РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 764
14.04.2020 г.
гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд-Пловдив,
ХVІ състав, в открито заседание на тринадесети януари през две хиляди и двадесета година,
председателствано от
СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ
при секретаря Румяна
Агаларева, като разгледа АХД № 1484 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на Глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „ПРОСПЕКТО“ ООД, гр. Пловдив, ЕИК ********* против PA № Р-16001618002351 -091 -001/11.02.2019 г., издаден от ТД на НАП гр.
Пловдив, потвърден с Решение № 309 /17.05.2019 г. на директора на дирекция ОДОП
гр. Пловдив в частта относно допълнително установения корпоративен данък за
2013 г., 2014 г. и 2015 г., съответно в размер на 6 431,33 лв., 4 850,72лв. и 5
097,88 лв.
В жалбата се
възразява, че в хода на ревизията не са събрани всички относими към случая факти, а събраните доказателства не са
обсъдени в пълнота.
Претендират се
разноски по делото.
Ответникът в
производството – Директор Дирекция “ОДОП “- Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д., е на
становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение по съображения,
изложени в решението на директора на Д „ОДОП“ - Пловдив. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена защита.
След
като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото
доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок, след изчерпване на
предвидения ред за административно обжалване пред Директора на ДОДОП-Пловдив, и
е допустима.
Разгледана по
същество, тя е неоснователна.
Съдът намира, че оспореният РА е
издаден от компетентен орган,
при спазване на административнопроизводствените
правила.
Основната дейност на дружеството
през ревизирания период е счетоводни и одиторски дейности, данъчни консултации.
Дружеството се управлява от Б.К., който е управляващ и съдружник в: „Б.К."
ООД, „К." ООД, „Б.К." ООД, „Армадило" ЕООД, „Коуди" ООД,
„Фрий Лайф" ООД, „Фор Плей" ООД, „Стамбо 92" ООД, „Митлаб"
ООД и „Кинчеви" ООД.
Извършени са проверки в
информационните масиви на НАП и са присъединени доказателства от предходна
ревизия, извършена на дружеството.
Б.В.К. е съставител на годишни
финансови отчети /ГФО/ в НСИ, както и е подавал данни пред НАП - Декларации
обр.1 и 6 за ЗОВ, регистри по ДДС /Дневници за покупки и продажби и СД/,
годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, чл. 92 от ЗКПО и пр. на
множество фирми за периода 2013 г. -2015 г. Данните са подавани от ел. адрес: ***,
чрез квалифициран електронен подпис /КЕШ издаден на Б.В.К.. Извършваните услуги
не са еднократни, а системни за определен брой дружества, за които услуги не са отчитани приходи в ГДД или са отразени приходи, които не съответстват на
издадените фактури.
Присъединени са от извършената
предходна ревизия 69 бр. „Искания за представяне на документи и събирани на
писмени обяснения от трети лица" /ИПДСПОТЛ/ до юридически лица /клиенти на
„Проспекто" ООД/. В процесната ревизия са изпратени чрез различни способи
още 36 искания до клиенти на дружеството жалбоподател.
Ревизиращият екип е установил, че
лицето не само не издава фактури за всички извършени от него счетоводни услуги,
но не декларира всички приходи от продажби, за
които е издало фактури на клиентите си, т.е. налице са данни за укрити приходи
по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, обстоятелство за формиране на данъчната основа
за облагане с КД по реда на чл. 122 от ДОПК. Ревизията е осъществена по реда на
чл. 122 от ДОПК, тъй като органът по приходите е установил обстоятелство по т.
2 и т. 4 от ал. 1 на същия член.
Ревизиращият екип определя
неотчетените приходи от извършените счетоводни услуги, по години, както следва:
за 2013 г. - 68 774,88 лв. / 33 439,88 лв. съгласно издадени фактури за
продажба - посочени само в ОПР и допълнително установените с ревизията 35
335,00 лв./; за 2014 г. - 48 507,17 лв. и за 2015 г. - 48 678,00 лв. Общият
размер на приходите е установен, като към декларираните такива са прибавени
укритите. Данъчната основа за облагане с корпоративен данък за ревизираните
години е определена като разлика между установения размер на приходите и
разходите за дейността.
Не се отрича от лицата, на които
са извършени насрещни проверки, че счетоводните услуги реално са били
осъществявани. Според чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗСч., приходите и разходите,
произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното
възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните
средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за
периода, за който се отнасят. По смисъла на СС 18 Приходи, т. 2, приход е
брутният поток от икономически изгоди през периода, създаден в хода на
обичайната дейност на предприятието, когато този поток води до увеличаване на
собствения капитал отделно от увеличенията, свързани с вноските на
собствениците. Съгласно т. 5.1 от СС 18, приходът се признава, когато: а) е
вероятно предприятието да има икономическа изгода, свързана със сделката; б)
сумата на прихода може да бъде надеждно изчислена; в) направените разходи или
тези, които ще бъдат направени във връзка със сделката, могат надеждно да бъдат
измерени; г) приходите за всяка сделка се
признават едновременно с извършените за нея разходи (принцип на съпоставимост
между приходите и разходите).
Приложеният от органа по
приходите подход за определяне на основата за облагане с пряк данък за
ревизираните отчетни периоди е законосъобразен, предвид установените в хода на
ревизията факти и обстоятелства и събраните доказателства, които са обосновали
прилагането на особения ред за облагане по чл. 122 - 124 от ДОПК. Безспорно е,
с оглед императивния характер на данъчните норми, че ревизиращите органи не
могат да определят по преценка конкретния размер на дължимия данък, но в
разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК (при наличие на посочените
обстоятелства) законодателят несъмнено е имал предвид по преценка, ревизиращият
орган да определи размера на облагаемата основа, върху която, с оглед вида на
данъка, съответният материален данъчен закон дава възможност да се изчисли
дължимият данък. Тъй като тези обстоятелства са плод на действия, респективно
бездействия, на субекта на данъчното задължение законодателят, с оглед на общия
принцип, че никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение, е
приел, че определянето на облагаемата основа в тези случаи ще се извърши от
органа по приходите. Именно това е извършено при настоящата ревизия, като в
мотивната част на РД са посочени онези критерии от чл. 122, ал. 2 от ДОПК,
които са използвани от ревизиращия орган при определяне на облагаема основа по
възможно най-достоверния начин.
Фактическата обстановка не се е
променила и от събраните в хода на делото доказателства. Единственото
доказателствено искане от страна на процесуалния представител е за допускане на
ССчЕ. Относно приетите по делото ССчЕ и
допълнителни ССчЕ. Основната ССчЕ е оспорена от ответника при приемането й в
съдебното заседание на 24.10.2019 г. Съгласно разпоредбата на чл.200 от ГПК
съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно
с другите доказателства по делото. Не съществува установена от закона
презумпция за обоснованост и достоверност на заключението. Напротив, съдът е
длъжен да го обсъди заедно с другите доказателства по делото. При изготвяне на
заключението вещото лице не е работило по методите, изчерпателно изброени в
Наредба Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за
определяне на пазарни цени. С единствения зададен към експертизата въпрос по
скоро се правят само едни предположения от експерта в заключението отколкото да
се даде отговор, който да почива на конкретни и безспорни доказателства.
От страна на жалбоподателя не се ангажираха
доказателства, които категорично и еднозначно да установяват твърдението му, че
счетоводните услуги са извършвани безвъзмездно или за твърдените от
жалбоподателя суми и за тях не са получавани приходи или в минимални приходи.
Съдебното решение не може да почива на предположения,
а само и единствено на безспорни и непротиворечиви изводи, основани на
несъмнено установени факти. В хода на съдебното производство жалбоподателят
разполагаше с пълната възможност да докаже поддържаното от него твърдение,
което въпреки оказаното от съда съдействие и дадената процесуална възможност не
бе сторено. Исканите и допуснати доказателства и доказателствени средства не
доказаха по категоричен начин твърденията на жалбоподателя.
Въз основа на изложеното дотук от фактическа и правна
страна, съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е издаден от материално
компетентен орган на приходната администрация в хода на ревизионно
производство, възложено по реда на чл. 112 от ДОПК и осъществено в съответствие
с правилата на Глава ХV от ДОПК. Ревизионното производство е завършило с издаването
на предвидения в чл. 119 от ДОПК ревизионен акт, който е постановен в
установената от закона форма. Не се констатират нарушения на процедурните
правила при извършването на ревизията. Ревизионният акт е постановен при
правилно приложение на материалния закон, като също така съответства на целта
на закона да се установяват точно и пълно по вид и размер задълженията за
данъци и осигурителни вноски на физическите и юридическите лица в Република
България. Той ще следва да бъде оставен в сила, а жалбата срещу него –
отхвърлена като неоснователна и недоказана.
При този изход на делото, на ответника
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 000 лв.
Воден от горното, на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ПРОСПЕКТО“ ООД,
гр. Пловдив, ЕИК ********* против PA № Р-16001618002351 -091 -001/11.02.2019
г., издаден от ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 309 /17.05.2019 г.
на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив в частта относно допълнително
установения корпоративен данък за 2013 г., 2014 г. и 2015 г., съответно в
размер на 6 431,33 лв., 4 850,72лв. и 5
097,88 лв.
ОСЪЖДА „ПРОСПЕКТО“ ООД, гр. Пловдив, ЕИК *********да заплати на Д
„ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП сумата от 1 000 лв., съставляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
за изготвянето му пред Върховния административен съд на
Република България.
СЪДИЯ: