№ 636
гр. Сливен, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20252230103589 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 7 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по молба на И. С. М. от гр. Сливен срещу лицето, с което
дъщеря му се намира във фактическо съпружеско съжителство и от което има
дете - Н. С. А., с която се иска издаване на заповед за защита и заповед за
незабавна защита от домашно насилие за твърдян акт на домашно насилие,
извършен на 21.06.2025 г., около 21.00 ч. в съвместно обитаваното от страните
жилище в гр. Сливен от ответника спрямо молителя, изразил се в упражняване
на физическо насилие чрез нанасяне на удари с юмрук в лицето.
По делото е издадена Заповед за незабавна защита № 35 от 25.06.2025
г., с която съдът е задължил извършителя да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо молителя, отстранил е извършителя от съвместно
обитаваното с молителя жилище на адрес гр. Сливен, ...................... и е
забранил на извършителя да приближава молителя на разстояние по-малко от
50 м., както и жилището му.
В съдебно заседание молителят, редовно призован, не се явява лично.
Представлява се от назначения си с Решение на НБПП процесуален
представител - адвокат, който поддържа депозираната молба и моли да бъде
уважена.
1
Ответникът, редовно призован, се явява лично. Не оспорва молбата, но
излага, че е бил подразнен от молителя. Заявява, че не е необходимо
издаването на заповед за защита, тъй като вече не възнамерява да живее
заедно с молителя.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и след
преценка на събраните в хода на производството доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявена е претенция с правна квалификация чл. 4, ал. 1 ЗЗДН.
Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения преклузивен срок, от легитимирано лице, визирано в чл. 8,
т. 1 ЗЗДН - пострадало от домашно насилие лице, извършено от лице, с което
се намира в родство по сватовство до трета степен включително - чл. 3, т. 7
ЗЗДН.
Съгласно Определение от 13.05.2009 г. по гр. д. № 3175/2008 г. по описа
на ВКС на РБ, ГК, IV г. о. и Определение № 397 от 29.05.2012 г. по ч. гр. д. №
221/2012 г. по описа на ВКС на РБ, ГК, IV г. о. изброяването в чл. 3 ЗЗДН
очертава кръга субекти, спрямо които може да се реализира спешна защита в
съответствие с целите на закона, основната от които е превенцията по
отношение на посегателства в рамките на семейството и дома. В чл. 3 ЗЗДН са
обхванати основните групи отношения, при които са възможни случаи на
домашно насилие, включващи близките роднини, както и лицата в семейни
отношения или в отношения, основани на фактическо съжителство.
Приравняването на хипотезите - съпрузи, бивши съпрузи или лица във
фактическо съжителство и същевременно, включването в кръга на лицата по
чл. 3 ЗЗДН на роднините по сватовство, сочи, че извършеното домашно
насилие спрямо родител на лицето, с което нарушителят е във фактическо
съжителство следва да бъде санкционирано по реда на ЗЗДН. Прието е, че
този извод следва както от съпоставянето на кръга субекти, включени в чл. 3
ЗЗДН с оглед осъществяване целите на закона, така и от съдържанието на чл. 2
ЗЗДН, поради което, когато актът на домашно насилие е осъществен от лице,
установило фактическо съпружеско съжителство с низходящ на пострадалия, с
когото обитават едно жилище, приложимият закон е ЗЗДН.
Към молбата е приложена и декларация от молителя по чл. 9, ал. 3
2
ЗЗДН.
Разгледана по същество молбата се явява и основателна.
Чл. 2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени от и спрямо определена категория лица, в която
попадат ответникът и молителят.
От изисканите от съда и приети като писмени доказателства по делото
справки от НБД „Население“ се установява, че молителят е баща на К. Илиева
М.а, която е майка на детето Никола.
Страните не спорят по обстоятелството, че ответникът е във
фактическо съпружеско съжителство с дъщерята на молителя К. и е
биологичен баща на детето й Никола, както и че ответникът, съжителката му,
двете й деца и молителят живеят заедно на адреса в гр. Сливен, .......................
От приложената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, се
установява, че на 21.06.2025 г., около 21.00 ч. в съвместно обитаваното от
страните жилище в гр. Сливен ответникът осъществил спрямо молителя акт
на домашно насилие, изразил се в упражняване на физическо насилие чрез
нанасяне на удари с юмрук в лицето.
Съдът намира, че твърденият акт на домашно насилие спрямо молителя
е доказан посредством подадената от молителя декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН като доказателствено
средство в процеса е предвидена декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. С оглед
специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е
предоставен улеснен за молителя ред да представи декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН, на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на
други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие
само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа
конкретно и ясно описание относно датата, мястото, времето и конкретните
действия, с които е извършено насилието по смисъла на чл. 2 ЗЗДН.
В този случай, в доказателствена тежест на ответника, при направено
оспорване, че е извършил твърдения акт на домашно насилие, е да проведе
3
успешно насрещно доказване, което да обори изложените в декларацията
твърдения и да разколебае придадената й от закона доказателствена сила.
Съдът намира, че подобно успешно насрещно доказване не бе
проведено от ответника, напротив, самият ответник не оспорва молбата за
защита.
Наред с това в случая, освен декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която
може да служи като единствено основание за издаване на заповед за защита,
твърденията на молителя за осъществения акт на домашно насилие от
ответника спрямо него на 21.06.2025 г. се подкрепят и от приетата по делото
преписка от РУ МВР Сливен. В дадените пред полицейския служител
сведения ответникът е изложил, че живее на адреса в гр. Сливен, ......................
заедно с приятелката си К., двете й деца, едното от които е биологично негово
дете, както и с бащата на съжителката му - молителя И. М.. Ответникът сам е
признал, че на процесната дата се ядосал на молителя, който смутил съня му,
станал от леглото и го ударил в лицето. Същите обстоятелства ответникът
признава и пред съда.
Извършеният акт на домашно насилие се потвърждава изцяло и от
даденото от дъщерята на молителя сведение пред РУ МВР - Сливен. Освен за
процесния случай, дъщерята на молителя К. М.а съобщава, че ответникът
често злоупотребява с алкохол и наркотици и става агресивен.
Склонността на ответника към насилие и неспазване на установения
правов ред се установява косвено и от изисканата от съда справка за съдимост,
видно от която ответникът е осъждан, вкл. за нанасяне на средна телесна
повреда.
Неоснователно е възражението на ответника, че е бил провокиран от
молителя, който смутил съня му. Приложимият Закон за защита от домашното
насилие не предвижда изрични случаи, при които извършен акт на домашно
насилие да може да бъде оправдан поради афект или да е провокиран от
действие на жертвата.
Предвид установеността на извършеното домашно насилие спрямо
молителя следва да бъде преценено какви мерки съдът следва да наложи, за да
гарантира неговата защита.
Съдът намира, че следва да наложи на ответника мярката по чл. 5, ал. 1,
4
т. 1 ЗЗДН, с която да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо молителя.
Подходящи са и мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3 от закона, а именно
ответникът да бъде отстранен от съвместно обитаваното с молителя жилище и
да бъде наложена забрана ответникът да доближава молителя и жилището му
на разстояние по-малко от 50 м., като мерките, след извършено приспадане на
срока на действие на мерките по издадената заповед за незабавна защита по
чл. 18 ЗЗДН, следва да бъдат наложени за срок от дванадесет месеца.
Този срок съдът намира за необходим и достатъчен за постигане целта
на закона, а именно за възстановяване на емоционалното спокойствие на
страните, потушаване на острия конфликт между тях и подобряване на
бъдещите им извънпроцесуални отношения.
На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, с оглед уважаване на молбата, следва
да бъде издадена Заповед за защита, в която извършителят да се предупреди за
последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 4 ЗЗДН.
На основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН, преписи от решението и от заповедта
следва да се връчат на страните, както и на РУ МВР - Сливен за сведение.
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, във връзка с чл. 16 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса за производството по делото
в размер на 25,00 лева по сметка на РС - Сливен /т. 22 ТР № 6/2012 г. от
06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. С. А., ЕГН: **********, с
адрес гр. Сливен, ................... е осъществил спрямо И. С. М., ЕГН:
**********, с адрес гр. Сливен, .................. на 21.06.2025 г., около 21.00 ч., в
съвместно обитаваното от страните жилище на адрес гр. Сливен, ..................
акт на домашно насилие, изразил се в упражняване на физическо насилие чрез
нанасяне на удари с юмрук в лицето.
НАЛАГА на Н. С. А., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ...................
следните мерки за защита от домашното насилие:
5
ЗАДЪЛЖАВА извършителя Н. С. А., ЕГН: ********** да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо И. С. М., ЕГН: **********.
ОТСТРАНЯВА извършителя Н. С. А., ЕГН: ********** от съвместно
обитаваното с молителя И. С. М., ЕГН: ********** жилище на адрес гр.
Сливен, .................. за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от датата
на постановяване на решението.
ЗАБРАНЯВА на извършителя Н. С. А., ЕГН: ********** ДА
ПРИБЛИЖАВА на разстояние по-малко от 50 м. /петдесет метра/ молителя
И. С. М. ЕГН: **********, както и жилището му на адрес гр. Сливен,
.................. за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от датата на
постановяване на решението.
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за защита на И. С. М. ЕГН: ********** с
цитираните мерки, която подлежи на незабавно изпълнение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл. 21, ал. 4 ЗЗДН извършителя Н.
С. А., ЕГН: **********, че при неизпълнение на съдебната заповед,
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и
незабавно уведомява органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Н. С. А., ЕГН: **********,
с адрес гр. Сливен, ................... да заплати по сметка на Районен съд - Сливен
сумата от 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ - държавна такса за производството
по делото.
ПРЕПИС от решението и от заповедта за защита да се връчат на
страните и на РУ МВР - Сливен за сведение. При необходимост връчването на
заповедта на причинителя на домашното насилие да стане със съдействието на
полицейските органи или кмета.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд, в
7-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6