Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ловеч 22.07.2019 г.

 

                                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на осемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА

 

при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 516/2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод подадена искова молба от Е.Е.А. против К.М.А. за установяване на вземане по запис на заповед, предмет на оспорена заповед за изпълнение.

Твърди се, че на 11.12.2018 г. ответникът издал в полза на ищеца запис на заповед, с който се задължил да му заплати сумата от 150,00 евро, платима на 31.12.2018 г. Въз основа на записа на заповед в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, оспорена от ответника.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът има вземане в размер на 150,00 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.01.2019 г. до изплащането му и за присъждане на сторените разноски.

В отговора, уточнени в съдебно заседание, ответникът твърди, че с ищецът се е договорили да му осигури транспортирането от България до Холандия, с цел работа, срещу заплащане на възнаграждение от 150,00 евро. За обезпечаване изпълнението на задължението му за плащане на сумата от 150,00 евро по договора издал на ищеца процесния запис на заповед. Твърди, че е предложил изпълнение по договорната връзка в размер на 150,00 евро след издаването на записа на заповед.

В съдебно заседание ищецът не оспорва, че с ответника са се договорили да му осигури транспортирането от България до Холандия срещу заплащане на възнаграждение от 150,00 евро. Твърди, че ответникът не разполагал със средства да заплати разходите по пътуването, поради което му предостави в заем сумата от 150,00 евро, във връзка с която той подписал процесният запис на заповед.

В хода на производството по същество ищецът не участва чрез свой представител и не изразява становище.

Ответникът участва лично и с адв. М.В., която излага становище за неоснователност на заявената претенция и съображения в тази насока.

След преценка - поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на подадена заявление от Е.Е.А. е образувано ч. гр. д. № 15/2019 г. по описа на РС Ловеч, по което против К.М.А. е издадена заповед от 08.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Със заповедта е разпоредено А. да заплати на Е.Е.А. сумата от 150,00 евро – вземане по запис на заповед, издадена за същата сума, с падеж 31.12.2018 г., ведно със законната лихва от 08.01.2019 г. до изплащането му и сторените разноски в размер на 175,00 лв.

На 11.12.2018 г. К.М.А. се е задължил да заплати на Е.Е.А. сумата от 150,00 евро на 31.12.2018 г., като е издал запис на заповед.

На същата датата /11.12.2018 г./ А. посетила гр. Угърчин. В ресторант в града тя събрала хора, за да ги уговаря да заминат на работа в Холандия. На срещата присъствали ищецът, неговата майка, свидетелите М.и Р.и други хора от града. А. обещава да осигури работа в питицекланница – окачване на кокошки. Съгласните да заминат на работа с нея трябва да заплатят пътуването си до там, което било в рамките на 300,00 лв. Да заминат на работа с А. се ангажирали около десетина души от присъстващите, сред които ищецът и свидетеля Рашков. Във връзка с дължимите суми по пътуването те подписали записи на заповеди /ищецът представения по делото/. След това майката на ищеца запратила на А. сумата от 300,00 лв. във връзка с пътуването. На следващия ден групата от Угърчин отпътувала с бус за Холандия. След пристигането им там около седмица не им била осигурена работа, поради което те се върнали в България. Казаното се установява от показанията на свидетелите Р.и Михайлова, на които съдът дава вяра. Те са очевидци на събитията, за което разказват. Разказът им е последователен и непротиворечив и се подкрепя от направеното признание на факти от ищеца, че между него и ответника е постигнато съгласие за сключване на договор, по силата на който ищецът се задължил да осигури на ответника транспортирането от България до Холандия срещу заплащане на възнаграждение от 150,00 евро. Планираното пътуване е осъществено, поради което съдът кредитира показанията на двамата свидетели, че сумата във връзка с него, е заплатена от майката на ответника.

По делото ищецът е ангажирал разписка, удостоверяваща предаването на сумата от 150,00 евро от ищеца на ответника. В нея е отразено, че тя е подписана във връзка с издадения от ответника запис на заповед от 11.12.2018 г. С протоколно определение от 10.06.2019 г. е открито производството по оспорване на нейната автентичност. В тази връзка е допусната и назначена съдебно-графологична експертиза. В изслушаното и прието заключение от вещото лице П. последният е направил извод, че както подписа под разписката, така и трите имена на ответника не са изписани от него, а са пренесени чрез копиране от процесния запис на заповед. Експертът е установил, че подписът и трите имена на ответника са идентично изписани в записа на заповед и разписката. Общите и частните графични признаци при изписването им съвпадат, но в разписката те са изписани със забавен темп на изписване, при равен натиск, с нарушаване на линейните щрихи, с тъпи начала и краища, с точки на необосновано спиране и прекъсване, с успоредно изписани щрихи, при пълно съвпадение на вида на и на транскрипцията, без релеф на гърба на документа и механично въздействие върху структурата на хартията в мрежата на полагане на подписа и изписване на имената. При разпита вещото лице посочва, че обективно не е възможно едно лице да изпише идентично подписа са и имената си. Всяка полагане на подпис или изписване на текст е различно, тъй като позата, подложката и състоянието на индивида е различно. Изводите на вещото лице, че подписът под разписката и имената на ответника не са изписани от него се подкрепя и от показанията на свидетелите М.и Рашков. На датата, на която в разписката е посочена, че тя е издадена, те са били заедно с ответника, като заявяват, че той не е подписвал други документ, освен процесния запис на заповед.

С оглед заключението на вещото лице, което съдът кредитира изцяло, тъй като изводите му са в логическа връзка с направените от него констатации и подкрепени от показанията на разпитаните свидетели, съдът намира, че оспорването на документа е успешно проведено, поради което той следва да се изключи от доказателствения материал по делото. На основание чл. 194, ал. 2 ГПК, ведно с препис от решението, той следва да се изпрати на Прокуратурата.

При установените факти по делото съдът прави следните правни изводи

Предявен е иска за установяване на вземане по запис на заповед, предмет на издадена заповед за изпълнение, с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ.

Между страните по спора е постигнато съгласие за сключване на договор, по силата на който ищецът се е задължил да осигури транспорт на ответника от България до Холандия срещу заплащане на възнаграждение в размер на 150,00 евро. За обезпечаване задължението на ответника за заплащане на цената той е издал в полза на ищеца запис на заповед за сумата по договора за транспорт, като се е задължил да плати същата на 31.12. 2018 г. Записът на заповед е редовен от външна страна. Изпълнение по договорната връзка, за обезпечаването на която е издал записа на заповед, той е предложил в деня на издаването му. В хода на производството ищецът е поддържал тезата, че процесния запис на заповед не е издаден във връзка с правоотношенията по осигуряване на транспорт, а със заемно, по което не е предложено изпълнение, но не е ангажирал доказателства в тази насока, изключае оспорената разписка, която е изключена от доказателствения материал. След като твърдените от него факти са останали недоказани в хода на производството, съдът следва да приеме, че те не са се осъществили, т. е. между страните не е съществувало заемно правоотношение за обезпечаване изпълнението, по което ответникът е издал процесния запис на заповед.

При съобразяване на изложеното съдът приема, че заявената установителна претенция е недоказана, основание за отхвърлянето ѝ.

Ищецът е заявил искане за присъждане на разноски, което при изхода на спора следва да се отхвърли.

Ответникът също е заявил искане и представил списък за сторени в размер на 320,00 лв. При изхода на спора искането му се явява основателно. По делото са ангажирани доказателства за сторени разноски в претендирания размер /200,00 лв. – платено адвокатско възнаграждение и 120,00 лв. възнаграждение за вещо лице/, като те следва да се възложат в тежест на ищеца.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ заявената от Е.Е.А., с ЕГН **********, с адрес *** против К.М.А., с ЕГН **********, с адрес *** иск с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ за установяване съществуването на вземане в размер на 150,00 евро /сто и петдесет евро/ по запис на заповед от 11.12.2018 г., с падеж 31.12.2018 г., ведно със законната лихва от 08.01.2019 г. до изплащането му, предмет на издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 08.01.2019 г. по ч. гр. д. № 15/2019 г. по описа на РС Ловеч.

ОТХВЪРЛЯ искането на Е.Е.А., с горните данни, за присъждане на сторените в настоящото производството и в производството по издаване на заповед за изпълнение разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Е.Е.А., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на К.М.А., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 320,00 лв. /триста и двадесет лева/ - сторени разноски в производството по делото.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на основание чл. 194, ал. 2 ГПК препис от настоящото решение, ведно с копие на разписка от 11.12.2018 г., приложена на л. 17 от делото, на РП Ловеч, като им се УКАЖЕ, че оригинала се съхранява по делото и при необходимост може да им бъде предоставен.

 

Решението може да се обжалва от страните в 2-седмичен срок от връчването му пред Окръжен съд Ловеч. Препис от решението до ищеца да се връчи чрез адв. М., а до ответника чрез адв. М. В..

 

                                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: