ид.ч. от процесния недвижим имот.
3
От гореизложеното следва, че още преди смъртта на *** на ищеца, той е
придобил по силата на упражнявано давностно владение ½ ид.ч. от процесния
недвижим имот. След неговата смърт двамата му ** - Д.К.Д. и Н.К.Д. са придобили
тази ½ ид.ч. при равни квоти – по ¼ за всеки. Ищецът по делото, като наследник на
Н.К.Д. и на своя *** К.Н. Д. е собственик на дела на *** възлизащ на ¼ ид.ч.
Съдът намира, че по делото не е доказано, че ответникът Р. П. Д. е отстранил
фактическата власт на останалите съсобственици сънаследници, като е манифестирал
намерение да държи имота само за себе си. Дори от показанията на посочения от него
свидетел се установява, че Р. Д. не е обработвал лично имота, тъй като живеел в друго
населено място и бил с влошено здравословно състояние. По силата на извършеното
дарение той е придобил дял който се равнява на половината от прехвърлената от
неговия *** ½ ид.ч. от имота. Не се събраха доказателства, че дарителят / *** на този
ответник/ П.Д. е бил собственик на целия имот към 1975г., нито че този ответник е
установил самостоятелно владение върху целия имот. Обратното – налице са гласни
доказателства относно това, че имотът е бил разделен на две половини, като П.Д. е
ползвал едната от тях - западната, като това състояние е продължило и след датата на
сключването на договора за дарение.
Предвид изложеното съдът намира, че ищецът А. Д. е собственик на ¼ ид.ч. от
процесния имот, тъй като тя не е била придобита от Р. Д., респективно не е могла да
бъде прехвърлена от него в полза на втория и третия ответник с договора за продажба
сключен на **** /лист 22/. Поради това ответниците К. Д. и С. Д. не са могли да
придобият правото на собственост върху въпросната ¼ ид.ч. от процесния имот,
доколкото техният праводател не е бил техен собственик към момента на сключване на
сделката.
С оглед изложеното искът по чл.108 ЗС следва да бъде уважен в установителната
си част по отношение както на ответника Р. Д., така и по отношение на ответниците К.
Д. и С. Д..
Тъй като от събраните доказателства се установява, че понастоящем само
ответниците К. Д. и С. Д., държат процесния имот, следва в осъдителната си част искът
да бъде уважен само по отношение на тях. Що се отнася до ответника Р. Д., който не
упражнява фактическа власт, искът за предаване на владението следва да се отхвърли.
На осн. чл.537, ал.2 ГПК издаденият в полза на Р. Д. нотариален акт за
собственост по обстоятелствена проверка, следва да се отмени до размера на ¼ ид.ч. от
установеното с него право на собственост.
Съобразно уважената част от предявения срещу него иск ответникът Р. Д. дължи
на ищеца А. Д. деловодни разноски в размер на 212,90 лв.
Пропорционално на отхвърлената част от иска предявен срещу Р. Д., ищецът А.
4
Д. му дължи разноски в размер на 400 лв.
Ответниците К. Д. и С. Д. следва да заплатят на ищеца деловодни разноски в
размер на 1064,50 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.108 ЗС, по отношение на Р. П. Д.
ЕГН ********** с адрес гр. ****, ж.к. „****“, бл.***, вх.**, ет.**, ап.***, К. Т. Д. ЕГН
***** с адрес гр. ****, ж.к. „****“, бл.***, вх. **, ет.**, ап.** и С. Г. Д. ЕГН
********** гр. ****, ж.к. „***“, бл.***, вх. **, ет.**, ап.**, че ищецът А. Н. Д. ЕГН
********** с адрес гр. ****, ул. **** №**, ет.**, ап.** е собственик, на основание
наследяване, на ¼ /една четвърт/ ид.ч. от правото на собственост върху поземлен имот
с идентификатор ***** по кад. карта на с. *****, общ. *****, обл. ****, с адм. адрес с.
****, ул. *** №**, с площ 1024 кв.м. при граници имоти: **** -улица, ****, ****,
***** – улица като ОСЪЖДА ответниците К. Т. Д. и С. Г. Д. да предадат, на осн.
чл.108 ЗС, на ищеца А. Н. Д. владението върху ¼ ид.ч. от гореописания имот.
ОТХВЪРЛЯ иска в осъдителната му част по отношение на ответника Р. П. Д..
ОТМЕНЯВА на осн. чл.537, ал.2 ГПК, до размера на ¼ ид.ч. от установеното с
него в полза на Р. П. Д. право на собственост, Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот по обстоятелствена проверка №**, том **, дело №***/***, съставен на
**** от нотариус *****.

ОСЪЖДА Р. П. Д. ЕГН ********** с адрес гр. ****, ж.к. „****“, бл.***, вх.**,
ет.**, ап.** да заплати на А. Н. Д. ЕГН ********** с адрес гр. ****, ул. **** №**,
ет.**, ап.**, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 212,90лв. /двеста и дванадесет лева и
90ст./, представляваща деловодни разноски.

ОСЪЖДА К. Т. Д. ЕГН ***** с адрес гр. ***, ж.к. „***“, бл.***, вх. **, ет.**,
ап.** и С. Г. Д. ЕГН ********** гр. ***, ж.к. „***“, бл.***, вх. **, ет.**, ап.** да
заплати на А. Н. Д. ЕГН ********** с адрес гр. ***, ул. **** №**, ет.**, ап.***, на
осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1064,50 лв. /хиляда шестдесет и четири лева и 50ст./,
представляваща деловодни разноски.

ОСЪЖДА А. Н. Д. ЕГН ********** с адрес гр. ****, ул. ****** №**, ет.**,
ап.** да заплати на Р. П. Д. ЕГН ********** с адрес гр. ***, ж.к. „***“, бл.***, вх.**,
ет.**, ап.**, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 400 лв. /четиристотин лева /,
5
представляваща деловодни разноски.

На осн. чл.115 ЗС съдът дава на ищеца шестмесечен срок, считано от датата на
влизане в сила на настоящото решение, да отбележи същото в регистъра по вписванията,
след изтичането на който срок вписването на исковата молба ще загуби действието си.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред
Пловдивския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________
6