Решение по дело №1432/2016 на Районен съд - Горна Оряховица

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 263

гр. Горна О., 28.07.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГОРНООРЯХОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГО, 8-ми състав, в публичното заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ТРИФОН СЛАВКОВ

при секретаря СИЛВИЯ Д., като разгледа гр.д. № 1432 по описа на ГОРС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 42, б. „б”, вр. чл. 24 от ЗН, и евентуално съединени искове с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС.

Ищците твърдят, че са наследници по закон на общия им наследодател П. Р., починал на 07.05.1953 г., на когото с Решение № 748/10.06.2005 г. и с Решение № 215/03.07.1995 г. Поземлената комисия в гр. Г. О. е възстановила земеделски земи ниви, общо 6 бр., подробно описани в исковата молба, находящи се в землището на с. К., общ. Г. О.. Ищците сочат, че лично и чрез ЗПК”Росиц-95” с. К. са стопанисвали процесните земеделски земи от момента на тяхното възстановяване през 1995 г. до 2014 г. Представят доказателства за отдаване на земите под наем на ЗПК”Росиц-95” с. К. за периода от 2003 г. до 2014 г. Сочат, че завещателката на ответниците никога не е предявявала претенции към процесните земеделски земи. Твърдят, че категорично, докато е била жива са заявявали пред нея, че са собственици на земите. Сочат, че след нейната смърт през 2001 г. никой не е оспорвал фактическата им власт и собственост върху тях. Сочат, че данъците върху сградите намирали се върху един от имотите № 310001 по КВС на с. К. са заплащани от А.Б., а след неговата смърт от Н. и М.Б.. Твърдят, че на 30.06.2014 г. Н. и М. Б. предявили срещу тях иск за делба, като е била допусната такава при квоти 1/8 ид. част за всички и ¼ ид. част на П.В.. При такива квоти владеели земите до момента на подаване на исковата молба. Твърдят, че за разпоредителните действия на ответниците по повод договор за аренда от 08.10.2013 г. научили през 2014 г. Тогава се запознали и със завещанието на Н.П.. Същите оспорват подписа й, като считат, че той не е положен от нея, т.к. се различавал от тези положени от нея на други документи. Оспорват неговата истинност и считат, че същото е нищожно на основание чл. 42”б”, във вр. с чл. 24 от ЗН. Считат, че лицата посочени като свидетели при съставяне на нотариалното завещание също не са положили подписите си върху завещанието. Считат, че с установяване нищожността на завещанието ответниците няма да имат основание да се легитимират като собственици на претендираната от тях 1/ 3 ид. част от недвижимите имоти, останали в наследство от общият им наследодател П. Р., в частност от прекия им наследодател Н.П..

В условие на евентуалност предявяват отрицателен установителен иск срещу ответниците, заявявайки, че са придобили имотите на основание давностно владение, упражнявано самостоятелно и в указаните в решението по гр. д. № 1095/2014 г. на ГОРС квоти, започнало от 1995 г. и продължило до 2014 г., когато имотите са предоставени за стопанисване на лицето Р.Т..

Поради изложеното искат от съда да прогласи нищожността на нотариално завещание, поради липса на автентичен подпис на завещателя Н.П. и свидетелите Илия И. и Румяна Кировска, както и спрямо ответниците да се установи, че не са собственици на основание наследствено правоприемство на 1/3 ид. част от процесните земеделски земи, поради нищожност на завещанието. При условие на евентуалност искат от съда да установи, че са придобили претендираната от ответниците 1/3 ид. ч. от недвижимите имоти от страна на ищците по давностно владение продължило от 1995 г. до 2014 г.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответниците.

Ответницата М.М., твърди, че завещанието на П. е нотарилано и е действително. Сочи, че не е предявявала претенции към останалите в наследство земеделски земи, поради което счита, че не е станала причина за завеждане на делото.

В писмения си отговор вторият ответник Н.М., твърди, че изцяло оспорва предявените искове. Счита, че са изпълнени всички императивни изисквания на чл. 24 от ЗН при съставяне на нотариалното завещание на Н.П., поради което намира иска за неоснователен. Твърди, че за завещанието на П. ищците са научили още на 13. 03.2001 г. по повод конституирането им като нейни наследници по повод водено от нея гр. д. №566/1999 г. на СГС. Сочи, че по делото завещанието е представено и не е били оспорено от наследниците по закон. Счита, че за него ищците са узнали най-късно на 27.06.2001 г., когато е прекратено делото заведено от П. и е изпратено разпореждане до всички ищци. Оспорва твърдението на ищците, че са манифестирали пред П. намерението си да владеят земеделските земи в с. К. и че не я признават за собственик. Твърди, че въпреки, че ищците са имали адресите на ответниците не са ги уведомили ясно и конкретно, че не ги признават за собственици на земеделските земи. Възразява, че върху решенията на ПК няма отметка, кога са влезли в сила. Сочи, че едва от влизането им в сила започва да тече придобивна давност. Твърди, че имот №390017 е бил възстановен с план за земеразделяне на 10.06.2005 г., поради което с оглед смъртта на П., ищците е следвало да сведат намеренията си за своене до ответниците, което не били сторили. Предвид изложеното счита, че ищците не са отблъснали, отрекли правата му по един безспорен и недвусмислен начин, поради което счита, че искът за давност е неоснователен.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 42, б. „б”, вр. чл. 24 от ЗН:

От събраните доказателства се установи по безспорен начин, че завещателят Н.П. е подписал съставеното на 26.06.2000 г. нотариално завещание, като същото е вписано от нотариус Габриела Йорданова – Даскалова, в Служба по вписванията при СРС под № 537, том 1, акт 57/27.06.2000 г. С оглед съдържанието му съдът намира, че същото е универсално завещание и обхваща цялото имущество на завещателя. С оглед на това ответниците Н.В.М. и М. М. М. на осн. чл. 16, ал. 1 ЗН им се придава качеството на наследник и наследственото имущество преминава към тях като съвкупност от права и задължения. Завещанието, което е оспорено от ищците, отговаря на всички изисквания за действителност, визирани в разпоредбата на чл. 24, ал.1 от ЗН. Индивидуализирани са лицата, в чиято полза се извършва завещателното разпореждане, както и предмета на разпореждане, след смъртта на завещателя. Назначеното по делото вещо лице е изготвило съдебно - графологическата експертиза, чрез която е проверено прието по делото писмено доказателство - нотариално завещание на Н.П. П.. Видно от заключението на вещото лице е, че същото е изследвало, както представеното по делото завещание, така и тези съхраняващи се в Служба по вписванията гр. София, така и съхраняваното от нотариус Г.Д.. Задачата на вещото лице по тази експертиза включва отговора на въпроса дали подписите на завещателя и свидетелите на завещанието са техни. От заключението на изготвената по делото експертиза, което съдът възприема като правилно и обосновано, се установява, че подписите в графи „завещател” на трите изследвани екземпляра от нотариалното завещание на П., са положени от нея. Установява се също, че и подписите в графи „свидетели” също са положени от сочените за свидетели лица – И. И. и Р. К..  Ето защо, съдът намира,  по въпроса за истинността и редовността на оспореното нотариално завещание, че същото е продиктувано от завещателката на ответниците, в присъствието на свидетелите И. И. и Р. К., подписано е от завещателката и свидетелите, както и от нотариус Г.Д.. Същото е било вписано в публичния регистър към Служба по вписванията при СРС. Изпълнени са императивните изисквания на чл. 24 от ЗН, поради което съдът счита, че не са налице основания, които да наведат на извода, че същото е нищожно, поради което предявеният по реда на  чл. 42, б."Б" ЗН вр. чл. 24, ал.1 от ЗН следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

По иска, предявен при условията на евентуалност с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗС.

С оглед неоснователността на иска по чл. 42, б."Б" ЗН вр. чл. 24, ал.1 от ЗН, следва да се приеме, че ответниците са наследници по завещание на Н.П. П..  На същата, в качеството й на наследник на П. Р. Р., с решения № 215/03.07.1995 г. и решение № 748/10.06.2005 г. по реда на ЗСПЗЗ, е възстановено правото на собственост на 1/3 ид. част върху процесните имоти.

Видно от приетото по делото удостоверение за наследници изх. № 934/21.03.2016 г., издадено от Община Г. О., П. Р. Р., роден на *** г., е починал на 07.05.1953г., като е оставил наследници по закон:

1/   К.П. Р.а, родена на ***г. – съпруга, починала на 15.02.1972г.;

2/ Т. П. С. с ЕГН ********** – дъщеря, починала на 14.01.1993г., която е оставила като свои наследници по закон следните лица : 2.1. Д. С. С. с ЕГН ********** – син, починал на 30.11.2009г.; 2.2. Е.С. Т. с ЕГН ********** – дъщеря, починала на 01.01.2011г., оставила от своя страна наследници по закон, както следва : 2.2.1. Л.Д.Т. с ЕГН ********** – дъщеря, 2.2.2.Т.Д.Т. с ЕГН ********** - дъщеря;

3/ Н.П. П. с ЕГН ********** – дъщеря, починала на 13.03.2001г.;

4/ А.В.В., родена на ***г. – дъщеря, починала на 15.08.1943г., която е оставила следните наследници по закон : 4.1. П.В.В. с ЕГН ********** – син, 4.2. М.В. Б. с ЕГН ********** – дъщеря.

Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗН, децата на починалия наследяват по равни части. Видно от приетите писмени доказателства, наследниците по закон на П. Р. Р., починал на 07.05.1953г., са именно : неговите дъщери Т. П. С., Н.П. П. и А. П. В., респ. техните наследници по закон или по завещание. Същите наследяват три равни части : по 1/3 идеална част от наследството, оставено от общия наследодател.

Н.П. П., в качеството си на завещател, посредством нотариално завещание се е разпоредила с цялото си имущество на основание чл. 14, ал. 1 от ЗН в полза на ответниците по делото, на основание на което придобиват качество на наследник, следователно наследяват 1/3 идеална част от наследството оставено от П. Р. Р..

С оглед изложеното се установява, че ищците не са наследници на Н.П. П., собственик на процесната 1/3 ид. ч. от съответните недвижими имоти. По отношение на следващото им твърдение, че са придобили 1/3 ид. част от земеделските земи на Н.П., чрез непрекъснато давностно владение за периода 1995-2014 г., съдът намира следното:

Тълкувайки историческото развитие и нормативната уредба на института на владението, съдебната практика последователно приема, че материалното държане на вещта и волята фактическата власт да се упражнява за себе си, дават понятието на владението, но те не са достатъчни да го направят годно да произведе гражданските последици, които произтичат от владението. За да е налице владение, годно да произведе правни последици, е необходимо упражняването на фактическата власт за себе си да е постоянно и непрекъснато /да нямат случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица за период по-дълъг от шест месеца/, да е спокойно /да не е установено с насилие или по скрит начин/, да е явно /да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това/ и да е несъмнено /да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе си/. Най-често спорове за несъмнеността на владението възникват, когато то е придобито от държател, в случая държатели, който променят намерението с което държат вещта, започвайки да я държат за себе си и претендират изключително владение. Фактическата власт върху земите в с. К. е придобита от ищците като държане, като същите са имали правно основание да я упражняват - законно според разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС. При промяна на намерението на субектите, упражняващи фактическата власт /interversio possessionеs/, намерението да се държи вещта като своя, вместо за другиго или като обща трябва да бъде изразено по ясен /несъмнен/ начин, т. е. чрез действия който не будят съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на вещта и не допускат чужди действия. В тази хипотеза /при превръщане на държането във владение/ в тежест на претендиращия владение, годно да породи правни последици, е да докаже извършването на такива действия след придобиване на фактическата власт. Управителните действия, включително сключването на облигационни договори по повод ползването на земеделската земя /стр.37 до 52/, включително и тези по събаряне на „Мелница и макаронена фабрика”, не съставляват такива, които да отричат правата на собственика, респ. съсобственика от чието име е установено материалното държане на вещта. Договорите за наем на земеделската земя оставена от наследодателя П. Р. са облигационни по повод ползването на земеделска земя, като наемодателят предоставя временното ползване на обекта на договора, а наемателят, в случая „ЗПК Росица-95” с. К., заплаща определено с договорите наемно плащане. Тези договори могат да бъдат сключени от всеки съсобственик, при изричното или мълчаливо /т. е. без противопоставяне/ съгласие на останалите, като отношенията по повод получените наемни плащания се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС. Следователно сключването на договори за наем съставлява управително действие по отношение на вещта и сами по себе си не могат да обосноват извод за наличие на явно и несъмнено владение.

С оглед изложеното съдът намира, че ищците отдавайки земеделската земя оставена от общия им наследодател на ЗПК ”Росица-95” с. К. в периода 1995-2014 г., са извършвали управителни действия по управлението на съсобствената вещ, и не може да се приеме, че това е действие отричащо чуждата власт, властта на ответниците, по отношение на недвижимите имоти.

На следващо място елементите на фактическия състав на чл. 79 ЗС е следвало да бъдат установени по делото от ищците при условията на пълно и главно доказване. В разглеждания случай успешно доказване в тази насока не е било проведено, с оглед неубедителност на показанията на свидетелите Я. И. и М. Б., разпитани по искане на ищците и проведеното от ответниците насрещно доказване чрез ангажираните от тях гласни доказателства и писмени доказателства/което не е нужно да е пълно/. Показанията на разпитаните по искане на ищците свидетели, при преценката им по реда на чл. 172 ГПК /предвид това, че са участвали по един или друг начин в облигационни отношения с ищците/, са непълни и неясни, поради което и неубедителни за установяване на тезата, че ищците са установили владение върху имота, считано от 1995 г. Я. И. сочи единствено, че е водила с П. разговор по телефона, при който същата и заявила, че не търси нищо от земите, а останалите наследници, каквото можели да ползвали от тях, защото на нея нищо не и трябва. От тези показания, първо по категоричен начин не може да се установи, дали думите, които е чула И. са възпроизведени в телефонния разговор проведен през 2001 г. от наследодателката на ответниците, а на второ място не може да се заключи, че са в смисъл на отказ на права или са отказ от получаване на рента за обработка на земите, или означават нещо друго. Както се установи от показанията на св. Б., кооперацията обработваща земите на страните е започнала да изплаща рента за тях едва от 2001 г., като до тогава не е изплащала нищо на собствениците. Допълнително следва да се посочи, че водените от ищците свидетели не доказват, начина по който ищците са демонстрирали или са отблъснали владението на ответниците. Установяването на владението е основна предпоставка, както и началния момент на упражняване на фактическата власт. Този релевантен факт не е изяснен с необходимата категоричност от свидетелските показания. Ето защо и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, следва да се приеме, че не са се осъществили юридическите факти от хипотезата на  чл. 79, ал. 1 ЗС.

Недоказано се оказа и твърдението на ищците, че от 1995 г. до момента на нейната смърт, недвусмислено са заявявали пред Николинка П., че са единствени собственици на земеделските земи. Действително до 2014 г. ищците явно и спокойно са упражнявали фактическата власт върху тях, като са отдавали под наем процесните земи, но както беше посочено по-горе, за да е завършен фактическия състав по придобиване по давност на процесните земи, ищците следваше да докажат, че като държатели на 1/3 ид. част собственост на П., са променили намерението, с което държат тази идеална част от вещта, започвайки да я държат за себе си и претендират изключително владение върху нея.

Основателно е възражението направено в писмения отговор на исковата молба, че ищците не са узнали за завещанието на П. едва през 2014 г. Видно от приложеното по делото гр. д. № 5193/1999 г. на СРС, че е образувано от наследодателката на ответниците и е по повод разваляне на договор за издръжка и гледане. На 13.03.2001 г. след като П. почива, на нейно място като наследници по закон са конституирани част от ищците – Д.С. С., Е.С. Т., П.В.В. и А.Н.Б.. Видно от материалите по делото е, че молби за конституиране като страни са подали и наследниците по завещание на П. – ответниците Н.М. и М.М..  С оглед на това основателно е възражението на ответника, че ищците са знаели за процесното завещание, не са го оспорили при представянето му пред Софийски градски съд, поради което доказано се явява възражението направено от ответника М., че ищците са знаели за нотариалното завещание и за качеството им на наследници по завещание, което се е случило най-късно на 21.06.2001 г., когато са подали молба за конституиране като ответници на основание универсално завещание/стр. последна от в. гр. д. 2692/2001 г. на СГС./

С оглед изложеното ищците не доказаха и да са уведомили ответниците, по ясен и категоричен начин, че не ги признават за собственици и че владеят за себе си техните идеални части от земеделските земи, оставени им по завещание от Н.П.. Ищците съсобственици не доказаха да са отнели, отблъснали владението на ответниците. Както е разяснено в ТР №1/06.08.2012 г. по т. д.№ 1/2012 г. на ВКС, в случая не е достатъчно само да се манифестира неопределено самостоятелността на владението им. Ищците, в качеството си на държатели на идеалната част на ответниците е следвало да демонстрират, че променят намерението си и че занапред считат вещта като своя по отношение на ответниците, както и да я посочат конкретно или конкретните ниви или недвижими имоти. В случая такава демонстрация не бе доказана да е извършена нито спрямо П., нито спрямо –М. и М., на които с исковата молба противопоставят давностно владение, като способ за придобиване на правото на собственост върху вещта.

Съдът намира, че за да се промени намерението на държателите на идеалната част на ответниците, така че да се приеме, че е налице завладяване, то това следва да намери външно проявление, чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на наследниците по завещание, което по същество изисква и доказване на следващия елемент от основанията за придобиване на собственост по давностно владение, а именно владението да не е придобито по скрит начин. Общият принцип на справедливостта, изключва скритостта на придобивната давност. От събраните по делото доказателства, чрез изискване и прилагане на гр. д. № 3235, 2692/2001 г. по описа на СГС и гр. д. №5193/1999 г. по описа на СРС, се установява, че ищците са узнали за правата на наследниците по завещание още през лятото на 2001 г. и ако са искали, са можели по надлежен начин да уведомят ответниците за намерението им за своене на процесните земеделски земи.

           

С оглед горното и изхождайки от изтъкнатите от ищците фактически основания на твърдяната изтекла в тяхна полза придобивна давност и анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема, че в настоящия случай не са налице предпоставките за изтекла такава, поради което предявеният при условията на евентуалност иск, също се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78. ал. 3 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника Н.В.М. сторените в настоящото производство разноски в размер от 2000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.      

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 42, б. "б", във вр. с чл. 24 от ЗН, предявен от Н.Д.Б., ЕГН **********, М.А.Б., ЕГН **********, Л.Д.Т., ЕГН **********, Т.Д.Т., ЕГН **********, Ш.Б.С., ЕГН **********, С.Д.С., ЕГН **********, П.В.В., ЕГН **********, всички със съдебен адрес: ***, офис 10 - чрез адв. И.М., срещу Н.В.М., ЕГН ********** с адрес: *** и М. М. М., ЕГН ********** с адрес: ***7, за прогласяване нищожността на нотариалното завещание на Н.П. П. от 26.06.2000 г., с което е направено завещателно рзпореждане за цялото й имущество – движимо и недвижими, в полза на Н.В.М. и М. М. М., вписано в книгите за вписвания на Служба по вписванията при СРС, рег. № 537, том 1, акт 57 от 27.06. 2000 г., поради това че завещателя и свидетелите по акта не са положили подпис, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Д.Б., ЕГН **********, М.А.Б., ЕГН **********, Л.Д.Т., ЕГН **********, Т.Д.Т., ЕГН **********, Ш.Б.С., ЕГН **********, С.Д.С., ЕГН **********, П.В.В., ЕГН **********, всички със съдебен адрес: ***, офис 10 - чрез адв. И.М., срещу Н.В.М., ЕГН ********** с адрес: *** и М. М. М., ЕГН ********** с адрес: ***7, иск с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС, ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.В.М., ЕГН ********** с адрес: *** и М. М. М., ЕГН ********** с адрес: ***, че не са собственици на 1/3 ид. част от изброените по-долу недвижими имоти, поради придобиването им от страна на ищците на основание давностно владение продължило от 1995 г. до 2014 г., на следните недвижими земеделски имоти, намиращи се в землището на село К., община Горна О., а именно :

1/ НИВА от 12.469 дка /дванадесет декара и четиристотин шестдесет и девет кв.м./, четвърта категория, местност „АДЪТА” имот № 390017 /триста и деветдесет хиляди и седемнадесет/ по плана за земеразделяне в землището на с. К., общ. Г. О., обл. В.Т., ЕКАТТЕ 40172, при граници /съседи/ : имот № 890116 - Полски път на Община Горна О., имот № 390006 - Нива на Яна Б.Д., имот № 390008 - Нива на Г.М.Д. – К., имот № 390018 Нива на Кметство с. К.;

2/ НИВА от 99.027 дка /деветдесет и девет декара и двадесет и седем кв.м./, четвърта категория, местност „АДЪТА”, имот № 170008 /сто и седемдесет хиляди и осем/ по плана за земеразделяне в землището на с. К., общ. Горна О., обл. В.Т., ЕКАТТЕ 40172, при граници /съседи/ : имот № 890033 - Полски път на Община Г. О., имот № 170009 - нива на насл. на Т.Н.А., имот № 170007 - Нива на насл. на А.Д. Б., имот № 890034 - Полски път на Община Горна О., имот № 890032 - Полски път на Община Г. О.;

3/ НИВА от 32.343 дка /тридесет и два декара и триста четиридесет и три кв.м./, четвърта категория, местност „АДЪТА”, имот № 310001 /триста и десет хиляди и едно/ по плана за земеразделяне в землището на с. К., общ. Горна О., обл. В.Т., ЕКАТТЕ 40172, при граници /съседи/ : имот № 310003 - Изоставена нива насл. на П. Р. Р., имот № 310004 - Изоставена нива на насл. на П. Р. Р., имот № 000168 - Временно неизползваема ливада на Държавата - МОСВ, имот № 310002 - Изоставена нива на насл. на П. Р. Р., имот № 000168 - Временно неизползваема ливада на Държавата - МОСВ, имот № 000178 - друга селскостопанска територия на ДПФ-М3Х. Ограничения при ползване на имота, основания : Електропровод 20 kV. На 10 м. от двете страни до крайните проводници или на 11 м. от оста на електропровода, не могат да се строят сгради и съоръжения и засажда високостеблена растителност.;

4/ ИЗОСТАВЕНА НИВА от 6.257 дка /шест декара и двеста петдесет и седем кв.м./, четвърта категория, местност „АДЪТА”, имот № 310002 /триста и десет хиляди и две/ по плана за земеразделяне в землището на с. К., общ. Горна О., обл. В.Т., ЕКАТТЕ 40172, при граници /съседи/ : имот № 310001 - Нива на насл. на П. Р. Р., имот № 000168 - Временно неизползваема ливада на Държавата – МОСВ. Ограничения при ползване на имота, основания : Електропровод 20 kV. На 10 м. от двете страни до крайните проводници или на 11 м. от оста на електропровода, не могат да се строят сгради и съоръжения и засажда високостеблена растителност.;

5/ ИЗОСТАВЕНА НИВА от 8.083 дка /осем декара и осемдесет и три кв.м./, четвърта категория, местност „АДЪТА”, имот № В.Т., ЕКАТТЕ 40172, при граници /съседи/ : имот № 000180 - Пасище, мера на Кметство с. К., имот № 000251 - напоителен канал на Община Г. О., имот № 000304 - Хранителна пр. на ДПФ-МЗХ, имот № 000178 - Друга селскостопанска територия на ДПФ-МЗХ, имот № 310001 - Нива на насл. на П. Р. Р., имот № 000097 - Пасище, мера на Държавата – МОСВ. Ограничения при ползване на имота, основания : Електропровод 20 kV. На 10 м. от двете страни до крайните проводници или на 11 м. от оста на електропровода, не могат да се строят сгради и съоръжения и засажда високостеблена растителност.;

6/ ИЗОСТАВЕНА НИВА от 12.500 дка /дванадесет декара и петстотин кв.м./, четвърта категория, местност „АДЪТА”, имот № 310004 /триста и десет хиляди и четири/ по плана за земеразделяне в землището на с. К., общ. Г. О., обл. В.Т., ЕКАТТЕ 40172, при граници /съседи/ : имот № 000097 - пасище, мера на Държавата - МОСВ, имот № 000099 - пасище, мера на Държавата МОСВ, имот № 890032 - Полски път на Община Г. О., имот № 000168 - Временно неизползваема ливада на Държавата - МОСВ, имот № 310001 - нива на насл. на П. Р. Р., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Н.Д.Б., ЕГН **********, М.А.Б., ЕГН **********, Л.Д.Т., ЕГН **********, Т.Д.Т., ЕГН **********, Ш.Б.С., ЕГН **********, С.Д.С., ЕГН **********, П.В.В., ЕГН **********, всички със съдебен адрес: ***, офис 10 - чрез адв. И.М., ДА ЗАПЛАТЯТ на Н.В.М., ЕГН ********** с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените в настоящото производство разноски - в размер на 2 000 /две хиляди/ лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЯ на страните шестмесечен срок за отбелязването на  настоящото решение в Служба по вписванията - гр. Г. О. на основание чл. 115, ал. 2 ЗС.

СЛЕД влизане в сила на съдебното решение, изисканото гр. д. № 5193/1999 г. ДА СЕ ВЪРНЕ на СРС, 144 с-в.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                               

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: