Решение по гр. дело №150/2025 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: 150
Дата: 13 ноември 2025 г.
Съдия: Деница Ангелова Цветкова
Дело: 20251610100150
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 март 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Берковица, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20251610100150 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на С. В. П., с
която е предявила против Прокуратурата на Република България осъдителен
иск с правна квалификация чл. 2, т. 3 от ЗОДОВза осъждане на
ответника да й заплати сумата 3000 лева – неимуществени вреди, настъпили в
резултат на образуваното срещу нея досъдебно производство № 244/2023г. по
описа на РУ-Берковица, прокурорска преписка вх. № 4479/2023г. по описа на
РП — Монтана, ТОБ, изразяващи се в психически болки, страдания и
неудобства, уронване на доброто й име, човешко достойнство, психически
дискомфорт, чувство на унижение и срам пред близки и познати.
Ищцата С. В. П. твърди в исковата си молба, че срещу нея е било
образувано досъдебно производство № 244/2023г. по описа на РУ-Берковица,
прокурорска преписка вх. № 4479/2023г. по описа на РП — Монтана, ТОБ за
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и е била привлечена в качеството на
обвиняем за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, поради дадена
положителна проба за употреба на наркотично вещество — канабис-25,
установено на място, с техническо средство — Drug test 5000, с фабричен №
ARJM-0052.
1
Сочи, че по досъдебното производство е бил иззет личния й автомобил, а
именно: Лек автомобил, Опел Астра, с рег. № ....., както и че срещу нея е била
взета и мярка за неотклонение „Подписка“ с постановление от 22.05.2024г.
Извършените токсилогични експертизи отчели отрицателен резултат,
поради което и воденото срещу нея досъдебното производство било
прекратено с Постановление за прекратяване на наказателно производство от
03.01.2025г.
Поддържа, че в резултат на образуваното срещу нея досъдебно
производство за периода от 15.09.2023г., когато е образувано ДП до
03.01.2025г., когато същото е прекратено е претърпяла неимуществени вреди,
които се изразяват в психически болки, страдания и неудобства /включително
свързани в придвижването до работното място, тъй като й бил отнет
автомобила/, уронване на доброто й име, човешко достойнство, психически
дискомфорт, чувство на унижение и срам пред близки и познати, чиято обща
стойност оценява на 3000 лева и която сума моли Прокуратурата на
Република България да бъде осъдена да й заплати за причинените й
неимуществени вреди.
Претендира разноски.
Ответната страна Прокуратурата на Република България е подала
отговор и взема становище по допустимостта и основателността на
предявения иск в дадения му по чл. 131 от ГПК едномесечен срок.
Оспорва иска по основание и размер.
Не оспорва, че на 03.01.2025 г. с Постановление по прокурорска
преписка вх. № 4479/2023г. воденото наказателно производство е било
прекратено.
Възразява ищцата да е претърпяла твърдените от нея вреди, респективно
навежда доводи, че размера на претендираното обезщетение е завишен с оглед
факта, че повдигнатото обвинение не е за тежко престъпление, досъдебното
производство не е било с голяма продължителност, като причината същото да
не приключи по-бързо са изготвените заключения по назначените експертизи,
ищцата е била привлечена като обвиняема на 22.05.24 г., била й е взета най-
леката мярка за неотклонение „подписка“ и не е търпяла никакви вредни
последици от това, ищцата не е била предадена на съд и не е съдена.
2
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази
разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищцата С. В. П. носи доказателствената тежест да докаже изложените в
исковата молба факти, че:
- в резултат на повдигнато обвинение, по което наказателното
производство е било прекратено, е претърпяла сочените в исковата молба
неимуществени вреди.
С доклада по делото, обективиран в Определение № 250/22.07.2025 г.
съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
факти:
Ищцата е била привлечена в качеството на обвиняем за
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК по досъдебно производство
№ 244/2023г. по описа на РУ-Берковица, прокурорска преписка вх. №
4479/2023г. по описа на РП — Монтана, ТОБ, по което й е била
взета мярка за неотклонение „подписка“ и което впоследствие е
било прекратено с постановление от 03.01.25 г.
По делото е изискано и приложено досъдебно производство № 244/2023г.
по описа на РУ-Б., прокурорска преписка вх. № 4479/2023г. по описа на РП —
М., ТОБ, като от съдържащите се в него писмени доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 15.09.2023 г. С. В. Пр.– И.ова губи контрол над управлявания от нея
лек автомобил Опел Астра с рег. № ...., при което й е извършена проверка за
употреба на наркотични вещества с техническо средство Dreger Drug Test 5000
с фабричен номер ARJM-0052 и е дала положителна проба на наркотично
вещество канабис-25 /разпечатка от техническо средство на л. 49, АУАН на л.
40, констативен протокол за ПТП с пострадали лица на л. 56 – всичките
приложени по ДП/.
Същият ден на основание чл. 212, ал. 2 НПК с първото действие по
разследването – оглед на местопроизшествие е образувано досъдебно
производство № 244/2023г. по описа на РУ-Берковица, прокурорска преписка
вх. № 4479/2023г. по описа на РП — Монтана, ТОБ за извършено
3
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК – управление на МПС след употреба
на наркотично вещество и С. В. Пр. – И.ова е била задържана за срок от 24
часа в РУ Берковица /докладна записка на л. 25 по ДП/.
Управляваният от С. В. Пр. – И.ова лек автомобил Опел Астра с рег. №
..... същата е предала доброволно с Протокол за доброволно предаване /л. 35
по приложеното ДП/ и е била разпитана в качеството на свидетел.
На ищцата бил издаден талон за изследване /л. 216 по ДП/ и били взети
биологични проби кръв и урина /Протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби на л. 217-219 по ДП/.
Била изготвена токсикохимична експертиза, която установила наличие
9
на 11-карбокси –δ– тетрахидроканабиол в кръвните й проби /л. 220-222 по
ДП/.
На 22.05.2024 г. ищцата С. В. Пр. – И.ова е привлечена в качеството на
обвиняем за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК по досъдебно производство
№ 244/2023г. по описа на РУ-Б., прокурорска преписка вх. № 4479/2023г. по
описа на РП — М., ТОБ, по което й е била взета мярка за неотклонение
„подписка“ /Постановление от 22.05.2024 г. за привличане на обвиняем и
вземане на мярка за неотклонение на л. 257 по приложеното ДП/ и е била
разпитана в качеството на обвиняем.
При предявяване на материалите по разследването С. В. Пр – И.ова е
направила искане за назначаване на нова експертиза и такава е изпълнена /л.
274-276/, като дала заключение, че в пробите на лицето не е установено
наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени
в списъците – приложения към чл. 3 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични във вр. чл. 3 от ЗКНВП.
Наказателното производство е прекратено поради липса на извършено
престъпление с Постановление от 03.01.2025 г., което не е обжалвано и е
влязло в сила на 16.01.2025 г.
По настоящото производство са разпитани като свидетели И.П. И.ов и
Л.Т.Д.
Свидетелят И.П.И.ов /съпруг на ищцата/ даде показания, че след като
била привлечена като обвиняема ищцата е станала по-затворена и е изпитвала
неудобства – „Не излизаше три месеца от къщи. Взеха да пишат по
4
сайтовете, че е наркоманка…Стана затворена. Като излезеш навън всеки
те сочи с пръст“ и се е чувствала „Зле, че я сочат с пръст в града“.
Свидетелства, че е имала затруднения с придвижването до работното си място
– „Жена ми работи в М.Б. По принцип се придвижва с колата. М. Б. е
крайпътно заведение след с. Б. С жена ми живеем в Б. Аз я карам сутрин,
взимам вечер, трябваше децата да си карам. Мен ме изгониха от едната
работа, за да я карам на работа и прибирам от работа и карам децата.
Работех на едно място докато ме изгониха, сега почнах на друго място и пак
си имам проблеми.“
В същия смисъл са показанията на свидетелката Л. Т.Д. /колежка на
ищцата/, която свидетелства, че ищцата е изпитвала притеснение и срам –
Беше притеснена. Колегите, работодатели гледаха с други очи на нея….
Виждала съм я много пъти. Тя беше преди отпусната, спокойна, след това
притеснена, некой път плачеше, притесняваше се от колеги, клиенти.
Казва, че всички я сочат с пръст, тя не е виновна, не е направила нищо
докато излязоха резултатите 1 г. и 4 м. – 1 г. и 5 м. Преди това не беше
така. Като сме били изморени винаги ни караше да се разсмеем. След това
не. За сега все още е така…Казваха че са публикували по фейсбук. Аз не съм
чела лично, но съм чула от колеги. Шушуникаха от страни, отбягваха я, не
е приятно.“ Потвърди, че „Нямаше с какво да пътува. Идваше с такси,
мъжа й излизаше от работа да я докара, прибере. Всичко това е
притеснение.“
При така установените факти съдът намира предявеният от ищцата иск
за основателен и изцяло доказан.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвижда, че държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда, при: обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление.
В случая образуваното срещу С. В. Пр. – И.ова досъдебно производство
№ 244/2023г. по описа на РУ-Б., прокурорска преписка вх. № 4479/2023г. по
описа на РП — М., ТОБ, е било прекратено поради липса на извършено
престъпление и държавата носи отговорност за вредите, които са били
5
причинени на ищцата.
С. В. Пр. – И.ова е била привлечена като обвиняема в периода 22.05.2024
г. до 03.01.2025 г., когато е било прекратено наказателното производство,
тоест за период от 7 месеца, като през същият период й е била взета мярка за
неотклонение „подписка“.
Макар и да не е била привлечена като обвиняема в периода от 15.09.2023
г. до 21.05.2024 г. С. В. Пр. – И.ова също е претърпяла вреди.
Настоящият съдебен състав споделя становището, че употребеният в чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление“
трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в
тесния му наказателно-процесуален смисъл. Когато наказателното
производство е образувано срещу конкретно лице, а впоследствие е
прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, е
осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. Лицето, срещу което е
образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него
наказателно преследване и в случаите, когато производство е прекратено и без
да му е повдигнато обвинение. Когато досъдебното производство е
образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено
конкретно престъпление, което единствено ищецът би могъл да извърши, в
този случай той търпи вреди от момента, в който е узнал за образуваното
наказателно производство за конкретното престъпно деяние /в този смисъл
Решение № 168 от 19.06.2024 г. на ОС – Монтана по възз.гр.д. № 197/2024 г .,
Решение № 50009 от 08.02.2023 год. по гр. дело № 932/2022 год., ІІІ г. о. на
ВКС, Решение № 187/13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1215/2011 г. на ІІІ г. о.,
Решение № 425/01.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3143/2015 г. на ІV г. о.,
Решение № 353/06.11.2015 г. на ВКС по гр. дело № 892/2015 г. на IV г. о.,
Решение № 397/26.11.2015 г. на ВКС по гр. дело № 6047/2013 г. на IV г. о./.
В случая досъдебното производство е образувано на основание чл. 212,
ал. 2 НПК с първото действие по разследването по повод съставен АУАН от
15.09.2023 г. спрямо С. В. Пр. – И.ова за това, че на 15.09.2023 г. е управляван
лек автомобил Опел Астра с рег, № ....., нейна собственост, след употреба на
наркотични вещества или техни аналози – канабис-25, установено по
надлежния ред в 06 часа и 33 минути – чрез изследване с техническо средство,
която проверка е била извършена именно на ищцата - С. В. Пр. – И.ова, чийто
6
е и отчетения положителен резултат при проверката и на която е бил съставен
АУАН. По този начин още към датата на образуване на досъдебното
производство – 15.09.2023 г. възможният извършител на деянието е
достатъчно ясно определен, независимо че ищцата е била привлечена като
обвиняема по-късно – едва на 22.05.2024 г.
Ето защо на обезвреда подлежат претърпените от ищцата
неимуществени вреди за целия претендиран от нея период - от 15.09.2023г.,
когато е било образувано досъдебното производство до 03.01.2025г., когато е
било прекратено наказателното производство, тоест за период от 1 година и 3
месеца, от които 7 месеца е била привлечена като обвиняема и й е била
наложена мярка за неотклонение подписка.
Относно размера на справедливото обезщетение:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, размерът
на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост след преценка на всички конкретни обективно съществуващи
обстоятелства с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие
на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи /така
ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на
ВКС по тълк. д. № 3/2004 г., ОСГК ВКС/.
Според задължителните указания в т.ІІ от Постановление № 4/1968 г.
на Пленума на ВС, обезщетението за неимуществени вреди от непозволено
увреждане се определя от съда по справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД, като
понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е
обусловено от множество конкретни и обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се съобразят при определяне на размера на
обезщетението. В създадената при действието на чл.290 ГПК практика на
ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД последователно е акцентирано върху
изискването при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди
7
съдилищата да се придържат стриктно към дадените от Пленума на ВС
задължителни указания и върху необходимостта съдът да се произнася по
размера на обезщетението след задълбочено обсъждане и преценка на всички
установени по делото факти, които имат значение за постигане на целта,
заложена в разпоредбата на чл.52 ЗЗД - присъждане на справедливо по размер
обезщетение. Възприето е разрешението, че за да удовлетворява критериите за
справедливост по чл.52 ЗЗД, обезщетението трябва да осигурява на
пострадалия адекватен паричен еквивалент на претърпените в резултат на
деликта неимуществени вреди, проявили се във формата на болки, страдания,
неудобства, неприятни изживявания и т. н. /в този смисъл напр. Решение №
60092/08.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1072 по описа за 2020 г., Решение №
27/15.04.2015г. на ВКС по т. дело № 457 по описа за 2014г. и др./.
В практиката се приема, че обстоятелства от значение за размера на
обезщетението от незаконните актове на правозащитните органи са тежестта
на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение;
продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на
мерките на процесуална принуда; броя и продължителността на извършените
с негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е
отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот;
рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на
пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти,
отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и
пр. фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните
обстоятелства за всеки отделен случай /така Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2004 г., ОСГК ВКС, Решение № 26 от
11.02.2019 г. на ВКС по гр.д. 1467/2018 г., IV г.о./
При определяне на обезщетението съдът взе предвид
продължителността на досъдебното производство - 1 година и 4 месеца , от
които 7 месеца и половина ищцата е била привлечена като обвиняема и й е
била наложена мярка за неотклонение подписка, която макар и да е най-
леката от предвидените в закона е ограничила нейните права, има данни и че
същата е била задържана за срок от 24 часа. Била е разпитвана два пъти – един
път в качеството на свидетел и един път в качеството на обвиняем. За
престъплението, за което й е било повдигнато незаконно обвинение е
8
предвидено наказание лишаване от свобода от една до три години и
кумулативно глоба от хиляда до пет хиляди лева. Установи се от показанията
на разпитаните по делото свидетели - И. П. И.ов и Л.Т.Д., че образуваното
досъдебно производство е имало негативно отражение върху ищцата, а
именно същата е променила своето поведение – станала е по-затворена и
притеснителна в общуването, ограничила е излизанията и социалните си
контакти за определен период от време, изпитвала е срам и притеснение,
чувствала е неудобство сред близки и в обществото, била е обект на
обсъждане и е усетила промяна в отношението спрямо себе си, като дори е
била обиждана, както и че за незаконното обвинение е имало публикации в
социалните мрежи. Ищцата е дала кръв и урина за изследване, което макар да
е направила доброволно е свързано с негативни преживявания и неудобства.
Аналогично макар и доброволно да е предала лекия автомобил това също й е
създало трудности във връзка с придвижването до работното й място.
При съвкупна преценка на горните обстоятелства съдът намира, че
справедливото в случая обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед
конкретните обстоятелства следва да бъде определено в размер на общо 3000
лева и предявеният от ищцата иск като основателен и доказан следва да бъде
изцяло уважен.
Относно разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ищцата има
право на направените от нея разноски съобразно представения на л. 44 списък
в общ размер на 510 лева, от които 10 лева за държавна такса и 500 лева за
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ Прокуратура на
Република България, адрес: гр. С., ДА ЗАПЛАТИ на С. В. П. с ЕГН
********** от гр. Б., СУМАТА от 3000 лева, представляваща неимуществени
вреди, настъпили в резултат на образуваното срещу нея досъдебно
производство № 244/2023г. по описа на РУ-Б., прокурорска преписка вх. №
4479/2023г. по описа на РП — М., ТОБ, изразяващи се в психически болки,
9
страдания и неудобства, уронване на доброто й име, човешко достойнство,
психически дискомфорт, чувство на унижение и срам пред близки и познати.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, адрес: гр. С., ДА
ЗАПЛАТИ на С. В. П. с ЕГН ********** от гр. Б., СУМАТА 510 лева
направени в производството разноски.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________

10