РЕШЕНИЕ
№ 4382
гр. София, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110168390 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Г. А. Н. срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че на 19.04.2023г. с ответника сключили договор за
потребителски кредит № *********** за сумата от 1500лв. В договора било
предвидено, че потребителят ще се ползва от услугата „динамично плащане“, за която
дължи възнаграждение от 820,04лв., платимо заедно с месечните погасителни вноски.
Ищецът поддържа, че клаузата на чл. 9, ал. 2 от договора е неравноправна и
нищожна, тъй като потребителят се задължава да плати сума за услуга, която не е
извършена, а не била индивидуално уговорена. Счита, че същата е нищожна и поради
противоречие с добрите нрави, тъй като води единствено до оскъпяване на кредита и
допълнителна печалба. Освен това, били нарушение чл. 10а, ал. 2 и чл. 19, ал.4 от ЗПК.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че клаузата на чл. 9, ал. 2 от договора е нищожна.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който счита, че клаузата не накърнява добрите нрави и била резултат от доброволно
договаряне между страните. Отрича тази сума да представлява скрита възнаградителна
лихва и чрез дължимостта й да се заобикалят правилата на ЗПК.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че
на 19.04.2023г. между страните е сключен договор за кредит № MAX_***********, по
1
силата на който ответникът, в качество на заемодател, се е задължил да предостави на
ищеца, в качеството на заемател, сумата от 1500лв., която следвало да бъде върната на
19 броя вноски, всяка по 91,86лв. Посочен е ГЛП от 40,64%, ГПР от 49,83% и обща
дължима сума по кредита от 1745,34лв.
В чл. 9, ал. 2 от договора е уговорено, че при кандидатстването за кредита
кредитоискателят изрично заявил желание да ползва динамично плащане по кредита
при условията на т.7.4 от раздел V от ОУ, като дължимата парична сума за това била в
размер от 820,04лв. и се дължала на равни части през периода на кредита съразмерно
добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита. С
включването на тези такси, както и на таксата по чл. 9, ал. 1 за бързо разглеждане,
общата дължима сума по договора от кредитополучателя възлиза на 3112,01лв.
При горните факти, съдът извежда следните правни изводи:
Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски
кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има
качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, същият
следва да бъде съобразен изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Настоящият съдебен състав намира, че таксата за динамично
плащане, която не е ясно какво представлява и за каква услуга се дължи, тъй като не е
описана в договора, а ОУ няма представени, не попада в приложното поле на
цитираната разпоредба. Не може да се приеме, че срещу тази такса (възнаграждение) се
дължи поведение от страна на кредитора за допълнителна услуга, като не е ясно и по
какъв начин е определен размерът й, респ. в какво точно се изразява насрещното
поведение на кредитора – арг. чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Очевидно тази такса, ведно с таксата
за бързо разглеждане, прикриват истинската им цел да служат за увеличение на
възнаграждението на кредитора за предоставения заем и да бъдат заобиколени
императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според който годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Добавено към уговореното
възнаграждение по договора, възнаграждението за допълнителната услуга „динамично
плащане“ несъмнено води до превишаване тавана на ГПР, което от своя страна
обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал.
5 ЗПК). Предвид това, съдът намира, че тази клауза е нищожна поради противоречието
й с императивни законови норми, но и поради противоречието й на добрите нрави с
оглед на обстоятелството, че на длъжника е начислена такса с неясна насрещна
престация, а самата клауза е предварително уговорена и няма доказателства
потребителят да е разполагал с каквато и да е възможност да повлияе върху нейното
съдържание.
По изложените съображения, съдът приема, че посочената клауза е нищожна и
предявеният иск е основателен.
При този изход на спора, право на присъждане на разноски има ищецът на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, който е доказал такива в размер на 80лв. за държавна
такса. Претендира се и адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за извършено
безплатно процесуално представителство, което следва да бъде присъдено на
процесуалния представител на ищеца в размер от 480лв. с ДДС, предвид наличните
доказателства за регистрация по ДДС.
Воден от горното, съдът
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г. А. Н., ЕГН: **********, с
адрес: /населено място/, срещу /фирма/, ЕИК: **************, със седалище и адрес
на управление: /населено място/, установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че клаузата
на чл. 9, ал. 2 от сключения между страните договор за кредит
MAX_***********/19.04.2023г., предвиждаща заплащане на такса за „динамично
плащане“, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: **************, със седалище и адрес на
управление: /населено място/, да заплати на Г. А. Н., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 80,00лв. – разноски по делото
за държавна такса.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: **************, със седалище и адрес на управление:
/населено място/, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ:
***********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 480,00лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за извършено безплатно процесуално
представителство на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3