Решение по дело №1258/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на А.А.С., гражданин на Сирия, против Решение № 16682/06.11.2023 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), с което е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут.

В жалбата са развити доводи, че обжалваното решение било незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административно производствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Оспореният административен акт бил постановен в нарушение на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините чужденецът да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. Твърди се, че органът неправилно и в противоречие с материалния закон приел, че Турция била трета сигурна държава за оспорващия. Съгласно § 1, т. 9, б. “г“ от ДР на ЗУБ за „трета сигурна държава“, за да се приеме, че спрямо оспорващия Турция била трета сигурна държава, то в Турция следвало да съществува възможност да поиска предоставянето на статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила. В тази връзка се сочи, че сирийците, влезли масово в Турция, първоначално получили статут на „посетители“ и впоследствие статут на временна закрила, без обаче да имат правото да подадат молба за статут на бежанец. Целта била да се гарантира, че те ще останат в Турция само докато трае военният конфликт в Сирия и ще се върнат там, когато ситуацията се подобри. Освен това, що се отнася до определянето на Турция за „сигурна трета страна“, възниквали въпроси и по отношение на спазването на принципа на забрана за връщане, залегнал в чл. 33, параграф 1 от Женевската конвенция, чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и чл. 3, параграф 2 от Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне. Навеждат се доводи, че нямало гаранции за това, че принципът на забрана за връщане се спазвал ефективно. Турция принудително изселвала от собствената си територия сирийски граждани, най-вече араби, за да ги засели в районите на Сирия, където преди това живеели сирийски кюрди.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспореното Решение № 16682/06.11.2023 г. на Председателя на ДАБ при МС, ведно със законните последици от това.

Ответникът по жалбата – Председател на ДАБ при МС, чрез процесуалния представител – юрисконсулт Ю.Д., счита, че тя е неоснователна, като излага подробни съображения за това в писмени бележки, поради което моли да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което предлага да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С 2 бр. Молби от 23.05.2023 г. и от 29.05.2023 г. до ДАБ при МС А.А.С. е поискал закрила от Република България.

На 29.05.2023 г. той е регистриран с Регистрационен лист рег. № УП 27489/29.05.2023 г. с имена А. (собствено име) А. (фамилно име) С. (бащино име), гражданство - Сирия, етническа принадлежност - ***, роден на *** г. в Сирия, гр. ***, със същия постоянен адрес, професия – общ работник, образование -**, религия - **, семейно положение - женен, без документи за самоличност. В регистрационния лист са обективирани данни относно съпругата на чужденеца – Д. А. А., родена на *** г., както и относно децата му – Н. А.А., родена на *** г. и М. А.А., роден на *** г., всички с местонахождение РПЦ – Харманли.

На същата дата жалбоподателят е подал декларация на основание чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ, както и за даване на съгласие ДАБ при МС да събира информация за него и за обработване на пръстови отпечатъци, получил е Информация за обработване на лични данни за чужденци, търсещи международна закрила и за задълженията на чужденците, настанени в центрове на ДАБ; Указания относно компетентния орган по предоставяне на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в Република България; относно правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България във връзка с чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗУБ; относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България, ведно със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молби за статут с приемни в ДАБ при МС, съставена му е ЕВРОДАК дактилоскопна карта, и е настанен в РПЦ – гр. Харманли.

Oт Протокол с рег. № УП 27489/12.06.2023 г. се установява, че на същата дата е проведено интервю с А.А.С., с цел да се изяснят причините, поради които той е напуснал страната си и е подал молба за закрила в Република България, в което е посочил, че е роден в Дейр Алзор през **** година и живял там до 2012 година, след това отишъл в Ракка, където живял три години и през 2018 година отишъл в Турция, като се установил в град Орфа. Там работел в автомивка и живял в къща под наем. Нямал издаден паспорт, личната му карта била в армията от 01.07.2010 г., а документът, издаден от Турция, му предоставял право да пребивава легално в Турция, за да не го върнат обратно в Сирия. Учил до втори клас в училище в Дейр Алзор. В Сирия работел в автомивка, като бил женен от 2016 година, с религиозен брак Съпругата му се казвала Д. А., имали две деца – Н., родена в Ракка, към момента на * години и М., роден в Орфа, Турция, към този момент на * години. Заявил е, че има брат М. в Германия, че баща му е починал, а майка му и братята му А. и М. и сестрите Ф., Р., Р., Р. и И. се намирали в Ракка. Братята му А. и А. и сестрите му Б. и М.а се намирали в Орфа, Турция. Посочил е, че е арабин, а относно изповядваната религия - *** През 2018 година напуснал Сирия нелегално за Турция заедно със съпругата си и едното дете, като се установили в Орфа. През месец май 2023 г. влязъл в България заедно със съпругата си и двете деца нелегално - укрит в тежкотоварен камион. Посочил е, че турците не харесвали сирийците. Н. посещавала турско училище, М. посещавал детска градина в същото училище и имало тормоз от турските деца. Разказал е, че напуснал Сирия заради войната, където воювали редовната и свободната армия. Относно обстановката в района на Ракка, преди да го напусне, разказва, че нямало ток, вода, нямало и работа. Не членувал в партии в Сирия, нито в Турция, не бил арестуван никъде, не бил осъждан нито в Сирия, нито в Турция и нямало заведени съдебни дела срещу него. Не е имал проблеми с властите в Сирия, нито с властите в Турция. Заявил, че турците го удряли преди две години на два пъти, защото не знаел турски език, когато се прибирал от работа. Не се оплакал в полицията, защото нямало да му помогнат. От турските власти никой не го принуждавал да се връща в Сирия. Нямал проблеми заради принадлежността си към арабската етническа група, нито заради изповядваната религия. Не участвал във военни формирования. Не искал да се връща в Сирия, тъй като положението не било хубаво.

На 11.08.2023 г. е проведено второ интервю с чужденеца, видно от Протокол с рег. № УП 27489/11.08.2023 г., в което разказал, че е напуснал Сирия преди шест години заедно със семейството си, през 2018 година и отишли в Турция. Установили се в град Орфа. Живели отначало при съсед от Сирия и след това взел самостоятелно жилище – в жилищен блок, под наем. След по-малко от един месец отишъл при властите да се регистрира и му дали кимлик. С този документ имал право легално да пребивава в този град и в тази област. С тези документи записали децата на градина, а след това голямото дете завършило първи клас вече, а малкото дете посещавало детската градина. Посочил, че работел в автомивка. Съпругата му не работела, била домакиня. Издържал семейството си с това, което изработвал, само със своята заплата. Допълнил е, че по време на земетресението тази година в Турция домът им под наем също бил разрушен. Тогава си купили палатка и живели в нея на зеленчуковия пазар в Орфа. Имало и други палатки наоколо, и други хора живеели на палатки. В околностите на Орфа имало лагери за сирийски бежанци.

Протоколите от проведените интервюта с А.А.С. са подписани от него, от интервюиращ орган и от присъствалия преводач, като накрая е отразено и че текстът му е проведен на разбираем за чужденеца арабски език, без да са съществували комуникативни пречки, добре разбира смисъла му и няма възражения по него.

В писмо с рег. № М-12908/26.07.2023 г. на Директора на Специализирана дирекция „М“ на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано в РПЦ гр. Харманли към ДАБ-МС като А.А.С., в случай че отговаря на условията по ЗУБ.

В административната преписка по издаването на оспорения акт са приобщени като доказателства още: Справка вх. № ЦУ – 1315/04.09.2023 г. на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно Република Турция и Справка вх. № ЦУ-1316/04.09.2023 г. на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно Сирийска арабска република.

Със становище рег. № УП 27489/18.09.2023 г. на младши експерт в РПЦ – Харманли, се предлага на чужденеца да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С Решение № 16682/06.11.2023 г. на Председателя на ДАБ при МС, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на А.А.С..

На 16.11.2023 г. оспореното решение е връчено на жалбоподателя срещу подпис и с отбелязване, че е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, а жалбата срещу решението е подадена чрез органа на 17.11.2023 г.

По делото е приетa като писмено доказателство и представена от ответника – Справка вх. № ЦУ – 1427/21.09.2023 г. на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно Република Турция и Справка вх. № ЦУ-1428/21.09.2023 г. на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно Сирийска арабска република.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това по чл. 84, ал. 3 ЗУБ и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган, а именно Председател на ДАБ при МС, който съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Същият се е произнесъл в изискуемата писмена форма, като Решение № 16682/06.11.2023 г. съдържа фактически и правни основания за издаването му. В тази връзка е уместно да се отбележи, че административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на жалбоподателя не следва да бъде предоставен нито статут на бежанец, нито хуманитарен статут, като задълбочено е обсъдил както сочените от чужденеца данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход и в страната, в която продължително време е пребивавал - Сирия, респ. Турция. Обективираните в решението му мотиви са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на лицето да разбере защо му се отказва международна закрила.

Съдът не констатира при издаване на оспореното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Oт приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, се установява, че производството по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗУБ е образувано с регистрирането на А.А.С. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила. Същият е регистриран в ДАБ при МС и е информиран писмено на разбираем за него език за процедурата, която ще се следва, за неговите права и задължения, за последиците от неспазването на задълженията му или за отказа да сътрудничи на длъжностните лица на ДАБ при МС, както и за организациите, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. Спазено е и изискването на чл. 58, ал. 10 ЗУБ за изискване на писмено становище на Държавна агенция "Национална сигурност". На следващо място, установява се и че са проведени интервюта от компетентен интервюиращ орган, отразени в нарочни протоколи, преведени на интервюираното лице от преводач на разбираем за него арабски език и подписани от всички участници. В законоустановените срокове интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ при МС, който от своя страна в съответствие с чл. 73 ЗУБ също обективно и безпристрастно е разгледал молбата, като първо е извършил преценка за предоставяне на статут на бежанец, а след това и преценка за предоставяне на хуманитарен статут, обективирани в процесното Решение № 16682/06.11.2023 г. От съдържанието му не се установява административният орган да е пропуснал да изследва заявените от молителя факти от бежанската му история, свързани с неговото лично положение. Напротив, всички те, както и ситуацията в държавата му по произход, са подробно обсъдени и анализирани.

Според настоящия състав оспореното решение не противоречи на материалноправни разпоредби на закона и е в съответствие с неговата цел.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Понятието "преследване" е дефинирано в чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от с.з., като нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като съгласно ал. 5 действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, която би довела до извършване на деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1-3. Наличието и основателността на опасенията следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали то води до нарушаване на основни права на човека, както и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо него да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, а и самият той не е заявил конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Ето защо преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, са напълно обосновани. Нещо повече, изрично е заявил, че спрямо него не е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти нито в страната му на произход - Сирия, нито в страната, в която е живял през последните няколко години – Турция. Основният мотив, който кандидатът за закрила изтъква за напускането на Сирия, е общата обстановка на несигурност в страната заради войната. Макар и административният орган да е приел за достоверни тези страхове, правилен е изводът, че те не са продиктувани от реални действия от страна на сирийската армия и власт. В действителност жалбоподателят не е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти, в т.ч. и по етнически или религиозни причини, и в Сирия. Член на неговото семейство няма признат в Република България статут на бежанец, което изключва възможността да му се предостави деривативен такъв статут съгласно чл. 8, ал. 9 ЗУБ. При това положение изводът на административния орган за неоснователност на искането на А.А.С. за предоставяне на статут на бежанец се явява законосъобразен.

На следващо място, правилно е прието, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Това е така, защото в настоящата хипотеза не се твърди, а и не се установява от събраните по делото доказателства, в държавата си по произход жалбоподателят да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, а тава е сериозна индиция, че няма да понесе такива посегателства и при завръщането си там. От друга страна, липсват твърдения и данни за наличието на обстоятелствата, предвидени в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. Накрая административният орган е извършил правилна преценка и относно предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, които са приложими при по-обща опасност, а именно тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Същите са формулирани като условия за предоставяне на субсидиарна закрила и в чл. 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно задължителното му тълкуване с Решение от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 на СЕС съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Такова съществуване може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Тази концепция за "пълзящата скала" кореспондира с позицията на ЕСПЧ, че само в изключителни случаи е възможно общата ситуация на насилие в мястото, където трябва да бъде върнато лицето, да е с такъв интензитет, че връщането там би било в нарушение на чл. 3 ЕКПЧОС, без да е необходимо да се доказва, че то се намира и в специфичен риск.

В съответствие с информацията относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийска арабска република, съдържаща се в представената по делото справка вх. № ЦУ-1316/04.09.2023 г. на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС, административният орган е приел, че поради наличието на вътрешен въоръжен конфликт в държавата си по произход Сирия, не може да се очаква молителят да се установи в друга нейна част, където да ползва трайна и ефективна закрила. Същевременно е взет предвид фактът, че в продължение на няколко години жалбоподателят е живял на територията на Турция заедно със съпругата и децата, като там са е родило второто му дете, и след преценка на сигурността на територията на тази държава е счел, че са налице всички кумулативно изискуеми от разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ предпоставки тя да се приеме за трета сигурна държава по отношение на А.А.С.. Настоящият съдебен състав намира, че този извод на административния орган е правилен и съответен на събраните по делото доказателства.

От приетите справки вх. № ЦУ-1315/04.09.2023 г. и вх. № ЦУ – 1427/21.09.2023г. на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно Република Турция, както и от заявеното от кандидата за закрила в проведеното интервю, може обосновано да се заключи, че той няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; защитен е от връщане до територията на страната си по произход; съществува възможност да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като такъв; налице са основания да се смята, че ще бъде допуснат до територията на Турция. Относно наличието на първите три от горепосочените предпоставки съдът цени най-вече изложеното от самия жалбоподател в бежанската му история, а за останалите две предпоставки отчита и установените с цитираните справки обстоятелствата, че сирийските бежанци в Турция са защитени срещу принудително връщане в Сирия, като същите получават временна закрила. В тази връзка е уместно да се отбележи, че съгласно чл. 21, т. 6 и т. 7 от Устройствения правилник на ДАБ при МС Дирекция "Международна дейност" събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека, и изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Следователно приетите по делото справки са издадени от компетентен държавен орган в кръга на правомощията му по установените форма и ред, поради което представляват официални свидетелстващи документи и се ползват с материална доказателствена сила, т.е. те обвързват съдът да приеме, че при извършената от издателят им проверка са установени именно фактите, които са удостоверени в тях, като в случая тя не е оборена, доколкото от страна на оспорващия не са представени никакви насрещни доказателства в защита на неговата теза.

По изложените съображения съдът счита, че жалбата на А.А.С. е неоснователна, респ. обжалваното от него решение е законосъобразно, поради което направеното оспорване следва да бъде отхвърлено.

Страните по делото не претендират разноски, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 92 ЗУБ съдът не следва да се произнася по тяхната дължимост в настоящото производство.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А.С., гражданин на Сирия, с ЛНЧ **********, с адрес: РПЦ гр. ***, против Решение № 16682/06.11.2023 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: