Разпореждане по дело №20/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното :

С решение №6/31.01.2013 г., постановено по гр.д. №1853/2012 г., К. Р. съд е отхвърлил предявения от И. А. Х. от Г. срещу С. А. А. ,също от Г., иск по чл.108 от ЗС за предаване владението на 30 кв.м. от Поземлен имот с идентификатор 40909.107.15.2 по ККР на Г., одобрен със заповед № РД-18-66/18.10.2006 г. на изпълнителния директор на АК, находящи се в североизточната част на имота. Съдът е осъдил ищцата Х. да заплати на ответницата А. сумата в размер на 670 лв., съставляваща разноски по делото.

Недоволна от решението е останала ищцата И. А. Х. , която чрез процесуалния си представител го обжалва изцяло. В жалбата се изтъкват съображения за необоснованост на обжалваното решение. Жалбодателката твърди, че по делото били събраните достатъчно доказателства, които по безспорен начин установявали основателността и доказаността на предявената искова претенция. Моли настоящата инстанция да отмени изцяло обжалваното решение, вмÕсто което постанови друго, с което уважи изцяло предявената искова претенция с правно основание чл.108 от ЗС. Претендира присъждане на разноски и за двете инстанции.

В дадения надлежен по смисъла на чл.263, ал.1 от ГПК срок, са постъпили два отговора на въззивната жалба, депозирани от процесуалните представители на ответницата по въззивната жалба С.А., адв. К. и адв. П.

В съдебно заседание, жалбодателката И.Х., чрез процесуалния си представител поддържа въззивната си жалба по изложените в нея съображения.

В съдебно заседание, ответницата по въззивната жалба С.А.,чрез процесуалните си представители оспорва същата. Претендира заплащане на разноски за въззивната инстанция.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това, лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Пред надлежния, К.районен съд е предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС, с който ищцата И. Х. цели да бъде осъдена ответницата С. А. да й отстъпи собствеността и предаде владението върху поземлен имот от 30 кв.м., находящи се в североизточния ъгъл, представляващи неразделна част от ПИ с идентификатор 40909.107.15 по ККР на Г.,с адрес на имота –Г., У.И. № 15, целият с площ от 339 кв.м.,при граници на имота : ПИ № 40909.107.14; ПИ № 340909.107.119, пътека, ПИ № 40909.107.16- У.И. , ПИ № 40909.107.1 и ПИ № 40909.107.280.

Ищцата претендира правото си на собственост, вкл. и върху процесното място от 30 кв.м. въз основа на наследяване и давностно владение, за което бил издаден нот.акт № 145 / 29.12.2011 г., т.6, рег.20510, н.д. № 1109 /2011 г. на нотариус с рег.№ 020 на НК и със същия се легитимира като собственик на Поземлен имот с идентификатор 40909.107.15 по КК и КР на Г., одобрени със заповед № РД-18-66/18.10.2006 г.на Изп.д на АГКК, с адрес Г., У.И. № 15, с площ 339 кв.м., при граници на имота : ПИ № 40909.107.14; ПИ № 340909.107.119, пътека, ПИ № 40909.107.16- У.И., ПИ № 40909.107.1 и ПИ № 40909.107.280. Приложената по делото скица № 1552/07.05.2012 г. установява, че по предходен план поземленият имот е с пл.сн. № 2889.

Ответницата претендира правото си на собственост върху въз основа на покупко-продажба, обективирана в нот.акт № 46 /10.03.2000 г., т.1, рег.704, н.д. № 86/2000г. на нотариус с рег.№ 020 на НК върху имот с пл.сн. № 2893,кв.5 по ЗРП на Г., одобрен със заповед № 759/01.06.1989 г., понастоящем Поземлен имот с идентификатор 40909.107.18 по КК и КР на Г., с площ 169.30 кв.м., при граници на целия имот: изток –имот пл.сн. № 2895;запад-път;север –имот с пл.сн.№ 2894 и юг- имот с пл.сн.№ 2892. Приложена към акта е скица № 1060/23.09.1999 г.

В отговора на исковата молба ответницата твърди, че спорното место, което затворила с метална врата от към У.И. през май 2012г., в продължение на 12 години необезпокоявана владеела и в него складирала дървен материал и други строителни материали,като местото до май 2012 г.било заградено с метална оградна мрежа, успоредна на У.И..

От анализа на изготвените и приети по делото заключения се установява, че в собствения на ищцата ПИ с идентификатор № 40909.107.15 има изградена ограда по източната граница, която достига до северната граница на имота, и че тази ограда разделя самия имот, като процесната част с площ от 23 кв.м. остава на изток от оградата,но също попада в ПИ с идентификатор № 40909.107.15, и че на границата на тази процесна част, граничеща с У.И. има поставена масивна желязна врата /л.71/. Установява се също, че за ПИ с идентификатор № 40909.107.15, за разлика от ПИ с идентификатор № 40909.107.18 е налице изменение на границата от варианта по скица № 1060/1999 г. на Община К. до варианта по скица № 1552/07.05.2012 г.,издадена от СГКК-Кърджали /л.88/. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че тази скица отразява ПИ с идентификатор № 40909.107.15 така като е заснет на место и съответства на кадастралната карта на града. Вещото лице в този аспект установява несъответствия между нея и издадената от Община Кърджали скица, като прави предположение, че спорното место е може би общинско.

В хода на тези констатации съдът изгради своето становище. Правната квалификация на претендираните от ищцата права, намира своя израз в разпоредбата на чл.108 от ЗС. Съобразно цитираната разпоредба собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Т.е. иде реч за т.н. ревандикационен иск, за уважаването на който, ищецът следва да докаже, че е собственик на спорния имот, че той-ищецът е лишен от владението на спорния имот, защото ответникът е във владение на същия, и че последният го владее без правно основание. В смисъла на изложеното вещото лице установи, че съгласно одобрените със заповед № РД-18-66/18.10.2006 г. на Изп.директор на АК, кадастрална карта и кадастралните регистри на Г., процесната част с площ от 23 кв.м. безспорно попада в ПИ с идентификатор № 40909.107.15, собственост по силата на обсъдения по делото нот. акт № 145,т.6, рег. 020510, н.д.№ 1109/2011 г. на нотариус с рег.№ 020 на НК, на ищцата. Установи се в производството,че ищцата е лишена от владението на спорната част, защото ответницата я владее. Що се касае до направения от ответницата довод, че владее спорното място необезпокоявано 12 години, следва да се посочи, че съобразно разпоредбата на чл.200, ал.1, във вр. с чл.19,ал.1,т.1 от ЗУТ това владение определено не води до придобиване от същата на правото на собственост върху спорната част. Това е така защото съобразно цитираните разпоредби реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери, а именно реалната част да има в градовете най-малко 14 м. лице към улица и 300 кв. м повърхност. В казуса това е неизпълнимо и при приложението на законово допустимата корекция до 1/5 по смисъла на ал.5 на чл.19 от ЗУТ. Спорната част в казуса възлиза на 23 кв.м. Т.е. изводът е , че ответницата владее имота без основание. Що се касае до установени от вещото лице несъответствия в одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на Г., и направените от него предположения в какво се състоят евентуалните празноти и грешки в същите, следва изрично да се посочи, както и първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че не се намираме в производство по чл.53,ал.1,т.1 от ЗКИР за да може съдът да се произнесе по тяхното поправяне и/или допълване и при това между тези страни, и в това именно производство. Друг е въпросът дали ответницата изобщо има правен интерес да иска поправка в КК и КР по реда на чл.53 от ЗКИР, първо, защото тя сама не претендира процесният имот от 23 кв.м. да е купила през 2000 г., и той да е бил нейна собственост към влизане в сила на КК-2006 г./ доколкото сама твърди, че само владее спорното място/. Второ, защото от съпоставянето на нотариалните актове, представени от страните в това производство, а и от приложените скици и от двете страни, не се установява имотите на страните да граничат, респ. да е налице неправилното им заснемане, което да обосновава допускането на непълноти и грешки в кадастъра по отношение на техните собствени имоти. Т.е. както и вещото лице предполага едно друго трето лице – Община Кърджали евентуално може да има интерес от иницииране на процедура по чл.53,ал.1,т.1 от ЗКИР за промяна в одобрените кадастрални карти и кадастрални регистри при наличие на непълноти и грешки в тях. При иска с правно основание чл.108 от ЗС, какъвто е предявеният в настоящото производство, регулационните линии очертават границите на урегулирания имот и в тези граници правото на собственост следва да бъде защитавано чрез иск по чл.108 от ЗС. Въпросът дали имотната граница е правилно заснета не е предмет на иска по чл.108 от ЗС, защото неотразяването й е предмет на иск по чл.53, ал.2 от ЗКИР и то само при условие, че уважаването на иска би обусловило промяна на регулацията и процесната част би могла да бъде изключена от собствеността върху имота. В аспекта на изложеното е и константната съдебна практика, в частност определение № 26/12.01.2012 г.,постановено по гр.д. № 1063/ 2011 г. по описа на ІІ ГО, ГК на ВКС.

В хода на тези констатации, се налага изводът, че първоинстанционното решение е частично неправилно. Този извод налага неговата отмяна до размера на 23 кв.м. и уважаване на предявената от ищцата искова претенция до този размер. Следва да бъде отменено първоинстанционното решение и в частта му за разноските. При този изход на делото се следват на ищцата в първоинстанционното производство разноски, изчислени съразмерно уважената искова претенция за първоинстанционното производство в размер на 61.97 лв., а за въззивно производство в доказания размер от 25 лв.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯрешение № 6/ 31.01.2013 г., постановено по гр.д. № 1853/12 г. по описа на К.районен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от И. А. Х. от Г. срещу С. А. А. от Г., иск по чл.108 от ЗС за предаване владението ДО РАЗМЕРА НА 23 КВ.М от Поземлен имот с идентификатор 40909.107.15 по КККР на Г., одобрени със заповед № РД-18-66/18.10.2006 г. на изпълнителния директор на АК, находящи се в североизточната част на имота, както и в частта му за разноските,ВМЕСТО КОЕТОПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА С. А. А. от Г., У.О. № 22,с ЕГН *, да отстъпи собствеността и предаде владението на И. А. Х. от Г., ул. И. № 15,с ЕГН *, върху 23 кв.м., находящи се в североизточния ъгъл на ПИ с идентификатор 40909.107.15 по КККР на Г., с адрес на имота –Г., У.И. № 15, целият с площ от 339 кв.м.,при граници на имота : ПИ № 40909.107.14; ПИ № 340909.107.119, пътека, ПИ № 40909.107.16- У.И. , ПИ № 40909.107.1 и ПИ № 40909.107.280.

ПОТВРЪЖДАВА решение № 6/31.01.2013 г., постановено по гр.д. № 1853/12 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА С. А. А. от Г., У.О. № 22,с ЕГН *, да заплати на И. А. Х. от Г., ул. И. № 15,с ЕГН *, сумата в размер на 61.97 лв., съставляваща разноски за първоинстанционното производство, и сумата в размер на 25.00 лв., съставляваща разноски за въззивно производство.

Решението на основание чл.280, ал.2 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.