Решение по дело №217/2020 на Окръжен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е  № 260051

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

град Шумен, 02.11.2020г.

 

Шуменски окръжен съд в открито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година в състав:          

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова                                                                                                                          2. мл. с. С.С.

При секретаря Таня Кавърджикова като разгледа докладваното от младши съдия С. в. гр. дело № 217 по описа за 2020 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 218/ 16.03.2020 год. по гр.д.  № 1894 по описа за 2019 година на Шуменски районен съд е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата Б.Р.Р. и С.Р.Р. на тяхната майка С.М.М., като е определено местоживеене на децата по адрес на тяхната майка. С атакуваното решение е определен режим на лични контакти между децата и техния баща Р.Д.Р., както следва: всяка трета седмица от месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя (с преспиване), както и 15 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Ответникът в първоинстанционното производство е осъден на основание чл.143 от СК да заплаща  на малолетното си дете Б.Р.Р. месечна издръжка в размер на 700 лева и на малолетното си дете С.Р.Р. месечна издръжка в размер на 600 лева, чрез тяхната майка и законен представител С.М.М., считано от датата на подаване на исковата молба  – 01.07.2019г. до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяко забавено месечно плащане. На основание чл.149 от СК ответникът е осъден да заплати на малолетното си дете Б.Р.Р. чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на по 700 лева за периода от 29.06.2018 год. до 28.06.2019 год. като исковата претенция е отхвърлена за горницата над 700 лева до пълния предявен размер от 800 лева. На малолетния С.Р.Р. ответникът е осъден да заплати чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на по 600 лева за периода от 29.06.2018 год. до 28.06.2019 год. като исковата претенция е отхвърлена за горницата над 600 лева до пълния предявен размер от 900 лева.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба, депозирана от ответника по първоинстанционното производство Р.Д.Р.. Жалбоподателят атакува решението в частта относно определения режим на лични контакти между него и децата с доводи, че същият е прекомерно стеснен. Възразява срещу размера на присъдените суми за издръжка на двете деца по чл.149 и чл. 143 от СК като намира, че същият е завишен и ще го постави в затруднено положение. Изложени са доводи за необоснованост и неправилност на решението. Моли да бъде определен по-широк режим на лични контакти с децата му. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в частта за присъдените издръжки по чл. 143 и чл. 149 от СК за горницата над 170 лева месечно за детето Б. и съотв. над 160 лева месечно за детето С.. Претендира съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, проведено на 24.09.2020 год. процесуалният представител на Р.Р. адв. Г.,*** заяви, че последният има готовност да заплаща на детето Б. месечна издръжка в размер на 400 лева, а на детето С. – в размер на 300 лева.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК са депозирани писмени отговори на въззивната жалба, в които се оборват доводите на жалбоподателя. Въззиваемата моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение, поради което същата се явява допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че решението в обжалваната част е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

По делото не е депозирана жалба срещу решението в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на двете деца е предоставено на майката, поради което решението в тази част е влязло в законна сила.

Решението не се обжалва и в частта, в която са отхвърлени исковете за заплащане на издръжка за бъдеще и за минал период от бащата за горницата над 700 лева месечно до пълния предявен размер от 800 лева за детето Б. и съответно за горницата над 600 лева месечно до пълния предявен размер от 900 лева за детето С., поради което решението е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от Удостоверения за раждане от серия № ********** и серия КМР № 79890, издадени съответно по Акт за раждане № 0423/22.05.2014 г. и по Акт за раждане № ІІІ-345/ 20.05.2008 год. на Община В., страните по делото са родители на децата С.Р.Р. и Б.Р.Р..

Не е спорно между страните, че същите са разделени от януари месец 2016 год., като децата са останали да живеят при своята майка, в жилището на родителите на последната в село Д., обл. Ш..

По делото са представени Служебна бележка изх. № 603-1443/ 05.06.2019 год., издадена от Директора на Детска градина „*“, гр. Ш., от която е видно, че детето С.Р.Р. към момента на издаването й я е посещавало и Служебна бележка № 1159/ 05.06.2019 год., от която се установява, че детето Б.Р.Р. е ученик в СУ „*“, гр. Ш., редовен ученик в 4г клас през учебната 2018/2019 год.

Видно от изготвения в хода на първоинстанционното производство социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Шумен, изх. № ПР/Д-Н/ 141-001/20.09.2019 год. жилището на адреса в село Д., общ. Ш., ул. „*“ *е собственост на родителите на въззиваемата С.М.. Състои се от два етажа. На първият етаж са разположени три стаи, които се обитават от майката и двете и деца, а вторият етаж има три стаи и кухня, които се използват от родителите на М.. Домът е обзаведен с необходимите мебели и електроуреди за едно домакинство. Хигиенно-битовите условия в жилището са добри. Към момента на изготвяне на доклада майката работи като крояч в **** и получава трудово възнаграждение в размер на 660 лева. Подпомага се от ДСП Шумен с месечни помощи по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД. Децата познават всички членове на разширения семеен кръг  и ежедневно контактуват с роднините си по майчина линия. Роднините им по бащина линия живеят в гр. С.и децата се срещат с тях рядко (по данни на майката само веднъж). Децата са гостували на баща си в град В.два пъти с по една нощувка. Децата имат изграден приятелски кръг. Към момента на изготвяне на доклада детето Б. е редовен ученик в * клас на СУ „“ – гр. Ш.. Справя се отлично с усвояването на учебния материал. Посещава клуб по шах и уроци по актьорско майсторство и пеене в Младежки дом – Ш.. Детето С. посещава *група „*“ в ДГ „*“, гр. Ш.. Посещава групи по футбол и Артработилница в детската градина. Дадено е заключение, че се наблюдава силна емоционална връзка между децата и майка им. Липсва стабилна емоционална връзка между децата и техния баща. Децата се отглеждат в сигурна и стабилна семейна среда при тяхната майка, а потребностите им се задоволяват своевременно и адекватно от нея.

Представен е и социален доклад  изх. № ПР/Д-В/65-001/17.02.2020 год., изготвен от ДСП – В., съгласно който към момента на изготвянето му бащата работи като механик на кораб. По негови данни децата познават всички членове на разширения семеен кръг и контактуват с баба си и дядо си по бащина линия основно по телефона. Отразено е, че има съжителка, с която децата общуват, когато идват в дома му във В.. 

Представени са касови бонове за покупка на хранителни стоки, лекарства, гориво, комунални услуги, облекла, квитанции за посещение на допълнителни занимания на детето С. по английски език и футбол, билети за посещение на цирково представление.

Представен е Договор за потребителски кредит от 24.09.2013г., сключен със „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД за сумата от 50000 лв.  за срок от 10 години. Представен е и погасителен план, от който се вижда, че месечната вноска за погасяване е 670,20 лв. с включената застраховка. Приложен е Договор за жилищен кредит № 410 от 21.08.2008г., сключен със „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД за сумата от 62000 евро  за срок от 30 години. Представен е и погасителен план, от който се вижда, че месечната вноска за погасяване е 454,75 евро с включената застраховка.

По делото е изготвена справка от Дирекция „Морска администрация - В.“ № В – 1693/ 13.08.2020 год., от която е видно, че ответникът работи от 1997 год. като от 2008 год. работи на длъжност „втори механик“. От приложеното копие от моряшката книжка на Р.Р. е видно, че за исковия период (29.06.2018 год. – 01.07.2019 год.) Р. е работил до 25.07.2018 год., следващите му рейсове са били от 15.04.2019 год. до 15 май 2019 год. и от 23.09.2019 год. до 31.01.2020 год. Към датата на последното съдебно заседание, проведено пред въззивната инстанция, ответникът е на рейс като е отпътувал на 24.06.2020 год. От Договор за работа на моряк, сключен на 20.06.2020 год. между ответника и *се установява, че договореното месечно трудово възнаграждение възлиза на 6900 щатски долара. В обясненията си пред първоинстанционния съд, дадени по реда на чл. 176 от ГПК на 20.02.2020 год. ответникът е уточнил, че и към тази дата е работил за същия работодател *като е получавал месечно възнаграждение в размер на около 10000 лева за времето, през което работи на кораб. Излага, че в периодите, през които се намира на суша не получава трудово възнаграждение. Сочи, че за последната година и половина е получил доходи в размер на 40000-50000 лева.

Пред първоинстанционния съд са разпитани трима свидетели. Според свид. П.М. (майка на ищцата С.М.) откакто родителите на децата са разделени, баща им рядко идва да ги вижда, 2-3 пъти годишно. Твърди, че той не плаща издръжка и не осигурява никаква финансова подкрепа. Пояснява, че е подарявал подаръци на децата за Коледа. Сочи, че децата са ангажирани с различни извънкласни мероприятия в гр. Ш., където посещават училище и детска градина – детето С. ходи на английски език, арт ателие и футбол, а детето Б. посещава уроци по пеене, шах и театрално майсторство. Свидетелката излага, че въззиваемата работи в град Ш.и получава минимална работна заплата, а за издръжката на децата й помага тя. Свидедетлските показания на Ж.С.изцяло потвърждават думите на свид. М. като С.подчертава, че бащата посещава рядко децата, не изявява желание да ги вижда по-често и не плаща издръжка. По делото е разпитана и свид. А.Б.(съжителка на въззивника), чиито показания се противопоставят на показанията на свидетелите, водени от ищцата. Излага, че децата посещават дома на баща си в град В.минимум 1 път в месеца с преспиване в петък и събота, когато последният не е на рейс. Сочи, че Р. полага грижи за децата си, купува им много и скъпи подаръци за Коледа, обажда им се по телефона 4-5 пъти седмично. Твърди, че два пъти лично е виждала как жалбоподателят е давал на въззиваемата парични суми в размер на 600 лева първия път и 700-800 лева втория път. Сочи, че и двата пъти паричните суми са дадени пред дома на децата в село Д.. Излага, че ответникът работи в чуждестранна фирма и получава минимум 10000 лева месечен доход, когато е на кораб.

Пред въззивният съд е изслушана майката на децата С.М., която излага, че никога не е ограничавала контактите на децата с техния баща, но счита, че самият той не проявява по-голямо желание да общува с тях, поради което счита, че определеният от първоинстанционния съд режим на лични контакти е напълно достатъчен. По отношение на издръжката акцентира, че размерът не е завишен с оглед обстоятелството, че получава минимална работна заплата, а децата посещават множество извънкласни дейности, което налага заплащане на допълнителни такси. 

Процесуалният представител на жалбоподателя Р.Р. заяви, че същият изразява готовност да заплаща месечна издръжка в размер на 400 лева за детето Б. и съответно 300 лева – за детето С., който размер счита, че е обоснован с оглед възрастта на децата и техните нужди.

Детето Б.Р. е изслушано пред настоящата инстанция на осн. чл. 15 от ЗЗакрД, вр. чл. 59, ал. 6 от СК. Същото заявява, че родителите му са разделени от 4-5 години и за този период е виждал баща си около 8 пъти. Сочи, че когато баща му е на плаване понякога му се обажда по телефона. Излага, че когато се виждат се чувства добре, изявява готовност да се среща с баща си като уточнява, че иска да поддържа контакти с него, но не много често.

 С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Относно режима на лични контакти:

По делото следва да бъде определен  режим на лични контакти на бащата с децата. Лични отношения по смисъла на чл.106, ал.1 от СК са контактите между детето и този родител, на когото не са предоставени за упражняване родителските права. Тези контакти следва да бъдат строго времево определени, като се съобразяват особеностите на всеки конкретен случай и  се създава най-благоприятна възможност, като водещ  следва да е интересът на самото дете (чл. 59 от СК).

Съгласно чл. 124, ал. 2 от СК детето има право на лични отношения с родителите си, когато те не живеят заедно. Следователно е необходимо да се определи такъв режим на лични отношения, който да позволява на децата да израстват в емоционална и духовна хармония, като опознаят и обикнат всеки един от родителите. В този смисъл корелативно на тяхното право на лични контакти с родителите е задължението на техните майка и баща да общуват пълноценно с тях, за да съдействат за тяхното психо-физическо израстване.

Настоящият съдебен състав като съобрази събраните по делото доказателства намира, че с оглед интересите на децата режимът на лични контакти с баща им трябва  да бъде определен, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00ч. в събота до 17.00 часа в неделя, с преспиване, един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, на четна година за Коледните и Великденските празници децата да бъдат при баща си, а за Новогодишните - при майката, а на нечетна година бащата да има право да взима децата при себе си през Новогодишните празници.

Така определеният режим на лични контакти е съобразен с обстоятелството, че и двете са от мъжки пол и не са на прекалено ниска възраст. От данните по делото се установява, че децата са в добри отношения с баща си, поради което по-честите им контакти ще бъдат изцяло в интерес на подрастващите. Освен това децата и техният баща се намират в различни населени места, което налага необходимостта срещите им да бъдат с преспиване. Не на последно място следва да се посочи, че предвид естеството на работа на бащата, последният няма да може всеки месец да осъществява определения от съда режим на лични контакти, поради което следва да се предостави възможност контактите между деца и баща да са пълноценни за времето, през което последният не е на работа.

По отношение на издръжките с пр. осн. чл. 143 от СК

Съгласно  чл. 143 от СК родителите дължат издръжка на непълнолетните си деца, независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката, съгласно чл. 142 СК, се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Към настоящата 2020 год. минималната работна заплата за страната е 610 лева съгласно ПМС № 350/19.12.2019 г., т.е. минималния размер на издръжката за дете е 152.50 лева.

В конкретния случай видно от представените по делото доказателства, детето Б. е на 12 години и е ученик в *клас в СУ „*“, гр. Ш.. Детето всекидневно пътува от село Д. до гр. Ш., за да посещава редовно училище. Не е спорно, а и от събраните гласни доказателства се установява, че детето посещава активно извънкласни дейности (пеене, шах, актьорско майсторство), което съответно налага необходимостта от допълнителни разходи, които следва да бъдат разпределени между родителите. Съгласно удостоверение изх. № 08-55/ 14.06.2019 год. доходите на ищцата С.М., реализирани през периода юни 2018 год. до май 2019 год. са средно в размер на 490 лева месечно. От представения договор за работа на Р.Р. е видно, че договореното месечно възнаграждение за времето, през което работи на кораб, възлиза на 6900 щатски долара, а за времето през което е на суша не получава възнаграждение.

Съдът съобрази обстоятелството, че двамата родители имат алиментни задължения и към другото си малолетно дете С., фактът, че бащата обслужва заеми, видно от представените доказателства в тази насока и изявената от него чрез процесуалния му представител готовност да плаща месечна издръжка в размер на 400 лева. Предвид изложеното за нуждите на детето Б., при съобразяване на неговата възраст, конкретните му потребности от храна, облекло, учебни пособия, разходи за извънкласни дейности, липсата на изключителни нужди извън общоприетите, както и финансовата възможност на родителите, съдът намира, че цялостната издръжка за детето следва да е в размер на 550 лв. Предвид обстоятелството, че непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето се полагат от майката, справедливо е заплащането на по-голямата част от издръжката да се присъди в тежест на бащата, като същият следва да заплаща 450 лева, а остатъкът следва да се заплаща от майката.

От събраните доказателства се установява, че детето С. е на 6 години, посещава детска градина в град Ш.и като по-големия си брат всекидневно пътува от село Д.. Не се спори, че детето ходи на допълнителни занимания като футбол, английски език и арт ателие. Представени са и писмени доказателства – квитанции, от което е видно, че таксата за посещение на английски език е в размер на 14 лева месечно, а на футбол – 20 лева месечно. С оглед изложеното по-горе досежно доходите на двамата родители, след преценка на потребностите на детето С. и след като взе предвид изявлението на жалбоподателя, че има възможност да отделя за по-малкия си син месечна издръжка в размер на 300 лева, съдът определя цялостна издръжка за детето С. в размер на 450 лв., от които 350 лева следва да бъдат поети от бащата, а остатъкът – от майката.

По отношение така определения размер на издръжките на двете деца следва да се отбележи следното:

Действително, съгласно т. 4 от Постановление № 5 от 16.11.1970 год. по гр. д. № 5/70 год. на Пленума на ВС възможността на лицето, което дължи издръжка е основание за даване на издръжка и показател за размера й като възможността е винаги конкретна и обективна и зависи от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице. Размерът на доходите му, обаче, не следва да води до присъждане на издръжка в размери, които стимулират към обществено неполезен начин на живот, към лукс или за получаване на средства за цели извън издръжката. Предвид по-добрите финансови възможности на бащата може да се определи издръжка в по-висок размер за по-пълно задоволяване на потребностите на децата, не само за биологичното, но и за духовното им израстване и хармонично развитие. Този по-висок размер, обаче, не следва да се използва за цели неприсъщи на предназначението й, а да осигурява условия на издържаните деца, каквито биха имали, ако родителите живееха заедно. С определените от настоящата инстанция размери на издръжката на двете деца, съдът е на мнение, че в най-пълна степен ще бъдат задоволени техните нужди.

По отношение на издръжките с пр. осн. чл. 149 от СК

Съгласно чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска.

Претендира се издръжка за двете деца за минал период от време от 29.06.2018 год. до 28.06.2019 год.

Установи се по делото, че страните са разделени от януари на 2016 год. като през този период за децата се е грижила майка им и членовете на разширеното й семейство. Не са събрани надлежни доказателства, от които да се установява, че бащата постоянно е предоставял финансови средства за задоволяване потребностите на децата на майката. От показанията на свид. Б.единствено се установява, че 2 пъти е ставала свидетел как Р. е предавал парични суми на М.. Не е спорно, че бащата е закупувал на децата си подаръци на значителна парична стойност по поводи и празници, но това обстоятелство не го освобождава от задължението му ежемесечно да участва финансово в обгрижването на своите деца.

Ето защо, той следва да бъде осъден да заплаща на децата си издръжка за минало време за една година преди датата на завеждане на иска на осн.  чл. 149 СК. От представеното извлечение от банковата сметка на ответника Р.Р. за периода от юни 2018 год. до края на септември 2019 год. е видно, че на последния е преведена работна заплата в размер на 5942,75 щатски долара на 26.07.2018 год.   За месечно възнаграждение в размер от около 10000 лева свидетелства свид. Б.и самият Р., разпитан пред първоинстанционния съд. Съобразно доходите на родителите и възрастта на децата, съдът счита, че за периода от 29.06.2018г.  до 28.06.2019 год. следва да се определи обща необходима издръжка от 500 лв. за детето Б. и 400 лева за детето С., от които по бащата следва да заплаща съответно 400 лева за Б. и 300 лева за С., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на депозиране на исковата молба на 01.07.2019 г.

Предвид изложеното, решението в частта досежно определения на бащата по отношение на децата режим на лични контакти следва да бъде отменено, като вместо това бъде определен следния режим на лични контакти на бащата с децата: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00ч. в събота до 17.00 часа в неделя, с преспиване, един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, на четна година за Коледните и Великденските празници децата да бъдат при баща си, а за Новогодишните - при майката, а на нечетна година бащата да има право да взима децата при себе си през Новогодишните празници.

Решението следва да се отмени в частта, в която ответникът е осъден да заплаща на осн. чл. 143 от СК месечна издръжка на детето Б. за горницата над 450 лева до присъдените 700 лева, както и следва да се отмени по иска с пр. осн. чл. 149 от СК - за горницата над 400 лева до присъдените 700 лева.

Първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта, в която ответникът е осъден да заплаща на осн. чл. 143 от СК месечна издръжка на детето С. за горницата над 350 лева до присъдените 600 лева, както и следва да се отмени по иска с пр. осн. чл. 149 от СК - за горницата над 300 лева до присъдените 600 лева.

По разноските:

На първо място следва да се посочи, че исковата молба на С.М. е депозирана чрез процес. й представител адв. Г.Х., АК-В.. Впоследствие по делото е представено пълномощно на адв. Й.Л. – П.,***, действаща като процесуален представител на децата Б. и С.. Първоинстанционният съд е присъдил адвокатското възнаграждение за адв. Х., като е посочил, че не са представени доказателства за заплатено адв. възнаграждение на пълномощника адв. П.. Пред настоящата инстанция са представени пълномощни на адв. Х. в качеството му на процес. представител на детето Б. и на адв. П. като процес.представител на детето С..

Страна в производството по чл. 59 от СК за предоставяне упражняването на родителски права и за определяне на мерки за упражняване на лични контакти между родители и деца са двамата родители. Децата не са страни в това производство и не се нуждаят от процесуални представители (Определение № 612 от 30.10.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 421/2009 г., IV г. о., ГК). Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че и пред първоинстанционния и пред въззивния съд на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се присъди единствено адв. възнаграждение за адв. Х. като процес. представител на ищцата и въззиваема С.М., съобразно уважената част от иска. Заплатеното възнаграждение в размер на 1200 лева е за исковите претенции по отношение на двете деца. Въззивникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е основателно и следва да се уважи, а претендираните разноски за адвокатски хонорар следва да бъдат намалени до минималния размер, предвиден в чл. 21 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., тъй като делото не е с висока фактическа и правна сложност – т.е. 800 лева.

Предвид изхода на спора, корекция следва да претърпят присъдените в първоинстанционното производство разноски като ищцата следва да бъде осъдена да доплати на ответника сумата от 236,11 лева (от общо 304,86 лева) – съдебно-деловодни разноски, а решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и в частта за разноските, присъдени в полза на ищцата, за горницата над 384,92 лева до пълния присъден размер от 1200 лева.

В настоящата инстанция също се дължат разноски на страните – на жалбоподателя, ответник в първоинстанционното производство следва да се присъди заплатената от него държавна такса за въззивно обжалване в размер на 273,42 лева, съобразно уважената част от въззивната жалба, а на въззиваемата – сумата от 289,23 лева, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски пред въззивния съд, съобразно отхвърлената част от въззивната жалба.

Така мотивиран, Шуменски окръжен съд:

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 218/ 16.03.2020 год. по гр.д.  № 1894 по описа за 2019 година на Шуменски районен съд в частта, в която е определен режим на лични отношения на бащата Р.Д.Р. с децата Б.Р.Р. и С.Р.Р., в частта, с която съдът на осн. чл. 143 от СК е осъдил Р.Р. да заплаща на малолетния Б.Р.Р. ежемесечна издръжка за горницата над 450 лева до присъдените 700 лева, в частта, с която на осн. чл. 149 от СК е осъден да заплати издръжка за минал период от 29.06.2018 год. до 28.06.2019 год. за горницата над 400 лева до присъдените 700 лева месечно, в частта, с която съдът на осн. чл. 143 от СК е осъдил Р.Р. да заплаща на малолетния С.Р.Р. ежемесечна издръжка за горницата над 350 лева до присъдените 600 лева, в частта, с която на осн. чл. 149 от СК е осъден да заплати издръжка за минал период от 29.06.2018 год. до 28.06.2019 год. за горницата над 300 лева до присъдените 600 лева месечно, както и в частта, с която Р.Д.Р. е осъден да плати на С.М.М. съдебно-деловодни разноски за горницата над 384,92 лева до пълния присъден размер от 1200 лева, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Р.Д.Р., ЕГН: ********** с децата Б.Р.Р., ЕГН: ********** и С.Р.Р., ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00ч. в събота до 17.00 часа в неделя, с преспиване, един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, на четна година за Коледните и Великденските празници децата да бъдат при баща си, а за Новогодишните - при майката, а на нечетна година бащата да има право да взима децата при себе си през Новогодишните празници.

ОТХВЪРЛЯ претенциите с правно осн. чл. 143 от СК за осъждане на  Р.Д.Р. да заплаща ежемесечна издръжка за бъдеще време на малолетните си деца съответно за горницата над 450 лева до присъдените 700 лева за детето Б.Р.Р. и за горницата над 350 лева до присъдените 600 лева за детето С.Р.Р..

 

ОТХВЪРЛЯ претенциите с правно осн. чл. 149 от СК за осъждане на  Р.Д.Р. да заплати издръжка за минало време за периода 29.06.2018 год. – 28.06.2019 год. на малолетните си деца съответно за горницата над 400 лева до присъдените 700 лева за детето Б.Р.Р. и за горницата над 300 лева до присъдените 600 лева за детето С.Р.Р..

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част – в частта, в която на осн. чл. 143 от СК са определени издръжки за детето Б.Р.Р. в размер на 450 лева месечно, а за детето С.Р.Р. в размер на 350 лева месечно, както и в частта, в която на осн. чл. 149 от СК са определени издръжки за периода 29.06.2018 год. – 28.06.2019 год. за детето Б.Р.Р. в размер на 400 лева месечно, а за детето С.Р.Р. в размер на 300 лева месечно

В останалата необжалвана част решението е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА С.М.М., ЕГН: ********** да заплати на Р.Д.Р. сумата от 273,42 лева – съдебно-деловодни разноски, сторени пред настоящата инстанция, както и да доплати сумата от 236,11 лева, представляваща сторените разноски пред първоинстанционния съд, съобразно отхвърлената част от претенцията.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК Р.Д.Р. да заплати на С.М.М. сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 289,23 лева.

В частта касателно произнасянето по режима на лични контакти на бащата с децата, решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

В частта касателно произнасянето по претенциите с пр. осн. чл. 143 и чл. 149 от СК, решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                           2.