№ 8184
гр. С., 06.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110141665 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.
На първо място съдът дължи да се произнесе по обективираното в писмения отговор
възражение за недопустимост на предявения осъдителен иск за сумата от 4800,00 лева,
представляваща главница за недадена издръжка от майката И.С. през периода от 01.07.2016
г. до 01.07.2020 г., както и обусловената от неговата уважаване акцесорна искова претенция
за обезщетение за забава в размер на 1573,65 лева за периода от 01.07.2016 г. до 15.07.2021 г.
С оглед направеното в молба с вх.№ 43183/20.08.2021 г. уточнение в изпълнение на
дадените от съда с разпореждане от 22.07.2021 г. указания, съдът приема горепосочените
два иска за допустими. В случая се касае не за иск за издръжка, а за иск за неоснователно
обогатяване от единия родител срещу другия, като се твърди, че спестявайки си дължимата
по закон издръжка за малолетното дете, ответницата се обогатила неоснователно за сметка
на ищеца. В първия случай се касае за иск на детето, който се предявява от неговия законен
представител или със съгласието на родителя по общите правила на гражданското право,
докато искът за неоснователно обогатяване е личен и в настоящия случай е предявен от
единия родител срещу другия, поради това, че втория се е обогатил неоснователно за сметка
на първия. Ето защо, съдът приема, че ищецът разполага с активна процесуална
легитимация да предяви този иск. В случая ищецът не търси издръжка нито за себе си, нито
за детето, а търси да му се върне от ответника онова, което той е платила в повече за
издръжка на детето и което е бил длъжен по закона да плати ответникът, т.е. претендира да
му се върнат от ответника ония разходи, които той е направил за издръжка на детето за
негова сметка, през посочения в исковата молба и уточняващата молба период. В тази
насока е и практиката на Върховния съд, който приема, че когато единият от родителите е
издържал децата, той може да предяви иск против другия родител за заплащане на
припадащата му се част от издръжката на основание чл.59 ЗЗД. С решение № 73 от
2.VI.1955 г. Върховният съд, ОСГК, е разяснил, че задължението за даване издръжка между
възходящи и низходящи е законно задължение и щом като едното от съзадължените да
дават издръжка лица е платило част, по-голяма от тази, която по закон дължи, то може да
1
иска с иск от другите съзадължени да дават издръжка връщането на платеното в повече, тъй
като то е платено фактически за тяхна сметка. С оглед съблюдаване на основания принцип
на справедливостта и нетърпимостта на неоснователно преливане на блага от една правна
сфера в друга, законодателят в чл.140, ал.3 СК изрично е предвидил, че ако издръжката се
дава само от едно от задължените по закон лица, то може да търси от останалите това, което
те са били длъжни да дават, ведно със законната лихва. Доколкото в този случай не е
предвиден специален ред за защита, то приложение намира общия ред на чл.59 ЗЗД.
Платилият в повече няма друг иск освен иска по чл. 59 ЗЗД, какъвто е предявен и в
настоящия случай /в този смисъл са и решение на ВС № 1101/06.06.1962, постановено по
гр.д. № 632/62 г., IV г.о., решение на ВС № 1598/08.09.1959, постановено по гр.д. № 4812/58
г., III г.о./.
Към исковата молба и уточняваща молба с вх.№ 43183/20.08.2021 г. са представени
документи, които са относими, допустими и необходими за правилното решаване на спора,
поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Следва да бъде прието и приложеното към писмения отговор съдебно решение.
Обективираното в исковата молба доказателствено искане за събиране на гласни
доказателства не отговаря на изискванията на чл.156, ал.2 ГПК, тъй като от посочването „да
потвърдят направените в исковата молба твърдения“ не става ясно за кои точно факти ще
бъдат разпитвани петимата свидетели. Привеждане на доказателственото искане в
съответствие с горепосочената правна норма ще даде възможност на съда да извърши
преценка относно допустимостта и относимостта му, както и относно приложението на
чл.159, ал.2 ГПК.
Следва да бъде издадено съдебно удостоверение на ответника, по силата на което да
се снабди с посочената в исковата молба информация, но след представяне на проект и
документ за платена държавна такса.
Обективираното в уточнителната молба от ищеца доказателствено искане за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде заключение за размера на
претенциите за обезщетение за забава следва да бъде отхвърлено. Това е така, тъй като за
установяване размера на обезщетението не са необходими специални знания.
Относимо и допустимо е и направеното в писмения отговор доказателствено искане
за събиране на гласни доказателства, като с оглед разпоредбата на чл.159, ал.2 ГПК до
разпит следва да бъде допуснат само един свидетел.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
С оглед епидемиологичната обстановка в страната, обявеното извънредно положение
и разпоредбите на ГПК, съдът намира за необходимо да укаже на страните, че следва да
представят електронни адреси за връчване на книжа и съдебни актове по делото.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
УКАЗВА на основание чл.127, ал.1, т.2 ГПК на ищеца и на основание чл.131, ал.2,
т.2 ГПК на ответника, че в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение следва да депозират молби по делото, в които да посочат електронни
адреси за връчване на книжа и съдебни актове по делото.
ОТХВЪРЛЯ обективираното в писмения отговор от ответника възражение за
недопустимост на предявения иск за сумата от 4800,00 лева, представляваща главница за
недадена издръжка от майката И.С. през периода от 01.07.2016 г. до 01.07.2020 г., както и
обусловената от неговата уважаване акцесорна искова претенция за обезщетение за забава в
размер на 1573,65 лева за периода от 01.07.2016 г. до 15.07.2021 г.
ПРИЕМА представените с исковата молба и уточняваща молба с вх.№
43183/20.08.2021 г. от ищеца документи по описи, обективирани в същите, като писмени
доказателства по делото.
ПРИЕМА към делото представеното с писмения отговор решение № 9230/22.06.2016
г., постановено по гр.д.№ 34673/2015 г. по описа на СРС, 91-ви състав.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на ищеца, по силата на което да се снабди с
информация от НОИ относно размера на получавани от ответника детски добавки, но след
представяне на проект и документ за внесена държавна такса в размер на 5,00 лева.
НАПОМНЯ на ищеца, че в случай, че не бъдат предприети мерки за своевременно
представяне на проект, съответно представяне на информацията, за която е издадено
съдебно удостоверение в срок до първото по делото открито съдебно заседание, делото ще
се гледа без нея.
ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза.
УКАЗВА на ищеца, че в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото
разпореждане следва да приведе доказателственото си искане за събиране на гласни
доказателства в съответствие с разпоредбата на чл.156, ал.2 ГПК, като посочи за какви точно
факти ще бъде разпитван всеки един от свидетелите. НАПОМНЯ на ищеца, че при
неизпълнение в срок на дадените указания, делото ще се гледа без събиране на гласни
доказателства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при
режим на довеждане от ответника в първото по делото открито съдебно заседание за
установяване на обстоятелства относно отглеждането и издръжката на детето М.Т. през
процесния период.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 21.12.2021 г. от 13:45 часа, за която дата
и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение,
а на ищеца и препис от писмения отговор от ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството е образувано по предявени от АНГ. З. Т. против ИР. СП. СП.
обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми за
главница и обезщетение за забава, както следва: 1/ за сумата от 4800,00 лева,
представляваща главница, получена без основание от ответника, събрана от ищеца чрез
3
принудителни изпълнителни действия по изпълнително дело по описа на ЧСИ С.Я. през
периода от 01.07.2016 г. до 01.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 15.07.2021 г. до окончателното изплащане, както и за
сумата от 995,15 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
от 14.05.2021 г. до 15.07.2021 г.; 2/ за сумата от общо 1134,56 лева, представляваща
неоснователно платени от ищеца такси и разноски по образуваното по молба на ответника
изпълнително дело по описа на ЧСИ С.Я., от която сума: 400,00 лева – разноски по
изпълнителното дело, 149,76 лева – обикновени такси и 484,80 лева – пропорционална
такса, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
15.07.2021 г. до окончателното изплащане, както и за сумата от 19,85 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 14.05.2021 г. до 15.07.2021 г.; 3/ за
сумата от 4800,00 лева, представляваща сума, с която ответницата неоснователно се е
обогатила са сметка на ищеца, чрез спестяване на разходи за издръжка на малолетното дете
М. АНГ. Т. през периода от 01.07.2016 г. до 01.07.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.07.2021 г. до окончателното
изплащане, както и за сумата от 1573,65 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 01.07.2016 г. до 15.07.2021 г. и 4/ за сумата от 1866,00 лева,
представляваща главница за получени от ответницата добавки за отглеждане на дете през
периода от 01.07.2016 г. до 01.07.2020 г., с които последната се е обогатила за сметка на
ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
15.07.2021 г. до окончателното изплащане, както и за сумата от 954,25 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.07.2016 г. до
15.07.2021 г.
В исковата молба и последваща уточняваща молба ищецът твърди, че с влязло в сила
решение по гр.д.№ 4096/2013 г. по описа на СРС, състав на съда одобрил постигнатото
между тях с ответницата споразумение за прекратяване на сключения граждански брак,
предоставяне родителските права по отношение на роденото от брака дете М. АНГ. Т. на
майката, определяне на режим на лични отношения на детето с бащата и заплащане на
дължимата издръжка. Ищецът твърди, че независимо от постигнатото споразумение, през
периода от 19.02.2012 г. /фактическата раздяла между родителите/, след развода през 2013 г.
до м.юли 2020 г., независимо от одобреното от съда споразумение, детето живее при него и
той поел изцяло грижите за него. Поддържа, че майката на детето и настоящ ответник живее
с друг мъж и новороденото си дете в гр.С.. Ищецът сочи, че към настоящият момент живее с
втората си съпруга и общото им дете в гр.Б., където М. има самостоятелна стая и не му
липсвало нищо. През периода след развода той осигурявал присъствието на детето в детска
градина, а в последствие и училище, плащал таксите и допълнителните разноски за
извънкласните занимания. За предходното, когато бил служебно ангажиран, разчитал на
съпругата си П. Т.а и на родителите си. Твърди, че през всичките тези години ответницата
не се интересувала и не давала пари за отглеждането на детето. След завършване на
учебната 2019/2020 г. ответницата на основание съдебното решение, предприела действия
по прехвърляне на детето в спорно училище в гр.С.. Поддържа, че при разговор с детето
4
установил, че то е изплашено и манипулирано от страна на майката. В края на м.декември
2020 г. ищецът отново взел детето при себе си. Тъй като детето не искало да се връща при
майка си в гр.С., ищецът предприел среща с майка му за постигане на извънсъдебно
споразумение. Въпреки предходното, твърди, че бил изненадан когато на 22.03.2021 г.
получил призовка за доброволно изпълнение от ЧСИ С.Я. да плати сумата от 9223,57 лева –
неплатена издръжка за периода от 25.01.2016 г. до 25.02.2021 г., ведно с допълнителни суми
за лихва и разноски по изпълнителното производство, независимо от обстоятелството, че
през това време той, а не майката, се грижил за детето. Наложило се да взема пари на заем,
но погасил задължението по образуваното изпълнително дело. Поддържа още, че от развода
му с ответницата през 2013 г. последната получавала детски надбавки, с които предвид
обстоятелството, че не е полагала грижи за детето, неоснователно се е обогатила за сметка
на ищеца, който осигурявал издръжката на детето. По изложените доводи и съображения
ищецът обуславя правния си интерес от предявяване на искове за неоснователно
обогатяване от страна на ответника. Претендира разноските по производството.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор, в който се изразява становище за
неоснователност на предявените искове и за недопустимост на предявените главен и
акцесорен искове за издръжка, поради липса на активна процесуална легитимация. Оспорва
изложените в исковата молба твърдения, че след развода им с ищеца, детето М. останало да
живее при него. Поддържа, че още от фактическата раздяла през 2012 г. до една година след
развода през 2013 г., детето било отглеждано и от двамата родители по тяхна взаимна
уговорка, каквато възможност била предвидена изрично и в утвърденото от съда
споразумение. Предходното било обусловено от професионалната ангажираност на майката
– настоящ ответник, която давала дневни и нощни дежурства. Твърди, че през този период е
осигурявала необходимите финансови средства за издръжка на детето, тъй като не само
бащата се грижел за него. Независимо, че ищецът бил осъден да заплаща издръжка на
детето, през този период изобщо не плащал такава. През 2014 г. ответницата твърди, че
излязла в майчинство, като отново по взаимна уговорка с бащата-настоящ ищец, последния
се грижел за М. събота и неделя, както и по време на болничния престой на майката.
Периодът, през който майката и нейните родители се грижели за детето М. бил през
работните дни, а бащата А.Т. го вземал събота и неделя, през отпуската си по време на
лятото и част от официалните празнични дни. Този режим се запазил до 2016 г., като през
този период бащата отново не заплащал издръжка за детето. Таксите за детска градина били
покривани съвместно от родителите, като нееднократно били заплащани от ответницата и
нейните родители, но всички квитанции били предоставяни лично на ищеца, който искал да
ги съхранява. Междувременно, заведеното през 2015 г. дело от бащата-настоящ ищец за
родителските права по отношение на детето, приключило с решение, с което съдът
отхвърлил искането му. През 2016 г. ответницата се преместила да живее заедно със
семейството си и сина си М. в гр.С., където детето било записано в първи клас, но поради
неприключили ремонтни дейност, се върнали да живеят обратно в С.. Детето било записано
в училище в близост до апартамента на родителите на майката, където се установило да
живее семейството. През периода на втори учебен срок на учебната 2016-2017 г. детето било
5
отглеждано от майката и нейните родители. През 2017 г. ответницата се установила да живее
постоянно в гр.С., но за да не създават неудобство за детето М. като отново го преместят в
друго училище, по взаимна уговорка с ищеца решили той да се грижи за детето през
работните дни, а ответницата събота и неделя, почивните дни, всички ваканции и през
официалните празници. Поддържа, че през този период редовно купувала дрехи на детето,
обувки, раници и пр., поемала разходите за пътуване на детето от гр.С. до гр.С. и обратно.
Този режим продължил до 2020 г., когато детето окончателно заживяло с майка си в гр.С..
По изложените в отговора доводи и съображения ответницата поддържа становище за
неоснователност на исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени, като й се
присъдят направените по производството разноски.
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, чл.59
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че по иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в негова
тежест е докаже плащането на парична сума, а ответникът - основание за получаването или
задържане на полученото.
УКАЗВА на ищеца, че по предявените искове с правно основание чл.59 ЗЗД в негова
тежест е докаже елементите от сложния фактически състав на горепосочената правна норма,
а именно: намаляването на имуществото на ищеца и увеличаването на това на друг правен
субект - настоящия ответник, т.е. обедняване и обогатяване и връзката между тях.
УКАЗВА на ищеца, че по предявените искове с правно основание чл.86 ЗЗД в негова
тежест е да докаже възникването на главен дълг и момента, от който той е станал изискуем.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7