Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. Русе, 13.01.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря
Борянка Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3086 по описа
за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са субективно кумулативно съединени искове с
процесуалноправно основание чл. 415 във връзка с чл. 422 от ГПК и
материалноправно основание чл. 266, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД от С.И.С.
против Н.Г.Н. и Х.Д.Н..
Ищецът твърди, че в
началото на ноември
2019 год. срещнал Н.Г.Н. и съпругата му Х.Д.Н., с които се познавал отдавна и те
го помолили да извърши ремонт на помещение- тяхна собственост, като преустрои
част от него в стая за живеене, а
прилежащата до него маза- в баня и антре. Договорили цена на
извършената работа 3000 лева + 400 лева за разноски. Сумата
за разноски била договорена, тъй като Н. нямал възможност да ходи по магазини и
строителни борси да купува материали, това да бъде правено от ищеца с неговия
автомобил.
Според уточнената искова молба тази цена на труда била
формирана за следните дейности:
За ремонт на стаята:
-Поставяне на ламинат- 160 лв.
-Полагане на два слоя боя- 300 лв.
-Теракот- 70 лв.
-Зидане врата- 50 лв.
Общо: 580 лв.
За ремонт на антре/коридор:
-Теракот- 200 лв.
-Таван- стиропор (залепяне
и захващане с дюбели), шпакловка, полагане на грунд и два слоя боя- 200 лв.
-Стени- гипсокартон
(залепяне и захващане с дюбели), шпакловане и полагане на два слоя боя- 300 лв.
- Лампа (2 бр.- монтиране и
свързване)- 30 лв.
Общо: 730лв.
За изграждане на баня:
- В и К- 150 лв.
- Таван- стиропор
(залепване и захващане с дюбели), полагане на грунд и два слоя боя- 150 лв.
- Стени (гипсокартон, скара- конструкция)- 200 лв.
- Теракот- З60 лв.
- Фаянс- 900 лв.
-
Монтаж- бойлер, мивка, клекало, душ, смесител- 100 лв.
Общо: 1860 лв.
Постигнали уговорка, че
извършената допълнително работа ще му бъде заплатена отделно, като не са
уговаряли краен срок на изпълнението. Според уточнената искова молба ищецът е извършил следните допълнителни СМР на обща стойност 600 лева:
-залепване на стиропор 5
см. на външната страна на стаята
и около външната врата, шпакловане и обръщане на прозореца и външната врата
през месец декември- цена за труд 300 лв.;
-иззидване с Ytong отвора на външната врата до размер,
указан от управителя на фирмата за дограма- края на ноември, началото на
декември и отливане на вътрешно стъпало пред вратата в края на месец март- цена
на труд 50 лв.;
-изграждане на мазичка- ниша под стълбището-
шпакловане със специално лепило, запечатващо влагата, залепване на стиропор по
стените и тавана на нишата, шпакловане и боядисване- месец декември- цена на
труда-100 лв.;
-шпакловане на Североизточната и Югоизточната стена на
банята плюс шпакловане със специално лепило, запечатващо влагата- началото на
месец декември- цена на труда- 50 лв.;
-залепване на гипсокартон
от вътрешната страна на стаята (Югозападна стена), обръщане на прозореца и
запълване на каналите по стените и тавана след поставяне на ел. кабелите от електротехника- декември/януари-
цена на труда- 100 лв.
Ищецът твърди, че започнал
изпълнение на първоначалния договор в началото на ноември и заедно със свой
приятел работил на обекта на ответниците до 19.12.2019 год. През този период той получил на два
пъти по 1000 лева от ответниците, както и 80 лева за разходи.
В началото на март ищецът поискал от ответника Н.Н. да
му заплати извършената от него допълнителна работа на стойност 600 лева, а
остатъка от 1000 лева, дължащи се за първоначално уговорена работа, да получи
при завършване на обекта, заедно с обещаните пари за разходи в размер на
остатъка от 320 лева. Ответникът Н. отказал да заплати
извършената от ищеца допълнителната работа, заради което се скарали и той му
казал да си взема инструментите и да се маха.
Според ищеца останала
недовършена работа в банята- свързване на меките връзки и монтиране на душ
батерия, която оценява на 10 лева, както и 2 кв.м. за повторно боядисване в
коридора, които оценява на 5 лева.
В началото на април 2020
год. Н. се обадил на ищеца,
извинил се и поискал от него да завърши започнатия ремонт. Ищецът
казал, че ще го направи, след като бъде вдигната карантината заради Ковид 19.
На 13.04.2020 год. Н. се
обадил на ищеца да отиде до у тях и да изпробват В и К инсталацията, защото
майсторът, който бил наел впоследствие, почти бил готов с ремонта на стаята и
искал да пусне водата. Същия ден ищецът със свой приятел отишъл в дома
на ответника Н. и установил, че друг човек се е заел с довършването на ремонта.
Поискал от ответника Н. да му даде остатъка от 1000 лева от първоначалната
уговорка, а извършената от него допълнителна работа за 600 лева да се прихване
с недовършената с 400 лева, не поискал остатъка от 320 лева от обещаните пари
за разходи. Тъй като ответникът Н.Н. отказал да плати остатъка от 1000 лева до края на
седмицата по искане на ищеца, той предявява настоящия установителен иск срещу
ответниците.
Моли съда да бъде признато
за установено по отношение на тях, предвид постъпилото възражение по ч.гр.д. № 1655/2020 год. по описа на РРС, че му дължат сумата от 1000 лева по силата
на устен договор за извършени СМР в дома на ответниците на ул. С* п* № **, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
1655/2020 г. по описа на РРС.
Ответникът Х.Н. оспорва иска и твърди, че не е страна
по договора за преустройство на помещение, постигнат между ищеца С.С. и Н.Н.. Тя не е участвала в уговорки с ищеца и
никога не е изразявала съгласие или несъгласие с постигнатите от съпруга й и
ищеца договорки. Твърди, че е чула от ищеца, че ще завърши ремонта до
края на януари 2020 год., всъщност ремонтът бил завършен през юни 2020 год.
Ответникът Н. твърди, че е ставала свидетел на
разговори между ищеца и нейния съпруг, като съпругът й се ядосвал, че е дал на ищеца по- голямата част от парите, а той
не идвал да работи. Твърди, че през март ищецът искал още
пари, но съпругът й отказал да му плати, преди да завърши преустройството на
помещението. Тогава ищецът си събрал инструментите и
си тръгнал. Впоследствие съпругът й се притеснил, обадил се на ищеца да го пита дали ще дойде
да продължи работата си, но той отказал и така съпругът й започнал да търси други хора, които да
довършат започнатото от ищеца. Моли искът по отношение на нея
да бъде отхвърлен.
Ответникът Н. оспорва предявения иск и потвърждава, че
лично е възложил на ищеца да извърши преустройство на помещение в стая, баня и
коридор в срок до края на януари 2020 год. Действително се уговорили
да му заплати сумата 3000 лева, но след свършена работа. Няма
допълнителна работа,
извън уговорката, която да
е извършена от ищеца, съответно и не му дължи възнаграждение за такава. Не е обещавал да даде на ищеца 400 лева за разходи, които да са
безотчетни. Тази сума не се и претендира от ищеца.
Ответникът Н. заявява, че през ноември и декември 2019 год.
по молба на ищеца му платил авансово на два пъти по
1000 лева, тъй като той заявил, че изпитва финансови затруднения. Дал му 300 лева, с които е трябвало да закупи материали. Заявява, че и към настоящия
момент не е отчел за какво е използвал дадените 300 лева. Ищецът представя доказателства за закупени
материали в размер на 204 лева, а за останалите 96 лева твърди, че закупил
гориво за автомобила си, което било нужно, за да ходи да пазарува материали. За тези суми (300 лева, евентуално 96 лева) ответникът Н. прави
възражение за прихващане с претендирания остатък от задълженията от 1000 лева.
Възразява и относно размера на недовършените СМР, които
ищецът е оценил на 15 лева.
Ответникът Н. заявява, че
от началото на 2020 год. ищецът престанал да посещава обекта редовно, за да довърши
работата си. Идвал по 2- 3 часа от време на време, като
обяснявал, че има лични причини, които го възпрепятстват да идва редовно.
Това положение продължило до 25.03.2020 год., когато
ищецът поискал последните 1000 лева от договореното възнаграждение. Ответникът му отговорил, че ще му даде парите, когато си довърши
работата. В отговор на
това ищецът си
събрал инструментите и повече не дошъл на обекта. Ответникът Н. потвърждава, че след
няколко дни се обадил на ищеца и го попитал, кога ще дойде да довърши работата
си, а той отговорил, че е зает и няма да дойде. Повече не се
обадил и не дошъл да си изпълни поетите задължения. Тъй
като оставил обекта в състояние на строеж, ответникът Н. се принудил да намери
други хора, които да го довършат. Обадил се на ищеца
да дойде да обясни на другия майстор, който работел в банята, какво е правил,
тъй като е било необходимо да знае. При посещението си
ищецът отново предявил претенции за 1000 лева за работа, която не е свършил.
Счита, че не му
дължи исканите 1000 лева, представляващи част от
уговореното възнаграждение за преустройството на помещение в стая, баня и коридор,
защото работата не е била довършена,
ищецът отказал да извърши поетите задължения и ответникът Н. наел трети
лица, които да довършат работата вместо ищеца срещу заплащане. Това, че
преустройството е довършено не от ищеца, а от трети лица, също се признавало в
исковата молба. Ответникът Н. потвърждава, че съпругата му Х.Н.
не е участвала при сключването на договора с ищеца. Възможно
е да е присъствала при някои техни разговори, но не е вземала отношение по
същите. Моли искът срещу него да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните в
процеса писмени доказателства, поотделно
и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено фактическа страна следното:
Страните не спорят, че в
началото на месец ноември 2019 год. се срещнали и ответниците помолили ищеца, с
когото се познавали отдавна, да извърши преустройство и ремонт на тяхно
помещение, като го пригоди за живеене, като преустрои част от него в стая за
живеене, а прилежащата до него маза- в баня и антре.
Съдът намира, че в случая няма
значение дали ответникът Х.Н. пряко е договаряла с ищеца, тъй като правата и
задълженията по договора пряко настъпват в нейния патримониум като собственик.
В случая е налице обикновено другарство. Тъй
като ответниците са съпрузи, съгласно чл. 32, ал. 2 от СК отговарят солидарно за
задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството, съответно
отговорността им по този иск е солидарна.
Съдът приема за частично
основателни твърденията на ищеца за извършена допълнителна работа. Свидетелят М.М.
в съдебно заседание на 08.06.2021 год. заяви, че се е запознал с ищеца, когато
той вече е работил на обекта. Свидетелят посетил дома на ответниците по молба
на техния син, за да уговорят подмяната на част от дограмата в къщата. Със сина
на ответниците и с Н. стигнали до споразумение да сложат прозорец с ПВЦ дограма
на мястото на алуминиевия в ремонтираното помещение, тъй като последният бил
проводник на топлина и студ. Свидетелят разговарял с ищеца как да се монтират
вратата и прозореца, за да му е по- удобно. С този свидетел не е договаряно
изработване на изолация, измазване, обръщане на первази и довършителни работи.
Когато поставял дограмата, ищецът бил на обекта със свой колега.
Същите данни изнася и
свидетелят В* В. в съдебно заседание на 13.05.2021 год. Той е присъствал на
първия оглед, заедно с ищеца, който го завел в обекта с цел да му помогне при
остойностяване на ремонтните дейности. Свидетелят заяви, че помещенията, които
трябвало да се ремонтират, били коридор и стая. За да се превърне коридорът в
баня, трябвало да се изгради стена, да се прекара ел. инсталация, канализация,
вода. В стаята трябвало да се боядиса,
да се шпаклова, да се сложи подова настилка. В банята трябвало да се
сложат плочки, санитарен фаянс, душ. В коридора трябвало да се направи
шпакловка на стени, боядисване, също на тавана, да се постави подова настилка.
Според свидетеля стаята е около 20 кв. м., коридорът около 15 кв.м. и от него
трябвало да се отдели част, за да стане баня. Имало тръба, която идвала от
горното помещение, но трябвало да се пригоди за тоалетна и мивка. Не е ставало
въпрос за смяна на дограма и ремонтни дейности във връзка с това. След
започването на ремонта свидетелят отишъл да пусне нива, тъй като имал инструмент, с който да
нивелира. Втори път отишъл, за да подведе плочките, като също не е ставало дума
за дограма. При третото му посещение вече е била сменена вратата. Плочките са
били поставени, както и тоалетната и бойлера, стаята била шпаклована и
боядисана, но на обекта вече се намирал друг майстор. Банята до монтаж на
мивката и батерията била изпълнена от ищеца.
Свидетелят Б.К. е майсторът,
който е довършил ремонта. Той е шпакловал и боядисал външната стена, поставил е
цокъл от плочки. Свидетелят заяви, че на външната стена имало залепен стиропор
около 7- 8 кв.м. Около дограмата не било подмазано, но обръщане е било
направено. На мястото на махнатата вътрешна врата имало зидария, но била крива,
затова свидетелят шпакловал и измазал, за да изравни. Минал с латекс коридора
два пъти. Стаята била измазана и имало ламинат, банята също била завършена.
Когато видял за пръв път ищеца на обекта, дограмата на стаята не била сменена.
Когато по- късно го извикали да маже, тогава вече била на място.
Свидетелят В.К. бил извикан от
ищеца, тъй като се занимава с къртене на бетон. Изкъртили
една врата, махнали алуминиевата каса и направили отвор за нова врата, като запазили
тухлите, за да бъде затворен направения отвор. Свидетелят е махнал външната
алуминиева врата и отворил нова врата към едно помещение вътре. Първоначалното
намерение било демонтираната каса да я сложат вътре, а отворът трябвало да се
зазида от С. с тухли. Трябвало да се влиза през новия отвор, който бил в същото
помещение, но на друга стена. Свидетелят къртил и отвор за мръсен канал, за да
се прибере тръбата за него.
Ответникът Н. признава за
извършените дейности, посочени от ищеца като допълнителна работа, но отрича да
са договаряли допълнително заплащане. Той счита, че тези дейности влизат в
първоначално уговорената цена.
Тези дейности обаче не
фигурират в сметките, които ищецът и свидетелят В. са направили след
първоначалния оглед и скицирали на бележки (л. 36 и 37). В цената за ремонт влиза
зидането на вратата, която всъщност е изместена на друга стена. Тъй като двете
помещения нямали помежду се врата, се наложило да се направи дупка в стената,
където да се постави врата, през която да се влиза от антрето в стаята, а
съществуващата врата на стаята, която е външна, да бъде зазидана (по думи на
ищеца в изправената искова молба). За демонтирането на вратата и пробиването на
дупка в другата стена, е ангажиран свидетелят К.. За труда му платил Н. (по
думи на ищеца, свидетелят не помни кой му е платил). След няколко дни се
намесва синът на ответниците- Г*, който довел свидетеля М.. По негово мнение
външната врата не е използвана за вътрешна, а били взети мерки за нова, както и
за врата на банята и за външна врата. По думи на ищеца синът на ответниците
настоял да бъде направена външна изолация, а Н. се съгласил и му казал да купи
стиропор, лепило и мрежа за изолацията. Такива материали не фигурират в
списъка, който Н. не спори, че е изготвил (л. 33), а свидетелят, който е
довършил ремонта заяви, че е имало налепен стиропор и не споменава той да е
купувал материали.
По първоначалната уговорка
страните не спорят, че са договорили цена на труда 3000.00 лева, както и че е
останала недовършена работа, както следва:
В стаята: ищецът признава, че
не поставил ламината в стаята, не е боядисвал, не е поставил меките връзки в
банята (л. 65). Не успя да докаже, че е боядисал в антрето (свидетелят К. е
сторил това). В стаята той е поставил теракот и иззидал вратата. Тези две
дейности са на стойност 68.50 лева според вещото лице. Не е извършена работа на
стойност 284.10 лева.
В антрето: видно от съдебно-
техническата експертиза, в антрето са изпълнени следните СМР: поставяне на
теракот, монтаж на гипсокартон на тавана, шпакловка, грундиране и двукратно
боядисване на тавана, поставяне на гипсокартон, шпакловане, грундиране и
двукратно боядисване с латекс на стените, както и поставяне на 2 бр. лампи
(монтиране и свързване). Съдът приема, че всички дейности с изключение на
боядисването на стените, е извършено от ищеца. Стойността на труда е 774.37
лева. Не е извършена работа за 80.02 лева.
В банята: стойността на труда
за ремонта е 990.06 лева. Ищецът признава, че не е свързал меките връзки и не е
монтирал душ батерията, поради което и на основание чл. 162 от ГПК съдът
намира, че не е извършена работа за 30.00 лева
Неизвършената работа е на обща
стойност 394.12 лева. Стойността на извършената не следва да бъде коментирана,
тъй като страните са постигнали съгласие по този въпрос и спор за това няма.
Ищецът не успя да докаже, че е
шпакловал и боядисал външната стена след залепването на стиропора, нито че
изграждането на мазичката, шпакловането, лепенето на стиропор в нея и
шпакловането му са били уговорени допълнително, нито че шпакловането на
североизточната и югоизточната стени на банята, залепването на гипсокартон от
вътрешната югозападна стена на стаята, са били договорени допълнително
дейности, поради което съдът приема, че те са част от първоначалната уговорка.
Следователно стойността на допълнителната работа по оценка на вещото лице е
общо 247.41 лева.
По делото не се сочи договорът да е бил обвързан със срок, нито са ангажирани
доказателства за това. Поради това същият е следвало до бъде изпълнен в
разумен такъв. Самият факт, че относно срока на изпълнение е възникнал конфликт
между страните, може да бъде направен извод, че от страна на ответниците срокът
на изпълнение на договора не е бил възприет като разумен. Съдът намира, че договорът е изпълняван в неразумен срок, като се има предвид, че се касае за помещение от
35 кв.м. и ремонтът е вътрешен, ако и да е извършван през макар и не особено
студената зима на 2019- 2020 год.
От страна на ищеца не са
изпълнени всички констатирани от вещото лице при огледа на имота СМР. Причина
за това е възникнал между страните конфликт относно размера на дължимата цена
за извършените допълнителни СМР и
срока за приключване на ремонтните дейности във
връзка с направено искане от страна на ищеца да му бъдат доплатени 1000
лева до дължимата за труд сума 3000 лева,
като той направил прихващане между стойността на неизвършеното и стойността на
допълнителната работа.
Относно заплатените до момента на конфликта суми между
страните няма противоречие, че ищецът е получил от ответниците
обща сума 2000.00 лева.
Ответникът Н. дал на ищеца 300.00 лева за закупуване на материали, като няма
спор, че до завеждане на делото не е даван отчет за тази сума. Ищецът представя
касови бонове на обща стойност 204 лева, но съдът не приема, че всички са
свързани с ремонта у ответниците. Това е така, защото два от боновете са от
06.04.2020 год. (за 29.86 лева и за 2.07 лева), когато страните вече са били скарани и ищецът не е посещавал
обекта. Фискален бон на стойност 10.99 лева от 25.02.2020 год. е за закупуване
на гъба моп двоен механизъм, която няма данни да е свързана с ремонта. Два от
фискалните бонове са на неизвестна стойност (от 11.03.2020 год. и от 16.03.2020
год.). При това положение извършените разходи са на обща стойност 156.72 лева.
Фискалните бонове за тази сума съвпадат с периода на ремонта и са за строителни
материали, поради което съдът приема, че същите са вложени в обекта на
ответниците. Той не е ангажирал доказателства в същото време ищецът да е
купувал материали за друг обект. Следователно възражението за прихващане на
ответниците е основателно за сумата 143.28 лева.
След отказа на ответниците да му изплатят поисканата сума, ищецът
прекратил по-
нататъшното изпълнение на договора и СМР били довършени от
разпитания по делото свидетел К..
Съдът, след преценка на доводите на страните и
събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от правна страна
следното:
Съгласно чл. 215, т. 1 от ГПК
иск може да бъде предявен срещу няколко ответници, ако предмет на спора са общо
техни права или задължения. Тъй
като ответниците са съпрузи, съгласно чл. 32, ал. 2
от СК те отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на
нужди на семейството, съответно отговорността им по този иск е солидарна.
Другарството е обикновено. При това положение съдът приема, че и двамата
ответници са надлежно пасивно процесуално легитимирани в процеса.
Съгласно чл. 258 от ЗЗД договорът
за изработка е консенсуален и неформален – т.е. не е необходима писмена форма
за действителност. Съгласно текста на закона,
с договора за изработка изпълнителят се задължава на
свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната
- да заплати възнаграждение.
Страните са сключили договор за
изработка. По посочения договор и двете страни са неизправни.
Ищецът е неизправна страна, тъй като
прекалено дълго е проточил ремонтните работи и не ги е завършил в разумен срок,
а ответниците, защото не са платили извършеното, включително допълнителната
работа.
От договорените ремонтни
дейности на стойност 3000.00 лева ищецът не е изпълнил такива за сумата 394.12
лева, поради което ответниците му дължат 2605.88 лева. Те са платили 2000.00
лева. Допълнително извършената работа е на стойност 247.41 лева. Следователно
ответниците дължат на ищеца 853.29 лева. Предвид основателността на
възражението за прихващане за сумата 143.28 лева, искът е основателен за сумата
710.01 лева.
Предвид факта, че и двете
страни са били неизправни по договора, разноските следва да останат за всяка от
тях, както са ги направили.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.Г.Н.,
ЕГН ********** и Х.Д.Н.,
ЕГН **********, двамата с адрес: *** да заплатят солидарно на С.И.С., ЕГН **********
*** сумата 710.01 лева, представляваща дължимо възнаграждение за труд по договор за изработка между страните, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над тази сума до претендирания
размер от 1000.00 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: