Решение по дело №2503/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.).

Образувано е по жалба на М.Н.П. *** срещу Решение № 379/30.06.2022г. на Комисия за защита от дискриминация (КЗД), Трети състав по преписка № 85/2020г., в частта, с което е установено, че ответната страна Н.Г.К. не е извършила тормоз по смисъла на § 1, т. 1 ДР Закона за защита от дискриминация при упражняване правото на труд по признак „лично положение“ по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, спрямо жалбоподателката и оставя без уважение жалбата подадена от М.Н.П. като неоснователна.

Жалбоподателката претендира за отмЯ. на Решението, като незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че компетентният орган неправилно и незадълбочено е интерпретирал фактите и обстоятелствата, което е довело до погрешни фактически констатации. Излага съображения, че е сменен един от членовете на състава на комисията, която е издала оспореното в настоящото производство Решение, за което не са били уведомени. С това действие твърди, че е била лишена от правото й да поиска отвод на заседаващия състав, поради което е нарушен „процедурния правилник на Комисията“. Позовава се на съдебна практика на Съда на Европейския съюз в тази насока. Сочи, че за да е налице накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда следва да се установят конкретни факти, изразяващи необективно и негативно отношение към засегнатото лице, свързани със защитен признак, като се позовава на съдебна практика в тази насока. Моли съдът да отмени обжалваното решение. Претендира разноски. В уточняваща молба от 13.12.2022 г. се твърди за извършена дискриминация спрямо П. и за извършен тормоз на работното място, нарушено право на труд, лишаване от достъп до обществена информация, накърняване неприкосновеността на личните данни относно здравословния личен статус на жалбоподателката, приоритет на тенденциозно писани жалби срещу П. от нечленуващи в читалището лица, публично унижение, недобросъвестност, чрез изнасяне и поддържане на неистини, използване на език на омразата срещу нея, съставяне и използване на неверни официални документи, задържане на трудовата книжка, умишлено забавяне при издаването на задължителна Производствена характеристика, която да послужи пред ТЕЛК, задължаване чрез заповед да предоставя данни за личното си здравословно състояние, причиняване на психологични травми, удостоверени от лекар, последвани от продължително лечение.

Доводи за незаконосъобразност на оспорваното Решение излага и в депозирани писмени бележки.

Ответникът – КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ, представлявана от председателя, чрез юрисконсулт И. оспорва жалбата. Поддържа се, че Решение № 379/30.06.2022г. на КЗД, е законосъобразен административен акт и не са налице сочените основания за отмЯ..

Заинтересованата страна – Н.К., чрез проц. представител адв.Ф. оспорва жалбата. Заявява, че процесното Решение е законосъобразно и не са налице основания за отмЯ.та му. Представя писмени бележки.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Насочена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 68 ЗЗДискр. Подадена е в преклузивния срок за оспорване, от активно легитимирано лице – адресат на акта.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Като взе предвид изложените от жалбоподателката оплаквания и извърши проверка на оспорвания акт, на всички основания за законосъобразност, съдът достигна до следните изводи:

Решение № 379/30.06.2022г. е постановено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, съгласно чл. 47 ЗЗДискр. В съответствие с чл. 48, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 54 ЗЗДискр., решаващият състав на КЗД е определен с Разпореждане на председателя № 302/27.04.2020г.

Актът е в предписаната от закона форма, и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, установени в чл. 50 – чл. 70 ЗЗДискр.:

Административното производството е образувано по жалба вх. № 44-01-176/03.12.2019г., с която М.Н.П. е сезирала Комисията с искане да й предостави защита срещу действията на Н.К.. Същата заявява, че е подложена на непрестанен психически тормоз от страна на К., изразяващ се в обиди – крадла, набедяване и/или клевета – сама си била подписала длъжностната характеристика, като отказва да подпише нова такава, сама си била увеличила заплатата, поради което дължи за година назад стойността на увеличението, злоупотребявала с правото си на отпуск, не спазвала работното време, липсвали пари от касата на читалището, уронвала престижа на читалището, като е подала жалба в Инспекция по труда против действията на Н.К.. Допълва, че предвид продължителния болничен и лечение на П., нейните лични данни – болнични листи и друга информация за здравословното й състояние са били подложени на нерегламентирано обсъждане, публикуване в Интернет. Уточнява, че травмата й довела до продължителен болничен, е била предизвикана именно от незаконното поведение на Н.К., което твърдение потвърждава със съобщение от психиатър, който е лекувал и консултирал П.. Болестното състояние на П. е предизвикано от противопоставянето й против разхищения на средства на читалището и сключването на умишлено неизгодни за читалището договори, некачествено счетоводно обслужване. Твърди, че й е било нарушено правото на труд, като членовете на настоятелството са били подвеждани да гласуват намаляване на трудовото възнаграждение на П., оказан й е бил натиск да подпише нова длъжностна характеристика. Предвид гореизложеното, моли на основание чл. 50 от ЗЗДискр., Комисията да образува производство и въз основа на жалбата й да установи налице ли е дискриминация по отношение на нея по признак „лично положение".

След определяне на докладчика на решаващия състав, е изпълнена процедурата по проучване на преписката и събиране на доказателства, необходими за изясняване на спорните факти и обстоятелства.

На основание чл. 56, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр, във връзка с провеждане на процедура по проучване, докладчикът е изискал писмени становища и доказателства от страните. В определения срок становище е постъпило от И. М. И., Е.З.Г., Н.Г.К., К. И. Б.

След събиране на представените от страните писмени доказателства е съставен на основание чл.60,ал.1 от ЗЗДискр. от докладчика А. доклад-заключение/л. 849-854 от адм. преписка/, с който в изпълнение на дадените указания като страни в производството са конституирани – М.П. – жалбоподател, адв. М.Д. – сигналоподател, Н.К. – ответник, К.Б. – ответник, И.И. – ответник, Е.Г. – ответник, С.С.– ответник, А.Й. - ответник. Изложени са в доклад-заключението фактическият състав на евентуалното нарушение според изложеното в жалбата и становищата на ответниците, като е предложено насрочването на открито заседание за разглеждане на преписка № 85/2020 г.

На 08.02.2021г./л. 996-1002 от адм. преписка/ е проведено открито заседание, което е отложено, като на страните е указана възможността за водене на помирително производство и сключване на споразумение. На 07.06.2021г./л. 1083-1085 от адм. преписка/ е проведено открито заседание, което е отложено поради подадена молба от П., с приложени доказателства за невъзможност да присъства. На 27.09.2021г. /л. 1141 – 1157 от адм. преписка/ е проведено открито заседание, което е отложено с указания на чл. 9 от ЗЗДискр. към ответните страни, според която доказателствената тежест е на ответната страна, съответно им е предоставена последна възможност до следващо заседание да представят доказателства в своя защита. На 24.01.2022 г. /л. 1308 – 1315 от адм. преписка/ е проведено открито заседание, на което е даден ход на производството по същество и за целите на което със Заповед № 12-11-187/21.01.2022 г./л. 1286 от адм. преписка/ на председателя на КЗД за член по заместване на София Йовчева е определен О. К.

С Решение № 379/30.06.2022г. на КЗД, тричленен заседателен състав, установява, че Н.К. – председател на Настоятелството на НЧ „Искра 1924 г.“ гр. Варна и К.Б. – член на Настоятелството на НЧ „Искра 1924 г.“ гр. Варна, И.И. – председател на Проверителна комисия на НЧ „Искра 1924 г.“ гр. Варна, Е.Г. – счетоводител и управител на „Реми Варна БГ“ ООД, С.С.– служител в Община Варна, А.Й. – директор на Дирекция „Култура“ в Община Варна, не са извършили тормоз по смисъла на §1, т.1 ДР ЗЗДискр. при упражняване правото на труд по признак „лично положение“ спрямо М.Н.П. и адв. М.К.Д.. Без уважение е оставена жалбата от 03.12.2019 г. и допълнение към нея от 05.02.2020 г. и от 14.04.2020 г., подадени от П., чрез адв. Д., и въз основа на сигнал подаден от адв. Д. – член на НЧ „Искра 1924 г.“ гр. Варна. За да постанови този резултат административният орган е приел, че твърденията на П. са недоказани, което води до невъзможност доказателствената тежест да бъде прехвърлена на ответните страни, съответно КЗД да им вмени задължение да доказват, че не са нарушили правото на неравно третиране. След задълбочен анализ на представените доказателства и твърденията на страните, КЗД е стигнала до извод, че е налице напрежение в отношенията между П. и К. в качеството й на работодател. Пояснила е, че по преписката не се доказва това напрежение да се дължи на оказван тормоз, което води до невъзможност да се вмени на ответните страни извършването на дискриминация спрямо П., по който й да е защитен признак. Допълнително е изложено, че не всяко напрежение в отношенията между хората може да се вмести в понятието дискриминация, в случая тормоз на работното място.

Посочено е, че събраните материали не са безспорни, достоверни и обосновани доказателства за извършването на действия, бездействия или демонстриране по друг начин от страна на ответните страни на поведение, което може да се квалифицира като унизително, враждебно, обидно, изразено физически, словесно или по друг начин, с което се накърнява достойнството и честта и се създава враждебна, обидна, унизителна или застрашителна среда. Тези мотиви са обосновани с твърденията в писмените становища и изявленията на страните в хода по същество, че взаимно се обвиняват в неразбирателство по повод недобросъвестността на изпълнение на трудовите си задължения. Прието е от КЗД, че са били изтъкнати факти и обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина и несправяне със служебните задължения на П.. В този смисъл е посочено, че несъгласието на П. със създадената организация на работа, с материалната база, с решенията във връзка с протичане на трудовия процес, не е достатъчно да обоснове дискриминация, след като негативния ефект не е предизвикан и не се основава на някой от предвидените в закона признаци.

Въз основа на събраните в производството писмени доказателства и становищата на страните решаващият състав е постановил Решение № 379/30.06.2022г., с което е приключило производството пред Комисията.

Комисията се е произнесла по допустима жалба, като изрично е съобразила срока по чл. 52, ал. 1 от ЗЗДискр. При образуване на административното производство, не са били налице отрицателни процесуални предпоставки, възпрепятстващи образуването на производството и разглеждането на жалбата по същество. В изпълнение на чл. 55 от ЗЗДискр., Комисията е провела предвиденото в специалния закон проучване, като е изискала и приложила по преписката становищата на участниците в производството. Спазено е и изискването на чл. 62 от ЗЗДискр за насочване към помирителна процедура. На страните е гарантирано правото да се запознаят със събраните по преписката материали на основание чл. 59, ал. 3 от ЗЗДискр, предоставена им е възможност да обективират своите възражения, като предоставят допустими, необходими и относими към спора доказателства. Страните активно са се възползвали от това право.

При проведеното проучване и при събиране на необходимите и относими доказателства органът е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти в съответствие с разпоредбите на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК.

Обстоятелството, че в хода на производството пред Комисията определени членове от състава й са били замествани от други, не е процесуално нарушение, което води до нищожност на постановеното решение. Видно е, че на последното заседание, на което преписката е обявена за решаване е било проведено в присъствието на определения със Заповед № 12-11-187/21.01.2022 г. на председателя на КЗД трети заседателен състав състоящ се от С. С., Н. А. и О. К. В същия състав е постановено и оспореното решение.

Изложеното обуславя извод за липсата на съществени процесуални нарушения при изясняване на обективната истина, съответно спазени са основните принципи на процеса, гарантиращи равенството на страните в производството, тяхното активно участие, вкл. и при събирането на доказателства.

Съдът приема, че процесното Решение е съответно на приложимите материалноправни норми и на целта на закона, формулирана в чл. 2 ЗЗДискр. - осигуряване на всяко лице на равенство пред закона, равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот и ефективна защита срещу всички форми на дискриминация.

С императивната разпоредба на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. По смисъла на ал.2 на същата норма пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Легално определение на понятието "неблагоприятно третиране" е дадено с разпоредбата на § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗдискр., съгласно която норма това е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси.

От анализа на цитираните норми съдът обосновава извод, че не всяко неблагоприятно третиране представлява дискриминация, а само онова, което е осъществено поради обективно наличие на един или повече защитени признаци. Липсата на защитен признак означава, че дори и да има различно, неравно третиране то не е дискриминация по смисъла на този закон.

Разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр. изрично установява разпределението на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация, като страната, която твърди, че е дискриминирана следва да представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, едва след което ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. В тежест на предполагаемия извършител е да обори презумпцията за дискриминация.

В оспорваното решение административния орган е взел отношение и по оплакването за поставяне на оспорващата в неравно положение по личен признак, тормоз на работно място, като е приел, че твърденията на П. не са доказани. Следва да се отбележи, че посочените 14 вида дискриминация „проявена“ спрямо жалбоподателката в уточняващата молба от 13.12.2022г. се припокриват, предвид обвързаността им с правоотношението на лицето с НЧ „Искра 1924 г.“ гр. Варна. В жалбата П. се позовава на съдебна практика на Върховния административен съд, според която е прието, че понятието „тормоз“ изисква нежелано поведение, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. В хода на административното производство са събрани писмени доказателства в тази насока, от които не може да се правят изводи за основателност. Отношението на К. към жалбоподателката не изпълнява фактическия състав на понятието за „тормоз“, защото действията на К. са в резултат изпълнението/неизпълнението на служебните ангажименти. С административната преписка са представени Декларации, петиции и др. от членове на Читалището, които подкрепят както жалбоподателката/л. 35-37/, така и К.. Подавани са жалби от С. С.– л. 389, И. Х.– л. 390, Я. Д. – л. 391, които при посещение на Читалището са били нагрубени от П. при изпълнение на служебните й задължения. Изготвен е Констативен протокол – л.399 от адм. преписка, с който е установено, че на 21.11.2019 г. в 18.45 ч. е нарушена целостта на лепенките, с които са били запечатани канцеларията и библиотеката, присъствения дневник не е бил попълван от 16.11.20… г., както и че при изискване на касовата наличност пред свидетели, читалищният секретар е отказал да я предостави и ги е обвинил в психически тормоз. В допълнение е представено писмо от 17.09.2019 г. от Директор Дирекция „Култура и духовно развитие“, изпратено до Председателя на НЧ „Искра 1924 г.“ и М.П.. В писмото е изложено, че периодично експерт от дирекция „Култура и духовно развитие“ е посещавал предоставените за дейността на читалището сгради, при което е констатирал, че читалищният секретар не спазва осем часовия си работен ден, не се осигурява свободен достъп на гражданите до читалищната сграда със статут на обществена институция, а художествената дейност на читалището в по-късния часови пояс е сведена до минимум. От изложеното се установява безспорно, че описаните в жалбата и уточняващата молба действия/отношение на К. към жалбоподателката е породено от изпълнение/неизпълнение на служебните задължения. Именно тези действия пораждат и конфликт между читалищния секретар и председателя на читалището. Ясно се установява, че и двете страни имат привърженици, сред членовете на читалището, които заемат една или другата позиция, поради което невъзможно би било едните да бъдат кредитирани за сметка на другите. В основата на отношенията стои не фактическия състав на осъществена дискриминация, а възникнал конфликт, възникнал при изпълнение на служебни задължения, защитаване на позиция, както и елемент на субективна оценка за отношението на П. и К. една към друга. От неприемливия като цяло етичен климат в Читалището няма как да се прави заключение за различно третиране на отделните служители. Обтегнатите отношения между П. и К. се потвърждават от изготвените заповеди №7/21.08.2019г., №8/21.08.2019г., №10/21.08.2019г., №12/21.08.2019г., №13/21.08.2019г. /л. 422 – 426 от адм. преписка/, които жалбоподателката е отказала да получи и са й били връчени чрез свидетели. Цитираните заповеди касаят изпълнението на служебните задължения на П., поради което с отказа да бъдат получени от жалбоподателката се възпрепятства дейността на Читалището и възникват конфликтни ситуации. В становище-протокол от 29.11.2019г. на л. 282-284 от адм. преписка, изготвен от Председателя на НЧ „Искра 1924г.“ и Председателя на Проверителната комисия към Читалището, подробно в 25 точки са изброени/констатирани „нарушения“, които според изготвилите протокола лица П. не се справя с възложените задължения. Посочените за констатирани „нарушения“ дали представляват действително нарушения на служебните задължения не е предмет на настоящото производството. Но същите ясно показват, че е налице твърдяно, според Председателя на НЧ „Искра 1924г.“, неизпълнение на част от служебните задължения на П. спрямо НЧ „Искра 1924 г.“, отправяне на взаимни обвинения между П. и К., поради което безспорно не е налице дискриминация спрямо жалбоподателката. Възникналата конфликтна ситуация е допринесла за „използване на език на омразата срещу М.П.“, както и на жалбоподателката срещу последната. Наслагването на проблемите, ежедневното напрежение, водят до използване на груб език, което е недопустимо в една институция, но не може да бъде определено като дискриминация. Следователно, за да е налице тормоз по смисъла на закона, не е достатъчно субективното усещане на лицето, че спрямо него е осъществено нежелано поведение, а е необходимо това поведение да е основано на някой от защитените признаци. Анализът на текстовете налага извода, че за да е налице тормоз следва да се установят конкретни факти, изразяващи необективно и негативно отношение към засегнатото лице на основа на някой от признаците, посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, което в настоящия случай не се установява.

Твърдението на жалбоподателката в уточняващата молба, че й е нарушено правото на труд, включително лишаване от основното право на труд е неоснователно и недоказано. В Жалбата до КЗД твърди, че целта на К. е била да формира обществено мнение на настоятелството за намаляване на трудовото й възнаграждение. Първо не става ясно с какви действия/бездействия жалбоподателката е била лишена от право на труд. Както съдът посочи по-горе, видно и от представените доказателства за П. многократно има данни, че не е била на работното място, не е изпълнявала заповедите на Председателя на Читалището. Тези факти опровергават твърденията, че е била лишена от право на труд. Второ, взето е „становище“/л.221 от адм. преписка/ от Председателя на НЧ „Искра 1924 г.“ да се намали месечното трудово възнаграждение на П., както и дните за отпуска и процента на трудовия стаж върху, който се осигурява. В т.нар. „становище“ са изложени конкретни съображения – като се намали възнаграждението на П. читалището ще може да назначи библиотекар, направено е проучване, че възнагражденията в читалищните секретари във Варна са максимум 800 лв., където развиват най-много дейности. Съответно където няма развити дейности секретарят получава 659лв. Настоящото производство няма за цел да провери законосъобразността на заповедта/каквато не е представена, както в административното производство, така и в производството пред съда/, с която й е била намалена работната заплата, както и дните за отпуска и процента на трудовия стаж върху, който се осигурява, но е имала тази възможност да оспори същата пред граждански съд. Поради изложеното, съдът приема, че не са налице предпоставки да се приеме, че същата е дискриминирана. Доколкото се разбира от становището, максималното възнаграждение на читалищен секретар е 800 лв., поради което не може да се приеме, че е била дискриминирана, ако тя е получавала 950лв. За останалите твърдения: намаление дните на платен годишен отпуск и процента на трудовия стаж върху, който е била осигурявана, няма данни, поради което не може да се направи преценка дали е налице дискриминация.

Твърдението на жалбоподателката, че е била дискриминирана, поради задържане на трудовата книжка, довело до забавяне с няколко месеца и невъзможност за регистрация в Бюрото по труда, също е неоснователно: Първо, П. не посочва период, за който твърди че й е била задържана Трудовата книжка. Второ, безспорно от доказателствата в административната преписка – Протокол от 28.02.2020 г./л. 200/ на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, се доказва, че при извършена проверка на 03.02.2020 г. в НЧ „Искра 1924 г.“ е констатирано нарушение изразяващо се в това, че работодателят не е оформил и върнал незабавно срещу подпис трудовата книжка на М.П. при прекратяване на трудовото й правоотношение, считано от 30.12.2019 г., а на 03.02.2020г. С представения протокол на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна се опровергават твърденията на ответната страна, че е върнала трудовата книжка в посочения в закона срок. Жалбоподателката е имала правото да заведе исково производство по реда на чл.226, ал.1, т.1 КТ, поради което с това действие/бездействие не може да се приеме, че е осъществен фактическия състав на дискриминация по ЗЗДискр. Твърдението за дискриминация, поради умишлено забавяне при издаването на задължителна Производствена характеристика също е неоснователно. По безспорен начин от доказателствата в административната преписка – копие на Тетрадка за описване на установените нередности и пропуски при НЧ „Искра 1924 г.“/л. 157-165/, в която е отбелязано от г-жа Н. З., че на 29.11.2019 г. Председателя на читалището е поискал да връчи на П. Производствена характеристика, която й е била необходима за явяване на ТЕЛК на 18.11.2019 г. П. е отказала, защото към него момент не й е била необходима и не й е била издадена в срока, който е трябвало. П. е имала възможността да упражни правото си на иск по реда на чл.226, ал.1, т.1 КТ.

Твърдението за причиняване на психологични травми, последвани от продължително лечение е неоснователно. Не се оспорва факта, че П. е постъпила за лечение в МБАЛ „Света М.“ ЕАД Варна за периода от 03.09.2019 г. до 03.10.2019г. с диагноза Смесено тревожно-депресивно разстройство, което се доказва с Епикриза – л. 50 от адм. преписка. В същата е посочено, че е с данни за психотравмени събития в семейството преди малко повече от година, като в последствие е имала значими проблеми на работното място – конфликт с ръководството на читалището. Това състояние на жалбоподателката е следствие на конфликт, както е посочено и в епикризата. Взаимните обвинения между жалбоподателката и К., неизпълнение на служебни задължения, допълнително внася напрежение и изостря отношенията на работното място. Активните действия една срещу друга оказват негативно влияние върху дейността и на двете и в отношенията им, поради което не e налице причинно-следствена връзка на отношенията им и причинените психологически травми единствено и само от страна на К..

Неоснователно е твърдението в уточняващата молба, че е предоставен приоритет на тенденциозно писани жалби срещу жалбоподателката от нечленуващи в читалището лица. Първо не става ясно кои са тези лица и по какъв начин е даден приоритет на тези жалби. Предвид липсата на конкретика, хипотетично съдът установява, че на л. 212 и л. 214 има подадени жалби, но първата не става ясно от коя дата е, а втората е от 06.11.2018 г. Второ, на л.216 лице и гръб има подадени жалби от 18 и 23.12.2019г., но в същите са изложени твърдения относно изпълнението на служебните задължения на П.. Твърди се, че се е държала грубо и библиотеката е била затворена. В жалбата на С. С.се твърди, че й е било отказано заявление за членство в читалището. С твърдения за грубо отношение е и жалбата от И. П.и Я. Д. на л. 218 и л.219 от адм. преписка. Няма данни П. да е взела отношение или да е изразила становище по тези жалби. „Неизпълнението“ на служебните задължения и „грубото“ отношение на П., както и последиците от това не може да бъде квалифицирано като дискриминация.

Твърдението в уточняващата молба за дискриминация спрямо П. за задължаване чрез заповед да предостави данни за личното си здравословно състояние е неоснователно. Със Заповед №19/21.11.2019 г./ л. 1291 от адм. преписка/ на Председателя на НЧ „Искра 1924 г.“ Варна е наредено на М.П. да представи писмени обяснения относно – страда ли от болести изброени в чл.1, ал.1 от Наредба №5 от 20.02.1987 г. на МЗ, да представи медицински документи от лечебно-профилактичните заведения, където се лекува или се води на диспансерен отчет в срок до 25.11.2019 г., да предостави Карта за предварителен медицински преглед с дата не по-рано от 18.11.2019г. в срок до 25.11.2019г., да се яви на контролен годишен профилактичен медицински преглед и да представи документи в срок до 25.11.2019 г. Видно от текста на разпоредбата на чл.1, ал.1 от Наредба №5 от 20.02.1987 г. при частична ликвидация, при съкращение в щата или при спиране на работа за повече от 30 дни предприятието само след предварително разрешение на съответната окръжна инспекция по охрана на труда може да уволни работници, боледуващи от посочените болести. От доказателствата с административната преписка – Предизвестие №12 от 29.11.2019 г./ л. 172 от адм. преписка/ П. е уведомена, чрез трима свидетели, поради отказ да получи лично предизвестието, че на основание чл.328 от КТ е отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор от 30.12.2019 г. Въпросната Заповед №13/27.12.2019 г./л. 173 от адм. преписка/ за прекратяване на трудовото правоотношението е била предмет на оспорване по съдебен ред, където жалбоподателката е могла да защити правата си и да се провери законосъобразността на заповедта – налице ли са предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение. Настоящото производство няма за предмет заповедта за прекратяване на правоотношението и законосъобразността на същата, поради което са неоснователни твърденията за дискриминация, поради изискване на посочените данни за здравословното й състояние.

Не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране на определени лица в конкретен случай, поради конфликт между служители, а е необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено по някой от признаците, очертани в чл.4 от ЗЗДискр.

Въз основа на изложеното, Съдът приема, че процесното Решение е съответно на приложимите материалноправни норми и на целта на закона, формулирана в чл. 2 ЗЗДискр. - осигуряване на всяко лице на равенство пред закона, в третирането и във възможностите за участие в обществения живот и ефективна защита срещу всички форми на дискриминация.

От изложеното следва извода, че по делото не са налице доказателства, че по отношение на жалбоподателката П. обективно е бил налице поне един от признаците на дискриминация.

Следва да се отбележи, че в производството за защита от дискриминация именно страната, която твърди извършено спрямо нея неравно третиране, следва да установи, че по отношение на нея обективно е налице дискриминация. Такова доказване в случая не е проведено.

Твърдението в жалбата за необоснованост на оспореното решение не представлява основание за законосъобразност на административния акт по реда на чл.146 от АПК, а представлява касационно основание за обжалване на решението на Административния съд по реда на чл.209, т.3 от АПК.

По изложените доводи съдът приема, че Решение № 379/30.06.2022г. е законосъобразно и не са налице твърдените основания за неговата отмЯ.. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на КЗД, тъй като органът е защитаван в процеса от оправомощен служител с юридическо образование и своевременно е направено искане за това. На основание чл. 78, ал. 8, изр. последно от ГПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК, съдът определя възнаграждение в размер на 100 лв., изчислен съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4/06.01.2006 г., на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 АПК АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –ВАРНА, 23-ти състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Н.П. ***, срещу Решение № 379/30.06.2022г. на Комисията за защита от дискриминация, тричленен заседателен състав, в частта, с която е установено, че Н.К. не е извършила тормоз по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. при упражняване правото на труд по признак „лично положение“ спрямо М.П..

ОСЪЖДА М.Н.П. ЕГН ********** ***, да заплати на Комисия за защита от дискриминация сумата от 100/сто/ лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБългария, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: