№ 20644
гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110123636 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на А. М. Д. срещу „ЕОС
Матрикс“ ЕООД. Ищецът твърди, че на 18.12.2012г. спрямо него е издаден изп. лист
по гр. д. № 49809/2012г. по описа на СРС, с който е осъден да заплати на „ОББ“ сумата
от 1805лв. – главница по договор за кредит от 06.10.2011г. За събиране на вземането
било образувано изп. дело № 391/2013г. по описа на ЧСИ Н. М.. Вземането било
прехвърлено от банката на ответника с договор за цесия. Счита, че вземането е
погасено по давност, като е изтекла и абсолютната такава.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че не дължи на ответника сумата от 1805лв.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва иска. Признава, че вземането му е прехвърлено с договор за цесия от
31.01.2018г., но счита, че погасителната давност не е изтекла, тъй като са искани и
извършвани изп. действия, които я прекъсват.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен е за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439 ГПК.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника в
изпълнителното производство да оспори чрез иск изпълнението, като поиска
установяване несъществуване на неговото задължение. Искът на длъжника може да се
основава само на факти, настъпили след приключването на производството, по което е
издадено изпълнителното основание, какъвто факт е изтеклата погасителна давност за
вземанията, каквото е наведеното от ищеца възражение за недължимост на сумата.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че на
18.12.2012г. по ч. гр. д. № 49809/2012г. по описа на СРС, 63-ти състав, въз основан на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, е издаден изп. лист, съгласно който
1
ищецът е осъден да заплати на „Обединена българска сума“ АД сумите от 1805лв. –
главница, ведно със законната лихва от 22.10.2012г. до изплащане на вземането,
145,87лв. – лихва за периода 10.10.2011г.-21.10.2012г., 219,40лв. – наказателна лихва за
периода 10.10.2011г.-21.10.2012г. и 289,54лв. – разноски.За събиране на вземанията, по
молба на кредитора от 08.01.2013г. е образувано изп. дело № 391/2013г. по описа на
ЧСИ Н. М., като с молбата е поискано и извършване на изп. действия – запори върху
трудово възнаграждение, вземания по банкови сметки, МПС и дружествени дялове,
възбрана на имот и опис на движимо имущество. На 17.01.2013г. са изведени запорни
съобщения, с които са наложени запор върху вземания на длъжника по банкови сметки
и получавани от дружества, сред които „Регионални Консултанти“ ЕООД, в което е
управител. На 18.02.2013г. е връчена покана за доброволно изпълнение, ведно с
приложен препис от заповедта, на М. С. – упълномощено лице. На 28.05.2013г. също са
наложени запори на длъжника по банкови сметки. На 15.08.2013г. и 15.10.2013г. са
постъпили молби от взискателя, с които молят да се изпрати напомнително съобщение
до „Регионални консултантни“ ЕООД за изпълнение на запора. Със запорни
съобщения от 21.05.2015г. отново са наложени запори върху банкови сметки на
длъжника. На 17.06.2016г., 30.11.2016г. и 21.08.2017г. са постъпили молби от
взискателя, с които е поискал извършване на опис на движими вещи, налагане на запор
върху трудово възнаграждение, вземания и дружествени дялове, както и на възбрана.
На 20.11.2017г. е наложена възбрана върху 1/6 идеална част от имот на длъжника, а на
08.02.2018г. е наложен запор върху вземания и платежни сметки, открити в „Изипей“
АД. На 14.05.2019г. е подадена молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която моли да бъде
конституиран като взискател по делото предвид сключения договор за цесия с банката
и моли да се извърши справка за получавани трудови доходи и пенсия и налагане на
запор върху тях. С постановление от 14.05.2019г. е конституиран като взискател на
мястото на цедента. На 25.11.2019г. е подадена молба от него, с която моли за
насрочване на опис и оценка на движими вещи в имота. На 09.01.2020г. е изпратена
призовка за принудително изпълнение, с която е насрочен опис на движимо
имущество в имота на длъжника за 10.03.2020г., като призовката е получена лично от
длъжника /л. 203-204 от изп. дело/. На 21.06.2021г. е депозирана молба от взискателя, с
която моли за налагане на запори и възбрани върху установено имущество. На
09.11.2021г. е подадена молба от взискателя, с която моли за налагане на запор върху
банкова сметка. На 24.03.2023г. е постъпила молба от взискателя, с която моли за
извършване на справки и налагане на запори върху вземания. На 30.08.2023г.и
08.11.2023г. отново са подадена молби, с които се иска налагане на запор върху
банкови сметки. Молба за извършване на изпълнителни действия (налагане на запори)
е подадена и на 28.12.2023г., като на 10.01.2024г. са наложени такива.
При горните факти, съдът намира предявения иск за неоснователен.
Процесното вземане се погасява с 5-годишна погасителна давност, тъй като е
установено с влязла в сила заповед за изпълнение, която се приравнява като правни
последици на влязло в сила съдебно решение по чл. 117, ал. 2 ЗЗД съгласно практиката
на ВКС /Решение № 3/04.02.2022г. по гр. д. № 1722/2021г., IV ГО на ВКС, Решение №
37/24.02.2021г. по гр. д. № 1747/2020г., IV ГО на ВКС, Определение № 214/15.05.2018г.
по ч. гр. д. № 1528/2018г., IV ГО на ВКС и др./. Заповедта е връчена на 18.02.2013г.,
като е получена от същото лице, което е получило запорното съобщение до
„Регионални Констултанти“ ЕООД – М. С. – упълномощено лице. Установява се от
публичния Търговски регистър, че в това дружество управител е длъжникът, като
съгласно чл. 49 ГПК книжата могат да бъдат връчени на местоработата,
местослуженето, седалището, мястото за осъществяване на стопанска дейност и на
всяко друго място, на което адресатът може да бъде намерен. В случай че заповедта не
е била връчена надлежно и длъжникът не е бил уведомен своевременно за нея, същият
2
е разполагал с друг ред за защита, който няма доказателства да е упражнил. Отделно
от това, най-късно с връчването на призовката за принудително изпълнение, получена
лично от ищеца, същият е узнал за воденото производство и за издадения
изпълнителен лист /л. 203-204 от изп. дело/.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по
тълк. дело № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др. В диспозитива на тълкувателното решение изрично е прието,
че при настъпила перемпция, нова погасителна давност за вземането започва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие.
При съобразяване на горните разяснения следва, че всяко искане за извършване
на изп. действия, в което се съдържа прилагането на конкретен изпълнителен способ,
както и всяко извършване на такова действие от страна на съдебния изпълнител, води
като последица до прекъсване на давността. По делото не се установява непрекъснат
период от 5 години, в който да не са искани или извършвани изп. действия. Съгласно
разясненията, дадени в ТР № 3/28.03.2023г. по тълк. дело № 3/2020г., ОСГТК на ВКС,
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането
по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на ТР №
2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г., ОСГТК на ВКС. От това следва, че от периода
на образуване на изп. дело – 08.01.2013г. до датата на приемане на ТР № 2/2015г. –
26.06.2015г., давност не е текла, тъй приложение е намирало ППВС № 3/1980г. След
този момент, регулярно са искани и извършвани изпълнителни действия, прекъсващи
давността, подробно описани по-горе в решението. В практиката на ВКС – Решение №
68/01.02.2024г. по гр. д. № 1924/2023г., IV ГО на ВКС, Решение № 21/11.01.2024г. по
гр. д. № 439/2023г., III ГО на ВКС и др., която настоящият съдебен състав изцяло
споделя, се приема, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. От
значение за прекъсване на давността е действието на взискателя/отправеното искане до
съдебния изпълнител/, а не резултатът от изпълнителното действие или неговата
незаконосъобразност от гледна точка на засегнатите права и интереси на трети лица.
Тоест, за прекъсване на давността е важно самото направено искане от страна на
взискателя, неговото активно поведение за предприемане на изпълнителни действия с
цел събиране на вземането. Ето защо, с подадените от негова страна молби, в които се
съдържа искане за прилагане на конкретни изпълнителни способи, давността е
прекъсната. От прекъсването на давността започва да тече нова погасителна давност –
чл. 117, ал. 1 ЗЗД.
3
По отношение възражението на ищеца за изтекла абсолютна погасителна
давност е необходимо да бъде посочено, че с измененията в чл. 112 ЗЗД, извършени с
ДВ, бр. 102 от 2020г., се въвежда нов за българското законодателство институт на
абсолютната погасителна давност. Тази нова разпоредба е в сила от 02.06.2021г.
Текстът на § 2 от ПЗР на ЗДЗЗД, придаващ обратно действие на чл. 112 ЗЗД, е обявен
за противоконституционен с Решение № 4 от 20.04.2021г. по к. д. № 1/2021г. на
Конституционния съд на Република България, от което следва, че абсолютната давност
започва да тече след 02.06.2021г. по отношение на заварените парични вземания срещу
физически лица. В този смисъл Определение № 528 от 07.03.2024г. по т. д. №
733/2023г., II ТО на ВКС. Очевидно е, че към настоящия момент 10-годишният период
не е изтекъл.
По изложените съображения, предявеният отрицателен установителен иск
подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ответникът, който претендира присъждане на юрк. възнаграждение, което съдът на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪЛЯ предявения от А. М. Д., ЕГН: **********, с адрес:
********************************************, срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков-
Казанджията“ № 4-6, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи
на ответника сумата от 1805лв., представляваща главница, за която на 18.12.2012г. е
издаден изп. лист по ч. гр. д. № 49809/2012г. по описа на СРС, 63-ти състав, поради
изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА А. М. Д., ЕГН: **********, с адрес:
********************************************, да заплати на ЕОС Матрикс“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо
Петков-Казанджията“ № 4-6, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100лв. –
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4