Р Е Ш Е
Н И Е
№ ……
20.01.2020г. гр.Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският
окръжен съд,
гражданско отделение, втори
състав,
в открито
съдебно заседание на 14.01.2020 година,
в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ВЕСЕЛА СПАСОВА
Секретар
Л.Р.
Прокурор
Като разгледа
докладваното от съдия Тагарева
Въззивно
гражданско дело №352 по описа за 2019г.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д.Т.К.
***, действащ чрез адв.В.К., против Решение №798/11.11.2019г. на Ямболски
районен съд, постановено по гр.д. №2400/2019г., с което са отхвърлени
предявените от въззивника против ВФ 22130 - Ямбол искове по чл.173 от ЗОВСРБ за
заплащане на обезщетение за положен труд по възлагане от командира на ВФ на
длъжността "Командир на технически взвод" за периода 11.05.2017г. -
28.05.2019г. в размер на 5656.25лева и иск за мораторни лихви в размер на
620.04 лева.
Оплакването на въззивника е за
неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и
процесуалния закон, и необоснованост. Във въззивната жалба се излага, че макар
районният съд да е констатирал, че ищецът е извършвал някои дейности за
ръководене на техническия взвод във времето, когато длъжността "Командир
на технически взвод" е била вакантна, е формирал неправилния извод, че на
Д.К. не му се дължи допълнително трудово възнаграждение по чл.216 от ЗОВСРБ,
поради липса на предпоставки за това. Въззивникът изтъква, че претенцията му не
е за заплащане на допълнително трудово възнаграждение поради съвместяване на
длъжности и разпоредбата на чл.216 от ЗОВСРБ не е основанието на иска му, а е
базата за определяне размера на претенцията за обезщетение на причинените му
вреди вследствие на фактически положения по нареждане на командира на ВФ труд,
като командир на технически взвод. Според въззивника, с доклада си районният
съд е квалифицирал иска по чл.173 от ЗОВСРБ, но в решението неправилно приел,
че посочената разпоредба касае обезщетяване на вреди, различни от
претендираните в настоящото производство. Сочи, че претендира заплащане на
обезщетение за вреди, които е търпял при и по повод изпълнение на военната
служба и по изричното нареждане на командира на ВФ, който му е възложил
дейностите по фактическото изпълнение на функциите за длъжността "Командир
технически взвод", за изпълнението на които функции по делото са събрани
многобройни доказателства, като и текстът "За командир на технически взвод
Д.К." бил отразен в отпечатаните от поделението бланки - релевантен факт,
който районният съд не отбелязал. В обобщение въззивникът счита, че следва да
бъде обезщетен за имуществените вреди, които са му причинени вследствие на
действията на командира на ВФ, който в нарушение на компетенциите си и на
закона му е възложил допълнителни задължения и отговорности, като
"Командир на технически взвод", наред с основната му работа. Поради
това моли за отмяна на обжалваното решение на ЯРС изцяло и за постановяване на
ново решение от въззивния съд, с което да бъдат уважени изцяло предявените
искове, с присъждане на законната лихва върху главницата и разноските по
делото.
Въззиваемата страна Военно
формирование 22130 - Ямбол, чрез юр.к. А., е депозирала писмен отговор, с който
е оспорена въззивната жалба като неоснователна. Изложените съображения са, че
обжалваното решение е правилно и обосновано, постановено от районния съд при
обсъждане на всички доказателства в тяхната съвкупност. Въззиваемият ВФ сочи,
че въззивникът - ищецът не е бил натоварван със задължения за длъжността
"Командир на технически взвод", тъй като не е имал необходимото за
длъжността образование - висше такова във военно училище, както и че при 34 %
присъствие не е разполагал с работно време за изпълнение на функции по
посочената длъжност, а за заплащане на допълнително възнаграждение по чл.216 от
ЗОВСРБ следва да е налице назначаване на военнослужещ да изпълнява вакантна
длъжност, което условие не е осъществено. Моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение и за присъждане на разноските пред въззивната
инстанция.
В o.с.з. жалбата се поддържа от пълномощника на
въззивника - адв.К..
Въззиваемата страна - Военно
формирование 22130 - Ямбол, чрез юр.к. А., пледира за потвърждаване на
обжалваното решение, с присъждане на разноските за юрисконсултско
възнаграждение пред настоящата инстанция.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид изявленията на страните и приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с исковата молба на Д.Т.К. ***, уточнена с молба от 27.08.2019г., с които,
и след прието изменение на иска по реда на чл.214 ГПК, против ответника Военно
формирование 22130 - Ямбол са предявени в обективно кумулативно съединяване -
главен иск по чл.173 ЗОВСРБ, който след изменение е за заплащане на сумата 5
656,25лв. и акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва
върху главницата, след изменение - в размер на сумата 620,04лв. Сумата по
главния иск ищецът е претендирал като обезщетение за вредите, които е претърпял
от това, че не е бил овъзмезден фактически положения от него труд на длъжността
"Командир на технически
взвод", която длъжност, наред с основната му длъжност "Майстор
по регламентни работи и техническо обслужване", е изпълнявал в периода от
11.05.2017г.- 28.05.2019г. Като база за остойностяване на вредите ищецът е
посочил допълнителното възнаграждение, което би получил по реда на чл.216
ЗОВСРБ за временно изпълнение на задълженията на вакантна длъжност
"Командир на технически
взвод".
С писмения отговор ответникът е оспорил
исковете, с възраженията, че ищецът не е бил назначен по надлежния ред да
изпълнява вакантната длъжност "Командир на технически взвод", а е
извършено само сдаване и приемане на материални активи от МОЛ, което не е
приравнено на заемане на длъжността; че фактически ищецът е изпълнявал
задълженията само на заеманата от него длъжност "Майстор по регламентни
работи и техническо обслужване", а искът по чл.86 ЗЗД е оспорен и с
възражението, че не е налице покана по чл.84, ал.2 ЗЗД относно главното
задължение и не е налице забава на ответника.
Фактическата обстановка по делото е
безспорно установена и правилно е разкрита от районния съд.
Установено е и не е налице спор, че в
изпълнение на договор за военна служба от 20.05.2010г. и допълнителни
споразумения към него, ищецът К. е бил назначен във ВФ 22130 -Ямбол и е
изпълнявал длъжността „шофьор“, а след преминаване на обучение за подготовка на
войници за назначаването им на сержантски длъжности, с допълнително
споразумение от 06.04.2016г. ищецът е бил назначен на длъжност "Старши
майстор в разчет за регламентни работи и техническо обслужване" в
технически взвод в ответното ВФ. От тази длъжност, със заповед от 22.05.2019г. на
командира на 301 Артилерийско-технически дивизион на Сухопътните войски, е
прекратен договора на ищеца и същият е освободен от длъжност, от военна служба
и е зачислен в запаса като младши сержант.
Не е спорно и е установено, че във
връзка с уволняването на лейтенант И. С.И., командирът на ВФ 22130 е издал заповед от
24.03.2017г., с която е назначил комисия за сдаване и приемане на длъжността
командир на технически взвод от л-нт И. С. И. на мл. сержант Д.Т.К. за
времето до 31.03.2017г. В изпълнение на тази заповед комисията е изготвила
инвентаризационни описи, изравнителна ведомост на материални запаси от № 4 до №
8, всички от дата 11.05.2017г., видно от които МОЛ към датите на
инвентаризацията е л-нт И. И., а приемащото МОЛ е мл.сержант Д.Т.К.. Във връзка
с прекратяване на договора за военна служба на ищеца К. е издадена заповед от
02.05.2019г., с която командирът на 301 Артилерийско-технически дивизион е
назначил комисия за сдаване и приемане на длъжността "Командир на
технически взвод" на ВФ 22130. В изпълнение на тази заповед са съставени
11 инвентаризационни описи и сравнителна ведомост на материални запаси с номера
от 19 до 29 с дата 28.05.2019г., видно от които МОЛ към датите на
инвентаризацията- мл.сержант Д.Т.К. е предал на приемащо МОЛ мл.сержант И. Н.К..
Не е спорно, че ищецът не е бил
назначаван по надлежния ред от оправомощения за това командир да изпълнява
временно задълженията на вакантната длъжност "Командир на технически взвод". За
заемането на тази длъжност, видно от представените длъжностни характеристики,
актуални към 2012г. и към 2019г., е поставено изискването за висше военно
образование и военно звание - капитан, ст.лейтенант и лейтенант, каквито не е
спорно, че ищецът не притежава. Съгласно длъжностни характеристики към 2012г. и
2019г. за заеманата от ищеца длъжност "Старши майстор в разчет за
регламентни работи и техническо обслужване в технически взвод", е
предвидено същата да бъде заемана от
лице със средно образование и звание ст.сержант и мл.сержант.
Установено е от представените от
ответника справки, че след като ищецът мл.сержант К. е приел като МОЛ материалните
запаси по длъжността „Командир технически взвод“, е изготвял седмични и сборни
разписания, подписвал е планове за провеждане на занятия, заявки за използване
на техника в „заявка – нареждане“ на ВФ 22130, въз основа на които са издадени
пътни листи и е завеждал рапорти за платен годишен отпуск с резолюция, в
периода 24.03.2017г. -28.05.2019г.
От показанията на разпитания
свидетел И. К. е установено, че при
назначаване на свидетеля в ответното ВФ на 01.07.2017г., длъжността „Командир
на технически взвод“ е била незаета, тъй като командир на взвода трябвало да е
офицер. Функциите на командир на взвода били изпълнявани от свидетеля К., както и от ищеца сержант
К.. По-голямата част от разчетите, донесенията и докладите изготвяли свидетелят
и мл.сержант В., тъй като К. бил в болнични и в отпуск. Когато ищецът бил на работа,
плановите разписания продължил да прави свидетеля, К. само се разписвал на
документите като зам.командир на технически взвод и на някои места като майстор
по ремонт. Когато К. бил на работа, занятията на взвода също провеждал св.К., тъй като бил командир
на разчет и шофьорите са пряко подчинени на него. След като К. напуснал ВФ, функциите на командир на
технически взвод изпълнявали свидетелят и другият разпитан свидетел - Б.. По преценка на св.К., през периода
2017-2019г. ищецът К. е изпълнявал заеманата от него длъжност ст.майстор и е преувеличено
да се каже, че е изпълнявал и функциите на командир на взвод, тъй като цялостната
дейност на взвода изпълнявал именно свидетелят.
Другият разпитан свидетел Г. Б., който е работил заедно
с ищеца в периода м. май 2017г.– м.май 2019г.
в ответното ВФ 22130, е поддържал, че през времето, когато К. е работил,
взводът е бил ръководен от св.К., както и понастоящем. Двамата - К. и К. били началници на
взвода, а когато К. отсъствал, бил само К.. Всеки изпълнявал своите задължения, като К.
изпълнявал своите дейности като майстор на ремонтите.
От представената от ответника
справка,неоспорена от ищеца, по делото е установено, че през исковия период, в който са включени
общо 509 работни дни, ищецът има реално отработени 171 дни, а останалите дни е
бил в платен отпуск, в отпуск поради временна неработоспособност, давал е
дежурства и е ползвал компенсации.
От заключението на вещото
лице-икономист, извършило назначената по делото съдебно-икономическа експертиза,
е установено, че брутният размер на допълнителното възнаграждение, полагащо се
при временно изпълнение на задълженията на вакантната длъжност „Командир на
технически взвод“ при ответника, за периода 11.05.2017г.– 28.05.2019г. възлиза
в размер на сумата 5990.16лв. Във втори
вариант вещото лице е изчислило, че за действително отработените от ищеца дни
за същия период, допълнителното възнаграждение възлиза в размер на сумата 2021.54
лв. Мораторната лихва върху главницата от 5 990,16лв. вещото лице е изчислило в
размер на 655.71 лв., а по втория вариант - в размер на 206.55 лв. По
поставената му допълнителна задача вещото лице е дало заключение, че брутният
размер на допълнителното възнаграждение, полагащо се на ищеца в случай, че е
бил назначен с нарочна заповед за временно изпълняващ задълженията на
длъжността „Командир на технически взвод“ за периода 11.05.2017г. –
28.05.2019г., е 5656.25 лв., а мораторната лихва върху тази сума - в размер на
620.04 лв.
При тази фактическа обстановка, за да
постанови обжалваното решение, с което е отхвърлил предявените искове, ЯРС е
приел, че на ищеца не се дължи обезщетение за имуществени вреди във вид на
допълнително трудово възнаграждение, уредено в разпоредбата на чл.216 ЗОВСРБ.
Относно недължимостта на допълнителното трудово възнаграждение съдът е приел,
че макар длъжността при ответника "Командир на технически взвод" да е
била вакантна, ищецът не е бил назначен по надлежния ред да изпълнява тази
длъжност. Посочил е, че приемането на материални запаси като МОЛ не
представлява упражняване от ищеца на функциите на вакантната длъжност, а с
извършването на някои от дейностите по ръководене на техническия взвод, на
ищеца не са причинени вреди при или по повод изпълнението на военната му служба,
които вреди подлежат на обезщетяване по реда на чл.173 ЗОВСРБ.
Решението на ЯРС е валидно,
допустимо и правилно. Съображенията за този извод са следните:
Въззивната инстанция споделя напълно изводите на
районния съд, че не е налице основанието по чл.173 ЗОВСРБ за присъждане в полза
на ищеца на обезщетение за вреди за овъзмездяване на положения от него труд на
вакантна длъжност, които вреди ищецът съизмерява с допълнителното
възнаграждение, което би получил на основание чл.216 ЗОВСРБ.
Според разпоредбата на чл.216,ал.1 ЗОВСРБ, военнослужещите имат право на допълнително възнаграждение при временно изпълнение на задълженията на вакантна длъжност в размер 25 на сто от основното възнаграждение за вакантната длъжност. Назначаването се извършва от командира или началника, който има правомощия да назначава на вакантната длъжност - алинея 2 на нормата. В случая не е спорно, че в исковия период ищецът не е бил назначен по надлежния ред за изпълнение на вакантната длъжност "Командир на технически взвод" и претенцията му не е за заплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на тази длъжност, като за установяване на предявената претенция за вреди от фактически положения труд на длъжността, ищецът следва при условията на пряко и пълно доказване да установи предпоставките за уважаване на иска за вреди: че именно на него е възложено временно изпълнението на задълженията на вакантната длъжност; да установи периода, през който твърди, че е изпълнявал вакантната длъжност; да установи, че реално е изпълнявал както своите, така и на вакантната длъжност задължения през процесния период от време и е претърпял вреди в резултат на това, че не е възмезден положения от него труд.
Въззивният съд приема, че това не е сторено. На първо място, по делото не са ангажирани доказателства, установяващи факта, че на ищеца е възложено да изпълнява вакантната длъжност "Командир на технически взвод" при ответника. От представените по делото заповеди от 2017г. и 2019г., с които са назначени комисии за сдаване и приемане на длъжността "Командир на технически взвод" и изготвените инвентаризационни описи е установено само, че като материално отговорно лице на ищеца са били предадени материални активи, които са били зачислени на друго лице, което е изпълнявало овакантената длъжност, т.е. касае се за сдаване и приемане на материални активи за процесната длъжност, което не се възприема от съда като факт, обуславящ възлагането на ищеца изпълнението на трудовите функции на вакантната длъжност. Не се установи и реалното изпълнение от ищеца на трудовите функции за длъжността "Командир на технически взвод", тъй като с показанията на двамата разпитани свидетели, които съдът кредитира, е установено, че основно функциите на вакантната длъжност е изпълнявало друго лице - свидетелят К., а не ищецът, който само формално е подписвал изготвени от това друго лице документи. На следващо място, по делото е установено, че през целия исков период, за който се претендират вредите, от общо 509 работни дни ищецът реално е отработил 171 работни дни, или не може да се приеме, че ищецът реално е изпълнявал както своите, така и на вакантната длъжност задължения. Не може да се приеме също, че с подписването на определен брой справки, седмични и сборни разписания, планове за провеждане на занятия, заявки за използване на техника и др. ищецът е изпълнявал в пълния им обем функциите на длъжнастта "Командир на технически взвод", тъй като на изпълняващия тази длъжност е възложено цялостното управление на взвода и отговорността за бойната му готовност; правилното използване и съхраняване на въоръжението, бойната техника, бойните припаси и имуществото на взвода; организацията и провеждането на занятията с подразделението; ръководеното на подготовката на подчинените; организацията, ръководенето и контрола на всекидневното водене на отчетността на взвода; отчетността на извършените ремонти на взвода; съхранението на изделията в дивизиона; указанията на заместник-командира на дивизиона по логистично осигуряване и др. След като по делото не е установено в исковия период ищецът реално, фактически да е изпълнявал в пълен обем посочените възложени за длъжността "Командир на технически взвод" задължения и функции, не може да се приеме, че същият е претърпял вреди при или по повод изпълнение на военната служба, които вреди подлежат на обезщетяване. Предявеният иск за присъждане на вреди по реда на чл.173 ЗОВСРБ е неоснователен и недоказан, и правилно е отхвърлен от районния съд, като на основание чл.272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първата инстанция, включително за отхвърляне и на акцесорната претенция.
С оглед горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди, а въззивната жалба като неоснователна - да се остави без уважение.
По разноските:
С оглед неоснователността на въззивната
жалба, на въззивника не се дължат разноски. Въззиваемата страна претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Доколкото тази страна е защитавана
от юрисконсулт във въззивното производство, следва да се приеме, че са налице
предпоставките на чл.78, ал.8, вр. с ал.3 ГПК, поради което на ВФ 22130 следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., съгласно чл.25
от Наредбата за плащане на правната помощ, приета по чл.37 от ЗПП, като за
размера на възнаграждението съдът съобрази, че делото не е от фактическа и
правна сложност.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №798/11.11.2019г. на Ямболски
районен съд, постановено по гр.д. №2400/2019г.
ОСЪЖДА Д.Т.К. ***, ЕГН**********,
да заплати на ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ 22130-Ямбол,с ЕИК 1290101710278,
представлявано от В.П., разноски пред въззивната инстанция в размер на 100лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.