РЕШЕНИЕ
№ 04.09.2020г., Град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ХИ-ти граждански състав
На двадесет и първи август
, две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР:
Стоянка Миладинова
Като
разгледа докладваното от Районен съдия Георгиев
Гражданско дело №1323 по описа за 2020 година.
Депозирана е искова молба с правно основание
чл. 357 от КТ от ищеца Б.А.П., ЕГН-********** ***, против „Селект Къмпани“ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и
адрес на управление- гр. Пазарджик, ул. „Братя Миладинови“№3, представлявано
заедно от управителите С.П.К. и Г.Д.Б..
Съгласно изложеното в исковата
молба, ищцата П. заемала длъжността „ръководител- транспорт“ в ответното
дружество, с място на работа –месокомбинат в с. Варвара, обл. Пазарджик.
Ищцата заемала посочената длъжност
на основание Трудов договор №3 от 30.09.2013г.
Твърди се в подадената искова молба,
на 21.05.2020г. ищцата получила уведомление от работодателя, с което се искало
от нея да даде писмено обяснение за „неявяването си на работа, считано от
15.03.3030г.“ П. твърди, че за посочения период не е отсъствала от работа, за
което изготвила и предала на работодателя писмени обяснения. Едновременно с
това, ищцата изпратила и заявление за едностранно прекратяване на трудовия
договор без предизвестие на основание чл.327,ал.1,т.2 от КТ поради неизплащане
на дължимото трудово възнаграждение.
На 04.06.2020г. работодателят издал Заповед №1 от 04.06.2020г. , с която било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ на ищцата П.. Тъй като считала, че трудовият й договор е следвало
да бъде прекратен, считано от 22.05.2020г., ищцата подала жалба в Инспекция по
труда –гр. Пазарджик.
Твърди се, че издадената заповед за уволнение била
незаконосъобразна, немотивирана и
необоснована, като е била нарушена процедурата по КТ за издаването й. Изложени
са съображения в тази насока.
Оформен е петитум, с който се моли
съдът да признае уволнението за незаконно и да постанови отмяна на процесната
заповед и на уволнението. Предявен е в условията на евентуалност и иск по
чл.344,ал.1,т.4 от КТ, като се иска да бъде изменено основанието за
прекратяването на трудовото правоотношение между страните в трудовата книжка,
като същото да се счита прекратено по реда на чл.327,ал.1,т.2 от КТ.
Претендира се заплащането
на сторените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът по делото е депозирал писмен
отговор, в който оспорва предявените искови претенции като допустими, но
неоснователни, поради подробно изложени
съображения:
Заповедта, с която на ищцата било наложено
най-тежкото дисциплинарно наказание, била мотивирана и законосъобразна, били
пазени императивните разпоредби на закона
относно налагането на наказанието. Сочи се ,че действително заповедта
била подписана само от един от двамата управители на ответното дружество с
оглед въведеното в страната извънредно положение и на основание чл.141 от ТВ
във вр. с чл.137,ал.7 от ТЗ.
По отношение на предявеният евентуален иск, в
отговора на исковата молба се твърди, че същият е неоснователен. Сочи се, че за
ищеца липсва правен интерес да иска поправка на основанието за уволнението по
реда на чл.344,ал.1,т.4 от КТ. Цитира се съдебна практика. Твърденията на ищеца
за неспазване на процедурата не отговаряли на истината, като предявените искове
били неоснователни , и като такива следвало да бъдат отхвърлени. Моли се съдът
да постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции като неоснователни
и недоказани.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следната фактическа обстановка:
Не
е спорно, че между страните Б.А.П., ЕГН-********** ***, и „Селект
Къмпани“ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление- гр.
Пазарджик, ул. „Братя Миладинови“№3, представлявано заедно от управителите С.П.К. и Г.Д.Б., е съществувало трудово правоотношение,
като ищцата е заемала
длъжността „ръководител- транспорт“ в
ответното дружество, с място на работа –месокомбинат в с. Варвара, обл.
Пазарджик, на основание Трудов договор №3 от
30.09.2013г. / приложен по
делото/.
С Уведомление
от 20.05.2020г. /приложено по делото/, получено от ищцата П. на 21.05.2020г.
чрез куриер, работодателят поискал от
ищцата да даде писмено обяснение за
„неявяването си на работа, считано от 15.03.2020г.“
Още на същата
дата на получаване на уведомлението
/21.05.2020г./, П. на свой ред изготвила уведомление да работодателя, с което
го уведомила, че за периода от 15.03.2020г. до 21.05.2020г. не е отсъствала от работа / не е имала
неявяване на работа/, с място на работа- Месокомбинат- с. Варвара, обл.
Пазарджик. Същото уведомление е било получено от работодателя на 22.05.2020г.
Едновременно с
изпращане на уведомлението, П. изпратила и Заявление за едностранно
прекратяване на трудовия договор без предизвестие на основание чл.327,ал.1,т.2
от КТ поради неплащане на дължимото й трудово възнаграждение, като твърди, че
същото не й е била заплатено за периода от месец ноември, 2019г. до месец май,
2020г. включително, както и за месец юни,2019г.
Изпратеното от
работника Заявление на основание чл.327,ал.1,т.2 от КТ е било получено от
работодателя на 22.05.2020г., видно от приложената по делото обратна разписка.
На 29.05.2020г.
ищцата П. установила след извършена
справка в ТД на НАП- Пловдив, офис Пазарджик, че трудовият й договор е бил
прекратен на 22.05.2020г., за което представя Удостоверение и справка за
актуално състояние на трудовите договори, издадени от ТД на НАП и приложени по делото.
На 02.06.2020г.
ищцата подала молба до работодателя да й бъде върната заверената трудова
книжка, както и да бъде предоставен екземпляр от заповедта за прекратяване на трудовия
договор., която молба била получена от работодателя на 03.06.2020г.
Видно от
приетите по делото доказателства, със Заповед № 01/ 04.06.2020г. на един от
управителите на ответното дружество – С.К., на основание чл.190,ал.1,т.2 от КТ и
чл.330,ал.2,т.6 от КТ , на ищецът П. е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение". Дисциплинарното наказание на ищеца е било
наложено за неявяването й на работното й място от 16.03.2020г. до момента на издаване на
процесната заповед, което представлявало нарушение на трудовата дисциплина съгласно чл.187,ал.1,т.1 от КТ.
Заповед № 01/ 04.06.2020г. е била
връчена на ищеца П. на 08.06.2020г.
Ищцата П. сезирала Инспекция по
труда- гр. Пазарджик, тъй като считала, че трудовият й договор е следвало да се
счита за прекратен от 22.05.2020г. на основание чл.327 от КТ, издадената
заповед , с която й се налагало дисциплинарно наказание, считала за
незаконосъобразна.
По делото е приложен Протокол от
проведено на 13.03.2020г. Извънредно
общо събрание на „Селект Къмпани“ЕООД, на което е било взето решение,за времето
на действие на въведеното извънредно положение, всички заповеди за прекратяване
на трудовите правоотношения да се подписват единствено от С.П.К..
Видно от уведомително писмо с рег.№10-06-08-525
от 07.08.2020г. от Дирекция „Бюро по труда“- гр. Пазарджик, ищцата П. е била
регистрирана като безработна , считано от 22.06.2020г.
По делото са били изискани и
приложени копия на материалите от извършената проверка от Дирекция „Инспекция
по труда“- гр. Пазарджик във връзка с подаден сигнал от Б.А.П.. За констатираните нарушение, на
ответното дружество са били издадени
принудителни административни мерки на основание чл.404,ал.1,т.12 от КТ.
В хода на производството по делото ,
в качеството си на свидетел е бил разпитан
К. С. П. /съпруг на ищцата /, от показанията на който се установява, че ищцата
е заемала длъжността „ръководител- транспорт“ в ответното дружество, с място на
работа- месокомбинат в с. Варвара. Съгласно показанията на св. П. , ищцата
ходила всеки ден на работа и съвестно изпълнявала служебните си задължения,
включително и в периода от 15.03.2020г. до 20.05.2020г. Въпреки това, на ищцата
не било изплащано дължимото трудово възнаграждение поради влошени отношения в
семейството, които се отразили и на работното място.
По делото е бил разпитан в качеството си на свидетел И. Г. С. /работник
на „Орион инвест“/, който твърди, че ищцата П. не е идвала на базата, находяща
се в с. Варвара, обл. Пазарджик. Св. С. не е запознат дали на посоченото място работят
служители на „Селект Къмпани“ЕООД.
Съгласно показанията на св. С. , въпросната база има само един вход, но фирмата
„Селект Къмпани“ нямат офиси на тази база в село Варвара, обл. Пазарджик. С. твърди, че П. е ходила на базата само няколко
пъти за 4 години, като е посещавала намиращият се в непосредствена близост
магазин на „Орион инвест“.
От показанията на св.И. Б. Б. се установява, че последният работи като
„шофьор“ във фирма „Орион инвест“. Същият превозва животни /свине/ от
свинеферма , находяща се в с. Априлци, до кланицата в с. Варвара, обл.
Пазарджик. Св. Б. не е запознат дали на базата в с. Варвара се помещават офиси на „Селект Къмпани“ЕООД, ЕИК- *********, не е виждал
ищцата П. в базата. Свидетелят споделя, че
не стои постоянно на базата в с. Варвара, а единствено по половин час,
за да натовари/ разтовари стоката.
Предвид установената фактическа обстановка, от
правна страна съдът съобрази следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 и т.4 от КТ от ищцата Б.А.П., ЕГН-********** ***,
против „Селект Къмпани“ЕООД, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление- гр. Пазарджик, ул. „Братя
Миладинови“№3, представлявано заедно от управителите С.П.К. и Г.Д.Б..
Исковата молба е депозирана в рамките на
двумесечния срок, визиран в чл.358, ал.1,т.2 от КТ, броим от датата на връчване
на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание - " уволнение".
По своята правна природа спорът, с който е сезиран съда, е трудов спор между
ищеца/ работник/ и ответника/ работодател/ за отмяна на наложеното на работника
дисциплинарно наказание. При разпределяне на доказателствената тежест в
съответствие с изискванията на чл.154 от ГПК в тежест на работодателя-
ответника по делото е да установи при условията на пълно и главно доказване
законосъобразното упражняване на дисциплинарната власт. Безспорно се установи
наличието на валидно учредена трудовоправна връзка между страните по делото,
като ищцата е заемала длъжността
„ръководител транспорт“ в ответното
дружество.
Съдът е длъжен служебно да провери дали са спазени императивните разпоредби
на чл.195, ал.1 от КТ, чл.194, ал.1 от КТ и чл.193, ал.1 от КТ. Разпоредбата на
чл.195, ал.1 от КТ предвижда определени изисквания към съдържанието на
заповедта за дисциплинарно наказание. Касае се за задължителни реквизити -
сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективни и
субективните му признаци, време и място на извършване на нарушението, вида на
наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното
наказание. Липсата само на един от посочените задължителни реквизити е
достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е незаконосъобразна. Изискването за мотивиране на заповедта е
продиктувано от принципа за равнопоставеност на страните по едно гражданско
правоотношение, каквото е трудовото. Мотивирането е необходимо и за да се
гарантира правото на защита на наказаното лице- същото своевременно и по
адекватен начин да организира защитата си срещу вмененото му дисциплинарно
нарушение и с оглед реализиране и на съдебен контрол на действията на субекта
на дисциплинарна власт.
Съдът приема, че в заповедта е описано в какво
точно се изразяват допуснатите от ищцата нарушения – неявяване на работа в течение на
повече от два последователни работни дни.
Според настоящият съдебен състав
обаче, работодателят не успя да докаже
при условията на пълно и главно доказване , неявяването на работа на ищцата П.. В тази връзка съдът кредитира свидетелските показания на свидетелят П. , който
е добре запознат с обстоятелствата, по отношение на който свидетелства, още
повече, че свидетелят също работи в посочената база в с. Варвара, обл.
Пазарджик и е бил на работа в процесният период, за който се твърди от
работодателя, че П. не се е явявала на работното си място. Съгласно показанията
на св. П. ищцата ходила всеки ден на
работа и съвестно изпълнявала служебните си задължения, включително и в периода
от 15.03.2020г. до 20.05.2020г. Въпреки това, на ищцата не било изплащано
дължимото трудово възнаграждение поради влошени отношения в семейството, които
се отразили и на работното място. Действително, показанията на свидетелят П. следва да се преценяват от съда с оглед на
всички други данни по делото, като се има предвид възможната му
заинтересованост съгласно разпоредбата на чл.172 от ГПК, но същите не бяха
опровергани от останалите приети по
делото доказателства.
В подкрепа на твърденията си, че
ищцата П. не се е явила на работа в течение на повече от два последователни
работни дни, считано от 16.03.2020г., работодателят ангажира единствено гласни
доказателства, като в хода на производството по делото, в качеството си на
свидетели бяха разпитани св. С. и св. Б.
. Св. С. не е служител на ответното
дружество, последният работи на портала
на базата на „Орион инвест“ в с. Варвара и като такъв няма как да е запознат с
обстоятелството дали в процесният времеви период ищцата П. е била на работното
си място или не. Още повече, че според показанията на св. С. , последният не е запознат дали на посоченото
място работят служители на „Селект
Къмпани“ЕООД. Свидетелят твърди, че въпросната база има само един вход,
но фирмата „Селект Къмпани“ нямат офиси на тази база в село Варвара, обл.
Пазарджик. Предвид изложеното, съдът не следва да приеме за доказано единствено
въз основа показанията на св.С. , че ищцата П. не се е явявала на работа през
въпросният времеви период.
Горното се отнася и
до показанията на разпитаният свидетел Б. , който превозва животни /свине/ от
свинеферма , находяща се в с. Априлци, до кланицата в с. Варвара, обл.
Пазарджик. Св. Б. не е запознат дали на базата в с. Варвара се помещават офиси на „Селект Къмпани“ЕООД, ЕИК- *********. Свидетелят
споделя, че не стои постоянно на базата
в с. Варвара, а единствено по половин час, за да натовари/ разтовари стоката,
поради което няма как да знае със сигурност
дали П. се явявала на работа или не.
Предвид
изложените съображения, съдът не кредитира показанията на разпитаните свидетели
С. и Б. в частта им, в която се твърди,
че ищцата П. не се е явявала на работа и
не е изпълнявала служебните си задължения в периода от 16.03.2020г. до
04.06.2020г. Както вече бе посочено, именно работодателят следва да докаже с оглед разпределената от
съда доказателствена тежест, при условията на пълно и главно доказване, неявяването на работа на ищцата П., тъй като
тежестта на доказване законността на уволнението носи работодателя. Твърденията
на работодателя останаха недоказани в
хода на производството, поради което предявеният иск за отмяна на наложеното
дисциплинарно наказание следва да се уважи.
Следва да се има предвид, че в сключеният между
страните трудов договор, като място на работа е посочен „Месокомбинат- село
Варвара“, като не е уточнено къде следва П. да се яви и да изпълнява служебните
си задължения.От приетите и приложени по делото доказателства не бе установено по несъмнен начин дали
ответното дружество „Селект Къмпани“ЕООД, ЕИК- ********* изобщо разполага
с офиси или административни сгради на посоченото място, дали същите са
разположени на територията на месокомбината или извън него, дали двете
дружества „Орион инвест“ и „Селект
Къмпани“ ползват една материална база и общ вход за служителите си.
Всички тези въпроси останаха неизяснени в хода на производството, поради
което не стана ясно къде точно е
следвало да се яви ищцата, за да изпълни служебните си задължения в процесният
период, още повече и във връзка с предприетите от работодателя превантивни
мерки във връзка с разпространението на COVID-19. Работодателят следваше да докаже
в настоящото производство, че работникът
не се е явил на работното си място в продължение на повече от два последователни работни дни, което не бе
сторено от ответната страна.
В издадената заповед
№01/04.06.2020г. са налице и значителни
противоречия касателно периода от време, за който се твърди, че П. не
се е явявала без основателни причини на работното си място. В заповедта, с която се налага дисциплинарното
наказание е посочено, че наказанието се налага
поради неявяване на работа в течение на повече от два последователни работни дни. В обстоятелствената
част на заповедта е записано, че П. не се е явявала на работното си
място от 16.03.2020г. до момента на издаване на заповедта т.е. 04.06.2020г. , докато в заявлението, с което работодателят е поискал писмено
обяснение от ищцата,е посочен различен период на неявяване на работа - от 15.03.2020г.
до 20.05.2020г. т.е
налице е съществено противоречие между заповедта и уведомлението, е което е
поискано писменото обяснение от работника относно периода на неявяване на
работа. Така констатираното противоречие създава неяснота у работника относно
конкретните работни дни , за които се твърди, че последният не се е явил на
работното си място и затруднява организирането на защитата му.
По делото не се спори, че
страните са били в трудови правоотношения по силата на трудов договор №3 от
30.09.2013г. Спорен е въпросът по какъв начин е бил прекратен този трудов
договор. В постоянната задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл.
290 ГПК (напр. Решение № 289 от 18.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1289/2014 г.,
IV г. о., ГК, Решение № 193 от 29.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 559/2011 г., IV
г. о., ГК, Решение № 34 от 3.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3010/2016 г., III г.
о., ГК) се приема, че разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ не поставя
момента на прекратяване на трудовия договор в зависимост от това, дали фактически
е налице основанието за прекратяване на трудовия договор. Както връчването на
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от
работодателя, автоматично води до прекратяване на трудовото правоотношение,
независимо от това дали са били налице посочените в нея основания за уволнение,
така и писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му
правоотношение на някое от основанията по чл. 327, ал. 1 от КТ води до
автоматично прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали е
налице посоченото в изявлението на работника или служителя основание. При
незаконно (без основание) прекратяване на трудово правоотношение по чл. 327,
ал. 1 от КТ, работодателят разполага само с възможност да претендира от
работника или служителя обезщетение за вредите, които е понесъл от
неоснователното прекратяване на трудовия договор, но не и с право да иска
възстановяването на вече прекратеното трудово правоотношение. От приетите
по делото доказателства може да се направи извод, че волеизявлението на
работника за прекратяване на договора е достигнало до работодателя на 22.05.2020г.,
т.е. преди
връчването на Заповед № 01 от 04.06.2020г., с която трудовото му правоотношение
е прекратено на друго основание - чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.
Ищцата е изпратила на
21.05.2020г. до работодателя заявление за едностранно прекратяване на трудовия
договор, поради неплащане на трудовото й възнаграждение. Писмото е
изпратено до седалището и адреса на управление на дружеството работодател и е
адресирано до С.К.- управител на това дружество. Заявлението е връчено на
22.05.2020г. и е получено, като ответникът не е оспорил получаването на заявлението за
едностранно прекратяване на трудовия договор. По делото са налице и други
доказателства, които са в подкрепа на извода, че волеизявлението на работника
за прекратяване на трудовия договор е получено от работодателя преди налагане
на дисциплинарното наказание, вкл. приложената по делото преписка от
Инспекция по труда.
Доколкото изявлението на
ищеца е достигнало у работодателя преди налагането на наказанието, следва да се
изследва въпросът породило ли е същото правно действие и на какво основание. В
случая ищецът е направил изявление, че прекратява трудовото си правоотношение с
ответника на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, поради незаплащане на дължими
трудови
възнаграждения. Разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ гласи, че работникът или
служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато
работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение
по този кодекс или по общественото осигуряване.
Подаденото заявление от ищцата П. е довело до прекъсване на трудовоправната връзка,като е налице изрично изявление на ищеца, че прекратява
трудовото правоотношение. Писменото
изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на едно
от основанията по чл.327, ал. 1 от КТ е довело до автоматично прекратяване на
трудовото правоотношение, независимо от това,дали
е било
налице посоченото в изявлението на работника или служителя основание. При
незаконно /без основание/ прекратяване на трудово правоотношение по чл.327, ал.
1 от КТ, работодателят е разполагал само с възможност да претендира от
работника или служителя обезщетение за вредите, които е понесъл от
неоснователното прекратяване на трудовия договор, но не и с право да иска
възстановяването на вече прекратеното трудово правоотношение.
По изложените
съображения, следва да се признае за незаконно и да се отмени уволнението на
ищцата, извършено със Заповед № 01/ 04.06.2020г.
Предявения
иск с правно основание член 344, ал. 1, т. 1 КТ не следва да бъде разглеждан
поради предявяването му при условията на евентуалност, в случай, че не бъде
уважен главният.
По
разноските: При този изход на спора,
в полза на ищцата П. следва да бъдат
присъдени на осн. чл.78,ал.1 от ГПК
сторените по делото съдебно – деловодни разноски в размер на 600.00 лв.
/шестотин лева/ за процесуално представителство. Ответникът
„Селект Къмпани“ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и
адрес на управление- гр. Пазарджик, ул. „Братя Миладинови“№3, представлявано
заедно от управителите С.П.К. и Г.Д.Б. ,
следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС- Пазарджик държавна такса в
размер на 50.00лв.
Воден от горното Пазарджишкият Районен съд,
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
за незаконно и отменя уволнението на Б.А.П., ЕГН-********** ***, извършено на основание чл.190,ал.1,т.2 от КТ, и
ОТМЕНЯ
Заповед № 01/04.06.2020г., издадена от С.П.К., в качеството му на управител на „Селект Къмпани“ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и
адрес на управление- гр. Пазарджик, ул. „Братя Миладинови“№3, с която трудовото
правоотношение между страните е прекратено поради дисциплинарно уволнение, като
незаконосъобразна и неоснователна, на основание чл. 344, ал.1,т.1 от КТ
ОСЪЖДА „Селект Къмпани“ЕООД, ЕИК- *********,
със седалище и адрес на управление- гр. Пазарджик, ул. „Братя Миладинови“№3,
представлявано заедно от управителите С.П.К.
и Г.Д.Б., ДА ЗАПЛАТИ НА Б.А.П., ЕГН-**********
***, сумата от 600.00 лв . /шестотин
лева / на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, представляваща сторените от ищеца по делото съдебно –
деловодни разноски за процесуално представителство
ОСЪЖДА „Селект
Къмпани“ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление- гр.
Пазарджик, ул. „Братя Миладинови“№3, представлявано заедно от управителите С.П.К. и Г.Д.Б., ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на РС – Пазарджик /по сметката на Пазарджишкия районен съд/, сумата в размер на 50.00лв. /петдесет лева / – държавна такса
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: