№ 169
гр. Плевен , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефан Ас. Данчев
Членове:Татяна Г. Бетова
Светла Й. Димитрова Ковачева
като разгледа докладваното от Татяна Г. Бетова Въззивно гражданско дело №
20214400500337 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260016 от 08.10.2020година., постановено по гр.д. №
894/2019г. Районен съд –Левски е осъдил, на основание чл.31, ал.2 ЗС Б. ГР.
Б. от гр.Левски да заплати на В. АТ. К., от с.гр. сумата 1461,95 лв.,
представляваща обезщетение по чл. 31, ал.2 от ЗС за еднолично ползване от
ответника на съсобствен с ищцата лек автомобил марка T., модел A. 1.6, с рег.
№******, рама №SB153DBN00E011550, за периода 09.12.2014г. –
14.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба – 09.12.2019г. до окончателното изплащане на
вземането, като иска за разликата до 1823,95лв. е отхвърлен като погасен
поради извършена компенсация с вземането в размер на 362 лв. по насрещния
иск с правно основание чл.30, ал.3 ЗС. За разликата над сумата 1823,95лв. до
сумата от 2407,20 лв. и за периода 14.03.2014г. – 08.12.2014г. искът е
отхвърлен като погасен по давност, а в останалата му част до пълния
предявен от ищеца размер от 4814,40 лв. – като неоснователен и недоказан.
Със същото решение, на основание чл.31, ал.2 ЗС Б. ГР. Б. е
1
осъден да заплати на В. АТ. К. сумата 793,40 лв., представляваща
обезщетение по чл. 31, ал.2 от ЗС за еднолично ползване от ответника на
съсобствен с ищцата лек автомобил марка T., модел A. 1.6, с рег. №******,
рама №SB153DBN00E011550, за периода 02.08.2017г. - 02.11.2019г., като
иска за разликата над присъдената сума до пълния предявен от ищеца размер
от 1586.79 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Отхвърлен е
изцяло насрещния иск на Б. ГР. Б. срещу В. АТ. К., с правно основание чл.30,
ал.3 ЗС за осъждане на В. АТ. К. да заплати на Б. ГР. Б. сумата 2500 лв.,
представляваща сторени разноски по чл.30, ал.3 ЗС за същия съсобствен
между страните лек автомобил марка T., модел A. 1.6, за периода от
10.02.2015г. до 10.02.2020г. – за сумата от 362 лв., като погасен поради
извършена компенсация с главната искова претенция с правно основание
чл.31, ал.2 ЗС, а за разликата над сумата от 362 лв. до пълния претендиран
размер от 2500 лв., като неоснователен и недоказан.Присъдени са разноски в
полза на В. АТ. К. в размер на 973,93 лв. Б. ГР. Б. е осъден да заплати и
разноски в размер на 421,02 лв. за адвокатско възнаграждение на адвокат Р.Р.
– ПлАК, съразмерно на отхвърлената част от главните искови претенции.
С решение № 260000 от 06.01.2001г. е оставена без уважение
молбата на ищеца В. АТ. К., чрез пълномощника адв.А.И. - САК с правно
основание чл.247, ал.1 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в
постановеното по гр.д.№894/2019г. по описа на Районен съд – Левски
Решение №260016 от 08.10.2020г., в частта му, с която съдът е осъдил на
основание чл.78, ал.1 от ГПК Б. ГР. Б. да заплати на В. АТ. К. сумата в размер
на 973,93 лв., представляваща разноски, съразмерно на уважената част от
главните искове - за държавна такса и адвокатски хонорар в обезпечителното
и исковото производство и депозит за възнаграждение на вещото лице, като
неоснователна.Съдът е допуснал сужебно поправка на очевидна фактическа
грешка в решението си, като вместо „Б. ГР. Б., с ЕГН:**********, с постоянен
и настоящ адрес: гр.Л., ул."Г.Д.", №**, вх.*, ет.*. ап.*, е осъдил „В. АТ. К., с
ЕГН:*****, с адрес: гр.Л. ул. "Х.А." №*, бл.Б., вх.*, ет.*, ап.**“ да заплати
разноските за адв. възнаграждение на адв. Р.Р. в размер на 421,02 лв.
Срещу основното решение е подадена въззивна жалба от Б. ГР. Б.
от гр.Левски, чрез пълномощникът му адв.Р.Р.. В жалбата се правят
оплаквания, че постановеното решение е незаконосъобразно и неправилно по
2
съображенията, които са изложени подробно в жалбата. Въззивникът моли
съда да отмени решението на РС -Левски и да постанови друго по
съществото на спора, с което да бъдат отхвърлени предявените срещу него
искове по чл.31, ал.2 от ЗС, като същевременно бъде уважен насрещния иск
по чл.30, ал.3 от ЗС.
Ответницата по жалбата В.К., чрез пълномощникът си адв.А.И. от
САК, счита въззивната жалба за неоснователна по изложените в отговора
съображения. Моли съда да потвърди обжалваното основно решение.
Същевременно страната е подала въззивна жалба срещу решението за
поправка на ОФГ, което моли да бъде отменено и да бъде уважена молбата на
В.К. за поправка на очевидна фактическа грешка.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбите,
взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата
инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното:
Жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими, но
разгледани по същество са неоснователни.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.31 ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение за ползване на 1/2 ид.ч. от
съсобствен автомобил в размер на сумата 4 814.40лв. за периода 14.03.2014г.-
14.07.2017г., ведно със законната лихва от 02.08.2017г. и на сумата
1586.79лв. за периода 02.08.2017г.-02.11.2019г., ведно със законната лихва от
02.08.2017г. Приет е насрещен иск с правно основание чл. 30, ал.3 от ЗС от
ответника по главните искове Б. ГР. Б. против ищеца по главните искове В.
АТ. К. с цена 2 500лв., представляваща разходи за общата вещ за периода
10.02.2015г.-10.02.2020г.
Пред първоинстанционния съд е било безспорно, пред настоящата
инстанция също, че процесният лек автомобил - марка T., модел A. 1.6 с рег.
№******, рама №SB153DBN00E011550, е съсобствен между страните.
Същият е придобит по време на брака между тях, предвид на което е бил в
режим на съпружеска имуществена общност. След прекратяване на брака с
Решение №67 от 21.06.2012г. по гр.д. №163/2012г. по описа на РС-Левски, в
3
сила от 13.07.2012г. съпружеската имуществена общност е била прекратена,
като се е превърнала в обикновена дялова съсобственост. С Решение №127
от 30.10.2014г. по гр.д.№146/2014г. по описа на Районен съд – Левски
автомобилът е допуснат до съдебна делба, при два равни дяла – по един за
всяка от страните, а с Решение №49 от 24.04.2015г. по същото дело, във втора
фаза на съдебната делба, автомобилът е изнесен на публична продан. Не е
спорно между страните обстоятелството, че понастоящем публичната продан
не се е състояла и автомобилът продължава да е съсобствен между страните,
което се установява и от представеното удостоверение от Сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР - Плевен.
Безспорно е, че с решение №49 от 24.04.2015г. по гр.д.
№146/2014г. по описа на Районен съд – Левски, изменено с Решение
№483/15.10.2015г. по в.гр.д.№517/2015г. по описа на Окръжен съд – Плевен,
че ответникът Б. ГР. Б. е осъден да заплати на ищцата В. АТ. К. сумата в
размер на 868,04 лв., представляваща обезщетение за едноличното ползване
на процесния лек автомобил за периода 16.02.2013г. – 13.03.2014г., въз
основа на изпратена от ищцата до ответника нотариална покана от
14.09.2012г. за заплащане на обезщетение за ползването на автомобила.
Безспорно е, че ищцата В. АТ. К. е изпратила до ответника Б. ГР.
Б. Нотариална покана, рег.№3160 от 27.07.2017г. по описа на Нотариус С.Л.,
№*** в НК, с която е отправила искане за заплащане на обезщетение за
едноличното ползване на автомобила за периода 14.03.2014г. – 14.07.2017г.
по 130,14 лв. месечно, както и за периода след получаване на нотариалната
покана обезщетение в размер на 200 лева месечно, като нотариалната покана е
връчена на регистрирания постоянен и настоящ адрес на ответника при отказ
на получателя на основание чл.44, ал.1, изр.пето ГПК.
Няма спор, че съгласно удостоверение за застрахователна
стойност от 27.01.2020г., издадено от ЗК „Лев Инс”АД, застрахователната
стойност на процесния лек автомобил е в размер на 1236 лв.
Спорно е налице ли са предпоставките на чл.31 ал.2 от ЗС за
присъждане на обезщетение в полза на ищцата и в какъв размер. Основателно
ли е възражението за прихващане и до какъв размер.Погасено ли е вземането
4
на В.К. по давност.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното: От
събраните пред РС доказателства е установено, че ответника Б. ГР. Б. е
заплатил местните данъци за автомобила за 2017-2019г., съгласно
представените приходна квитанция.От представено от ищцата В. АТ. К.
Удостоверение от Община Левски, отдел „Местни данъци и такси”, се
установява, че същата няма непогасени задължения за данък за процесния лек
автомобил за периода 2011г. – 2019г. Представени са 4 броя приходни
квитанции – оригинал, за заплатен данък за процесното МПС към Община
Левски по партида на ДЗЛ В. АТ. К. за 2013г., 2014г., 2015г., 2016г., 2017г.,
2019г. и 2020г. с платец В.К.. Представена е приходна квитанция
№21633/01.07.2019г. – дубликат, за заплатен данък към Община Левски за
процесното МПС за 2018г. по партида на ДЗЛ В. АТ. К. в размер на 44,55 лв.
и лихви за забава в размер на 3,75 лв., в която е вписан като платец В.К..
Установява се, че посочената приходна квитанция е идентична като номер и
дата с представената от ответника приходна квитанция за заплатен за
автомобила местен данък за 2018г. и лихви за същите суми и ДЗЛ В. АТ. К., в
която като платец е посочено друго лице - ответника. Правилно районният
съд е изключил от доказателствата по делото представеният от ищцата
дубликат на приходна квитанция №21633/01.07.2019г. за заплатен данък за
процесното МПС за 2018г. по партида на ДЗЛ В. АТ. К., в която е вписан като
платец В.К., като изводите са обосновани с представения от ответника
оригинал.
По отношение на съсобствения автомобил са сключени
задължителни застраховки „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
валидни през периоди от 2013г. до 2020г., съгл. представени 4 броя ел.
справки от Гаранционен фонд, а съгл. справка от ЗД „БУЛ ИНС”АД -
ответникът е заплатил застрахователни премии за застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите с покритие през периодите 06.02.2016г. –
05.02.2017г., 14.02.2018г. – 13.02.2019г., 14.03.2019г. – 13.03.2020г. в общ
размер на 627,41 лв.Установено е със справка от Агенция пътна
инфраструктура, гр.София и разписки за закупена електронна винетка, че за
МПС са закупени винетни стикери, валидни през периодите 11.03.2019г. –
10.03.2020г., 14.04.2019г. – 20.04.2020г., 16.05.2020г. – 15.05.2021г. на обща
5
стойност 209 лв. През процесните периоди автомобила е преминал 6
периодични прегледа за техническата му изправност, като е бил предоставен
за проверка от Б. ГР. Б., съгл. справка от Изпълнителна агенция „Атомобилна
администрация”, че
Няма спор и се установява, че процесният автомобил се ползва от
ответника Б.Б., чрез показанията на свидетелите А.Я. и Г.Г. се установява,
като свидетеля Г. твърди, че през последните пет години ответникът карал
автомобила няколко пъти на ремонт и съответно той е заплащал за него.
Сменяни били биалетки, шарнир, подменяно било маслото на автомобила.
Съгласно заключението средната месечна стойност за ползване на процесния
лек автомобил за периода 14.03.2014г. – 14.04.2016г. е в размер на 130,14 лв.;
за периода 14.04.2016г. – 14.07.2017г е в размер на 104,06 лв., а за периода
02.08.2017г. – 02.11.2019г. е в размер на 58,77 лв. При определяне на
стойността вещото лице е дало средна претеглена стойност, получена от
оценката на три частични метода, която съгласно експертизата се счита за
най-близка до реалната: метод на амортизирана заместителна стойност, при
който са отчетени физическо, морално и икономическо изхабяване на
автомобила, метод на пазарните аналози, при който са взети предвид оценки
на автомобили със същите характеристики, метод на ликвидационната
стойност, при който е отчетена вероятната чиста реализуема стойност на
процесния автомобил, която собственикът може да реализира при
прекратяване на дейността от разпродажбата на неговия актив.
Фактическите констатации и правни изводи на РС се споделят от
въззивната инстанция, която препраща към мотивите на
първоинстанционното решение, на основание чл.272 от ГПК.За да уважи
предявените искове в посочените по-горе размери, първоинстанционният съд
е приел, че за уважаване на исковите претенции чл.31, ал.2 от ЗС следва по
делото да бъдат доказани следните материално-правни предпоставки: 1) че
процесният автомобил е съсобствен между страните; 2) писмена покана
отправена от ищеца до ответника; 3) еднолично ползване на автомобила от
ответника през процесния период, като по този начин е препятствано
ползването му по предназначение от другия съсобственик; 4) пропусната от
ищеца полза, в резултат на личното ползване на вещта от другия
съсобственик.Приел е, че са налице законовите предпоставки, тъй като се
6
касае за съсобствен автомобил, който се ползва еднолично от ответника
Б.Б..Ищцата В.К. е изпратила до ответника Б.Б. нотариална покана за
заплащане от негова страна на наем за ползването на процесния автомобил –
на 14.09.2012г., въз основа на която е присъдено обезщетение в делбеното
производство по предявен иск по сметки с правно основание чл.31, ал.2 ЗС,
както и последваща Нотариална покана, рег. №3160 от 27.07.2017г. по описа
на Нотариус С.Л., №*** в НК, връчена на ответника на 27.07.2017г. при
отказ, на основание чл.44, ал.1, изр. ГПК за заплащане на обезщетение за
ползването на притежаваната от К. ½ ид.ч. от автомобила за последващ
период.
Правилен е изводът, че фактическият състав на обезщетението по
чл. 31, ал. 2 ЗС не изисква ищецът да е заявил намерение за реално ползване
на общата вещ. Достатъчно е той да е отправил надлежна писмена покана за
обезщетение. Ето защо неоснователно е възражението на ответника, че
ищцата не е направила искане за ползване на автомобила, а само такова, за
заплащане на обезщетение. Задължението за заплащане на обезщетение от
страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено
поискване от съсобственика, лишен от възможността да ползва общата вещ.
След получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той
дължи обезщетение и от този момент започва да тече срокът на общата
петгодишна погасителна давност.В случая писмената покана е отправена
преди началото на заявения период, за който се претендира обезщетение.
Съобразен със закона и съдебната практика по прилагането му е изводът, че
причина за разместването на блага е осъщественото само от единия
съсобственик ползване на съсобствената вещ, а не липсата на изразена воля от
другия съсобственик да ползва реално вещта според правата си.
Съгласно Тълкувателно решение №7/2012 г. на ОСГК на ВКС
правото на обезщетение не възниква, когато съсобственик отказва да приеме
предоставената от ползващия съсобственик част, съответстваща на дела му,
или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в
този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. В случая
ответникът е следвало да установи, че е предоставил на ищцата възможност
да ползва автомобила, а тя е отказала. Такива доказателства не са събрани, а
същевременно са събрани гласни доказателства в обратния смисъл, а именно
7
ищцата е изявила желание също да ползва автомобила, не и е бил
предоставен.
По отношение размера на обезщетението, съобразно
заключението на вещото лице по изготвената авто-техническа и оценителна
експертиза, исковата претенция за обезщетение за периода 14.03.2014г. –
14.07.2017г. се явява основателна за сумата в размер на 2407,20 лв. (25 месеца
по 65,07 лв. и 15 месеца по 52,3 лв.), като за разликата над тази сума до
пълния претендиран размер от 4814,40 лв. е неоснователна и
недоказана.Исковата претенция за обезщетение за периода 02.08.2017г. -
02.11.2019г. се явява основателна за сумата в размер на 793,40 лв. (27 месеца
по 29,385 лв.), а за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от
1586,79 лв., се явява неоснователна и недоказана.
Основателно е възражението на ответникът за изтекла
погасителна давност за част от вземането – това за периода преди 09.12.2014г.
Давността обхваща период от пет години на неоснователно ползване на
съсобствената вещ от датата на поканата до тази на предявяване на иска. В
процесния случай исковата молба е подадена в Районен съд – Левски на
09.12.2019г., поради което вземането, обхващащо периода 14.03.2014г. –
08.12.2014г. се явява погасено по давност. След уважаване на възражението
за изтекла погасителна давност, РС правилно е редуцирал исковите
претенции, като е приел, че те са основателни : - за сумата в размер на 1823,95
лв. – обезщетение за периода 09.12.2014г. – 14.07.2017г. (включващ 16 месеца
и 5 дни месечно обезщетение по 65,07 лв. за периода 09.12.2014г. –
14.04.2016г. и 15 месеца обезщетение по 52,03 лв. за периода 14.04.2016г. –
14.07.2017г.), като за разликата над тази сума до сумата от 2407,20 лв. и за
периода 14.03.2014г. – 08.12.2014г., същата е неосноватена, като погасена по
давност;- за сумата в размер на 793,40 лв. – обезщетение за периода
02.08.2017г. – 02.11.2019г. (включващ 27 месеца месечно обезщетение по
29,385 лв.).
Въззивният съд намира за правилни и обосновани и изводите в
мотивите относно насрещния иск. Основателно е искането за присъждане на
направените разноски за заплатен местен данък и застрахователни премии
по застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, съответстващи
8
на дела на съсобственика. Задълженията за местен данък не са предпоставени
от ползването на автомобила, а представляват задължение към съответната
община за всеки съсобственик, предвид на което са тежести по смисъла на
закона и следва да бъдат разпределени между съсобствениците съобразно
правата им в собствеността. Такива представляват и направените разходи за
заплатена застрахователна премия за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, доколкото сключването на такава от всяко
лице, което е собственик на МПС, регистрирано на територията на Република
България е законово регламентирано и задължително, съобразно разпоредбата
на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.Съобразно притежавания от В.К. дял в
съсобствеността, същата дължи на другия съсобственик ½ от стойността на
направените разходи за автомобила- сумата в размер на 313,70 лв.Не са
събрани доказателства за размера на реално извършените от Б.Б. разходи за
технически прегледи на автомобила, нито за извършените от него ремонти,
както и дали разходите представляват разходи за консумативи или са разходи
за ремонти, свързани с експлоатацията на автомобила или са такива за
запазване на вещта. Така както винетни такси в общ размер на 209лв. не
представляват тежести по смисъла на чл.30, ал.3 ЗС. Същите имат характер на
текущ разход и са за сметка на лицето, което ползва автомобила, защото се
дължат единствено за управлението на МПС извън населеното място. Поради
това и тези разноски не се дължат от съсобственика и не представляват
необходими такива.
Насрещният иск се явява основателен за сумата в общ размер на
362 лв., представляваща стойността на сторени разходи за процесния
автомобил за периода 10.02.2015г. – 10.02.2020г. за заплатен данък (48,30 лв.)
и задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите
(313,70 лв.). За разликата над сумата от 362 лв. до пълния предявен размер от
2500 лв. искът се явява неоснователен и недоказан.При уважаване на
насрещния иск с правно основание чл.30, ал.3 ЗС, следва да се разгледа и
направеното при условията на евентуалност, възражение за прихващане на
вземането по него с вземането на ищцата по главните искови претенции с
правно основание чл.31, ал.2 ЗС. Законосъобразен е изводът на съда, че са
налице предпоставките на чл.103-104 от ЗЗД за извършване на прихващане.
След прихващане на дължимата сума от 362 лв. по насрещния иск с вземането
9
на ищцата по главната искова претенция в размер на 1823,95 лв. двете
вземания се погасят до размера на по-малкото от тях, а именно сумата от 362
лв.С други думи казано насрещният иск с правно основание чл.30, ал.3 ЗЗД
следва да бъде отхвърлен изцяло – за сумата от 362 лв., като погасен поради
извършена компенсация с главната искова претенция с правно основание
чл.31, ал.2 ЗС за обезщетение за периода 09.12.2014г. - 14.07.2017г., а за
разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 2500 лв., като
неоснователен и недоказан.
В заключение : Главният иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС се
явява основателен и следва да бъде уважен за сумата в размер на 1461,95 лв.
за периода 09.12.2014г. – 14.07.2017г., като за разликата над присъдената
сума до сумата от 1823,95 лв. следва да се отхвърли, като погасен поради
извършена компенсация с насрещния иск с правно основание чл.30, ал.3 ЗС,
за разликата над сумата от 1823,95 лв. до сумата от 2407,20 лв. и за периода
14.03.2014г. – 08.12.2014г. – като погасен по давност, а в останалата му част
до пълния предявен от ищеца размер от 4814,40 лв. – като неоснователен и
недоказан.Главният иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за обезщетение за
периода от 02.08.2017г. до 02.11.2019г. следва да бъде уважен до размера на
сумата от 793,40 лв., а за разликата до пълния предявен от ищеца размер от
1586.79 лв., следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.Сумите се
дължат ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 09.12.2019г.
Решението е правилно и в частта му за разноските, като не следва
да бъдат преповтаряни направените от РС изводи.Решението, с което е
отказана поправка на очевидна фактическа грешка, на основание чл.247, ал.1
от ГПК на постановеното по делото решение №260016 от 08.10.2020г., в
частта му, с която е осъден на основание чл.78, ал.1 от ГПК Б. ГР. Б. да
заплати на В. АТ. К. сумата 973,93 лв., представляваща разноски, съразмерно
на уважената част от главните искове - за държавна такса и адвокатски
хонорар в обезпечителното и исковото производство и депозит за
възнаграждение на вещото лице. Не е налице несъответствие между
формираната в мотивите воля на съда и отразяването и в диспозитива на
решението. Ответникът Б. ГР. Б. е осъден да заплати на ищеца В. АТ. К. по
предявените искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС, както следва: по
10
първия иск сумата в размер на 1461,95 лв., като искът е отхвърлен за
разликата над посочената сума до пълния претендиран размер от 4814,40 лв.,
като неоснователен; по втория иск сумата в размер на 793,40 лв., като искът е
отхвърлен за разликата над посочената сума до пълния претендиран размер
от 1586,79 лв. Ищцата е претендирала разноски в общ размер на 2764,22 лв.,
от които 464,22 лв. за държавни такси, 300 лв. за възнаграждение на вещо
лице и 2000 лв. за адвокатски хонорар. С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК са присъдени в полза на ищеца разноски,
съразмерно на уважената част от исковете, изчислена като съотношение
между претендираните разноски 2764,22 лв. умножени по общата стойност на
уважената част от исковете – 2255,35 лв.(1461,95+793,40) и общата стойност
на претендираните искове – 6401,19 лв.(4814,40+1586,79), или 2764,22лв. х
2255,35лв. / 6401,19 = 973,93 лв.
Пориди изложеното следва да бъдат потвърдени както решение №
260016 от 08.10.2020година, така и решение № 260000 от 06.01.2021г., с което
е оставена без уважение молбата по чл. 247, ал.1 ГПК за поправката му.При
този изход на делото, по компенсация страните не си дължат разноски за
въззивната инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, на основание чл.271, ал.1 ГПК решение №
№ 260016 от 08.10.2020година, постановено по гр.д.№ 894/2019г. по описа
на РС-Левски.
ПОТВЪРЖДАВА, на основание чл.271, ал.1 ГПК решение №
№ 260000 от 06. 01.2021година, постановено по гр.д.№ 894/2019г. по описа
на РС-Левски.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12