№ 590
гр. Варна, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20223100500531 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 4029/29.01.2022г. на Главна
Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР, с адм.
адрес ***, чрез ст. юрисконсулт С.П., адрес за съобщения и призоваване ***,
срещу решение № 71 от 10.01.2022г., постановено по гр.дело № 6086/2021г.
на Варненския районен съд, 16-ти състав, с което въззивникът е осъден да
заплати на В. ХР. В., ЕГН **********, съд. адрес: ***, чрез адв. Ц.Б. от ВАК
с адрес: ***, следните суми: 1/ 1709,08 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на
215,06 часа за периода от 01.01.2018г. до 10.07.2020г., получен в резултат на
преизчисление на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР; 2/ сумата от
327,33 лв., представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава върху
всяко неплатено допълнително възнаграждение за положен в периода от
01.01.2018г. до 10.07.2020г., извънреден труд изчислен, считано от падежа на
всяко задължение до датата на предявяване на исковата молба в съда, на
основание чл. 86 от ЗЗД, както и направените по делото разноски.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Въззивникът сочи, че
първоинстанционният съд не се е произнесъл по свооевременно релевираното
възражение за изтекла погасителна давност на вземанията. Намира за
1
неправилен извода на първоинстанционния съд за непълнота в правната
уредба, регламентираща преизчисляването на положен нощен труд към
дневен, както и определения от него коефициент за превръщане, като излага
подробни доводи в тази насока. Моли за отмяна на решението и за
присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата, в който е изложено становище за неоснователност на
оплакванията срещу решението, което намира за правилно и законосъобразно.
Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред въззивната
инстанция.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно
основание на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР
/изменен по размер в хода на производството/ от В. ХР. В. срещу Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР за
осъждане ответникът да заплати на ищеца сумата от 1709,08 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд –
215,06 часа, за периода от 01.01.2018г. до 10.07.2020г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба –
26.04.2021г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 327,33лв.,
представляваща сбор от обезщетения за забавeно плащане на всяко неплатено
допълнително възнаграждение за положен в периода от 01.01.2018г. до
10.07.2020г., извънреден труд, изчислени, считано от падежа на всяко
задължение до датата на предявяване на исковата молба в съда, на основание
чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че през периода от 01.01.2018г. до
10.07.2020г. ищецът е полагал труд като „младши инспектор“ в Районна
служба „Пожарна безопасност и защита на населението“-Варна, която е
структурно подчинена на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ в МВР. Посочва, че е със статут на държавен служител. За
посочения период е положил общо 1488 часа нощен труд, който преизчислен
с коефициента 1.143 възлиза на 1700,78 часа. Преизчисляването на нощния
към дневен труд води до извънреден труд от 212,78 часа, за който счита, че
следва да бъде допълнително заплатен от ответника като дължимата сума е в
размер на 1383,07 лева, както и сумата в общ размер от 273,31 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на всяко от дължимите
възнаграждения за извънреден труд. След изслушване на заключението на
вещото лице по проведената съдебно счетоводна експертиза е допуснато
изменение на предявените икове чрез тяхното увеличаване в размер на
1709,08 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд – 215,06 часа, за периода от 01.01.2018г. до 10.07.2020г.,
както и сумата от 327,33лв., представляваща сбор от обезщетения за забавeно
плащане на всяко неплатено допълнително възнаграждение за положен в
периода от 01.01.2018г. до 10.07.2020г., извънреден труд, изчислени, считано
от падежа на всяко задължение до датата на предявяване на исковата молба в
2
съда
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.
Ответникът не оспорва, че ищецът през процесния период е билдържавен
служител и че работата му е изпълнявана на смени при сумирано изчисляване
на работното време. Прави възражение за погасяване на исковете по давност.
Твърди обаче, че целият положен от ищеца извънреден труд му е бил
заплатен своевременно, на основание чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР, доколкото
приложимите за ищеца норми са тези по ЗМВР, който е специален по
отношение на ЗДСл и КТ. Сочи, че процесните отношения се регулират от
Наредба 8121з-776 от 29.07.2016г. и Наредба 8121з-908 от 02.08.2018г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР, които не предвиждат преизчисляване на нощния труд в
дневен. Оспорва приложимостта на Наредба за структурата и организацията
на работната заплата, доколкото счита, че съгласно чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от
същата се установява, че тя е приложима само за работници и служители по
трудово правоотношение, но не и за държавни служители. Сочи, че съгласно
чл. 178, ал. 1 от ЗМВР са изчерпателно изброени възнагражденията, които се
изплащат на служителите на МВР и съгласно чл.179 от ЗМВР, работното
време през нощта е с продължителност от 22:00ч. до 06:00ч. Оспорва часовете
положен нощен труд, както и изчисленията на ищеца за заплащане на
извънреден труд.
С обжалваното решение предявеният иск е изцяло уважен.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след
преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните наличието на служебно правоотношение между
тях за процесния период от 01.01.2018г. до 10.07.2020г., по силата на което
ищецът е заемал длъжност „младши инспектор“ в Регионална служба
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – Варна, която е структурно
подчинена на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението в МВР с основно месечно възнаграждение в размер на 1126 лв.
От заключението на вещото лице по проведената съдебно – счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се
установява, че през процесния период от 01.01.2018г. до 10.07.2020г. ищецът
е положил общо 1504 часа нощен труд, който не е преизчислен с коефициент
1.143. Изчислено е, че при извършването на такова приравняване се получава
разлика от 215,06 часа, които не са заплатени на ищеца. Дължимото
възнаграждение за тях е в общ размер от 1709,08 лева, а размерът на
мораторната лихва, изчислена върху всяко неплатено допълнително
възнаграждение за положен извъндеред труд, считано от първо число на
месеца, следващ тримесечието за което се отнася съответното плащане до
датата на предявяване на иска е в размер на 327,33лв.
3
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, настоящият съдебен състав на
ВОС намира решението за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно чл. 269, ал.1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се
свеждат до начина на изчисляването на положените часове труд – дължи ли
се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен, съответно дължи
ли се заплащане на извънреден труд за така преобразуваните часове труд,
както и дали претендираните сума са погасени по давност.
Не се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по
ЗМВР, доколкото ищецът е държавен служител в РД „Пожарна безопасност и
защита на населението“. Приложимият закон, уреждащ този вид обществени
отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл, по аргумент от
чл. 142, ал. 2 ЗМВР.
С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период
ищецът е полагал труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва
спор между страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените
в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
Работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени
до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187,
ал. 5 от ЗМВР.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. През процесния период са действали Наредба № 8121з-
776 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з36/07.01.2020г. за реда, организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
4
Текстовете на чл. 3, ал. 3, респ. чл.3, ал.2 в двете наредби са идентични,
като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. И в двата подзаконови нормативни
акта липсва изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен
нощен труд в дневни, за разлика от чл. 31, ал. 2 от действалата до 31.03.2015г.
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. (ДВ, бр.69 от 19.08.2014г.), съгласно
която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22 часа и 6 часа за отчетния период се умножава по
0,143. Доколкото и в двете наредби, действали през процесния период, е
посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е
посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице празнота и следва да се
приложи субсидиарно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано
изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен
случай би се поставил държавния служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от КТ. Освен това, в ЗМВР липсва разпоредба,
която да установява нормалната продължителност на нощното работно време
при подневно отчитане на работното време. Ето защо следва да се приложи
общото равило на чл.140, ал.1 от КТ, съгласно което нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 7 часа. Следователно, отношението между нормалната
продължителност на дневното /8 часа/ и на нощното работно време /7 часа/,
установени за подневно отчитане на работното време за държавните
служители в МВР, е 1,143.
Настоящият съдебен състав счита за неоснователен наведения от
въззивника довод за приложимост на действащата в периода 01.01.2018г. до
17.07.2018г., редакция на чл. 9г от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време
положеният нощен труд не се превръща в дневен. С цитираната разпоредба се
определя начина на регистрация в Инспекцията по труда на отработените над
установената норма за отчетния период часове работно време. Принципът,
който е възпроизведен в разпоредбата, е наложен от практиката, а именно, че
в Инспекцията по труда като извънреден труд се отчитат само действително
отработените часове, без да се превръщат нощните часове към дневни. В този
смисъл, разпоредбата касае единствено регистрацията на положен извънреден
труд в Инспекцията по труда и не следва да бъде съобразена в настоящия
случай при определяне на действително положения от ищеца извънреден
труд вследствие превръщане на отработените от него часове нощен труд през
процесния период в дневен.
В същата насока са и изводите на СЕС в решение от 24.02.2022 по дело
С-262/20, според които се допуска нормалната продължителност на нощния
труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за
5
работниците от публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари,
ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен
критерий, т. е. свързана е с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съизмерима с тази цел. Преценката следва да се извършва
от националния съд и е винаги конкретна и с оглед целта, която следва да се
постигне. На следващо място е разяснено, че в Директива 2003/88/ЕО е
прокаран принципът, че полагащите нощен труд работници или служители
трябва да бъдат компенсирани чрез различни мерки – под формата на
намалена продължителност на работното време, допълнителни почивки и
допълнително заплащане на труда, удължен годишен отпуск, заплащане на
обезщетения и др. Тези мерки са част от закрилата на работниците, които
полагат нощен труд. В тази насока са и принципите на Международната
организация на труда /МОТ/ за организацията на работното време,
включително и за регламентацията на нощния труд, която трябва да
предвижда различни по вид компенсации. Посочените принципи са наложени
и от националното законодателство, като още в чл.6 от Конституцията на
Република България е предвидена забрана за неравно третиране на
гражданите. В същото време, законодателят не е поставил и обосновал
някаква цел, оправдаваща по-неблагоприятни условия на труд на работниците
от публичния сектор - полицаи и пожарникари. Специфичният характер на
работа на служителите в МВР прави труда им тежък и рисков, поради което
няма основание да не се прилагат компенсаторни механизми за защита на
този труд. Вярно е, че законът предвижда за тези служители, предвид
специфичния характер на длъжността, редица придобивки - ранно
пенсиониране, безплатна храна, униформено облекло, обезщетения при
прекратяване на служебното правоотношение в по-голям размер и др.
Същите обаче не компенсират конкретно тежестта на полагания нощен труд.
Липсва обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона цел за
неприлагане на преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен,
водещо до различно третиране на тази група служители спрямо тези по
трудово правоотношение.
Съобразно приетата фактическа установеност по делото е видно, че за
периода от 01.01.2018г. до 10.07.2020г. ищецът е положил общо 1504 часа
нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 за превръщането им в
дневен труд възлизат общо на 1719,06 часа. Разликата след преизчисляването
е 215,06 часа дневен извънреден труд, които ответникът не е преобразувал и
съответно заплатил на ищеца, като дължимото за тях възнаграждение е в
размер на общо на 1709,08 лева, а обезщетението за забава върху посоченото
главно задължение възлиза на 327,33 лева.
Първоинстанционният съд не е разгледал своевременно релевираното от
ответната страна възражение за давност, което бездействие съставлява
съществено процесуално нарушение и е въведено от въззивника като
оплакване във въззивната жалба, поради което настоящият съдебен състав
дължи произнасяне по същото.
Задължението за заплащане на възнаграждението за извънреден труд
става изискуемо от деня, следващ съответния тримесечен период на
6
отчитането му. В случая, възнаграждението за извънреден труд за периода от
м. януари 2018г. до м. март 2018г. е станало изискуемо на 01.04.2018г.,
откогато е започнал и да тече тригодишния давностен срок по чл. 358, ал. 1, т.
3 от КТ, като същият е изтекъл на 01.04.2021г. Исковата молба е подадена
пред районния съд на 26.04.2021г., поради което възражението на ответника
за погасяване на давност за задължението за първото тримесечие на 2018г. е
основателно. Следователно, предявените от страната искове за главница и
лихви се явяват погасени поради настъпила давност за месеците януари,
февруари и март 2018г. и за сумата от 163,30 лева – възнаграждение за
извънреден труд, и начисленото върху него обезщетение за забава в размер на
50,91 лева.
Поради частично съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния
и въззивния съд, атакуваното решение следва да се отмени в една част, поради
основателността на възражението за давност и потвърди в останалата му част.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 от ГПК страните си
дължат разноски съразмерно на уважената/отхвърлената част от исковите
претенции, а именно: на ищеца/въззиваем се дължат разноски в размер на
331.08 лв. за всяка инстанция, а на ответника/въззивник се дължат разноски в
размер на 21,04 лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция.
Последният следва да заплати по сметка на ВОС и дължимата държавна такса
за първата инстанция и възнаграждението на вещото лице, съразмерно на
уважената част от исковете – 284,87 лв.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 71 от 10.01.2022г., постановено по
гр.дело № 6086/2021г. на Варненския районен съд, 16-ти състав, в частите, с
които Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в
МВР, с адм. адрес *** е осъдена да заплати на В. ХР. В., ЕГН **********,
съд. адрес: ***, следните суми: 1/ 1545,78 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на
191,04 часа за периода от 01.04.2018г. до 10.07.2020г., получен в резултат на
преизчисление на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР; 2/ сумата от
276,42 лв., представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава върху
всяко неплатено допълнително възнаграждение за положен в периода от
01.04.2018г. до 10.07.2020г., извънреден труд изчислен, считано от падежа на
всяко задължение до датата на предявяване на исковата молба в съда –
26.04.2021г., на основание чл. 86 от ЗЗД.
ОТМЕНЯ решение № 71 от 10.01.2022г., постановено по гр.дело №
6086/2021г. на Варненския районен съд, 16-ти състав, в частите, с които
Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР, с
адм. адрес *** е осъдена да заплати на В. ХР. В., ЕГН **********, съд. адрес:
7
***, следните суми: 1/ 163 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 24,02 часа за
периода от 01.01.2018г. до 31.03.2018г., получен в резултат на преизчисление
на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, на основание чл. 178,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР; 2/ сумата от 50,91 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд в периода от 01.04.2018г. до датата на
предявяване на исковата молба в съда – 26.04.2021г., на основание чл. 86 от
ЗЗД, както и в частта на присъдените в полза на ищеца разноски и на
дължимите в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса и
възнаграждение за вещо лице, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. ХР. В., ЕГН **********, съд. адрес: ***
срещу Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в
МВР, с адм. адрес *** искове за заплащане на следните суми: 1/ 163 лв.,
претендирано като дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 24,02 часа за периода от 01.01.2018г. до
31.03.2018г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд
в дневен с коефициент 1,143, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5,
т.2 от ЗМВР; 2/ сумата от 50,91 лв., претендирано като обезщетение за забава
върху допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в периода
от 01.04.2018г. до датата на предявяване на исковата молба в съда –
26.04.2021г., като погасени по давност.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ в МВР, с адм. адрес *** да заплати на В. ХР. В., ЕГН
**********, съд. адрес: *** сторените по делото разноски в размер на 331,08
лв. /триста тридесет и един лева и осем стотинки/ за първата инстанция и
331,08 лв. /триста тридесет и един лева и осем стотинки/ за въззивната
инстанция, на осн. чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА В. ХР. В., ЕГН **********, съд. адрес: *** да заплати на
Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР, с
адм. адрес *** сторените по делото разноски в размер на 21,04 лв. /двадесет и
един лева и четири стотинки/ за първата инстанция и 21,04 лв. /двадесет и
един лева и четири стотинки/ за въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 и
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ в МВР, с адм. адрес *** да заплати по сметка на ВОС сумата от
284,87 лв. /двеста осемдесет и четири лева и осемдесет и седем стотинки/, на
осн. чл.78, ал.6 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на осн. чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9