Решение по дело №419/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 340
Дата: 27 декември 2019 г. (в сила от 27 декември 2019 г.)
Съдия: Евгения Христова Стамова
Дело: 20191500500419
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                           Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е  №340

 

                                                        27.12.2019г., гр.Кюстендил

 

                                                    В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

 

            Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на първи октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

                                                                                       Председател:Г. Мухтийска

                                                                                                Членове:Ваня Богоева

                                                                                                                Евгения Стамова

 

 

            С участието на секретаря В.Бараклийска, след като разгледа, докладваното от съдия Стамова гр.д.№419/2019г. и, за да се произнесе взе предвид:

 

            С решение №204 от 27.03.2019г. по гр.д.№1758/2018г. поправено с решение от 28.06.2019г.  постановени от Районен съд – Дупница, са отхвърлени, като неоснователни предявените от „*******”ООД,ЕИК ******  срещу Р.С.М., ЕГН ********** искове, както следва: за сумата от ****лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди във връзка със заповед №428/04.05.2018г. на работодателя и наказателно постановление №315537-0119832/30.01.2018г. и наказателно постановление №3155237-0119833/30.01.2018г.двете на НАП, за сумата ***** лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди следствие на затваряне на търговския обект на ищеца от органите на НП за 14 дни за периода 09.11.2017г. до 22.11.2017г., вследствие на неизпълнение на трудовите задължения на ответницата, и на основание чл.203,ал.2 КТ вр. с чл.45 ЗЗД за сумата от ****** лева- представляваща обезщетение за имуществени вреди по извършена инвентаризация с протокол за бракуване на материални запаси №1/19.01.2018г.Със същото решение М. е осъдена да заплати на ищеца сумата ***** лева – обезщетение на основание чл.221, ал.2 КТ поради прекратяване на трудовото правоотношение на ответницата с ищеца при условията на чл.330, ал.2 т.6 КТ.Съдът е присъдил и разноски.

 

            В срока за обжалване на решението е подадена жалба от ищеца „******” ООД срещу отхвърлителните части на решението.Във връзка с вземането за първата сума се сочи, че по делото било доказано налагане на имуществена санкция на ищеца в размер на ***** лева, в резултат на неизпълнение на задължението на ответницата, произтичащо от трудов договор и длъжностна характеристика, за издаване на фискален бон за извършена продажба.Издадена е заповед по чл.210, ал.1 КТ срещу която тя в срок е възразила, което е предпоставило предявяването на иска по чл.210, ал.3 КТ за сумата **** лева, като е доказано осъществяването на всички обуславящи уважаването му предпоставки.Твърди необосновано позоваване на решение №131 от 22.06.2011г. на ВКС по гр.д.№587/2010г., с оглед факта, че в разглеждания казус работникът бил възразил срещу връчената заповед за ангажиране на имуществената му отговорност.Неиздаването от ответницата, като материално отговорно лице на касова бележка за извършена продажба и несъответствието на касовата наличност с извършените продажби се сочи, като намиращо се в причинна връзка с понесени от ищеца вреди в размер на **** лева следствие затварянето на търговския обект от органите на НАП за 14 дни за периода от 09.11.2017г. до 22.11.2017г.Изразено е несъгласие с изводите на съда за недължимост на посочената сума, поради недоказан умисъл у ответницата за причиняване на конкретен резултат – принудителна административна мярка – запечатване на търговския обект.Твърди, че при разпределение на доказателствената тежест не било указано ангажиране на доказателства в тази посока, като едновременно излага, че са били ангажирани доказателства:констатирани от НАП нарушения от ответницата, като продавач – консултант, следствие на неиздаден фискален бон за извършена продажба са съставени 2 бр. актове за установяване на административно нарушение,въз основа на тях са издадени 2 наказателни постановления, определена е имуществена санкция от по ****лева, която е заплатена от ответника, като последствие от тези нарушения е и принудителното затваряне на обекта за 14 дни, през които дружеството е търпяло вреди.Ответницата е напуснала работа, веднага след проверката, като е изпратила всички документи, включително и ключовете от магазина по пощата.Непосредствено след напускането е регистрирала собствена фирма и е отворила магазин за продажба на стоки идентични с тези които е продавала в магазина на ищеца.Като целенасочени и последователни са определени действията й, работейки в магазина събира нужната информация относно доставчици,цени, не издава фискален бон за да причини вреда на дружеството, напуска работа веднага след проверката и отваря собствен магазин със същия предмет на дейност.Посочено е, че целта на действията били да урони престижа на дружеството, което е на пазара 25 години и това е първото нарушение за което е санкционирано.Дължимостта на сумата **** се основава на протокол за бракуване на материални запаси на посочената стойност, в резултат на умишлени действия на ответницата, умишлено причиняване на вреда съставляващо престъпление – унищожаване и повреждане, доколкото топове пердета от магазина са разгъвани от тях са рязани парчета, нарязване, за да се унищожи стоката, продавани са части от комплекти, като по този начин е унищожен комплекта.Поддържа, че не е необходимо наличието на влязла в сила присъда или решение по чл.124, ал.5 ГПК, за да се ангажира ответницата за обезщетяване на посочената вреда, дължимост на обезщетение за пропуснати ползи.Сочи съдебна практика – решение от 01.05.2013г. по гр.д.№745/2012г. на ВКС, ІV г.о., решене от 26.05.2015г. по гр.д.№586/2011г. на вКС, ІV г.о, решение по гр.д.№336/2010г. по гр.д.№767/2009г. ВКС, ІV г.о. и решение №1111/2017г. на ВКС, ІV г.о.Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете.Претендират се разноски.

 

            Препис от жалбата е връчен на ответницата.В срок е подаден писмен отговор, в който е изразено становище за неснователност на жалбата и искане за потвърждаване на решението.Доводите в жалбата са определени, като некореспондиращи на доказаните факти и обстоятелства и трайно установената съдебна практика.Във връзка с претенцията за сумата от **** лева се твърди неприложимост на поддържания способ за събиране на вземането, поради това, че заповедта за ограничена имуществена отговорност е издадена след прекратяване на трудовото правоотношение.Във връзка с претенциите за останалите суми са оспорени показанията на разпитаните свидетели М. и Б., като преднамерени и неотговарящи на действителното положение – липсващо злонамерено и преднамерено поведение у ответницата.Твърди се липса на извършено престъпление и се акцентира на извършени две ревизии в рамките на 7 дни, с коренно противоположни резултати.Сочат се показанията на свид.М. относно фирмената политика, изключваща отразяването на фискалния апарат на всички продажби и в тази връзка наложената имуществена санкция с наказателни постановления се определя, като следствие именно на тази политика.Твърди се, че според практика на ВКС, която не е посочена, служителят или работникът не може да носи вина за поведение, налагано му от работодателя, като фирмена политика.Искането е решението да бъде потвърдено.В хода на производството е заявено искане за присъждане на деловодни разноски.

 

            Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

 

            При извършената служебна проверка съдът не намира пороци,обуславящи извод за нищожност или недопустимост на обжалваното решение.Решението е постановено от надлежен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност, при наличие на положителните и отсъствие отрицателни обуславящи право на иск предпоставки.

 

            С оглед изявленията на страните в разменените книжа, следва да се приеме, че между тях няма спор относно следните обстоятелства, приети за установени от първоинстанционния съд:

 

            Страните са били обвързани от трудово правоотношение за периода 30.06.2017г. – 07.02.2017г., по което ответницата е работила при ищеца, като „продавач – консултант” в магазин, в гр.Д., ул.”******”№**, че трудовото правоотношение е прекратено със заповед №44/07.02.2018г. на основание чл.330, ал.2 т.6 КТ, връчена на ответницата на 08.02.2018г.Съгласно длъжностна характеристика, връчена на ответницата, тя е изпълнявала функцията на материално отговрон лице, носещо отчетническа отговорност във връзка с поверените й парични и материални средства.Според отразеното в длъжностната характеристика освен друго ответницата е била длъжна да поддържа стоката в първоначалния си вид относно избеляване, брак и др., аранжира стоките на щанда и витрините, следи за търговския вид и годността на предлаганите стоки, приема парични суми, връща ресто и издава касови бележки и фактури.Предвидена е отговорност за установена липса на стоки, материално отговорност във връзка с опазването на поверените стоки, отговорност за правилно ползване на фискалното устройство, отчетническа отговорност във връзка с поверените и парични и материални ценности.

 

            Няма спор между страните за това, че на 20.10.2017г. по време на работа, в магазина в който е работила ответницата е била извършена проверка от представители на НАП, че същата не е издала фискална касова бележка, за извършена покупка на стойност ***** лева, на текстилни изделия  2 бр. покривки, както и ,че при така извършената проверка е било констатирано, че фактическата наличност на касата на обекта била в размер на **** лева, регистрирания отчетен дневен оборот на фискално устройство бил в размер на 0.00 лева, като в същия не били отразени данни за служебно въведени суми с изключение на сумата от **** лева.

 

            Въз основа на констатациите при извършената проверка били издадени два акта за установяване на административно нарушение серия АА №0119832 и №АА01199833, въз основа на тях са издадени наказателни опстановления  №315546-0119832/30.10.2018г. и №315537-0119833/ 30.01.2018г. с което на дружеството работодател „******” ООД са наложени имуществени санкции в размер на по *** лева.

 

            Със заповед №0119832/27.10.2017г. на Директора на Дирекция”Конторл” НАП ТД – София е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговския обект, магазина в който е работила ответницата, находящ се в гр.Д., ул.”******”№** и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, като е постановено предварително изпълнение на наложената мярка.

 

            На 09.11.2017г. магазинът е запечатан видно от протокол за запечатване на търговски обекти – сер.АА 0006403, като наличните стоки са оставени на отговорно пазене в обекта,а на 22.11.2017г. отпечатан видно от протокол сер.АА №0007166, като е констатирано, че поставените при запечатването му стикери са с ненарушена цялост.

 

            Работодателят е оспорвал заповедта за налагане на принудителна административна мярка, в частта й относно предварителното й изпълнение с искане за спирането му, с определение от 10.11.2017г. по адм.д.№12371/2017г. искането за спиране е отхвърлено.Няма данни посоченото определение да е обжалвано пред ВАС.

 

            По пощата с товарителница на Европът ********** Р.М. е изпратила на жалбоподателя и той е получил на 17.01.2018г. болничен лист, ключ, уведомление за освобождаването й от длъжност, и служебен телефон.

 

            На 04.05.2018г. е издадена заповед за налагане на ограничена имуществена отговорност за сумата от 1000 лева, за причинени вреди на работодателя, изразяващи се в имуществени санкции, наложени от НАП с наказателно постановление №315537-0119833/30.01.2018г. и №315546-0119832/30.01.2018г.Заповедта е връчена на М. на 08.05.2018г. видно от обратна разписка към товарителница №59903956.

 

            Видно от справка за извършени плащания, преведени по сметка на НАП и погасени задължения е, че жалбоподателят е заплатил към 14.06.2018г.наложените му имуществени санкции с процесните наказателни постановления.

 

            Срещу заповедта е подадено възражение от М.

 

            Видно от справка от ТР е, че по заявление от 20.02.2018г. е било вписано ЕООД с фирма” *******” с едноличен собственик на капитала и управител Р.М..

 

            Видно от показанията свид.А.М. е, че ответницата има магазин, в който се продават на дребно пердета, корнизи, аксесоари,  като пердета са продавани и в магазините на бившия й работодател, който е производител на спално бельо.Същата свидетелка, като бивш служител на „******” ООД до края на м.април 2017г., ангажирана с водене на отчетност относно увеличаване и намаляване на материалните запаси на магазините, заявява, че реално оборотите се установявали на бележки на ръка и не съответствали на данните от касовия апарат.Не е сигурна дали в магазина,  на ответницата са се продавали щори, сигурна е, че се продавали пердета и корнизи.

     

            По делото са разпитани свидетели С.М. и М.Б., участвали в извършена на 19.01.2018г. от жалбоподателя ревизия, във връзка с назначаването на втората на работа в магазина, при което били констатирани според първата свидетелка увредени стоки – напръскана с кафе, слагани на пода топове, в резултат на което се прокъсва самия ръб,скъсани, изцапани възглавници, шалте на което липсвал долния чаршаф( при невъзможност да се продават части от комплекта), бил съставен протокол в който била описана бракуваната стока.Свидетелката Б. съобщава за липси от пердета, избелели декоративни възглавници, с дупки, липса на калъфи от шалтетата, някои топове били по – къси от отбелязаното.

 

            Представен е протокол за бракуване на материални запаси №`1 от 19.01.2018г., в който е отбелязана извършен преглед на материални запаси в склад и бракуване на вещи – декоративни възглавници, пердета, одеяло, шалтета, хавл. кърпи с посочване на мерки, количество и единична цена на обща стойност 1768.31 лева, не са посочени инвентаризационни номера, респ. продуктови кодове на описаните вещи.Протокола е   подписан от участниците в проверката Е.М., А.Ц., С.М.,М.Б., Е.К., липсва отразяване за вида на констатирания дефект.

 

            В протокол от 12.01.2018г. подписан от ответницата е обективиран резултат от извършена на същата дата инвентаризация, и констатация за налични стоково – материални запаси на обща стойност 11525491 лева, описани по вид, продуктов код,  брой и оценени по единична стойност, констатирана липса от 8.36 лева, представен е ревизионен лист – наличност в който са описани стоки на посочената стойност, с посочване наличност и крайна цена, подписан за предал от лице с нечетливи имена,вероятно Е.М., която в протокола е посочена, като участник в комисия за извършване на инвентаризацията и от Р.М. за приел.

   

            При разпита на свид.С.М., която също е подписала протокола от 12.01.2018г. същата заявява, че при първата ревизия меренето на топовете е ставало от съответния продавач, като отразените количества в протокола били изцяло на доверие.

 

            За да отхвърли иска за сумата от **** лева, районният съд е приел, че рекламационното производство не може да бъде осъществено, тъй като заповедта за ангажиране имуществената отговорност на ответницата е издадена след прекратяване на трудовото правоотношение с нея, позовавайки се на решение №131 от 22.06.2011г. на ВКС по гр.д.№587/2010г. ІІІ г.о.Исковете за останалите суми за заплащане на обезщетение за вреди вследствие на наложена принудителна административна мярка респ. вследствие бракуване на стоки, са отхвърлени, поради недоказаност на следните обуславящи уважаването на иска предпоставки, че първото от двете деяния да е осъществено при умисъл от страна на ответницата респ. при извършено от последната престъпление във връзка с обезщетението за унищожени повредени материални активи.

 

             

            Решението е правилно, като съдът споделя изложените от районния съд съображения, препраща към тях и не намира за нужно да ги преповтаря.

 

            Във връзка с доводите в жалбата следва да се отбележи, че съдът намира за неоснователни доводите, че предвид прекратяването на трудовото правоотношение със страните, доказаното неизпълнение на трудови задължения и настъпили за същия вреди, като резултат от това неизпълнение, издадена заповед за ангажиране ограничената имуществена отговорност на ответницата и постъпилото възражение искът за сумата **** лв. е основателен.Отговорността на работника или служителя за причинени на работодателя вреди по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения е регламентирана в разпоредбата на чл.203, ал.1 КТ съгласно която работникът или служителят отговаря имуществено съобразно правилата на тази глава за вредата, която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения.С оглед нормата на чл.205 КТ следва, че отговорността на работника или служителя може да бъде ангажирана само за причинени загуби но не и за пропуснати ползи, а с оглед разпоредбата на чл.210 КТ следва, че за да бъде ангажирана отговорността на работника в тези случаи е необходимо да е била издадена от работодателя заповед, за ангажиране отговорността на работника или служителя.С оглед съдържанието на разпоредбата на чл.210 КТ съгласно която работодателят издава заповед в която определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя следва, че валидността на издадената заповед е предпоставена от наличието на трудово правоотношение между страните към момента на издаването и.Издадена след прекратяване на трудовото правоотношение заповед не може да ангажира отговорността на съответното лице, доколкото към този момент трудово правоотношение между страните липсва.

 

            Правилен е извода на районния съд за недоказаност на умисъл у ответницата като предпоставка за ангажиране на отговорността и за  сумата **** лева и недоказаност на извършено от същата престъпление за сумата **** лева.При  извършения проекто - доклад по спора, при разпределение на доказателствената тежест ищецът изрично е указал на ищеца, че исковете му предполагат доказване на противоправно деяние от ответницата, да е причинен вредоносен резултат, да е налице причинна връзка между деянието и вредата, както деянието да е осъществено при или по повод възложената работа, при умисъл от страна на ответницата по иска за заплащане на обезщетение за вреди следствие на наложена принудителна административна мярка респ. при извършено престъпление по иска за заплащане на обезщетение за вреди от бракуване на стоки.Докладът е в съответствие с нормата на чл.203, ал.2 КТ съгласно която  за вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон.Като основание на искането за заплащане на обезщетението за пропуснати ползи от затваряне на обекта, като резултат от неиздадената от ответницата касова бележка и несъответствие на касова наличност ищецът е посочил тенденционно поведение на ответницата, като се е позовал на отварянето през 2018г. на търговски обект със същия предмет на дейност, по време на работата си при ищеца ответницата е целяла да събере информация за доставчиците на стоки и услуги и за същността на работата, за да отвори конкурентен магазин със същите стоки.За тези обстоятелства жалбоподателят е посочил и ангажирал доказателства в производството пред районния съд като е посочил, че с посочените доказателства установява умисъл в поведението на ответницата – л.166 от.д.Същите обстоятелства сочи и в потвърждение на тезата си за умисъл в поведението на ответницата във въззивната жалба, поради което оплакването му за недадени указания за установяване на умисъл се явява неоснователно, още повече че същото не е обвързано с доказателствено искане в тази посока.От посочените обстоятелства не може да се направи извод за умисъл в поведението на ответницата.Известно е, че за вината като субективно отношение се съди въз основа на осъществили се обективни факти в които тя намира отражение, като преценката се прави с оглед елементарните правила на логиката и опита.За да се приеме, че ответницата е действала умишлено то ищецът следваше да докаже, че неиздавайки касова бележка в конкретния случай и несъответната касова наличност тя е направила, защото е била наясно, че лицето извършващо покупката е представител на НАП, съответно, като е целяла по този начин да предизвика именно налагане на имуществена санкция или допускайки налагането и, както и запечатване на търговския обект, като по този начин привлече клиенти към собствения си магазин, още повече, че до момента на прекратяване на трудовото правоотношение между страните дружество ответницата не е била регистрирала.Такива твърдения в исковата молба и в жалбата не се съдържат.Едно и също действие на ответницата – неиздадена касова бележка и несъответна на касовия апарат касова наличност ищецът сочи едновременно, като основание за ангажиране на ограничена отговорност – небрежно неизпълнение на трудови задължения а от друга, като умишлено целящо настъпване на определени негативни за същия последици поведение.

 

       Във връзка с вземането за сумата 1768.31 лева,следва да се отбележи, че твърденията в исковата молба респ. уточнението и са в смисъл, че противоправното поведение на ответницата изразяващо се в умишлено наразяни пердета и използвани и захабени кърпи представлява престъпление, от което работодателят е претърпял вреди.Съгласно чл.1 ал.1 от Наказателно-процесуалният кодекс  в същия е определен реда, по който се извършва наказателното производство, за да се осигури разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона.След като претендира обезщетение от деяние за което твърди, че е престъпление то ищецът е следвало да докаже установяването му по надлежния предвиден в НПК ред.Това не може да стане в рамките на производство по иск с правно основание чл.203, ал.2 пр.2 КТ.Практиката на която ищецът се позовава не обосновава друг извод.В решение по чл.745/2012г. на ВКС е посочено, че е допустим иск по чл.203, ал.2 КТ в хипотеза, при която е извършено умишлено противоправно деяние, което не е престъпление, като на  практика се визира предложение първо на чл.203, ал.2, в случая изложените фактически обстоятелства са, че деянието съставлява, а не, че не представлява престъпление.В останалите решения липсва изрично разрешение по въпроса дали при предявен иск по чл.203, ал.2 пр.2 КТ за вреди от престъпление е необходимо наличието на влязла в сила присъда или не.Съгласно чл. 17 ал.1 ГПК съдът взема становище по всички въпроси, които имат значение за решаването на делото, освен по въпроса дали е извършено престъпление, а установяването на такова е част от основанието на иска по чл.203, ал.2 пр.2 КТ.

 

            Предвид изложеното решението следва да се потвърди.С оглед неоснователността на жалбата разноски на жалбоподателя не се дължат, а на ответницата следва да бъдат присъдени сторените такива в размер на **** лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

 

            Водим от горното, съдът

 

                                                                       Р     Е    Ш    И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение №204 от 27.03.2019г. по гр.д.№1758/2018г. поправено с решение от 28.06.2019г.  постановени от Районен съд – Дупница.

 

            ОСЪЖДА „*******”ООД,ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.Д., ул.”*****”№** да заплати на Р.С.М., ЕГН ********** **** разноски за въззивното производство в размер на **** лева.

 

            Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                              Председател:

 

                                                                                                    Членове: