РЕШЕНИЕ
№ ...111
гр. Самоков, 25.09.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на двадесет и втори май през две хиляди и двадесетата
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 338 по описа на
съда за
Й.Т.В. *** обжалва Наказателно постановление № 18-0338-001762,
издадено на 18.04.2019
г. от Е. П. Ф., на длъжност Началник група към ОДМВР – София, РУ – Самоков, с
искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.
Пред съда жалбоподателят не се
явява, не се представлява и не заявява допълнително становище по жалбата.
Въззиваемата страна не се
представлява и не заявява становище по жалбата.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано лице против подлежащо на обжалване
пред РС – Самоков наказателно постановление (НП). Отговорът на въззиваемата
страна по нарочно изисканата от съда справка относно датата и начина на
подаване на жалбата е обективиран в писмо рег. № 338000-4298 от 16.08.2019 г.
от Е. Ф., действащ за Началник на РУ – Самоков (л. 18 от делото), от чието
съдържание не се установява на коя дата е подадена жалбата чрез куриерска фирма
„SPEEDY”, която я е доставила в
РУ – Самоков. Поради това не може да се направи извод във вреда на
жалбоподателя, че срокът по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за подаване на жалбата е
пропуснат. По изложените съображения жалбата е допустима.
По съществото на жалбата съдът намира
следното:
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които
да са довели до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Съставеният срещу жалбоподателя
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) съдържа всички
реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен в съответствие с чл. 40,
ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН.
Оплакванията в жалбата за
неяснота в описанието на мястото на нарушението са неоснователни. Както с АУАН,
така и с НП на жалбоподателя е вменено деяние, извършено на територията на
Община Самоков, на второкласен път ІІ-82, в участъка гр. Костенец – к. к.
„Боровец”, на КПП „Шумнатица”. Това описание на нарушението е напълно
достатъчно да очертае ясно и недвусмислено този елемент от фактическата рамка
на административно-наказателното обвинение, без да води до ограничаване на
правото на защита на жалбоподателя в административно-наказателното обвинение, в
частност на правото му да научи в какво точно административно нарушение е
обвинен.
И не на последно място,
евентуална неяснота или непълнота в АУАН и/или НП, или несъответствие между
АУАН и НП относно мястото на извършване на нарушението (а такива пороци на АУАН
и НП в случая не са налице), биха съставлявали допуснато в
административно-наказателното производство съществено нарушение на процесуални
правила в случай, че мястото на извършване на нарушението е от съществено
значение за изводите на съда относно съставомерността на деянието като
административно нарушение, за което жалбоподателят е санкциониран или относно
авторството на деянието и вината на твърдяния извършител. В конкретния случай
обаче на жалбоподателя еднозначно с АУАН и НП е вменено, че на конкретно място
от второкласен път от републиканската пътна мрежа е управлявал МПС, във връзка
с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Това деяние е
съставомерно като административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ независимо
от конкретния участък от посочения път, където то е осъществено, а и жалбоподателят
изобщо не твърди, съответно и не доказва, да не е управлявал на това място МПС,
описано в АУАН и НП. Затова доводите в жалбата за неяснота в описанието на мястото
на нарушението не могат да обосноват отмяна на НП поради допуснати в
административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуални
правила.
За посоченото в АУАН нарушение на
Кодекса за застраховането (КЗ) в законоустановения краен срок по чл. 34, ал. 3
от ЗАНН против жалбоподателя е издадено НП от Емил Петров Филипов, за когото от
писмените доказателства, приложени към горецитираното писмо рег. №
338000-4298/16.08.2019 г. и намиращи се на л. 21-24 от делото, се установява,
че към датата на издаване на НП е заемал длъжността началник група „Охранителна
полиция” в РУ – Самоков при ОДМВР – София. Съгласно т. І.6 от представената
заповед № 517з-189/16.01.2016 г. на Директора на ОДМВР – София (л. 19 от
делото), която е била в сила към датата на издаване на НП, началниците на групи
„Охранителна полиция” в РУ при ОД МВР – София са оправомощени в съответствие с
чл. 647, ал. 2 от КЗ да издават наказателни постановления за нарушения по КЗ на
територията на ОДМВР – София. Ето защо обжалваното НП е издадено от компетентен
орган.
Не се съдържат в НП нови
фактически обстоятелства, против които в административно-наказателното
производство наказаното лице да не е могло да се защитава. Налице е единство
между обстоятелствената част на АУАН и на НП за конкретните посочени в тях
обстоятелства относно времето, мястото и начина на извършване на вмененото на
жалбоподателя деяние, за което е ангажирана административно-наказателната му
отговорност.
Неоснователни са изложените в
жалбата доводи за допуснато в хода на административно-наказателното
производство съществено нарушение на процесуални правила, довело до
ограничаване на правото на защита на жалбоподателя и изразяващо се в
несъответствие между АУАН и НП досежно признака „повторност” на
административното нарушение по чл. 638, ал. 5 от КЗ с оглед посочването му за
пръв път в НП. Съгласно § 1, т. 51 от Допълнителните разпоредби на КЗ „повторно
нарушение” е нарушението, извършено в
едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което е
наложено наказание за същия вид нарушение. Следователно признакът „повторност”,
квалифициращ от обективна страна вмененото на жалбоподателя деяние като
по-тежко наказуемо административно нарушение съгласно чл. 638, ал. 5 от КЗ, е напълно
обусловен от факти, които от една страна са изцяло предхождащи спрямо деянието,
за което е образувано административно-наказателното производство, а от друга
страна невинаги могат да се установят в цялост при самото установяване на
нарушението със съставяне на АУАН. Казано иначе, фактите, релевантни за
повторност на деяние по чл. 638, ал. 3 от КЗ, не са елементи от фактическия
състав на това административно нарушение, поради което непосочването им в АУАН
с нищо не накърнява правото на защита на наказаното лице в административно-наказателното
производство. В конкретния случай тези факти са подлежали на допълнително
установяване в хода на административно-наказателното производство и не може да
се приеме, че самият актосъставител ги е знаел или е бил длъжен да ги знае при
съставяне на АУАН. Те касаят по-тежката правна квалификация на деянието на
жалбоподателя като административно нарушение по чл. 638, ал. 5 от КЗ, а
извършването на правна квалификация на това деяние е задължение на
административно-наказващия орган. Правилността на тази правна квалификация е
въпрос по същество в настоящото съдебно производство, но липсата на изначално
посочване в АУАН, че деянието, съставляващо административно нарушение по чл. 638,
ал. 3 от КЗ е извършено повторно, не съставлява съществено нарушение на процесуални
правила в административно-наказателното производство, което да е довело до
ограничаване на правото на защита на наказаното лице и да обуслови отмяна на НП
в неговата цялост на формално основание.
От събраните по делото
доказателства се установява по несъмнен начин, че на 28.12.2018 г. около 16,30 ч.
на територията на Община Самоков, на второкласен път ІІ-82, в участъка гр.
Костенец – к. к. „Боровец”, в района на КПП „Шумнатица”, жалбоподателят Й.Т.В. е
управлявал МПС – товарен автомобил „Форд Транзит” с рег. табели № КН 4084 АН,
собственост на ЕТ „Й.В. – Рилски”, като за автомобила не е бил сключен договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” (ГО) на автомобилистите
към този момент.
От детайлната и съвкупната
преценка на показанията на свидетеля И.И., на длъжност „мл. автоконтрольор” в
РУ – Самоков и на свидетеля И.Б., на длъжност „полицай по ООР” в РУ – Самоков,
както и на съдържанието на съставения АУАН, който съгласно КЗ няма презумптивна
доказателствена сила, но на общо основание следва да се цени като писмено
доказателство, се установява, че на 28.12.2018 г. посочените свидетели
изпълнявали служебните си задължения в района на КПП „Шумнатица”, находящ се на
територията на Община Самоков на участък при разклона за местността „Бяла
поляна” от второкласен път ІІ-82 от републиканската пътна мрежа, свързващ гр.
Костенец и к. к. „Боровец”, Община Самоков. В този ден около 16,30 ч. на това
място те спрели за проверка товарен автомобил „Форд Транзит” с рег. № КН 4084
АН, който се движел по този път. При извършената проверка на самоличността на
водача на автомобила свидетелите установили, че автомобилът е управляван от
жалбоподателя. Последният не представил документ, удостоверяващ сключването и
валидността към датата на проверката на договор за задължителна застраховка ГО
на автомобилистите за управлявания от него автомобил. Затова на място св. И.
съставил срещу жалбоподателя АУАН в негово присъствие и в присъствието на св. И.Б.,
който подписал акта като свидетел при установяване на нарушението. Актът бил
предявен на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и същият го
подписал, без да впише в него възражения.
Тези обстоятелства се установяват
еднозначно и безпротиворечиво от обсъдената доказателствена съвкупност и не се
опровергават от никакви други доказателства.
Поради това съдът намира, че по
несъмнен начин се установява, че именно жалбоподателят е управлявал автомобила
на посочените в АУАН и в НП дата, час и място.
От служебно извършена от съда
справка чрез интернет в Информационния център на Гаранционен фонд
/www.guaranteefund.org/, която не е нужно да бъде приобщавана като
доказателство по делото, тъй като извършването й е общодостъпно по всяко време
и за всяка дата, се установява, че към 16,30 ч. на 28.12.2018 г. за посочения
автомобил не е имало сключен действащ договор за задължителна застраховка ГО на
автомобилистите. Такъв договор е сключен на тази дата, но с начални дата и час
на покритие 28.12.2018 г., 19,00 ч., което се установява и от приложената към
жалбата полица № BG/08/118003590851
и потвърждава извода за липса на сключване и валидност на такъв договор за
автомобила към момента на проверката за автомобила (28.12.2018 г., 16,30 ч.),
както и че такъв е сключен няколко часа след извършването й.
Ето защо съдът намира за
установено по несъмнен начин и че към 28.12.2018 г., 16,30 ч. за управляваното
от жалбоподателя МПС – товарен автомобил „Форд Транзит”, с рег. КН 4084 АН не е
имало валидно сключен и действащ договор за задължителна застраховка ГО на
автомобилистите.
Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 481, ал. 1 от КЗ за собственика на посочения товарен автомобил, който
към датата на проверката е бил регистриран на територията на Република България
и не е бил спрян от движение, е съществувало към тази дата задължение да сключи
договор за застраховка ГО на автомобилистите. Собственикът на автомобила, а
именно ЕТ „Й.В. – Рилски”, не е изпълнил това свое задължение към тази дата. От
съпоставката между разпоредбите на чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. чл. 638, ал. 1 и
ал. 3 от КЗ се налага единственият възможен извод от гледна точка на
обективното право в материята на административното наказване за нарушения по КЗ,
че принадлежността на правото на собственост върху МПС съгласно тези разпоредби
се извежда от обстоятелството на чие име е регистрирано то по реда на Наредба №
І-45/2000 г. Това обстоятелство е най-обичаен външен признак за собственост на
МПС и е външно установимо от свидетелството за регистрация на МПС без нужда от
допълнителни проверки относно регистрирания статус на търговеца, ако МПС е
регистрирано на търговец. Ето защо регистрацията на МПС е критерият за извод
кой е неговият собственик за целите на контрола по спазване на КЗ въпреки
единната от гледище на частното право правосубектност на физическото лице,
упражняващо дейност и като вписан в Търговския регистър едноличен търговец.
Затова ако физическо лице упражнява дейност като едноличен търговец, както в
случая жалбоподателят е регистриран като ЕТ „Й.В. – Рилски” ЕИК ********* с
адрес на управление гр. Дупница, ул. „Атанас Георгиев” № 69, и управлява МПС,
регистрирано на името на този едноличен търговец, то при липсата на сключен и
действащ договор за задължителна застраховка ГО във връзка с притежанието и
използването на това МПС, деянието му е съставомерно като административно
нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Ето защо безспорно установеното
деяние на жалбоподателя, изразяващо се в управление на посочения товарен
автомобил на 28.12.2018 г., около 16,30 ч. на територията на Община Самоков, на
второкласен път ІІ-82, в участъка гр. Костенец – к. к. „Боровец”, в района на
КПП „Шумнатица”, като във връзка с
притежаването и използването на този автомобил към тези дата и час не е
имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка ГО на
автомобилистите, е съставомерно от обективна страна като административно
нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Жалбоподателят е извършил деянието
виновно – съзнавал е общественоопасния характер на управление на МПС, във
връзка с чието притежаване и използване не е имало сключен и действащ договор
за задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите. Обществено-опасните последици на деянието се
изразяват в невъзможност за застрахователно покритие на вредите, които е
възможно да бъдат причинени на трети лица при управление на автомобила, поради
което самият установен факт на управление на автомобила от жалбоподателя
обосновава извод, че той е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на
тези обществено-опасни последици, а това е достатъчно с оглед разпоредбата на
чл. 7, ал. 1 и 2 от ЗАНН да обоснове извод, че нарушението е извършено от него
виновно.
По всички изложени съображения
съдът намира, че деянието на жалбоподателя съставлява виновно извършено от него
административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ.
От събраните по делото
доказателства не се установява жалбоподателят да е извършил деянието повторно
по смисъла на § 1, т. 51 от ДР на КЗ, а именно – в едногодишен срок от влизане
в сила на наказателно постановление, с което му е било наложено наказание за
същия вид нарушение. С представеното с административно-наказателната преписка
НП № 17-0338-002312/26.02.2018 г., издадено от Началник група към ОДМВР –
София, РУ – Самоков, на което в обжалваното НП административно-наказващият
орган се е позовал като влязло в сила на 08.06.2018 г. и обосноваващо според
него повторност на нарушението, на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ на
жалбоподателя е наложена „имуществена санкция в размер 250 лв.” за виновно
извършено на 16.10.2017 г. в гр. Самоков нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Правилността на това влязло в сила НП не е предмет на обсъждане в
настоящото производство, но е очевидно, че с него жалбоподателят е санкциониран
не за същото по вид нарушение, а за друг вид нарушение. Това е така, защото
неизпълнението на установеното в чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ задължение на
собственика на регистрирано МПС да сключи договор за задължителна застраховка
ГО на автомобилистите е съставомерно като административно нарушение по чл. 638,
ал. 1 от КЗ, а обективната страна на състава на административното нарушение по
чл. 638, ал. 3 от КЗ е съществено различна – то се изразява в управление на
МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка ГО, като деянието е извършено от лице, на
чието име не е регистрирано управляваното от него МПС. Ето защо признакът
„повторност” на извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл.
638, ал. 3 от КЗ, който го квалифицира като по-тежко наказуемо административно
нарушение съгласно чл. 638, ал. 5 от КЗ, не се установява по делото.
При
наличие обаче на категорични доказателства, че деянието на жалбоподателя
осъществява всички съставомерни от обективна и субективна страна признаци на
по-лекото административно нарушение – това по основния състав по чл. 638, ал. 3
от КЗ, съдът намира, че жалбоподателят е извършил виновно това административно
нарушение, а не административно нарушение по чл. 638, ал. 5 от КЗ, каквато
негова правна квалификация е възприета от административно-наказващия орган.
Поради това обжалваното НП следва
да бъде изменено в частите му относно правната квалификация на деянието и
наложеното административно наказание. Такова изменение съответства на
правомощията на съда в настоящото производство съгласно чл. 63, ал. 1, изр.
първо от ЗАНН и в конкретния случай е допустимо, тъй като осигурява правилното
приложение на материалния закон и не води до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя в административно-наказателното производство или в настоящото
производство. Всички факти относно административното нарушение по чл. 638, ал.
3 от КЗ са предявени на жалбоподателя в административно-наказателното
производство, тъй като те са отразени в съставения срещу него АУАН, който му е
надлежно връчен, а са посочени по идентичен начин и в атакуваното НП.
За виновно извършеното от
жалбоподателя административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, на същия
следва да бъде наложено административно наказание „глоба” в твърдия размер от
400 лв., предвиден за това нарушение.
Извършеното от жалбоподателя
административно нарушение не разкрива белезите на „маловажен случай” по смисъла
на чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. То е формално, т. е. за
съставомерността му не е необходимо настъпване на вредни последици, поради
което липсата на такива не следва да се обсъжда. Освен това то е типично за
този вид административни нарушения и от доказателствата не се установяват
смекчаващи обстоятелства, обуславящи негова по-ниска степен на обществена
опасност от тази на обикновените случаи на такива административни нарушения.
Също така следва да се подчертае
изрично, че сключването на договор за задължителна застраховка ГО на
автомобилистите за автомобила след проверката, установила нарушението, не може
да се приеме за сериозно смекчаващо обстоятелство. От самата проверка е
установена не само липса на такъв договор към момента на извършването й, а и това,
че автомобилът е управляван до проверката, т. е. обществената опасност от
причиняване на вреди на трети лица без възможност те да бъдат покрити от такава
застраховка, е била налице. Интервалът от по-малко от 3 часа от извършване на
проверката до сключване на такъв договор налага извод, че той е сключен именно
заради установяването на нарушението. Да се приеме при тази съвкупност от
обстоятелства, че нарушението е маловажен случай, би означавало да се стимулира
управлението на МПС без сключена за него задължителна застраховка ГО ако всеки
може да се освободи от административно-наказателна отговорност чрез сключване
на такъв договор при първа възможност след установяване на нарушението.
Ето защо основания за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН не са налице.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 63, ал. 1, изр. първо от ЗАНН,
Наказателно постановление № 18-0338-001762, издадено на 18.04.2019 г. от Емил
Петров Филипов, на длъжност Началник група към ОДМВР – София, РУ – Самоков, В ЧАСТТА МУ относно правната
квалификация на деянието на Й.Т.В., ЕГН **********, с адрес ***, за което на
основание чл. 638, ал. 5, вр. ал. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ) му е
наложено административно наказание “глоба” в размер 800 лв., като ПРИЕМА, че
деянието му съставлява административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ вместо
административно нарушение по чл. 638, ал. 5, вр. ал. 3 от КЗ, както и В ЧАСТТА МУ относно размера на
наложеното на Й.Т.В. административно наказание „глоба” за това деяние, като на
основание чл. 638, ал. 3 от КЗ НАМАЛЯВА глобата от 800 лв. на 400 лв. /четиристотин лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: