№ 134
гр. Сливница, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Мария В. Ив.а
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно
наказателно дело № 20221890200584 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба от Ю. К. П., подадена чрез адв. Ив., с която на
основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН се обжалва електронен фиш за налагане
на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП № **********/07.04.2020 г.,
издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за
нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че жалбоподателят е закупил винетка за лек
автомобил и неправилно е бил издаден процесният електронен фиш.
В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, но се представлява от адв. Ив., който поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна- Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно
призована, се представлява от юрк. Д., който оспорва жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
На 21.01.2020 г. жалбоподателят заплатил годишна винетна такса в
размер на 97 лв. със срок на валидност от 27.01.2020 г. до 26.01.2021 г.,
категория 3 за собствения си лек автомобил марка „Волво“, модел „ХЦ 90“ с
рег. № ***, като погрешно било посочено в системата на АПИ, че същият
представлява ремарке на лек автомобил.
На 07.04.2020 г. в 12:27 часа, с устройство № 40672, представляващо
1
елемент от електронната система за събиране на пътни такси, намиращо се на
път I-8 км. 41+234, е установено движение по път I-8 км. 41+234 с пътно
превозно средство – лек автомобил марка „Волво“, модел „ХЦ 90“ с рег. №
***, с две оси, допустима максимална маса от 2770 кг., за което не е
заплатена пътна такса ППС по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП според категорията на
пътното средство.
Горното е квалифицирано като нарушение на нарушение на чл. 139, ал.
6 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3 във вр. чл. 187а, ал. 1 ЗДвП на
жалбоподателя в качеството на водач с обжалвания електронен фиш е
наложено наказание глоба в размер на 300 лева.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно
установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, а
именно: разписка за плащане на винетна такса, извлечение от електронната
система на АПИ, 2 броя снимки, извлечение от интернет спраницата
https://web.bgtoll.bg и свидетелство за регистрация част I.
Писмените доказателства са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира. Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
съдебния състав води до еднозначен и категоричен извод относно
фактическата обстановка по конкретния случай. Релевантните по делото
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице (наказаният нарушител), в
срока за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН, и срещу обжалваем (подлежащ на
съдебен контрол) административно-наказателен акт, и затова се явява
процесуално допустима.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият отговаря на образеца
на електронен фиш, приет с протокол № 28765/21 от заседание на УС на
Агенция „Пътна инфраструктура“.
Същият отговаря на изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП,
установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него.
Нарушението, макар и несъвсем прецизно посочено, може да се извлече от
съдържащите се в електронния фиш данни (фактическа и посочени правни
норми). Прави впечатление, че липсва изрично посочване, че нарушителят в
качеството на водач не е заплатил винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП за
съответния тип ППС, което може да се направи извод, че е вмененото
административно нарушение. За по-голяма прецизност
административнонаказващият орган следва да посочва видът на
незаплатената такса, субекта на АНО и конкретното изпълнително деяние,
тъй като при определени категории МПС или в хипотези на различен
собственик и ползвател на ППС, това е възможно да е решаващо за
2
законосъобразността на производството.
Препис от електронния фиш е връчен на наказания, с което е изпълнена
процедурата по чл. 189ж от ЗДвП. От изложеното следва извод, че при
издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Допуснато е обаче неправилно приложение на материалния закон.
С измененията на Закона за движението по пътищата и Закона за
пътищата /ДВ, бр. 105/2018 г./ е предвиден нов начин на заплащане на такси
за преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства -
винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние. Това
изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за
нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.
В чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата е предвидено, че за движение
на пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса
до или равна на 3,5 тона се дължи заплащането на винетна такса. В чл. 10а, ал.
7 от Закона за пътищата е предвидено, че това са моторните превозни
средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз
на пътници; моторните превозни средства, които имат най-малко четири
колела и са предназначени за превоз на товари и моторни превозни средства с
повишена проходимост. В ал. 9 на чл. 10а от Закона за пътищата е посочено,
че когато пътно превозно средство, за което се дължи винетна такса се движи
с прикачено ремарке, собственикът или ползвателят е длъжен да заплати
допълнителна винетна такса за същата категория пътно превозно средство,
независимо от броя на осите на ремаркето, за срока на ползване на платената
пътна мрежа от пътното превозно средство с прикаченото ремарке, когато
общата допустима техническа маса на състава надвишава 3,5 тона. Като
продължение на тази нормативна уредба в чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за
таксуване на ППС е предвидено, че при заплащане на винетна такса
собственикът или ползвателят декларират регистрационния номер на пътното
превозно средство, категорията му и периода на валидност на винетната
такса, съгласно периодите, посочни в чл. 4, ал. 2, като същата важи само за
пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил
деклариран от съответното лице.
Съгласно чл. 139, ал. 5 ЗДвП движението на пътни превозни средства по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след
изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а в чл. 139,
ал. 6 от ЗДП е въведено изричното задължение за водача на пътно превозно
средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в
случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно
средство.
В случая жалбоподателят е заплатил годишна винетна такса за лек
автомобил марка „Волво“, модел „ХЦ 90“ с рег. № *** със срок на валидност
от 27.01.2020 г. до 26.01.2021 г., категория 3, видно от представената по
3
делото квитанция, като погрешно е било посочено, че видът на пътното
превозно средство е ремарке с маса заедно с автомобила по-голяма от 3.5
тона, вместо лек автомобил.
В случая не е налице нито една от предвидените в чл. 10а, ал. 3а от ЗП
хипотези. Правилно са декларирани регистрационният номер, категорията и
периодът на валидност. Разпоредба не предвижда отговорност за неправилно
деклариран вид на превозното средство, каквото е процесното деяние.
Напълно погрешно е разбирането на адмнистративнонаказващият орган,
изразено в писменото становище, че жалбоподателят е заплатил за
неправилна категория ППС. Винетната такса за лек автомобил марка
„Волво“, модел „ХЦ 90“ с рег. № *** е заплатена за категория 3. Разпоредбата
на чл. 10а, ал. 9 от ЗП, предвижда, задължение за собственик и ползвател на
ППС от категория 3 - да заплати допълнителна винетна такса за същата
категория пътно превозно средство, независимо от броя на осите на
ремаркето, за срока на ползване на платената пътна мрежа от пътното
превозно средство с прикаченото ремарке, когато общата допустима
техническа маса на състава надвишава 3,5 тона. В § 1 от Тарифа за таксите,
които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна
мрежа, са уредени категориите пътни превозни средства, дължащи винетна
такса за ползване на пътната инфраструктура. Съгласно § 1., т. 1.3. категория
3 са пътни превозни средства, предназначени за превоз на пътници, с не
повече от 8 места за сядане, моторните превозни средства, предназначени за
превоз на товари, и/или моторните превозни средства, предназначени за
превоз на пътници и товари, с технически допустима максимална маса не
повече от 3,5 тона, както и моторните превозни средства от тази група с
повишена проходимост. Систематичното тълкуване на цитираните
разпоредби води до извод, че ППС ремарке и лек автомобил до 3.5 тона, дори
когато двете общо надвишават това тегло, винаги попадат в категория 3. Т.е
ППС марка „Волво“, модел „ХЦ 90“ с рег. № *** е декларирано в правилна
категория. Погрешното деклариране е осъществено относно вида ППС –
ремарке, вместо лек автомобил. Чл. 10а, ал. 3а от ЗП или друга нормативна
разпоредба също не вменява отговорност на собствениците и водачите за
случаите на неправилно деклариране на вида ППС.
За пълнота следва се посочи, че вмененото нарушение представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, което е самостоятелно
основание за отмяна на електронния фиш съгласно указанията, дадени с
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г.,
ОСНК. В случая не е ощетен държавният бюджет. Внесена е в пълен размер
дължимата пътна такса за съответната категория МПС. Посочени са всички
индивидуализиращи признаци на лекия автомобил – регистрационен номер,
категория. Може да се направи извод, че деянието е извършено по
непредпазливост. Същевременно разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Наредбата за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесената
система за таксуване на различните категории превозни средства на база
време и на база изминато разстояние не може да обоснове наличие на
административнонаказателна отговорност (вж. решение № 707/13.07.2021 г.
4
по КНАХД № 524/2021 г. на АССО и решение № 1288/10.12.2021 г. по
КНАХД № 967/2021 г. на АССО). Всичко това сочи, че деянието разкрива
само формално признаците на административно нарушение, но е лишено от
обществена опасност. Това сочи на маловажност, доколкото не разкрива
типичната за предвиденото административно нарушение тежест.
По изложените съображения съдът намира жалбата за основателна като
обжалвания електронен фиш следва да бъде отменен.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по
реда на АПК. Според чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. В случая жалбоподателят е бил
представляван от адвокат и е заплатил сумата от 50 лева, което се установява
от представения по делото договор за правна защита и съдействие. Ето защо
на жалбоподателя се дължи заплащането на сторените разноски с оглед
изхода на делото.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от ЗП № **********/07.04.2020 г., издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което на жалбоподателя Ю. К. П., ЕГН ********** е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за
нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Македония“ № 3 да заплати на Ю. К. П., ЕГН
**********, сумата от 50 лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва от страните в 14-дневен срок, считано
от получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с касационна жалба
пред Административен съд – София област по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5