№ 512
гр. София, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501945 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 73 от 25 март 2021г. по гр. д. № 118/2020г. Окръжен съд -
Монтана е осъдил „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг :Живот
и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :гр.
София, бул. „Г.М.Димитров” №1, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати
на Е. С. Б., ЕГН **********, с адрес :гр.***, ж.к. ***, бл.3,вх.Б,ет.1,ап.11 и П.
С. Б.,ЕГН **********, с адрес: гр.***, ж.к. ***, бл. 214, вх.Е, ет.7, ап.133,
конституирани на основание чл. 227 от ГПК на мястото на починалата в хода
на съдебното производство първоначална ищца С. П. Б., сумата в размер на 22
000.00 лева /двадесет и две хиляди лева/ - по 11 000.00 лева на всяка една от
тях, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди-болки и страдания от травматично увреждане:
счупване на шийката на дясна раменна кост и счупване на малкия пищял на
дясна подбедрица и разкъсване на фиброзната тъкан с големия /счупване на
Дюпюитрен вдясно/, настъпило вследствие на пътнотранспортно
произшествие на 29.09.2019г., около 14.20 ч.,в гр.Монтана, на бул. „Парта”, в
района на супермаркет „Жизел”, по вина на О. Б. С. при управление на лек
1
автомобил „Пежо 307”с рег. № ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.02.2020г. до окончателното изплащане на
вземането, като отхвърлил исковете за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди за разликата над 22 000.00 лв. до
претендираните 40 000.00 лв. и за заплащане на законна лихва върху
главницата за периода от датата на увреждането - 29.09.2019г. до
17.02.2020г., като неоснователни; осъдил „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг :Живот и Здраве”АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:гр.София, бул. „Г.М.Димитров”№1, да заплати на
адвокат Е.В. Х., Адвокатска колегия-Монтана, на основание чл. 38, ал.2 от
Закона за адвокатурата, сумата от 1 268.66 лева /хиляда двеста шестдесет и
осем лева 88 ст./ - адвокатско възнаграждение за първа инстанция; осъдил
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг :Живот и Здраве”АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Г.М.Димитров” №1, да заплати по сметка на Окръжен съд-Монтана, в полза
на Бюджета на съдебната власт, сумата от 880 лева /осемстотин и осемдесет
лева/, представляваща дължимата по делото държавна такса върху уважената
част от иска, на основание чл.78, ал.6 от ГПК; осъдил Е. С. Б., ЕГН
**********, с адрес :гр.***, ж.к. ***,бл.3, вх.Б, ет.1, ап.11 и П. С. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр.***, ж.к. ***, бл.214, вх.Е, ет.7, ап.133 да заплатят на
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг :Живот и Здраве”АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
„Г.М.Димитров”№1 сумата от 1040.00 лева /хиляда и четиридесет лева/
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал. 3 от
ГПК.
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивни жалби
на всяка от страните срещу посоченото първоинстанционно решение.
Е. С. Б. и П. С. Б., върху които е преминало процесуалното положение
на починалата в хода на производството ищца, са подали въззивна жалба
срещу решението на ОС - Монтана в отхвърлителната му част – изводимо от
оплакванията в жалбата и искането към съда. С доводи, концентрирани върху
нарушение на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на търсеното обезщетение с
оглед характера и тежестта на уврежданията на пострадалата и претърпените
от нея болки и страдания и обществено –икономическите условия в страната
към момента на ПТП, се иска отмяна на решението в обжалваната част и
2
вместо това уважаване на иска до пълния предявен размер от 40 000 лв.
Ответникът Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг
:Живот и Здраве”АД е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното
решение, но в неговата осъдителна част. С доводи също за нарушение на чл.
52 ЗЗД – тъй като първоинстанционният съд е „надценил“ търпените от
ищцата болки и страдания и е „подценил“ факта, че възстановителният и
оздравителен процес при нея е протекъл бързо при подобен род травми, като
тя не е провеждала контролни прегледи, което се е отразило неблагоприятно
на възстановителния процес, и е получила исхемичен инсулт, като дъщерите
й – нейни правоприемници в процеса не са полагали достатъчно грижи и
внимание към пострадалата, настанена и в Дом за възрастни хора, а
присъденото обезщетение ще доведе до неоснователното им обогатяване ; - за
нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД – поради съпричиняване на вредоносния
резултат заради предприето пресичане на необозначено за това място, като
пострадалата е попадала според ответника в т.нар. „мъртва точка“ на сочения
за делинквент, иска отмяна на решението в тази част и вместо това
отхвърляне на предявения иск, евентуално частичната му отмяна и съответно
отхвърляне на иска.
Е. С. Б. и П. С. Б. са подали отговор на въззивната жалба на
ответника, с който са оспорили същата.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел,
че в полза на ищцата е възникнало вземане по чл. 432, ал. 1 КЗ в размер на
30 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на вида,
интензитета и продължителността на претърпените болки, физическо
страдание, силни негативни изживявания, ограничения в личния живот,
битови неудобства, стрес след произшествието на 29.09.2019г., емоционални
и психически сътресения, както и съществуващата в страната икономическа
конюнктура. Съдът е счел за недоказано, с оглед възприетото заключение на
авто-техническата експертиза, възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат и е присъдил обезщетение в общ размер на 22 000
лв. след приспадане на прието частично изпълнение от ответника в размер на
8 000 лв.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
3
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно, допустимо, а като косвен резултат от
решаващата си дейност счита същото и за правилно.
Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по
силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна
закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в
тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие,
плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети
лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на
застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на
застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание
застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на
непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на
увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на
застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му
да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи
момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП),
при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото
право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на
застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо, но в случая е
установена с акт на наказателния съд.
С оглед безспорното на настоящия етап обстоятелство, че
ответникът е платил извънсъдебно обезщетение в размер на 8 000 лв. на
ищцата С.Б., а на първо място с оглед приключилото наказателно
производство срещу сочения причинител на вредите, признат за виновен,
въпреки доводите на жалбоподателя-ответник за „попадане на пострадалата в
мъртвата зона“, с което по същество поддържа осъществяването на „случайно
деяние“ (Не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен
или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици -
чл. 15 НК), въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от
положението, че ищцата е пострадало лице от ПТП, станало на 29.09.2019г.,
от което са й причинени телесни увреждания, а ответникът е застраховал
гражданската отговорност на делинквента, причинил процесното ПТП (чл.
297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. вр. чл. чл. 429 – 437 вр. чл. 477 и сл. КЗ). Със
задължителния акт за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици
4
от деянието (чл. 300 ГПК; чл. 413, ал. 2 и 3 НПК), влязъл в сила на
16.07.2020г., с който като правна последица се отрича осъществяването на
„случайно деяние“, е прието, че вследствие на ПТП на ищцата, на 80 години
към датата на ПТП, са причинени описаните в решението на наказателния
съд, постановено по реда на чл. 78а, ал. 1 НК (с което делинквентът е
освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно
наказание глоба), две средни телесни повреди – счупване на шийката на
дясна раменна кост, което води до трайно затруднение на движението на
десен горен крайник и счупване на малкия пищял на дясна подбедрица и
разкъсване на фиброзната тъкан с големия пищял /счупване на Дюпюитрен
вдясно/, което води до трайно затруднение движението на десен долен
крайник – престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК за
нарушение на правилата за движение по пътищата по чл. 40, ал. 1 ЗДвП:
“Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят
зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението“ и чл. 40, ал. 2 ЗДвП:
„По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности ”, както и на
чл. 116 ЗДвП – „ Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата…и към
престарелите хора“.
Спорно във въззивното производство, съобразно оплакванията във
въззивните жалби, е какъв е размерът на обезщетението, предназначено да
възмезди болките и страданията, понесени от ищцата, чиято легитимация
като пострадало лице е призната от съда, но чийто изводи относно дължимия
размер на обезщетението се оспорват като необосновани, съотв. поддържа се
неправилно като резултат приложение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД.
Жалбоподателите – правоприемници на ищцата считат, че обезщетението е
занижено, а жалбоподателят – ответник намира същото за завишено. Спорен е
и въпросът налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат. Ответникът
се позовал в срока за отговор на исковата молба на съпричиняващо поведение
на пострадалата, изразяващо в пресичане не на пешеходна пътека, внезапно,
без да съобрази видимостта в района, като не се е огледала за приближаващи
коли и по този начин е поставила в опасност здравето и живота си. Във
5
въззивната си жалба поддържа само, че пострадалата е предприела пресичане
на необозначено за това място.
От заключението на автотехническата експертиза, неоспорено от
страните, възприето от първоинстанционния съд, въз основа, на което следва
да изходи в решаващата си дейност и въззивният съд, е установено че ПТП,
както е описано и в решението по чл. 78а НК, е настъпило в гр.Монтана на
бул. „Парта”, в района на супермаркет „Жизел”, на път с две еднопосочни
двулентови платна. Автомобилът на делинквента се движел по бул. „Парта” и
на кръстовището с ул. „Баба Тонка” /т.н. мостче/ водачът О. С. е завил наляво
и обърнал посоката на движението и с маневра движение на заден ход
насочил автомобила по бул. „Парта” към паркинга пред магазина. Намирал се
е в дясната пътна лента. Пешеходката С.Б. е преминавала по десния тротоар
на мостчето на ул. „Баба Тонка” с намерение да пресече бул. „Парта”. След
като преминала първата /лявата/лента и по средата на дясната лента получила
удар от автомобила, приближаващ отляво на заден ход. При удара паднала зад
автомобила. В зоната на кръстовището не са установени препятствия,които да
ограничават видимостта на водача и пешеходката и водачът е имал
техническа възможност при изпълнение на левия завой и обръщане посоката
на движение да забележи пешеходката, която се е движила по тротоара, така
и при започване на маневрата движение на заден ход също е имал възможност
да забележи пешеходната, която навлиза в платното за движение и се движи
до мястото на удара. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че
пострадалата не попадала в опасната зона за спиране на автомобила.
Уточнило е още, че мястото, на което тя е пресякла пътното платно, така
както е установено от него, е пешеходна пътека като продължение на
тротоара. Показанията на делинквента Б., като свидетелстващ по делото за
собственото си противоправно поведение, подлежат на преценка по реда на
чл. 172 ГПК и от тях не се изясняват други факти относно конкретния
механизъм на ПТП.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза, изготвено от вещо лице ортопед – травматолог, е установено по
делото, което не е оспорено във въззивното производство като фактическо
положение, че след ПТП ищцата е постъпила по спешност в ЦСМП-
Монтана, където след направените изследвания са установени уврежданията,
установени с решението на наказателния съд, както и разкъсно-контузна рана
6
в областта на дясната вежда. На ищцата са направени репозиции на
фрактурираните кости без вътрешна фиксация с локална анастезия и са
поставени гипсови имобилизации за съответно 35 дни на ръката и 45 дни на
долния крайник. Продължителността на оздравителния период включва две
до три седмици след свалянето на гипсовите имобилизации за възстановяване
обема на движения и е в пряка зависимост от активното съдействие на
пациента. Полученият от пострадалата след ПТП исхемичен мозъчен инсулт
би имал отношение в процеса на възстановяване, ако има нарушение на
двигателни функции. Увредата на десни ръка и крак - раменна става и глезен
е довела до невъзможност за ползване на помощни средства за ходене, което е
нарушило възможността за обслужване за посочения период, през който са
били поставени гипсовите имобилизации.
Не се спори, както е прието в първоинстанционното производство, че
пострадалата е била диагностицирана със старческа деменция, подложена на
съответна терапия от невролог, в какъвто смисъл е снета анамнеза в
епикризата, съставена по повод болничния й престой след ПТП. В периода
06.10.2019г. – 10.10.2019г. тя е била настанена в болнично отделение по
нервни болести, където й е поставена диагнозата „Исхемичен мозъчен
инсулт… дементен синдром...“.
За установяване на търпените неимуществени вреди от пострадалата
по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Й.
и на свидетелката Й., които в различен период от време са се грижили за
пострадалата след претърпяното от нея ПТП. От тях е установено и това не е
оспорено във въззивното производство като факти, че до настаняването на
ищцата в дома за стари хора тя не е можела да се обслужва самостоятелно –
била на легло и на памперси; не можела и да сяда, не можела да се храни
сама. Напълно зависима била от чужда помощ на гледачите и на дъщерите си,
от които П. идвала в края на седмицата. Била много неспокойна, нервничела,
не можела да лежи на едно място, искала да става и да сяда, непрекъснато
искала да й свалят гипсовата имобилизация на ръката, защото я дразнела, не
можела да спи. Казвала, че я боли, непрекъснато охкала. Докато я гледала св.
Й., два пъти дъщерята на ищцата Е. викала Бърза помощ да й дадат
болкоуспокояващи, но поставените инжекции не водели до промяна в
състоянието й.
7
В първоинстанционното производство е прието за установено и, че от
06.11.2019г. пострадалата е била настанена в Дом за възрастни хора с
деменция в с.*** (ищците са признали, че този дам не е лечебно заведение),
където за нея се е грижил персоналът на дома. Ищцата С.Б. е починала на
***г., установимо и от удостоверение за наследниците й.
При така приетото по-горе, въззивният съд изхожда от положението,
че с поведението си водачът на лекия автомобил С., застрахован при
ответника (застрахователното правоотношение не се оспорва), противоправно
и виновно е причинил на ищцата вреди (чл. 45 ЗЗД), като е нарушил нормите
на чл. 40, ал. 1 и 2 и на чл. 116 ЗДвП при движение си назад. С причиняването
на непозволеното увреждане е реализиран и застрахователният риск, срещу
който ответникът обезпечава застрахователна закрила. С оглед приетото за
установено в производството и въззивният съд намира, че дължимото на
ищцата обезщетение за неимуществени вреди, срещу чийто присъден от
първата инстанция размер са направени от страните – от правоприемниците
на ищцата, починала на ***г., и от ответника - оплаквания относно
преценката на тежестта на уврежданията и на другите релевантни за
определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
обстоятелства, съотв. за нарушение на чл. 52 ЗЗД, възлиза на 30 000 лв., при
съобразяване и на периода от време, през който са търпени вредите (чл. 235,
ал. 3 ГПК; период, надхвърлящ с около месец и половина 1 година). В
приложение на чл. 52 ЗЗД, при приетото за установено в
първоинстанционното производство относно характера и тежестта на
увреждането на здравето на пострадалата, която на 80 години е получила
травматични увреждания, измежду които и фрактури на десните крайници,
както и претърпените от нея болки, присъщи на уврежданията; характера и
продължителността на лечението (в т. ч. оперативно - закрито репозиране на
костите) с общ възстановителен период от около 2 месеца за здрав човек, но в
случая с оглед възрастта на пострадалата и придружаващите й заболявания,
както и претърпян след ПТП инсулт, съдът приема, че травмите са
способствали за трайното й обездвижване; обстоятелствата, при които е
причинено телесното увреждане; ограниченията в битов и социален план,
които пострадалата е търпяла поради уврежданията на двата крайника от една
и съща страна, и заради които, наред с другите й заболявания, в крайна
сметка тя е станала изцяло зависима от чужда грижа, което се е отразило
8
неблагоприятно и на психоемоционалното й състояние, както и при
съобразяване на икономическите условия в страната към момента на
настъпване на вредите, а като ориентир съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, индиция
за икономическите условия, и въззивният съд счете, че обезщетение в
определения размер от 30 000 лв. в разглеждания случай отговаря на
принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД и не води до
обогатяване на увреденото лице, починало в хода на производството.
Неимуществените вреди не подлежат на оценка в пари, но подлежат на
компенсиране с обезщетение, което съдът определя по справедливост при
съобразяване на изброените конкретни обстоятелства. Така в разглеждания
случай въззивният съд счете, че доводите на жалбоподателите, разгледани
като оплаквания за необоснованост на констатациите на СГС относно
тежестта на получените увреждания и отражението им върху телесното
здраве на ищцата, на основание извършената от него самостойна оценка на
доказателствата и приетото за установено от тях, са неоснователни, поради
което и като резултат не е налице и нарушение на чл. 52 ЗЗД.
По възражението за съпричиняване:
Спорен по делото е и въпросът налице ли е доказан принос на
пострадалата към вредоносния резултат. Съпричиняване на вредоносния
резултат има, когато поведението на пострадалия е било в причинна връзка с
вредоносния резултат. Релевантен за допринасяне за настъпването на вредите
е фактическият конкретен принос на пострадалия към вредоносния резултат,
а не допуснато от негова страна формално нарушение, необуславящо
вредоносния резултат. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
обусловено от доказване по безспорен начин на конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. Релевантен, както се посочи, е доказаният фактически принос, а
не предполагаем такъв, поради което съдът следва да формира единствен и
категоричен извод в конкретната хипотеза за поведението на пешеходката,
което да е във връзка с настъпването на вредите. В случая на етапа на
въззивното производство се поддържа, че тя не е пресичала на пешеходна
9
пътека без да е обосновано по какъв начин това е допринесло за увреждането
й. Възражението е недоказано и като такова неоснователно. За този свой
извод и въззивният съд, както и първоинстанционният съд, към чийто мотиви
САС препраща, отчете установеното по делото за механизма на процесното
ПТП, а именно, че пострадалата е пресичала по продължението на тротоара
на платното за движение, т.е. на място, дефинирано също като пешеходна
пътека по см. на т. 54, § 6 ДРЗДвП. Ето защо, на настоящия етап от
производството не може да се приеме за установено по делото, че с
поведението си, свързано с конкретния начин на пресичане, пострадалата, с
риск за собствено си здраве и телесна цялост, е допринесла за вредоносния
резултат при предприетата от водача необезопасена маневра при движение
назад (чл. 40 ЗДвП). Решаващо в случая е, че водачът на автомобила е бил
адресат на задължение да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и да наблюдава непрекъснато пътя зад автомобила. Следователно
възражението, че е налице конкретен фактически принос на пострадалата към
вредоносния резултат и нарушения на задължения на пешеходеца, обект на
специална закрила от закона (чл. 116 ЗДвП), е недоказано по делото с
изискуемото от закона пълно доказване от страна на ответника (чл. 154, ал. 1
ГПК). Горното налага извод, че доводите за нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
релевирани от жалбоподателя – ответник, са неоснователни, поради което
няма основание в приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД да се намали определеното
по справедливост обезщетение за неимуществени вреди.
По всички изложени по-горе съображения предявеният иск за
заплащане на обезщетение за доказаните в производството неимуществени
вреди, резултат от процесното ПТП, за последиците от реализирането на
което отговаря делинквентът, съотв. ответният застраховател е основателен
до размера от 22 000 лв., при отчитане на приетото частично изпълнение от 8
000 лв., ведно със законната лихва от момента на забавата, посочен в
първоинстанцинното решение, по който не е повдигнат спор във въззивното
производство. При това положение решението в обжалваните му части – в
отхвърлителната и в осъдителната му част - като правилно подлежи на
потвърждаване и чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд,
кореспондиращи на приетото от въззивния съд (чл. 272 ГПК). При този изход
на спора в полза на представителя по пълномощие на правоприемниците на
ищцата, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, се присъжда
10
адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ за въззивната
инстанция в размер на 951, 50 лв. - съразмерно на материалния интерес по
отхвърлената въззивна жалба на ответника.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 73 от 25 март 2021г. по гр. д. № 118/2020г. на
Окръжен съд – Монтана.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг :Живот
и Здраве”АД, ЕИК *********, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр.
чл. 78, ал. 1 ГПК на адвокат Е.Х. сумата от 951, 50 лв. - адвокатско
възнаграждение за безплатна правна помощ за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11