Р Е Ш Е Н И Е № 507/2.7.2019г.
гр. Ямбол, 02.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия
в открито съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
с участието на
секретаря Т.К. като разгледа докладваното от съдия Г.Георгиев гр. дело № 5088/
Производството по делото е образувано
по искова молба, предявена от «Профи
Кредит България» ЕООД против Д.М.М., с която се иска да се приеме за установено
по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 2950,83 лева, от която 2238,64 лв. – главница и сумата от
712,19 лв. – неустойка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 06.03.2018 г. до
окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № ***/2018 г. по описа на ЯРС.
Ищецът твърди, че на 07.01.2015 г. между ответника, в качеството му на
заемател, солидарният длъжник П. Г. С.и ищеца, в качеството на заемодател, бил
сключен Договор за потребителски кредит № *** при Общи условия, по силата на
който заемодателят е предоставил на заемателя кредит
в размер на 3 000 лв., със срок на
кредита 24 месеца и размер на вноската 185,46 лв. Годишния процент на разходите
бил в размер на 49.90 % при годишен лихвен процент 41,17 % и лихвен процент на ден 0.11 %. Общото
задължение по кредита възлизало в размер на 4451,04 лв. По избран и закупен
пакет за допълнителни услуги възнаграждението възлизало на 2250,00 лв.,като
размера на вноската по закупения пакет от допълнителни услуги била в размер на
93,75 лв. Общото задължение по кредита и
по пакета за допълнителни услуги било в размер на 6 701,04 лв.,като общия
размер на вноската възлизала на 279,21 лв.,с дата на погасяване 2-ри ден от
месеца.
Ищецът изпълнил задълженията си и на 07.01.2015 г. превел по банкова сметка
***. Длъжникът платил само 10 пълни погасителни вноски и една непълна и
допуснал забава в плащанията повече от 30 дни, на 15.03.2016 г. договора бил
прекратен автоматично от страна на ищеца и кредитът бил обявен за предсрочно
изискуем с уведомление, получено от ответника на 16.03.2016 г.
Съгласно ОУ при прекратяване на договора размерът на кредита ставал
предсрочно изискуем,като се начислявала неустойка за обезщетение за вреди.
С оглед на това била начислена
неустойка по договора в размер на 712,19 лв.
До момента длъжникът не бил заплатил
на кредитора сумата от общо 2 950,83 лв. – главница и неустойка.
Ищецът подал за дължимите суми заявление по чл. 410 от ГПК и било
образувано ч.гр.д. № ***/2018 г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за
изпълнение на ищеца. По заповедното производство ответникът е уведомен по реда
на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което настоящото производство е образувано по
реда на чл. 422 от ГПК вр.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител. Сочи доказателства. Претендира уважаване на иска и присъждане на
разноски, вкл. присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Правното основание на предявения
иск е по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД.
В срока за отговор ответникът, чрез назначения особен представител, оспорва
иска, като сочи,че липсвало доказателства за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК,като
процесните вземания не били изискуеми в заявения размер и не са възникнали на
предявеното от ищеца основание. Не оспорва валидността на сключения договор за
потребителски кредит при посочените в исковата молба условия и не спори, че по
кредита е погасена сумата от 4569,58 лв. Иска се постановяване на решение с
което исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.
В съдебно заседание ответника се представлява от особен представител, който
оспорва иска, не сочи доказателства и претендира разноски.
Съдът,като взе
предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за
установено от фактическа и правна следното :
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК -
за установяване на вземане за което е издадена заповед за изпълнение.
Материално правното основание на иска е чл. 240 от ЗЗД - за връщане на парична
сума дадена по договор за заем с възнаграждение за ползването на сумата.
В заповедното производство се претендира главница в
размер на 2238,64 лв. и неустойка в размер на 712,19 лв.,като за тези суми е
предявен и установителния иск. Договора за кредит е
сключен на 07.01.2015 г.за срок от 24 месеца,следователно срокът е изтекъл на
07.01.2017 г.,заявлението е подадено на 06.03.2018 г.,т.е. след настъпването на
изискуемостта,била тя срочна или предсрочна.
Константна е
практиката на Съда на ЕС,според която съдилищата на държавите- членки са длъжни да следят
служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. В
този смисъл е и чл.24 ЗПК,която разпоредба,във връзка с неравноправните клаузи
в договорите за потребителски кредит,препраща към чл.143-148 ЗЗП.Съдът е длъжен
да следи служебно и за наличието на клаузи,които противоречат на императивните
разпоредби на закона или го заобикалят и поради това се явяват
нищожни-чл.26,ал.1,пр.1 и пр.2 ЗЗД.
С исковата молба
ищеца е представил преводно нареждане за кредитен превод от 07.01.2015 г.,с
което по банковата сметка на ответника е преведена главницата по договора за
кредит от 3000,00 лв.,като по този начин е изпълнил задължението си да
представи в заем исканата сума. Уговореният годишен процент на разходите от
49,90 % е в установените в чл.19,ал.4 ЗПК граници-до пет пъти размера на
законната лихва. Съгласно чл.11,ал.1,т.10 ЗПК договора за заем следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,дължима от
потребителя,изчислени към момента на сключване на договора за кредит,като се
посочат взетите предвид допускания,използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 /към закона/ начин.В процесния договор е посочено ГПР ,но не е
ясно нито какво включва,нито как е формиран-изрично е уговорено само годишен
лихвен процент 41,17 %.Несъобразяването на договора с изискванията на
чл.11,ал.1,т.10 ЗПК представлява самостоятелно основание по чл.22 ЗПК за
недействителност. В процесния договор са посочени броя,размера и падежа на
погасителната вноска,но липсва разпределение на отделните суми във
вноските,следователно липса яснота каква част от дължимата главница,лихви и
такси се съдържа във всяка от погасителните вноски.При това положение не може да
бъде извършена преценка за погасяване на кои вземания са отнесени направените
от ответника плащания.
Също
така разпоредбите на чл.10а,ал.1 и ал.2 ЗПК предвиждат,че кредитора може да
събира от потребителя такси и комисионни
за допълнителни услуги,свързани с договора за потребителски креди,но не
може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,свързани с
усвояване и управление на кредита. В разглеждания случай на датата на сключване
на договора за потребителски кредит между страните е сключено и споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги,които,според посоченото в
споразумението,се изразяват в приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителски кредит,възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски,възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,възможност
за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства. Въпросът,който се поставя,е дали посочените „допълнителни
услуги“ представляват действия по усвояването и управлението на кредита,за
които кредиторът не разполага с възможност да събира отделна такса извън сумата
на общите разходи по кредита ( легалната дефиниция по т.1,§ 1 ДР на ЗПК ),или пък тези услуги действително
не са свързани с усвояването и управлението му и тяхното заплащане не
съставлява задължително условия за получаване на кредита.При извършването на
тази преценка е необходимо да се изследва съдържанието на дължимото от страна
на кредитора поведение,без съдът да е длъжен да кредитира безрезервно
декларираното в договора за потребителски кредит „ Профи
Кредит България“ ЕООД не събира никакви такси за разглеждане и усвояване на
кредита“ и „Изборът на закупуване на пакет от допълнителни услуги не е
задължително условие за отпускане на потребителския кредит или за получаването
му при предлаганите условия“.
Анализът на
съдържанието на описаните в споразумението и т.15 от ОУ“допълнителни услуги“
налага категоричния извод,че те касаят именно усвояването ( по отношение на приоритетно
разглеждане и изплащане на сумата по кредита и улеснена процедура за получаване
на допълнителни парични средства) и управлението ( по
отношение на възможността за отлагане или намаляване на определен брой
погасителни вноски и смяната на падежната дата) на кредита.Изваждането на тези услуги в
самостоятелно споразумение,обективирано в отделен от
договора за потребителски кредит писмен акт,не променя тяхното естество и не
поражда право на кредитора да претендира отделно възнаграждение за тях,а
съставлява единствено заобикаляне на закона-чл.10а,ал.2 ЗПК,което следва да
бъде санкционирано с нищожност на споразумението-чл.26,ал.1,пр.2 ЗЗД.
Освен това
възнаграждението,което потребителят дължи,е не за конкретно поети от ищеца
задължения,чието изпълнение е обусловено от настъпването на ясно описани
условия,а само за предоставени „възможности“ длъжникът да поиска извършването
на някоя от посочените в споразумението услуги не коренспондира
никакво насрещно задължение на кредитора.Клаузата,която поставя в зависимост от
условия,чието изпълнение зависи единствено от неговата воля,е неравноправна и
следователно нищожна на основание чл.143,т.3 и чл.146,ал.1 ЗПК.
Обявяването на
предсрочна изискуемост предполага изявление на кредитора,че ще счита
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем,включително и за вноските
с ненастъпил падеж,които към момента не са били изискуеми,като предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора,ако към този момент са настъпили обективните
факти,обуславящи настъпването й.Постигната в т.12.3 ОУ към договора
предварителна уговорка,че при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства кредита става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника
кредитора може да събере вземането си,не поражда действие,ако последния не е
изрично заявил,че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,което
волеизявление да е достигнало до длъжника-арг. от
т.18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.дело №
4/2013 г. ,ОСГК.
С исковата молба
ищецът е представил уведомително писмо от 16.03.2016 г./лист 42 по делото/ за
обявяване на предсрочната изискуемост на задължението по договора за кредит,но
не е представил никакви доказателства,че това негова изявление е достигнало до
длъжника.При липса на данни за изпращане на уведомлението,не може да се фингира получаването му съобразно клаузата на чл.13.3
ОУ.Поради това не са настъпили последиците ,предвидени в ОУ.В тази връзка
ответника не дължи иска за неустойка. Както се посочи по-горе,по делото не е
доказано уведомяването на длъжника за прекратяване на договора и настъпване на
предсрочната му изискуемост.Клаузата за прекратяване е свързана с неизпълнение
на задължението за плащане на падежа на една вноска и настъпване на забава
повече от 30 дни.Т.е.договорената хипотеза е аналогична с тази на разваляне на
договорите/чл.87 ЗЗД/ и е необходимо уведомяване на длъжника,за да настъпят
последиците му. Доколкото този факт не е осъществен,не са настъпили последиците
от развалянето и е недължима неустойката за договореното „прекратяване“ на
търговската сделка/сключена от търговец в кръга на неговото занятие/
С оглед на това и
съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен,потребителя връща чистата стойност на кредита,без да дължи
лихва или други разходи по кредита.
В процесния случай
отпуснатия на ответника кредит е в размер на 3000,00 лв.,като същия е внесъл
сума в размер на 4462,40 лв.,с която след като договора е недействителен и с
оглед разпоредбата на чл.23 ЗПК, се погасява изцяло сумата по отпуснатия
кредит, то предявения иск следва да бъде отхвърлен.
При този изход
на спора неоснователна се явява
претенцията на ищцовото дружество за присъждане
на направените по делото разноски,както в настоящото,така и в
заповедното производство.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове по чл.422,ал.1 ГПК,вр.с чл.410 ГПК,вр.с чл.22 и чл.23 ЗПК и чл.240,ал.1 и ал.2 ЗЗД,с
които се претендира да бъде установено по отношение на Д.М.М.,ЕГН
********** ***,че същия дължи на„ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. България №
49, бл.53Е, вх.В представлявано
от всеки двама между С. Н. Н., О. Л., Д.
Х. и И.
Х. Г чрез пълномощник юрисконсулт Р. И. И.,сумите,за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.дело № ***/2018 г. по описа на ЯРС,а именно : главница в
размер на 2238,64 лв. за неизпълнено задължение по договор за потребителски
кредит № ***/07.01.2015 г.,неустойка в размер на 712,19 лв.,ведно със законната
лихва,считано от датата на подаване на заявлението в съда-06.03.2018 г.,до
изплащане на вземането,както и сумата 159,02 лв. разноски по делото,от които
59,02 лв.-заплатена държавна такса и 100 лв.-юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски Окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на съдебното решение в сила заверен препис от него да се
приложи към ч.гр.д.№ ***/2018 г. на Районен съд – Ямбол.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: