Решение по дело №166/2024 на Районен съд - Враца

„ТИЛУКС ТЕКС”ЕООД гр.Враца, с ЕИК *********, и седалище и адрес на
управление:с.Пудрия, общ.Криводол, обл.Враца, ул.“Георги Димитров“ №53,
представлявано от управителя ТАНЯ ИВАНОВА МИЛЬОВСКА с ЕГН **********
е обжалвало НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №06-2400009 от 31.01.2024г. на
Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Враца, с което на дружеството в
качеството му на работодател е наложено административно наказание на основание
чл.414, ал.3 от КТ - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000.00 /две хиляди/
лева, за извършено нарушение на чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ.
Жалбоподателят в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуален
представител адв. Еврофисина Григорова от АК – Враца твърди, че издаденото НП е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като издадено при неправилно
установена фактическа обстановка, за което са изложени подробни доводи. Прави се
искане за отмяна на издаденото наказателно постановление алтернативно за изменение
на наложената санкция и присъждане на разноски.
Ответникът по делото чрез старши юрисконсулт Кирилова от Дирекция
„Инспекция по труда”- Враца, в съдебно заседание и с писмено становище излага
съображения за неоснователност и необоснованост на депозираната жалба и иска
същата да бъде отхвърлена, а атакуваното НП да бъде потвърдено с присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Производството по делото е по реда на чл.59 - 63, ал. 1 от ЗАНН.
Районният съд - гр.Враца, като провери основателността на жалбата,
съобразявайки становищата на страните и след анализ на събраните по делото
доказателства прие следното от фактическа страна:
При извършена проверка от Д "ИТ" - Враца на 09.01.2024 г. към 13.50 ч. в
обект: „Шивашки цех“ намиращ се в гр.Враца, ул.„Втори юни“ №37, стопанисван от
„Тилукс текс" ЕООД с.Пудрия с ЕИК ********* и след проведени наблюдения се е
установило, че лицето ****************** с ЕГН**********, шие на машина в цеха.
От проверяващите служители на АНО било предоставено и съответно от лицето
собственоръчно била попълнена декларация, в която то писмено декларирало, че е
наето от дружество„Тилукс текс" ЕООД с. Пудрия да работи от 09.01.2024 г. в обекта
на дружеството шивашки цех намиращ се в гр.Враца, ул.„Втори юни“ №37, на
длъжност „шивач-моделиер“, с работно време от 08.00 ч. до 17.00 ч. с два почивни
дни - събота и неделя, срещу месечно трудово възнаграждение от 933.00 лв. Също така
св.****************** декларирала, че няма сключен трудов договор. На 12.01.2024
г. в офиса на Д ИТ Враца управителя на дружеството - Таня Иванова Мильовска,
не представил сключен трудов договор с ******************, а представила сключен
със св.****************** - Граждански договор №1/09.01.2024 г. за извършване,
мостриране и шиене на ишлеме на текстилни изделия с възнаграждение от 600 лв.,
месечно, пропорционално на отработените и дни.
Представеният Гр.договор обаче е възприет от проверяващите, като прикриващ
наличното трудово правоотношение между работодателя - дружество„Тилукс текс“ -
ЕООД гр.Враца и работника Мариела Веселинова Герасимова поради наличието на
всички изискуеми елементи на трудовото правоотношение - работно място,
определено работно време, уговорено дневно трудово възнаграждение, определени
почивни дни, почивка в работния ден.
С изготвения Констативен Протокол от 15.01.2024г. за извършената на
09.01.2024г., 12.01.2024г. и 15.01.2024г., проверка по спазването на трудовото
1

законодателство в дружеството - жалбоподател, служителите в дирекция „Инспекция
по труда”- гр.Враца са констатирали допуснати нарушения от страна на дружеството .
В т.1 от протокола касаещ проверката е отбелязано, че на 09.01.2024г. към 13.50
часа едноличното дружество, в качеството си на работодател, е допуснало работника
Мариела Веселинова Герасимова, да престира труд, без да е уредило отношенията си
по предоставяне на работна сила, като трудови, чрез сключване на писмен трудов
договор. Протоколът е бил връчен на управителя на дружеството - жалбоподател,
който го е подписал.
За констатираното нарушение ****************** в качеството на
актосъставител и в присъствието на свидетелите очевидци ****************** и
******************, съставила АУАН № 06-2400009 от дата 15.01.2024г., в който
отразила описаната по горе фактическа обстановка и констатираното нарушение - че
Работодателят „Тилукс текс“ - ЕООД гр.Враца не е уредил отношенията при
предоставяне на работна сила от лицето ****************** - като трудови, чрез
сключване на писмен трудов договор.
В АУАН е отразено, че нарушението е извършено на 09.01.2024г. към 13.50
часа, като актосъставителя квалифицирал нарушението, като такова по чл.62, ал.1 от
КТ във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
Процедурата по съставяне и връчване на АУАН се е развила в присъствието на
представител на нарушителя – управителя Таня Иванова Мильовска, който го
подписал без възражения. Въз основа на така съставеният акт последвало издаване на
НП №06-2400009 от 31.01.2024г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда”-
Враца против - жалбоподателя в качеството му на работодател, като на основание
чл.414 ал.3 от КТ на работодателя е наложена имуществена санкция в размер на
2000.00 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото гласни и писмени доказателства, а именно: показанията на свидетелите
******************, ******************, ******************, имащи качество на
актосъставител и на свидетели присъствали при констатиране на нарушението и
съставяне на акта, жалба, АУАН, НП №06-2400009 от 31.01.2024г. на Директор на
Дирекция „Инспекция по труда”- Враца, Констативен Протокол за извършена
проверка, Декларация от ******************, пълномощно, Граждански договор №1
от 09.01.2024г., както и останалите писмени доказателства приложени с
административно наказателната преписка и по делото.
Съдът намира жалбата за подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2
ЗАНН и разгледана по същество, същата е процесуално допустима и е
неоснователна по следните съображения:
Настоящият съдебен състав приема, че наказателното постановление е издадено
от компетентен орган, съобразно приложените заповеди и в сроковете по ЗАНН и
съдържа задължителните реквизити по чл.42 и чл.57 от същия закон при спазване на
административно производствените правила и при пълно изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая, като е дадена правилна правна квалификация на
нарушението.
Фактическите констатации, посочени в НП се доказват без противоречиво от
всички налични доказателства по делото, актосъставителя и свидетелите по акта
единодушно и независимо един от друг сочат, че са заварили лицето –
****************** в обекта на проверяваното дружество – „Тилукс текс“ ЕООД,
2

където същата е шиела на машина в цеха. Именно адекватността, с която Герасимова е
извършвала зададените задачи е дало основание на служителите на ДИТ да приемат, че
това лице работи във фирмата, а не че случайно се е намирало там или пък, че тепърва
се е обучавало.
И двамата служители на наказващият орган са категорични относно
установеното, както и че ******************, сама е попълнила реквизитите на
декларацията, в която изрично е посочила, че работи за фирма „Тилукс текс“ - ЕООД
гр.Враца с установено работно време, заплащане и почивки и че няма сключен трудов
договор с фирмата.
Съдът не възприема показанията на свидетелката Герасимова за верни, тъй като
не отговарят на обективната истина. Факт, е че на два пъти в два различни дни – на
09.01.2024г. и на 19.01.2024г. свидетелката Герасимова от два различни екипа на ДИТ
е установена да работи в посочената фирма въпреки твърденията и че тя е работела там
само един ден и то този по време на първата проверка, когато тя тъкмо се „обучавала“.
От друга страна дори и да се приеме че св.****************** е помагал на
служителките на фирмата да попълват декларациите си, то видно включително и от
представеният запис, е че той е извикван ту, от едната, ту от другата служителка, за да
им разясни какво и къде да попълват, а не както се твърди, че той им е диктувал, какво
да попълват.Освен това факт, е че двете служителки лично и доброволно са попълнили
и декларирали обстоятелствата подлежащи на деклариране.
Въз основа на изложеното съдът приема за безспорно установено по делото, че
„Тилукс текс“-ЕООД гр.Враца е имало качеството на работодател по смисъла на § 1,
т.1 от ДР на КТ по отношение на работничката ******************, към момента
на констатиране на нарушението - 09.01.2024г. в този смисъл и не е изпълнило
задължението си да уреди отношенията по предоставяне на работната сила с лицето,
като сключи писмен трудов договор.
Самият служител в лично изготвената от него декларация писмено е заявил, че
няма сключен трудов договор с работодателя „Тилукс текс“ - ЕООД гр.Враца, но че
работи за него „от 09.01.2024г..”, на длъжност - „шивач - моделиер.” С работно
време от 08. До 17.00ч. и с месечно възнаграждение в размер на 933 лв.
Съгласно чл.61, ал.1 КТ: „Трудовият договор се сключва между работника или
служителя и работодателя преди постъпването на работа“. Същевременно разпоредбата на
чл.62, ал.1 от КТ пък предписва, че „Трудовият договор се сключва в писмена форма”.
Съгласно чл.414, ал.3 от КТ:„Работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62,
ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до
15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко
отделно нарушение.“, тоест визираната разпоредбата предвижда административно наказание за
онзи работодател , който наруши разпоредбите на чл.62, ал.1 КТ.
Предвид на изложеното съдът намира, че от фактическа страна констатираното
при извършената проверка от контролните органи нарушение е подробно и пълно
описано, като е посочена датата и мястото на извършването му, а квалификацията на
същото е правилно определена и отговаря на посочената законова разпоредба. В НП
точно е описано извършеното нарушение, а именно работодателят не е уредил
отношенията при предоставяне на работна сила от работника ******************,
като трудови чрез сключване на писмен трудов договор.
Нарушението е извършено чрез бездействие, изразяващо се в не съставяне на
трудов договор в писмена форма от страна на работодателя по отношение на лицето
сочено - като служител, като разпоредбите на чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ и чл.414
3

ал.3 от КТ са императивни и вменяват задължения за работодателя в конкретният
случай за работодателя „Тилукс текс“ - ЕООД гр.Враца.
Отговорността на юридическите лица е обективна и без виновна, за което се
налага имуществена санкция по чл.83 от ЗАНН. От това следва и изводът, че при
реализирането не следва да се анализира липсата, респективно наличието на вина у
представляващия дружеството или у други лица, свързани с осъществяване на
дейността му, нито да се определя нейната форма. Наемането на работна сила се
урежда само и единствено със сключване на трудов договор. Поради изложеното съдът
намира, че отговорността на жалбоподателя е обосновано ангажирана.
Следва да се отбележи и че съдебната практика е трайна и последователна и е
приела, че за да се установи съществуването на трудово правоотношение, то към
момента на установяването му трябва да е налице изпълнение на трудови
задължения от страна на работника, които се изпълняват на определено работно
място и при спазване на определено работно време. Ако работника декларира пред
служителите на ДИТ/както е и в настоящият случай/, че е нает на определена
длъжност, има вменени задължения с оглед работата си, има определено работно
място, спазва работно време и изпълнява нарежданията на работодател спазвайки
трудова дисциплина всички тези фактори индикират съществуващо трудово
правоотношение, и са доказателство, че към момента на проверката лицето е работило
без трудов договор.
Не е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. За маловажно
нарушение в КТ има предвиден изричен законов текст – чл.415в, който обаче е
неприложим за нарушения по чл.62, ал.1 от КТ, тъй като нарушаването на чл.62, ал.1
от КТ е изключен от приложното поле на чл.415 от КТ.
Санкционната разпоредба на чл.414 ал.3 от КТ предвижда имуществената
санкция в размер от 1500 лева до 15000 лева. Като съдът не споделя наведеното от
защитата съображение, че наказващият орган е определил имуществена санкция в
размер надвишаващ предвидения от закона минимум, без да е посочил мотив, с който
да обоснове определеният размер на санкцията, нито кои обстоятелства е приел за
смекчаващи, или отегчаващи. Това не е вярно, тъй като видно от НП наказващият
орган е обосновал причините за така определеният размер, като изрично е посочил, че
при определяне размера на наказанието е взел предвид смекчаващите и утежняващите
вината обстоятелства във връзка с констатираното административно нарушение, което
е установено и по отношение на още едно лице, за което е съставен АУАН, а отделно
от това в КП, са констатирани и др. нарушения, за които са дадени предписания, имено
за това е приел и че административното наказание следва да бъде ориентирано малко
над минимума на имуществената санкция, определена в чл.414, ал.3 от Кодекса на
труда, за да бъдат постигнати целите на наказанието - да се спазват законите в
Република България и трудовото законодателство. В този смисъл настоящият съдебен
състав прима, че наложеното административно наказание - имуществена санкция в
размер на 2000 лева, по вид и размер е правилно индивидуализирано, съответно на
тежестта на извършеното деяние и справедливо определено.
Следва жалбата на фирмата – работодател да се остави без уважение, като
изцяло неоснователна и обжалваното НП се потвърди, като обосновано, правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на делото основателно е искането на ответника по жалбата
„Инспекция по труда”- гр.Враца за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на
4

основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл.27 е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, и съобразявайки фактическата и правна сложност на
делото, то и следва да се уважи искането на ответната страна по жалбата за присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение при което и жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати на Инспекция по труда”- гр.Враца, разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.
Затова и съдът ПОТВЪРДИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №06-
2400009 от 31.01.2024г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Враца, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН.
При гореизложените съображения съдът постанови решението си.

5

Номер на акта:	86
Дата:	29 март 2024 г.
Съдия:	Искра Петьова Касабова

Дело:	20241420200166
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	16 февруари 2024 г.

Решение по дело №166/2024 на Районен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите