Р Е Ш Е Н И
Е №
гр. София, 16.06.2016 г.
Софийски градски съд, ГО, ІV „А” въззивен състав, в
публичното заседание на шести юни две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: СТЕЛА КАЦАРОВА
Членове: ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
НИКОЛАЙ ЧАКЪРОВ
при
секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. д. № 3566 по описа за 2016 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-274 ГПК.
Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу решението на
СРС,33 ги състав от 10.11.2015г. по гр.
д. № 2331/2015г. в частта, с която са отхвърлени предявените по реда на чл.
415, ал.1 ГПК от дружеството срещу А.К.Р. и Ю.Х.Р. установителни искове по чл.
79, ал.1 ЗЗД за разликата над 1123, 82 лева до 1282,99 лева, представляваща
главница за потребена топлинна енергия в периода май юли 2013г.
Жалбоподателят твърди, че в обжалваната част решението е неправилно, тъй
като първоинстанционният съд не взел предвид обстоятелството, че ищецът
формирал цената на иска си за главница ,
отчитайки извършеното от ответниците частично плащане преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК. В тази връзка, видно от съставеното от ищеца извлечение от сметка, на
ответниците не били начислявани суми за топлинна енергия за месеците май и юни
2013г., поради което приспадането им от общо претендираната от ищеца сума била
необосновано. С този довод се иска
отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което бъде признато задължението на ответниците и
за разликата от 159, 17 лева като главница.
Въззиваемите А.К.Р. и Ю.Х.Р. оспорват жалбата.
Третото лице помагач
„Д. ” ЕООД не взема становище по жалбата.
Софийски градски съд, в изпълнение на правомощията си
по чл. 269 ГПК, намира първоинстанционното решение за валидно и
допустимо, и правилно в обжалваната част. В отговор на оплакването в жалбата
излага следното:
Както със заявлението по чл. 410 ГПК, така и с
исковата молба ищецът е твърдял съществуване на негово вземане за цена на
потребена в периода май 2013г. – април 2014г. топлинна енергия, чиято обща
стойност е определил на 1282,99
лева. В случай, че беше отчел извършеното
преди подаване на заявлението плащане на дължимите за месец май 2013 и юни 2013г.
главници, би следвало периодът, за който търси сумата 1282, 99 лева, да е за
потребената от юли 2013 до април 2014г. топлоенергия. Подобна промяна в
периода, за който е формирано вземането му не е извършена. Отделно, по делото
не е представено извлечение от сметка за абоната на ответниците, а компютърна
счетоводна разпечатка, от която не може да се направи извод, че сумата 1282, 99
лева е формирана след приспадане на плащанията за месец май и юни 2013г. Там /
лист 43 от делото на СРС/ за салдо на главниците по всички издадени месечни фактури е посочено 0,00, а изрично
фигурират и фактурите за потреблението през месец май и юни 2013г. Ето защо,
липсва основание да се приеме тезата на ищеца, че сумата 1282,99 лева не
включва цената на топлоенергията за месеците май и юни 2013г., поради което
плащането й (което е безспорно между
страните), следва да бъде отчетено като правопогасяващ факт и съответно платената сума да бъде извадена от
глобално търсената, като неоснователно претендирана.
В заключение, оплакването на
въззивника е неоснователно и като достига до еднакви крайни изводи с
първоинстанционния съд, въззивният следва да потвърди решението му в
обжалваната част.
При този изход на спора на въззиваемите се
следват разноските за настоящата инстанция, които са за адвокатски хонорар в общ размер на 300 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС,33 ги състав от 10.11.2015г. по гр. д. № 2331/2015г.
в обжалваната част, с която предявените по реда на чл. 415, ал.1 ГПК искове по
чл. 79, ал.1 ЗЗД са отхвърлени за разликата над 1123, 82 лева до
1282,99 лева, която разлика представлява
главница за потребена топлинна енергия в периода май - юли 2013г.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, *** да плати на А.К.Р. ЕГН ********** и Ю.Х.Р. ЕГН **********,
и двамата със съдебен адрес ***, жи ********,
на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата 300 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.