Р Е Ш
Е Н И Е № 590
гр.Пловдив, 16.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на четвърти
юни две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
при секретаря Бояна
Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 424/2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В.А.С.,
чрез адв.П.В. от ПАК срещу решение № 437/23.10.2019г. по гр.д. № 401/2019г. по
описа на РС Асеновград, четвърти граждански състав, с което са отхвърлени предявените
от В.А.С. за признаване за установено
вземането му по отношение на А.Х.А. в размер на 2000 лева авансово възнаграждение по договор за извършване на строително
ремонтна дейност от 02.01.2018г – изготвяне и монтаж на кухненски шкафове и
вграждане на електрическите уреди в тях, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.10.2018 година
до окончателното изплащане на вземането.
Решението се обжалва изцяло, сочи се,
че решението е неправилно, незаконосъобразно, има непълнота в доказателствата,
като с оглед на събраните свидетелски показания е доказано наличието на сключен
договор, предаването на парите и неизпълнението на договора. Иска се отмяна на решението и уважаване на
предявения иск. Претендират се разноските по делото.
В срок не е постъпил отговор от
въззиваемия А.А..
Пловдивският окръжен съд, Х-ти
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани
страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена
процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма,
съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна
норма.
РС Асеновград приема от представена
разписка от 02.01.2018г за предадени от В.А.С. на сумата от 4000 лева на А.Х.А.,
която сума съгласно описаното в разписката представлява аванс за извършване на
строително ремонтна дейност. В хода на производството пред първата инстанция са
събрани гласни доказателства от свидетелката Х. С. (съпруга на ищеца), че страните
са имали уговорка ответника А. да извърши ремонт, който включва вътрешна
изолация, направата на баня и санитарен възел, монтаж на врати и изготвяне на
кухня. Като стойност на договорените дейности посочва сумата от 10 000лв.
Проекта на кухнята изготвили свидетелката
С. и съпругът ищецът В.С. и съгласували с това, което предложил ответникът А., конкретната цена за кухнята била 2000 лева,
цена с труд и материали. Свидетелката е присъствала на предаването на парите,
като от дадените 4000лв, 2000лв били за кухнята и 2000лв за вратите. Свидетелката
сочи, че ответникът А. не е изпълнил за кухнята това, което е обещал, а
останалото е изпълнил. Уредите били закупени предварително от ищеца и свидетеля
преди да започне изработката на самата кухня. Св Л. Г. твърди, че не познава
ответника. Заявява, че ищецът и съпругата му споделили че някой е трябвало да им изпълни кухня, а
три месеца нямат кухня. Свидетеля отишъл да види за какво става въпрос, нямало
кухня и тя била изработена от свидетеля за сумата от 2000лв. Ищецът му
споделил, че са платили за кухнята но не са я изпълнили, твърди че е имало
закупени уреди. При тези факти, първата инстанция намира, че по делото
твърденият устен договор за изработка между страните по делото не е доказано да
е сключен с твърдените от ищеца предмет, условия и цена.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя
В.С., че с
оглед на събраните свидетелски показания е доказано наличието на сключен
договор, предаването на парите и неизпълнението на договора. Да без съмнение по
делото е доказан сключен договор за СМР между ишеца и ответника.
Не е доказано обаче какви точно СМР е трябвало да
се извършат и на каква цена са били оценени те в този устен договор. РС
Асеновград правилно е обсъдил доказателствата и е стигнал до правилни изводи, че
показанията на св. С.
противоречат на изложеното от ищеца В.С., тъй като тя заявява, че стойността на
договорените ремонтни дейности е 10 000 лв., от които 2000 лв. за кухня, а
в исковата молба се твърди, че са договорени дейности на стойност 4000 лв. Освен
това показанията на св С. са преценени като
неподкрепени от други доказателства. В тази връзка следва да се има предвид, че
св.С. като съпруга на ищеца е пряко заинтересувана от изхода на делото, тоест
показанията й са пристрастни. От представената разписка за платени пари никакви
доводи в полза на ищцовата претенция не може да се направят, защото там не е
посочено точно за какви СМР се плаща тази сума. Св.Г. също няма никакви преки
впечатления за устното сключване на този твърдян договор и за това какви точно
дейности е бил длъжен да извърши ответника А. и срещу каква точно цена и в
какъв срок да си изпълни тези задължения.
Ето защо исковата претенция е
недоказана по основание, както и правилно е приел РС Асеновград. При тези доказателства
и правни изводи обжалваното решение на първата инстанция е правилно и следва да
бъде потвърдено изцяло.
По
делото разноски не са направени и не се искат такива от въззиваемия А..
Мотивиран така съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 437/23.10.2019г. по гр.д. № 401/2019г. по
описа на РС Асеновград, четвърти граждански състав.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.