Р Е Ш Е Н И Е № 53
гр.
Бургас, 06.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първо гражданско и
търговско отделение, в открито съдебно
заседание, на седми февруари, две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Диляна
Йорданова
при
секретаря Станка Чавдарова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 108по
описа на БОС за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод искова
молба, подадена от Многопрофилна болница за активно лечение Карнобат ЕООД,
ЕИК102612100, със седалище гр. Карнобат, ул. „Стара планина“ №180 против
Национална Здравноосигурителна Каса, Булстат *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София 1407, ул. ,,Кричим“№1, представлявана от управителя доктор
Дечо Дечев, с която се иска да бъде осъден
ответника да заплати на лечебното заведение сумата от 57 439 лева,
представляваща стойността на извършено лечение на пациенти по оказана болнична
медицинска помощ по договор №020623/19.02.2015г., за месец март 2016г., октомври
2016г., ноември 2016г., сумата от
14 314,35 лева- сборни мораторни лихви за периода 30.04.2016г. до
04.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба- 05.03.2019г.до окончателното плащане. Твърди се
в исковата молба, че МБАЛ Карнобат ЕООД, в качеството си на лечебно заведение
за болнична помощ, регистрирано по Закона за лечебните заведения и Търговския
регистър, осъществявало лечебна дейност при условията на действащото
законодателство и разрешителен режим. Посочва се, че страните сключили
индивидуален договор №020677/24.02.2015г. Съгласно договореното, ищецът (изпълнител)
се е задължил да оказва болнична медицинска помощ по клинични пътеки /КП/ на
здравноосигурени лица, а възложителят- НЗОК- да заплати за оказване на медицинска помощ(чл.35). Позовава се на чл.
40 от договора, в който е определено правото на възложителя да определи
стойностите на дейностите за болнична помощ и на ал.3, ограничаваща изпълнителя
да отчита с финансово-отчетни документи дейности, лекарствени продукти и
медицински изделия на стойност, надвишаваща утвърдената в приложение№2 за
съответния месец. Посочената клауза, която е възпроизведена и в последващите
анекси и допълнения към договора, счита за нищожна. Развива доводи за нищожност
и на клаузите, определящи максимална месечна продължителност на болничната
помощ, извършвана от ищеца, както и въвеждащи ограничения в отчитането на
болнични дейности, надвишаващи месечен максимум, както и определящи максимална
стойност на болничната помощ, извършвана от ищеца. Като основание за нищожност
на разпоредбите на чл.20, т.6, чл.42, чл.40, ал.3 вр. чл. 30, ал.2, т.1 от
договора въвежда противоречие и накърняване на добрите нрави, както и
противоречие с чл. 2, т.7 от рамковия договор и чл. 59 от ЗЗО. Пояснява, че действащата
нормативна уредба в чл.35 от ЗЗО регламентира правото на здравно осигуреното
лице за избор на болнично заведение и лекуващ лекар, но клаузите на чл.40, ал.6
вр. чл. 30, ал.2, т.1 от договора на практика го лишават от това право. Според
ищеца цялата дейност на болничното заведение е отчетена за заплащане и
валидирана в ел. система на НЗОК. Излага, че е спазена регламентацията с
ПМС№57/2015г. за приемане на методики за остойностяване на медицинската помощ
по реда на чл.55, ал.2, т.2 от ЗЗО, както и че през процесния период е оказал
болнична помощ на правоимащи според договора здравноосигурени лица. Ищецът счита, че неправилно е бил лишен от
заплащане за възложената му и оказана от
него болнична помощ и имал право на договореното възнаграждение за оказаното
такава. Прилага доказателства.
Претендира разноски.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 59 от ЗЗО и чл. 86 от ЗЗД.
Ответното дружество, с отговора на
исковата молба, депозиран в преклузивния срок, оспорва иска, както по
допустимост, така и по основателност.
Излага становище във връзка с подведомствеността на спора. Посочва, че
договорът за оказване на болнична помощ
по клинични пътеки, по своето естество бил административен договор, сключен на
основание чл.59 от ЗЗО и Националния рамков договор за 2015г. Развива подробни
съображения в тази насока, подчертавайки, че правотоношенията между страните в
процесния случай се определят от властнически метод на правно регулиране,
поради което решаването на спора следва да бъде от компетентността на
административния съд. Възразява, че на
основание чл.369,ал.1 от ГПК, спорът не
подлежал на разглеждане по реда на глава тридесет и втора от ГПК ,,Производство
по търговски спорове“. По същество оспорва исковете по основание и размер, като
развива подробни съображения и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Оспорва дължимостта на претендираната от ищеца сума, тъй като същата
възлиза над определените стойности на
медицинските дейности в Приложение№2 и чл.4 от ЗБНЗОК за 2015г. Счита, че не е
доказана спешността на извършените хоспитализации и на спазен
лечебно-диагностичен алгоритъм по съответните клинични пътеки. Излага
съображения, че сочените като нищожни клаузи от ищеца са валидни, като
договорът попада под специален режим – чл.59 от ЗЗО, НРД за медицинските
дейности за 2015г. и ЗБНЗОК и спрямо него не следва да се прилага ЗЗД. Ангажира
доказателства. Претендира разноски.
Постъпила е допълнителната искова
молба в законовия срок, с която ищецът допълва искова молба, като на първо
място прави искане за изменение на иска за главница, като моли същият да се
счита предявен за сумата от 57 067 лв., представнляваща стойност на
извършеното по договор №020623/19.02.2015г. лечение на пациенти по клинични
пътеки за периода месец март 2016г., месец октомври 2016г. и месец ноември
2016г., както и за сумата от 372 лева, представляваща стойността на амбулаторна
процедура№99-предсрочна изпълнение на дейности по КП за един пациент, извършена
по договор №021706 от 19.05.2016г.през м.октомври 2016г. Излага становище във
връзка с направеното от ответника възражение за неподведомственост на спора.
Намира горното за неоснователно, навеждайки доводи. Поддържа предявената искова
молба, с направеното изменение, както и въведеното твърдение за частична
нищожност.
Ответникът с допълнителния отговор, подаден в преклузивния срок, допълва и пояснява първоначалния си отговор,
като сочи допълнителни правни аргументи по същество на спора по отношение на отчитането,
позовавайки се на чл. 40, ал.3 и чл. 32,
ал.13, т.6 от сключения договор. Според него извършената дейност от
ищеца не е отчетена през НЗОК, приложените спецификации за КП са изготвени от
изпълнителя, но нямат подпис и печат на приел ги представител на РЗОК. В
случай, че бъдат заплатени всички извършени дейности от страна на ответника
това би довело до превишаване на разходваната част на приетия бюджет.
БОС по въведеното с отговора на
исковата молба от ответника възражение за неподведомственост на производството
по делото, счита същото за неоснователно.
До приемането на разпоредбата на
чл.19а от АПК – ДВ бр.74/20.09.2016г. съдебната практика безпротиворечиво
приемаше, че договорът за оказване на медицинска
помощ, сключен на осн. чл.59 ЗЗО между болничното заведение и НЗОК като равнопоставени субекти е насочен към постигане на желан от двете страни резултат,
поради което той е облигационен договор и за уреждане на споровете по него се
прилагат нормите на ЗЗД. Без значение за характера на този договор е
обстоятелството, че условията, при които същият се сключва, са лимитирани от
разпоредбите на Националния рамков договор, Закона за бюджета на НЗОК и ЗЗО /
опр.809/26.10.2016г. по т.д. № 862/2016г. на ВКС, І т.о./
С приемането на новата разпоредба на АПК – ДВ бр.74/20.09.2016г. е въведено
понятието „административен договор“, който се сключва в производство пред
административните органи по въпроси от значим обществен интерес, когато е
предвидено в закон. Съгласно чл.128 ал.1 т.3 от АПК, делата по искания за изпълнение на такъв
договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон, са подведомствени
на административните съдилища. Практиката на тези съдилища се ориентира към
разбирането, че страните по сключените между НЗОК/РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ договори не са равнопоставени
по отношение на създадените права и задължения, тъй като при възникването на
тези правоотношения НЗОК действа в качеството на административен орган, а не като субект на
гражданското право и има право да извършва проверки, да налага предвидените санкции за
констатираните нарушения на изпълнителя, както и да претендира връщане на
неоснователно получени суми. Изпълнителят на медицинска помощ от своя страна има право да бъде финансиран
от НЗОК и е длъжен да се съобразява с указанията му или да упражни правото си
да прекрати едностранно правоотношението, като понесе и евентуално наложените
му до прекратяването санкции. Ето защо тези договори имат характера на
административен договор по смисъла на чл.19а от АПК.
Не съществува
противоречие в разбирането на съдилищата, че нормата на чл. 19а АПК (ДВ бр.74 /
20.09.2016 г.) няма придадено обратно действие и като материалноправна по своя
характер, урежда възникнали правоотношения занапред.- определение №4308/06.04.2017г.
по адм.д.3580/17г., ВАС, VІ отделение, а също определение от 28.02.2019г. на смесен петчленен състав
на ВКС и ВАС по гр.д.№4/2019г. Това разбиране се споделя и от настоящия състав.
И тъй като процесният договор е сключен
преди влизането в сила на посочения текст на закона, налага се извода, че чл.19а АПК не съставлява приложимо
право към заварените спорни правоотношения. Поради това исковата претенция
следва да бъде разгледана по общия исков ред от гражданските съдилища.
Спорът подлежи на
разглеждане по реда на чл.365 и следващи от ГПК „Производство по търговски
спорове“, тъй като претендираните права произтичат от търговска сделка, с оглед
търговското качество на ищеца, която е свързана с упражняваното от него
занятие.
Окръжният съд, като взе предвид
твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа и правна
страна следното:
По
делото е безспорно установено, че между страните са сключени договори за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки, както следва: договор № 020677/24.02.2015 г., неразделна част от който са приложение №1 за
специалисти в лечебното заведение МБАЛ Карнобат ЕООД, оказващи медицинска помощ
по клинични пътеки, както и приложение№2 за стойности на дейностите в БМП илекарствени продукти за лечение на
злокачествени образувания в условията на БМП, анекси №№47 от 27.12.2016г.,
договор №021148 от 19.02.2015г. за извършване на клинични процедури, изменени с
последващи анекси от № 22 от 05.01.2016г. до №47 от 27.12.2016г.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 3 от договор № 020677/24.02.2015 г. възложителят НЗОК се е задължил да заплаща определените с
договор №РД-НС-01-02 от
29.12.2014г. между НЗОК и БЛС
обеми и цени на извършената и отчетена болнична медицинска помощ. Предвидено е в чл. 20 ответникът-възложител да заплаща на ищеца – изпълнител за всеки отделен
случай по клиничната пътека при следните условия: отчетената или отчетените клинични
пътеки са включени в предмета на договора и са извършени от посочените в него
специалисти, включени в приложение №1, хоспитализираното лице е с непрекъснати
здравноосигурителни права в деня на хоспитализацията или ги възстанови до
датата на дехоспитализацията, спазени са условията за завършена клинична пътека
по смисъла на пар.1, т.2 от ДР на НРД за МД за 2015г., изпълнителят е изпълнил
всички свои задължения по осигуряване на пациентите, извършената дейност по
клинична пътека е отчетена при условията и по реда на Методиката за заплащане и
договора, извършената и
отчетена дейност по клинични пътеки е в рамките на стойностите, посочени в
приложение № 2 "стойност на
дейностите, медицинските изделия и лекарствени продукти за лечение на
злокачествени заболявания, в условията на болнична медицинска
помощ". Ищецът се е задължил
съгласно чл. 32, ал. 1 от
договора ежедневно да отчита по електронен път оказаната за денонощие дейност,
като за всеки отделен случай следва да бъде посочено дали е такъв в рамките на
стойността по чл. 42 или надвишава стойността по чл. 42.
В чл. 32, ал. 10 страните са постигнали съгласие ответникът да не заплаща за дейност, която
не е подадена в ежедневните отчети и не е приета от информационната система на
НЗОК в сроковете, описани в договора Договорили са се в чл. 32, ал. 11, че отчетната дейност се обработва в
информационната система на НЗОК, след което РЗОК изпраща на ищеца месечно
известие, съдържащо потвърдена за заплащане дейност, както и отхвърлената от
заплащане дейност. Едно от основанията
за отхвърляне на плащането е дейност, надвишаваща стойността по чл. 42. Редът за определяне
стойността на дейностите за болнична медицинска помощ е уреден в чл. 40, като
се заплаща за извършена и отчетена дейност в рамките на стойностите, определени
по реда на Правилата, описани в чл. 40, ал. 1 и посочени в приложение № 2
"стойност на дейностите,
медицинските изделия и лекарствени продукти за лечение на злокачествени
заболявания в условията на болнична медицинска помощ" съгласно чл. 24, ал.
4, т. 2 от НРД за МД за 2015 г., като изпълнителят не може да отчита с
финансово-отчетни документи дейности на стойност, надвишаваща утвърдената с
приложение № 2 за съответния месец. Съгласно чл. 41 от договора корекция на
стойностите по приложение № 2 се извършва на тримесечие, за което се подписват
допълнителни споразумения.
От съдържанието на процесния договор става ясно,
че същият е сключен на основание чл.59 ал.1 ЗЗО и в съответствие с Националния
рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2015г. Съгласно
разпоредбата на чл.29 ал.1 от Националния рамков договор изпълнителите на медицинска
помощ имат право да получат в срок и в пълен размер заплащане за извършените
дейности, при условията и по реда на сключения между страните договор. В договора не е предвидена възможност след изчерпване на определените
стойности лечебното заведение да прекрати извършването на определените
дейности. Напротив ясно въведено е изискването ищецът в качеството му на
изпълнител постоянно да осигурява болнична медицинска помощ и провеждане на
лечебна дейност. Това е най-важният му ангажимент, който кореспондира с
направения вече извод, че не може да се поставя ограничение на приема на
пациенти, съобразно лимита на договорените средства. От текста на чл.5 т.10 от
договора е видно, че не следва да се изисква заплащане или доплащане от
здравноосигурените лица за дейност, предмет на договора, което означава, че
всяка извършена такава от приложение 2 към него подлежи на заплащане от
възложителя.
Правата на здравноосигурените лица, принципите на
определяне обема на финансираните от бюджета на здравното осигуряване
медицински дейности и реда за тяхното заплащане, са регламентирани в Закона за
здравното осигуряване. Съгласно чл.35 ал.1 т.1 ЗЗО, здравноосигурените лица
имат право да получават медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни
дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, като всяко от тях само може да избере
къде да получи необходимата му болнична помощ. Осъществяването на медицинска
помощ на здравноосигурените лица се извършва от лечебно заведение- изпълнител
на медицинска помощ, с който НЗОК е сключила индивидуален договор при условията
и по реда на чл. 59 ЗЗО. В конкретния случай такъв договор е действащ между
страните по настоящия спор и съгласно същия лечебното заведение е поело
задължение да осигури непрекъснато изпълнение на лечебната дейност.
В сключения договор са въведени
ограничения с клаузите на чл.20 т.6, чл.40 ал.3 вр. 30, ал., т.1 от договор№020677 от 24.02.2015г.,
предвиждащи, че възложителят заплаща на изпълнителя извършена и отчетена
дейност в рамките на стойностите, посочени в Приложение № 2, към договора и че
изпълнителят не може да отчита дейности на стойност, надвишаваща утвърдения
месечен лимит. Въведените с горните разпоредби от индивидуалния договор
ограничения при отчитането и заплащането на извършеното от изпълнителя по
договора противоречат на законовите разпоредби, регламентиращи болничната
медицинска помощ, въз основа на които е сключен този договор, а именно чл.5 и
чл.35 ЗЗО, включително на чл.52 от Конституцията на РБ. Разпоредбата на чл.5 ЗЗО урежда основните принципи на задължителното здравно осигуряване, между
които отговорност на осигурените за собственото им здраве, равнопоставеност на
осигурените при ползването на медицинска помощ и свободен избор от осигурените
изпълнители на медицинска помощ. Чл.35 ЗЗО регламентира правото на задължително
осигурените да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от
здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и да избират лекар от лечебно
заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК, т.е законът
дава възможност на здравноосигурените лица срещу задължителното им участие при
набиране на здравните вноски да получат медицинска помощ като изберат
болничното заведение и лекуващия лекар. Посочените клаузи от договора са в
противоречие с духа и целта на ЗЗО, тъй като поставят оказването на медицинска
помощ на здравноосигурените лица в зависимост от обстоятелството дали
необходимостта от лечение е възникнала в рамките на определените от здравната
каса стойностни лимити. Това от своя страна води до неравнопоставеност при
третирането на лица, потърсили медицинска помощ преди или след изчерпване на
тези лимитни стойности. Стриктното спазване на тези клаузи и съобразяването им
при формиране на преценка относно състоянието и необходимостта от лечение на
даден пациент, дори и да не бяха в противоречие с горните цитирани законови
правила, би променило смисъла и значението на понятието болничната помощ,
представляваща дейност, упражняването на която е гарантирано от държавата.
Доколкото опазването на здравето на гражданите е национален приоритет, който се
провежда, чрез прилагане на редица принципи, между които и осигуряване на
качествена здравна помощ, лечебното заведение в конкретния случай е изхождало
именно от този принцип в съответствие с критериите за добрата клинична
практика.
Правната регламентация на финансирането
на здравеопазването се съдържа в разпоредбите на ЗЗО и ЗБНЗОК. Съгласно чл.4
ал.1 т.2 от ЗБНЗОК на управителите на РЗОК е вменено задължението да
разпределят по месеци утвърдените годишни обеми по т. 1, буква "б" и
стойности по т. 1, буква "а“, които пък се определят от Надзорния съвет на
НЗОК. Никъде и в този нормативен акт не е посочено, че тези обеми ,т.е лимити
не могат да бъдат променяни и не може да се надвишават, както и, че извършените
над тях дейности от изпълнителите на болнична или извънболнична помощ
не следва да се заплащат. С оглед нормата на чл.35 ЗЗО здравноосигурените лица
имат право на пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и право
да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило
договор с РЗОК, като не може да се наруши законовото право на здравноосигурения
гражданин да предпочете определено болнично заведение - изпълнител на болнична
помощ. От друга страна съгласно чл.5 от сключения между страните договор на
ищеца като изпълнител на болнична медицинска помощ са вменени редица
задължения, в т.ч. съгласно т.9 да осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение
на лечебната дейност по медицински специалности, съгласно разрешението за
осъществяване на лечебна дейност, а по т.10 да не изисква заплащане или
доплащане от ЗОЛ за дейност-предмет на договора. Разпоредбата на чл.31 т.1 и
т.2 от НРД задължава изпълнителите на медицинска помощ да осигуряват на здравноосигурените
лица договорената медицинска помощ и да изпълняват правилата за добра
медицинска практика съгласно условията на НРД, както и да предоставят
медицинска помощ по вид и обем, съответстваща на договорената.
По делото са представени справки за
неизплатените надлимитни месечни стойности по клинични пътеки за процесния
период – месец март, октомври и декември
2016г., както и направления за хоспитализация.
Установява се от изслушаното
заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза и допълнителна
съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните, че при извършената
проверка в МБАЛ Карнобат ЕООД вещото лице е констатирало пълно съответствие
между данните в справките, представени от ищеца и предоставените за проверка
истории на заболяванията по ЕГН на пациент, общ брой и номер на клинична
пътека. Медицинската дейност на лицата –
общо 119 на брой за месец март, октомври
и декември 2016г е извършена
съобразно алгоритъма и изискванията на валидните към момента клинични пътеки, в
съответствие със стандартите по съответните специалности, както и с критериите
на добрата клинична практика. Във всички истории на заболяването е приложен
лист от амбулаторен преглед. Информацията е надлежно подавана по електронен път
до НЗОК. Отказът от лекуване на лицата в лечебно заведение би влошило здравето и страданието им, тъй
като по същество в преобладаващия брой случаи е било налично състояние със
спешна нужда от хоспитализация и извършване на лечение в болнични условия с цел
възстановяване на профилактика на усложненията, поддържане на функционалното
състояние и ограничаване на патологичните последствия. От
констативно-съобразителната част на основното заключение на вещото лице се
установява, че извършените от ищеца надлимитни дейности за процесния период са
в размер на претендираното с исковата молба вземане за главница.
При съвкупна преценка на събраните
доказателства, съдът приема, че ищецът като изпълнител по договор за оказване
на болнична помощ по клинични пътеки се явява изправна страна по договорното
правоотношение. Съгласно приетата методика с ПМС
№ 57/16.03.2015г, в чл. 21, ал.4 от Приложение № 2Б към чл. 2 е
предвидено, че при достигане на съответните месечни стойности, водещи до липса
на капацитет на изпълнителя на БМП за хоспитализации, с изключение на случаите
на спешна диагностика и лечение, следва да се формира листа на чакащите. За
случаите на спешна диагностика и лечение, изпълнителят на БМП може да подаде в
РЗОК писмено заявление за увеличаване на размера на месечната стойност на
разходите за дейностите в БМП в приложение № 2 от индивидуалния договор за
сметка на стойностите за следващите месеци от тримесечието или утвърдените
стойности за следващото тримесечие, в размер до 5%. В чл.21 ал.5 от
горепосоченото приложение №2Б е предвидено, че при увеличение
размера на стойността на разходите за дейностите в БМП, промените се
договарят в срока за представяне в РЗОК на отчетите за заплащане на
дейността за съответния месец.
Безспорно се установи по делото, че ищецът като изправна страна по
процесното договорно правоотношение в изпълнение на задълженията си по договора
е оказал медицинска помощ на здравноосигурени лица по процесните клинични
пътеки за периода месец март, октомври и ноември 2016г., които са от пакета
от здравни дейности, гарантиран от
бюджета на НЗОК и НРД за МД. За
процесните случаи, са спазени критериите за достъпност и качество на
медицинската помощ, визирани в чл. 59в ЗЗО. Осъществената болнична помощ, в
изпълнение на сключения между страните договор следва да бъде заплатена в
изпълнения обем, включително и за надлимитните дейности, след като е извършена
съобразно изискванията на сключения договор между болницата и здравната каса, и
е отчетена пред възложителя, който е приел отчета, макар и като надлимитна
дейност.
В
обобщение БОС намира, че обемът на
предоставената медицинска помощ не може да бъде ограничаван нито от подзаконов
нормативен акт, нито от индивидуалния договор или негово изменение. Не може само заплащането да се определя с граници,
а за оказването на болнична помощ по клинични пътеки да няма уговорени лимити.
Дори да се приеме, че нормите въвеждащи
посочените по-горе лимити не представляват нищожни договорни клаузи, то в
настоящия случай ответникът не е спазил правилата, въведени от самия него в
действащата нормативна регулация. Тази именно уредба в Правилата за условията и
реда за прилагане на чл.4 ал.1 и 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2016г.
регламентира и правото на изпълнителя да заяви искане за корекция на месечно
определените лимити, на което право кореспондира задължението на възложителя да
извърши анализ на заявената надлимитна дейност и да спази предвидените стъпки
за търсене на нейното финансиране.
Законодателното разрешение на проблемите във връзка с лимитираното
заплащане на изпълнителите, допуска корекция на предварителните, месечно
заложени обем и стойност на медицинската услуга. Приложимите към м. 2016г.
Правила за условията и реда за прилагане на ЗБНЗОК, приети в съответствие със
законовата делегация на чл.4 ал.1 и 2 ЗБНЗОК /лист 12 и сл. от делото/ изрично
визират, че при извършени и отчетени от изпълнител на болнична медицинска помощ
случаи на стойност, надвишаваща определената месечна стойност в приложение № 2
към договорите с НЗОК, изпълнителят на такава помощ подава в сроковете за
отчитане писмено заявление до директора на РЗОК за увеличаване на месечната
стойност за тези дейности. При извършени и отчетени от изпълнителя случаи,
извън тези на спешна диагностика и лечение на пациенти, на стойност надвишаваща
определената месечна стойност в приложение № 2 към договорите с НЗОК, в
писменото уведомление до директора на РЗОК изпълнителят на болнична медицинска
помощ посочва причините за допускане извършването на такива хоспитализации /
чл.16 ал.2 от Правилата/. Изпълнителят е длъжен да заяви искането за увеличение
на месечните стойности в срока за отчитане на дейността, включително да посочи основанията
за това. При всяко положение, искането за закупуване на допълнителна медицински
дейности следва да се основава на конкретиката от надлимитни случай. Горните
правила, определящи ангажиментите на страните в случаите на осъществена
надлимитна дейност са възпроизведени почти дословно в съдържанието на чл.39 от
допълнителното споразумение към договора.
По делото
не е спорно, че ищецът е заявил за заплащане процесните суми с изричното
отбелязване, че е осъществена надлимитна дейност и същата подлежи на заплащане.
Престираната медицинска помощ от ищеца има
характера на надлимитна дейност, за която възложителят е бил длъжен да инициира
процедура по чл.16 от Правилата и след приключване на същата да постанови отказ
за заплащане, но само при обективна невъзможност за това, съобразно критериите,
последователността и механизмите на специалните актове по прилагане на ЗБНЗОК
за 2016г. В производството не се твърди и не се установява подобна невъзможност
да е съществувала.
При горните мотиви съдът приема, че
предпоставките за извършване на корекция на утвърдения за лечебното заведение
бюджет за месеците март, октомври и
ноември 2016г. са били налице, като предявеният иск с правно основание чл.79 ЗЗД вр. чл. 59 от ЗЗО е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед
основателността на иска за сборната главница по чл.79 ЗЗД вр. чл. 59 от ЗЗО,
основателни и доказани по размер се явяват и акцесорните претенции за сборни
мораторни лихви върху главниците за забава за заявените периоди, предвид разпоредбата
на чл.35 от Договора за оказване на болнична помощ, съответно чл.4 ал.2 от
допълнителното споразумение и начина на уговаряне падежа на задължението. При
съобразяване на горното лихвата се дължи от деня, следващ падежа на задължението
за плащане до датата, предхождаща завеждане на исковата молба. Предвид това
ответникът дължи сборни мораторни лихви за периода 30.04.2016г. до
04.03.2019г., чийто размер възлиза на 14 314,35
лева.
При този изход от спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените
по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 7320,14 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Национална
Здравноосигурителна Каса, Булстат *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София 1407, ул. ,,Кричим“№1, да заплати на Многопрофилна болница
за активно лечение Карнобат ЕООД, ЕИК102612100, със седалище гр. Карнобат, ул.
„Стара планина“ №180, сумата от 57 439
лева /петдесет и седем хиляди
четиристотин тридесет и девет лева/-сборна главница, представляваща
стойността на извършено лечение на пациенти по оказана болнична медицинска
помощ по договор №020623/19.02.2015г., за месец март 2016г., октомври 2016г.,
ноември 2016г., сумата от 14 314,35
лева /четиринадесет хиляди триста и четиринадесет лева и тридесет и пет
стотинки/- сборни мораторни лихви за периода 30.04.2016г. до 04.03.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата
молба- 05.03.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от 7320,14 лева
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: