Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
03.05.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в закрито съдебно заседание на трети май две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН
МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
като разгледа
докладваното от съдия Тонева ч.гр.дело № 3372 по описа за 2019 година, за да
постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 – 438 ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 05066/01.03.2019г. на „А.П.“ ЕООД, ЕИК ********,
взискател по изп.д. № 20189210400119 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ,
срещу разпореждане на съдебния изпълнител от 01.03.2019г., с което отказал
извършването на поискани от взискателя с молба от 25.02.2019г. изпълнителни
действия. Жалбоподателят поддържа, че атакуваното разпореждане е незаконосъобразно.
Отказът на ЧСИ бил основан на определение от 06.03.2014г. по гр.д. №
2270/2014г. на СРС, 74 състав /погрешно посочен 57 състав/. С това определение
било спряно конкретно изпълнително дело - № 315/2014г. по описа на ЧСИ З.Д.,
рег. № 808 на КЧСИ, като към момента
на постановяване на определението и връчването му на съдебния изпълнител,
делото по негов опис вече било прекратено. Разпореждането за незабавно
изпълнение било обжалвано от длъжника по реда на чл. 419 ГПК, като с определение
от 12.01.2015г. по ч.гр.д. № 6704/2014г. на СГС разпореждането било потвърдено.
Към подаване на настоящата жалба делото, образувано по предявените по реда на
чл. 422 ГПК искове от жалбоподателя – цесионер срещу длъжника било все още
висящо. Излага доводи, че предмет на искането по чл. 420 ГПК било спирането на
незабавното изпълнение на заповедта по чл. 417 ГПК, като нямало пречка
длъжникът да поиска и по-малкото – спирането на конкретното изпълнително дело,
както било в случая. Спирането на изпълнението представлявало абсолютна забрана
за изпълнение, докато спирането на конкретно изпълнително дело включвало в себе
си забрана за предприемане на изпълнителни действия от конкретния съдебен
изпълнител. Поради това в случая нямало забрана за ЧСИ С.П. да извършва
изпълнителни действия, тъй като то засягало ЧСИ З.Д. и неговото изпълнително
дело. Поради това моли съда да отмени атакуваното разпореждане на съдебния
изпълнител.
Длъжникът по изпълнението – „П.Б./БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, ЕИК ********, взема
становище за недопустимост, евентуално – за неоснователност на жалбата и моли
съда да я остави без уважение.
По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които се взема
становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по
чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване
съгласно чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК акт на съдебния изпълнител – разпореждане за
отказ да се извършат искани от взискателя изпълнителни действия, поради което
съдът следва да се произнесе по основателността й.
Видно от приложения заверен препис от изпълнителното дело, по молба на „А.П.“
ЕООД първоначално е било образувано изпълнително дело № 20148080400315/2014г.
по описа на ЧСИ З.Д., рег. № 808 на КЧСИ, за събиране на вземанията по
изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 2270/2014г. на СРС, 74 състав въз основа
на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 29.01.2014г., издадена в
полза на „Б.Н.С.“ ООД, за сумите
543 516.63 лв. – главница, ведно със законната лихва от 16.01.2014г. до
изплащане на вземането, 134 154.10 лв. – лихва за периода 20.08.2011г. –
14.01.2014г., и 33 553.41 лв. – разноски в заповедното производство. С договор за цесия от 24.02.2014г. „Б.Н.С.“
ООД прехвърлило вземанията си на „А.П.“ ЕООД.
На 12.03.2014г. ЧСИ З.Д. изпратил делото за продължаване на изпълнителните
действия на ЧСИ А.Т., рег. № 877 на КЧСИ, поради отвод на ЧСИ Д. и по молба на
взискателя.
Междувременно с определение от 06.03.2014г. по гр.д. № 2270/2014г. на СРС,
74 състав на основание чл. 420, ал. 2 ГПК е спряно принудителното изпълнение по
изпълнително дело № 20148080400315/2014г. по описа на ЧСИ З.Д., рег. № 808 на
КЧСИ, образувано въз основа на заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК
и изпълнителния лист по гр.д. № 2270/2014г. на СРС, 74 състав. Определението е
влязло в сила на 08.07.2014г.
По молба на „А.П.“ ЕООД от 22.12.2014г. въз основа на същия изпълнителен
лист е образувано изп.д. № 2014783040073 по описа на ЧСИ И.Ч., рег. № 783 на
КЧСИ. След молба на взискателя от 05.12.2017г. за прекратяване на
изпълнителното дело и връщане на изпълнителния лист, делото е изпратено на ЧСИ С.П.,
рег. № 921 на КЧСИ, за продължаване на изпълнителните действия, като е
образувано под нов номер - 20189210400119 по описа на ЧСИ С.П..
С молба от 25.02.2019г. взискателят поискал от ЧСИ П. да предприеме
действия по събиране на дълга, чрез налагане на запори по банкови сметки на длъжника
в БНБ и възбрани върху описани недвижими имоти.
С атакуваното разпореждане от 01.03.2019г. ЧСИ П., като взел предвид
определението от 06.03.2014г. по гр.д. № 2270/2014г. по описа на СРС, отказал
да извърши исканите изпълнителни действия.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира жалбата за неоснователна.
Съгласно чл. 420, ал. 1 ГПК /в
относимата му за спора редакция/, възражението срещу заповедта за изпълнение не
спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1
- 8, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за
кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите, а според ал. 2 на чл.
420 ГПК, когато в срока за възражение е направено искане за спиране, подкрепено с убедителни писмени доказателства, съдът, постановил
незабавно изпълнение, може да го спре.
В случая принудителното изпълнение на издадената по гр.д.
№ 2270/2014г. на СРС, 74 състав
заповед за незабавно изпълнение е спряно на основание чл. 420, ал. 2 ГПК с
влязло в сила на 08.07.2014г. определение. По този ред се спира
допуснатото по реда на чл. 418, ал. 1 ГПК незабавно изпълнение на заповедта,
като се забранява извършване на изпълнителни действия до приключване на спора
по чл. 422, ал. 1 ГПК с влязъл в сила съдебен акт. Поради това ирелевантно е
дали към момента на подаване на молбата по чл. 420 ГПК конкретно изпълнително
дело, образувано въз основа на издадения по реда на чл. 418, ал. 1 ГПК
изпълнителен лист, е било висящо, прекратено или изпратено за продължаване от
друг съдебен изпълнител. Независимо от обстоятелството, че в определението по
чл. 420 ГПК е посочено първото образувано изпълнително дело, предвид същността
на спирането по този ред със съдебния акт се забранява извършване на
изпълнителни действия изобщо, вкл. по всички евентуално образувани впоследствие
изпълнителни дела въз основа на същия изпълнителен лист. Цитираните в жалбата
определения на ВКС, касаещи съотношението между искане за спиране на изпълнение
на влязло в сила решение и за спиране на конкретно изпълнително дело, както и
между спиране на изпълнително производство и на допуснато предварително
изпълнение, са неотносими за спора, тъй като, както беше посочено, по реда на
чл. 420 ГПК се спира незабавното изпълнение на заповедта, а не на конкретно
изпълнително дело. Ирелевантно е и изтъкнатото в жалбата обстоятелство, че
жалбата на длъжника срещу допуснатото незабавно изпълнение е била оставена без
уважение, тъй като предпоставките за уважаване на жалба по чл. 419 ГПК
съществено се различават от тези по чл. 420, ал. 2 ГПК.
Поради това законосъобразно с атакуваното разпореждане
ЧСИ С.П. е отказал извършване на исканите от взискателя изпълнителни действия.
Жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ вх. № 05066/01.03.2019г. на „А.П.“ ЕООД, ЕИК ********, взискател по изп.д.
№ 20189210400119 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, срещу разпореждане
на съдебния изпълнител от 01.03.2019г., с което е отказано извършването на
поискани от взискателя с молба от 25.02.2019г. изпълнителни действия, като
неоснователна.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.