О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 1692 07.10.2022 година град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, първи състав, в закрито
заседание на седми октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 1674 по описа за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба
от Е.А.А., с постоянен адрес: ***, против Писмо, с изх.№ 94-2291/3/ от
22.07.2022г., изготвено от Директора на РЗИ- гр.София, в отговор на искане на
жалбоподателя което сочи, че е получила по електронната поща. Описва
хронологията на подаденото до органа искане за предоставяне на данни и
по-конкретно отваряне на досие на детето В.С.В /понастоящем А.П.А/, записано в
регистрите на Дом „Майка и дете“ на ул.“Аспарух“ № 9 с посочен номер и и акт за
предаване, чийто архив се съхранява в ръководената от ответника институция.
Заявява, че е дъщеря на вече покойния А.П.А. и иска предоставяне на данни от
досието и най-вече медицински данни, с цел установяване на генетични
предразположения и болести и съмнения за здравословни проблеми. След размяна на
няколко писма получила писмо с посочения номер от 22.07.2022г., в което е
информирана, че исканите от нея данни попадат в приложното поле на чл.105 от СК. Изтъква се, че още в първоначалното искане до органа са приложени документи,
включително съдебен акт от 14.03.1956г. и акт за раждане, съответно други
документи, с които е допуснато осиновяването към онзи момент на бащата на г-жа А.,
поради което за нея лично и за баща й приживе осиновяването не е тайна. Според
заявеното, хипотезата на чл.105 от СК касае разкриване на биологичен произход
на осиновено лице при наличие на важни обстоятелства по отношение на лица, за
които тази информация е неизвестна. От приложените към искането и писмени
доказателства следва извода, че тя е запозната с фактите относно осиновяването
и за нея липсва правен интерес водене на дело, с правно основание чл.105 от СК,
поради което такъв иск е недопустим.
Наред с това се сочи, че от представеният акт за раждане се установява, че
биологичните родители на покойния й баща са неизвестни и не би могло да се
нарушат чужди права. Търсената информация засяга единствено нея и следва да и
бъде осигурен достъп до нея. Иска се прогласяване на нищожността на това писмо
и разкриване на исканата от оспорващата страна информация.
Оспорването е направено
коректно /чрез издателя на акта/, както регламентира чл.152, ал.1 от АПК и е
изпратено ведно с преписката на АС-София град. Образуваното в този съд дело е
прекратено и изпратено по подсъдност на АС-гр.Бургас, с оглед постоянния адрес
на адресата на акта и жалбоподател в настоящото производство.
В
съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена на съда, ответният
административен орган- Директор на РЗИ- гр.София,
чрез пълномощник изразява становище за недопустимост на оспорването и моли за
прекратяване на делото, в случай, че такова е образувано. Изтъква се, че липсва
годен за оспорване административен акт, а процесното писмо не съставлява Отказ
за предоставяне на исканата информация, като само указва на заявителя
необходимите условия за предоставяне на данните и има уведомителен характер,
респективно е междинен акт, по смисъла на чл.21, ал.5 от АПК, който не подлежи
на оспорване пред съда. В този смисъл, ответникът застъпва тезата, че към
момента в качеството си на административен орган не е постановил краен акт,
т.е. такъв с който се отказва предоставянето на информацията, а само се
разяснява реда за нейното получаване.
Съдът, след като прецени представените писмени доказателства, вкл. административната
преписка, като взе предвид предмета на оспорване, очертан от жалбоподателя,
намира подадената жалба за процесуално НЕДОПУСТИМА, поради следното:
Установява се по делото, че е
подадено искане с което заявителят се домогва да получи данни от досието на
посоченото дете /неин баща/, за което са приложени и необходимите
удостоверителни документи за наличието на осиновяване и за произход.
Действително, сред приложените документи се съдържат и такива във връзка
с осъщественото осиновяване на покойния А.П.А., като от данните в акта за
раждане се установява, че биологичните родители на осиновения са неизвестни.
А.П.А. е починал на 15.01.2008г., а видно от удостоверението за наследници
жалбоподателят А. е един от тримата му законни наследници. След последната
размяна на кореспонденция по електронна поща, ответникът изпраща отговор от
22.07.2022г., който и се оспорва по настоящото дело, в който отговор
ръководителят на институцията за пореден път потвърждава факта, че досието,
чието разкриване се иска се съхранява в тази институция, но исканата от
заявителя информация попада в приложното поле на чл.105 от СК и може да бъде
обект на разкриване само след произнасяне с решение на Окръжния съд, постановил
решението за допускане на осиновяването, а без такъв съдебен акт институцията
съхраняваща досието няма основания за неговото разкриване. Уточнено е, че след
предоставяне на законово необходимата документация за разкриване на досието,
копие от същото ще бъде изпратено на заявителя /жалбоподател/.
При тези фактически констатации, съдът намира, че не е постановен административен акт, който да е годен за
оспорване по реда на чл.145 и сл. от АПК. Това е така, поради следното:
Както сочи и нормата
на чл.21, ал.1 от АПК индивидуален административен акт е изричното
волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на
административен орган или на друг овластен със закон за това орган или
организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите,
предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или
непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни
граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт.
Съгласно чл.21, ал.4 от АПК Индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да
извърши или да се въздържи от определено действие.
Нормата на чл.21, ал.5
от АПК указва, че не са индивидуални
административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато
са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи
административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни
актове. Не са индивидуални административни актове волеизявленията, с които се
обявяват условията за участие в състезателно административно производство по
издаването на индивидуални административни актове, освен ако в специален закон
е предвидено друго.
Именно от съдържанието
на процесното писмо, посочено по-горе може да се обоснове извод, че ответният
орган не е постановил изричен отказ да издаде индивидуален административен акт.
В случаят, според конкретиката на казуса този акт би могъл да бъде отнесен към
категорията на индивидуален адм. акт, по смисъла на чл.21, ал.4 от АПК
доколкото от страна на заявителя се иска извършване на определено действие, а
именно разкриване на досие, съхранявано в ръководената от ответника институция,
респективно предоставяне на съхраняваните в него документи от медицинско
естество. Обаче, органът не е постановил отказ да извърши действието, а е
разяснил на заявителя реда, по който се предоставя достъп до така съхраняваните
досиета.
От описаните в жалбата
факти се обосновава извода, че заявителят не е инициирал подобно производство,
а именно с правно основание чл.105 от СК, нито се твърди подобно обстоятелство,
нито са представени такива доказателства. Сочи се само, че подобен иск би бил
недопустим, защото фактите относно самото осиновяване са известни на жалбоподателя.
В тази връзка, според заявеното в жалбата оспорващата страна няма правен
интерес да води иск с подобно основание, но не се сочи, че такава молба е била
подавана по предвидения законов ред, нито се описва резултата от произнасянето
на съответния окръжен съд.
Понастоящем е
безпредметно обсъждането на въпросите дали исканата от жалбоподателя информация
попада в приложното поле на чл.105 от СК, дали всички факти относно
осъщественото осиновяване са разкрити за нея или не, дали са налице важни
обстоятелства, за да бъдат разкрити по този ред. Това е така, защото настоящата
инстанция няма правомощие да се произнася по тези въпроси. Извън
компетентността на административния съд е да преценя дали иск с правно
основание по чл.105 от СК би бил допустим или не, с оглед наличие на правен
интерес на конкретното лице да го предявява, дали така описаните медицински
данни от досието попадат в приложното поле на защитена от закона информация и
дали са налице т.нар „важни“ обстоятелства, които да налагат разкриването по
този ред. Само родово компетентният съд /окръжният
съд по допускане на осиновяването/, който може да разгледа подобно искане
/в хода на образувано по молба на съответното лице охранително производство/,
може да се произнесе по тези въпроси. Без наличие на подобно произнасяне,
независимо от неговия резултат, други инстанции не биха могли да направят
подобна преценка, при положение, че законът не предоставя подобна
компетентност. След като преценката на действията на административния орган следва
да се извърши именно на плоскостта на приложното поле на чл.105 от Семейния
кодекс, настоящият административен съд не би могъл законосъобразно да я
извърши, без произнасяне на родово компетентния съд. В противен случай,
настоящият съд следва да се произнесе по въпроси, които не са от неговата
компетентност и дадените указания в тази връзка биха били нищожни.
Независимо от изхода на
инициирано охранително производство, с правно основание чл.105 от СК,
жалбоподателят ще има възможност въз основа на съдебния акт, с който
компетентният съд се е произнесъл да поиска предоставяне на описаните данни,
респективно разкриване на досието. Ако окръжният съд приеме подобна молба за
недопустима и прекрати производството, то за органът не би имало никаква законова
пречка за разкриване на съответното досие и представяне на документите, които
жалбоподателят желае да получи, ако компетентният съд е установил, че
заявителят няма правен интерес от водене на такова дело, поради узнаване на
тайната, както и в случай, че съдът квалифицира исканите данни, като такива
извън приложното поле на чл.105 от СК.
Само при прилагане на
постановен в охранително производство по чл.105 от СК съдебен акт и при наличие
на изричен или мълчалив отказ на административния орган да извърши исканото
действие /отваряне на досието /достъп/,
респективно предоставяне на материали от него, съставляващо ИАА, по смисъла на
чл.21, ал.4 от АПК, за заявителят остава открита възможността да оспори този
отказ пред съответния административен съд.
При произнасяне на
компетентния съд по разкриване на исканата информация, независимо дали ще бъде
прекратено производството, поради липса на правен интерес или ще бъде
установено, че данните са извън приложното поле на защитата по чл.105 от СК за
органът не би имало законови пречки за разкриване на исканите данни и в този
случай отказът ще съставлява годен за оспорване административен акт. Към
настоящият момент такъв отказ не е постановен, при положение, че заявителят не
е приложил акт, от който да се установява наличие на такова произнасяне от
родово компетентния окръжен съд.
Обобщено,
жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима, тъй като
липсва годен за оспорване административен акт, респективно делото следва да се прекрати,
съгласно чл.159, т.1 от АПК.
Мотивиран
от горното, Административен съд–Бургас, първи състав
О П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на
Е.А.А., с постоянен адрес: ***, против Писмо, с изх.№ 94-2291/3/ от
22.07.2022г., изготвено от Директора на РЗИ- гр.София, като процесуално
НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА производството по
адм.дело № 1674 от 2022г. по описа
на Административен съд-гр.Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба от
страните, пред ВАС на РБ, в 7-дневен срок от съобщаването му.
Съдебният акт да се връчи на ответния административен
орган, със седалище в гр.София по електронната
поща, за процесуална икономия.
СЪДИЯ: