гр. Перник, 16.01.2023
г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЕРНИК, в закрито заседание проведено на 16 януари 2023 г. по адм.д. № 116
по описа на съда за 2022 г., съдия
Антония Атанасова-Алексова, като се запозна с материалите по докладваното
административно дело и съобрази релевантните за произнасянето обстоятелства, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искане с вх. №
3117/21.10.2022г. и искане с вх. №
3230/03.11.2022г. и двете от Председателя
на Националното бюро за правна помощ (НБПП) за присъждане на разноски,
съставляващи изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 540.00 лв. в полза на адв.В.П.и изплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лв. в полза на адв. Р.З. назначени
за процесуален представител на жалбоподателя М.Н.М., за предоставената му
безплатна правна помощ до приключване на производството по дело на всички
инстанции.
Присъждането на разноски се претендира на
основание чл. 189 от НПК и чл.81, вр. чл.78, ал.7 от ГПК и чл.27а от ЗПП. Иска
се издаване на изпълнителен лист за съответната сума в полза на Националното
бюро за правна помощ, след влизане в сила на съдебния акт за присъждането им.
С Решение 174/09.01.2023г. по адм.д. №
7677/2022г. е оставено в сила Решение № 140 от 22.07.2022г., постановено по
адм. дело № 116/ 2022г. по описа на Административен съд – Перник, с което е
отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от М.Н.М.
*** иск за присъждане на сумата от 30 000,00 лв. /тридесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди от служители на
Районно управление – Б.**при ОДМВР – Перник, изразяващи се в засягане на
репутацията му и доброто му име пред обществото, засягане на личното му
достойнство, лишаване от правото на участие в обществено-политическия живот на
страната, дискомфорт, притеснения и тревоги, произтичащи от неправомерно
отнемане на личната му карта на 14.08.2018 г. и неоснователен отказ за
връщането или за издаването на нова такава, както и отказ на служителите да му
предоставят декларация, че след 14.08.2018 г. никой не е злоупотребил с личната
му карта и личните му данни, ведно с обезщетение за забава върху сумата от 30
000,00 лв. от датата на увредата: 14.08.2018 г., до окончателното изплащане на
сумата.
С Определение от 23.03.2022г., на основание чл.94
от ГПК, вр. чл.23, ал.2 и ал.3 и чл.21, т.3 от ЗПрП от Закона за правната
помощ, е предоставена правна помощ за осъществяване на процесуално
представителство М.Н.М. ищец по делото. С Определение от 24.03.2022г.
определеният от АК – Перник адвокат С. назначен за процесуален представител за
осъществяване на правна помощ на М.Н.М. по
адм. дело № 116/ 2022г. по описа на Административен съд – Перник. С Определение
от 18.04.2022г. назначения с определение
от 24.03.2022 от АК – Перник адвокат С. назначен за процесуален представител за
осъществяване на правна помощ на М.Н.М.
по адм. дело № 116/ 2022г. по описа на Административен съд – Перник е
заменен с адв. З.. С протоколно
определение от 07.06.2022г. определеният от АК – Перник адвокат З. е назначен
за процесуален представител за осъществяване на правна помощ на М.Н.М. по адм.
дело № 116/2022г. по описа на Административен съд – Перник е заменен с адв. В.П..
Към искането, във връзка с което е образувано
настоящото производство, е представено Решение № ПК-647-20412/ 2022 от 29.09.2022г.
на Председателя на НБПП, с което на основание чл.24, изр. второ от Наредбата за
заплащането на правната помощ, на адв. В.П. е определено да бъде изплатено
възнаграждение в размер на 540лв. за предоставена правна помощ по адм. дело № 116/2022
г. по описа на АС – Перник и Решение № ПК-572-18185/ 2022 от 01.09.2022г. на
Председателя на НБПП, с което на основание чл.24, изр. второ от Наредбата за
заплащането на правната помощ, на адв. Р. З. е определено да бъде изплатено
възнаграждение в размер на 200лв. за предоставена правна помощ по адм. дело № 116/2022
г. по описа на АС – Перник.
Искането на Националното бюро за правна помощ за
присъждане на възнаграждението на адвоката, предоставил правна помощ в
производството по адм. дело № 116/2022 г. по описа на Административен съд – Перник,
е процесуално допустимо, но разгледано по същество се явява неоснователно.
Съгласно чл. 23, ал. 2 вр. чл. 21 ЗПрП, правната
помощ, във вида на процесуално представителство, обхваща и случаите когато
страната по едно висящо гражданско дело не разполага със средства за заплащане
на адвокат, но желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. В
чл. 23, ал. 3 ЗПрП съдът е посочен като органа, който в хипотезата на ал. 2
предоставя правната помощ, както и критерият, комплексен по естеството си,
който той съобразява. В сравнение с чл. 22 ЗПрП, чл. 23 ЗПрП не посочва
изрично, че правната помощ във вида процесуално представителство е безплатна,
но тази нейна характеристика се извлича от чл. 2 ЗПрП, където е посочено, че тя
се финансира от държавата, както и от чл. 94 ГПК, който я посочва изрично като
безплатна. Безплатна означава, че лицата, на които е предоставена, не дължат по
начало възстановяване на средствата, чрез които тя им се осигурява, на
държавата. Именно това е принципното положение, върху което почива уредбата на
правната помощ в ЗПрП - правната помощ се предоставя на физически лица,
съгласно чл. 5 ЗПрП, и се поема от държавата, като по този начин се гарантира
конституционно признатото им право на защита в процеса. От този принцип чл. 27а
ЗПрП предвижда, че е възможно изключение, като постановява, че възстановяването
на средствата на държавата, в лицето на НБПП, от лицата, на които правната
помощ е предоставена, е възможно в предвидените със закон случаи.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.7 изр. 2 (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г.) от ГПК,
субсидиарно приложима по силата на препращащата норма на чл.144 от АПК, „Когато делото не е решено в негова полза, лицето, на което е предоставена
правна помощ по чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ, дължи разноски
съразмерно с уважената или отхвърлената част от иска, с изключение на
разноските за предоставената му правна помощ“.
Следователно чл. 78, ал. 7, изр. 2 ГПК не е от
изключенията, предвидени в чл. 27а ЗПрП, за разлика от чл. 97, ал. 2 ГПК -
случаят на лишаване от правна помощ, и чл. 96, ал.1, т.1 ГПК вр. чл. 27 ЗПрП -
хипотезата на прекратяването й поради промяна в обстоятелствата, въз основа на
които тя е предоставена, напротив с нея по категоричен начин законодателят е
посочил, че лицето на което е предоставена правна помощ по чл. 23, ал. 2 от ЗПП
не дължи разноски за предоставената му правна помощ.
Обстоятелството, че страната, на която е
предоставена правна помощ, не е била или пък е освободена от такси и разноски
по делото, е неотносимо към спора. Средствата, които държавата отделя за
осигуряването на правна помощ, не са разноски по смисъла на чл. 78 ГПК.
В настоящия случай претенцията на лицето,
получило правна помощ, е отхвърлена, като неоснователна – т.е. липсва основание
изплатеното адвокатско възнаграждение да се присъжда в полза на НБПП с оглед
изричната разпоредбата на чл.78, ал.7 изр. 2
(Изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г.) от ГПК, поради което липсва основание и
за присъждане на разноски на НБПП за възнаграждение на адвоката, предоставил
правна помощ, чрез възстановяването им от лицето, на което е предоставена
правната помощ.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане с вх. № 3117/21.10.2022г. и искане с вх. № 3230/03.11.2022г. на
Председателя на Националното бюро за правна помощ за присъждане на разноски за
възнаграждение на адвоката, предоставил правна помощ, чрез осъществено
процесуално представителство на М.Н.М. в
съдебното производство по адм.д. № 116/ 2022г. по описа на АС – Перник, като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-мо дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от
определението на осн. чл. 138 , ал. 2 от АПК, да се връчи на Националното бюро за правна помощ (НБПП)
по реда на чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ:/п/