Решение по КНАХД №256/2021 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 юли 2021 г. (в сила от 13 юли 2021 г.)
Съдия: Бисерка Любенова Бойчева
Дело: 20217140700256
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 юни 2021 г.

Съдържание на акта

                                            Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

  309/13.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Монтана ,касационно-административен състав в публично съдебно заседание на  девети юли ,през две хиляди  двадесет и първа година в състав:

 

                                                      Председател: БИСЕРКА БОЙЧЕВА

                                                                             МАРИЯ НИЦОВА

                                                                         РЕНИ ЦВЕТАНОВА

 

при секретаря….Александрина Александрова .............…..и с участието на прокурора……………Галя Александрова …..…като разгледа докладвано от……съдията БОЙЧЕВА…………КАНД№256/2021 г. по описа на съда за да се произнесе взе предвид

 

Производството е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.

С решение№260088/06.04.2021г.,постановено по АНД№177/2021г., Районен съд-Монтана е потвърдил наказателно постановление №26-0000723/30.11.2020г.на директора на РД “АА“-Враца ,с което на С.А.К. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. на основание чл.93,ал.1,т.1 от ЗАПр. ,за нарушение на чл.58,ал.1,т.3 от Наредба№11/31.10.2002г. на МТС.  

 Горното решение е обжалвано с касационна жалба от касатора К. ,  с искане да бъде отменено решението на МРС ,като неправилно и незаконосъобразно.В съдебно заседание,не се явява и не се представлява.

Ответникът по касацията – директора на РД “АА“-Враца  не изпраща процесуален представител и не взема становище.

         Представителят на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата за неоснователна,а решението на съда за правилно.

         Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид  оплакванията в жалбата, доводите на страните,събраните по дело-то доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

         Касационната жалба е подадена от надлежна страна,в срока по чл.211 АПК ,поради което се  явява процесуално допустима,а разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА по посочените по-долу съображения.

От фактическа страна по делото е установено,че на касатора в настоящето производство е съставен акт за установяване на  административно нарушение№280040/20.11.2020г. и наказателно постановление №26-0000723/30.11.2020г. за това ,че на 20.11.2020г. около 14,40ч.в област Монтана по главен път Е-79 при разклона за с.Т*** в посока на движение към гр.Монтана управлява влекач Д*** Ф*** от кат N3 с рег.№Р*** и полуремарке Ш*** С01 от категория О4 с рег.№Р*** ,извършващ международен превоз на товари от РБ към В*** ,като в момента на проверката водачът не представя валидно удостоверение за психологическа годност,чийто срок на валидност е бил до 13.03.2020г.,и в момента на проверката е изтекъл,с което е нарушил чл.58,ал.1,т.3 от Наредба№11/31.10.2002г. на МТС,за което му е наложено административно наказание  „глоба“ в размер на 2000 лв. ,на основание чл.93,ал.1,т.1 от ЗАПр.Така установената фактическа обстановка се подкрепя от доказателствата по делото и не е спорна между страните.

Решението на въззивния съд е неправилно и незаконосъобразно.За да потвърди  наказателното постановление,въззивният съд е приел ,че нарушението е доказано с писмени и гласни доказателства,при което правилно е наложена санкция на виновното лице.Тези негови изводи не се подкрепят от доказателствата по делото и не се споделят от настоящата касационна инстанция.Установи се по делото ,че касатора притежава удостоверение за психологическа годност,чийто срок на валидност е изтекъл на 13.03.2020г., което по закон е приравнено на липса на такова и е основание да му бъде ангажирана административно-наказателна отговорност. Съгласно чл.58,ал.1,т.3 от Наредба№11/31.10.2002г. на МТС Водачът на превозно средство, извършващо международни превози на пътници и товари, трябва да отговаря на следните изисквания: да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.Безспорно същият не разполага с подновено такова ,но с оглед изразените обективни обстоятелства във въззивната жалба/смърт на съпругата ,за което е приложил смъртен акт,лошо здравословно състояние и др./ ,би могло в случая да се приложи чл.28 ЗАНН за маловажност на извършеното нарушение. Според Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г., постановено по тълк. н. д. № 1/2007 г., на ОСНК на ВКС : “ Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона”.Деянието е формално извършено ,но съдът дължи преценка съгласно ТР№1/2007 но ОС на ВКС на приложимостта на чл.28 ЗАНН .Като не е съобразил и обсъдил тези обстоятелства  и е достигнал до други правни изводи,като не е  извършил преценка на условията за маловажност на деянието по чл.28 ЗАНН ,съдът е нарушил материалния закон,при което решението му като незаконосъобразно следва да се отмени  и вместо него да се отмени и НП. Водим от гореизложеното, административният съд

                                       

                                               Р   Е   Ш   И   :

        

            ОТМЕНЯ         решение№260088/06.04.2021г.,постановено по АНД №177/2021г.по описа на Районен съд-Монтана И ВМЕСТО НЕГО

 

                                          ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №26-0000723/30.11.2020г.на директора на РД “АА“-Враца ,с което на С.А.К. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. на основание чл.93,ал.1,т.1 от ЗАПр. ,за нарушение на чл.58,ал.1,т.3 от Наредба№11/31.10.2002г. на МТС. 

 

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                             

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    

 

 

 

 

 

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:1.                   

 

 

 

 

                                                                      2.