РЕШЕНИЕ
№ 10642
гр. София, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110151502 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от (ФИРМА) против А. А. В. с искане да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата в размер на 2 757,23 лева, представляваща незаплатена цена на потребени
В и К услуги за имот, находящ се в гр. (АДРЕС) от 22.04.2020г. до 24.11.2022 г., ведно със
законна лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 26.04.2023
г. до изплащане на вземането и сумата 226,31 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 02.06.2020 г. до 24.11.2022г., за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 18775/28.06.2023 г. по ч. гр. д. № 21727/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, 127 – ми състав, срещу която длъжникът е подал възражение в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е налице облигационно
правоотношение по силата на чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи при публично известни общи условия. В исковата молба са изложени твърдения, че
дружеството изпълнило задължението си по договора за предоставяне на В и К услуги за
процесния период, като ответникът не е изпълнил насрещната си престация по контракта да
заплати цената на потребените услуги, поради което освен главница дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва. Направено е искане сторените от страната съдебни
разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск по основание и размер.
Ответната страна поддържа, че по силата на нот. акт № 175/24.11.1983 т., том XXX, нот.
дело № 4859/1983 г. притежава право на собственост върху процесния недвижим имот, като
видно от титула правото на ползване върху вещта е запазено в полза на трети за спора лица.
В подадения отговор са изложени твърдения, че учреденото право на ползване върху имота
1
не е заличено. По изложените твърдения ответникът поддържа, че не притежава качеството
потребител на В и К услуги, респ. не дължи заплащане на начислените от дружеството суми
за услуги и обезщетение за забава. В подадения отговор са изложени твърдения, че с влязло
в сила Решение от 01.03.2020 г. по гр. д. № 58954/2018 г. по описа на Софийски районен
съд, претенция на ищцовото дружество срещу А. А. В. за предходен период е отхвърлена,
като съдът изрично е приел, че между страните по спора не съществува облигационно
правоотношение. Ответникът поддържа, че начислените суми за услуги не отговарят на
действително потребеното количество вода, а в допълнение е отбелязано, че общият
водомер в сградата не е преминал през задължителна метрологична проверка. В подадения
отговор са изложени твърдения, че ищецът е префактурирал начислени за имота
задължения, като в претендираната сума се включват и стари задължения. С подадения
отговор е направено възражение за изтекла погасителна давност. По изложените доводи е
направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена, като сторените по делото съдебни
разноски да бъдат възложени в тежест на ищцовото дружество.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
Предмет на доказване от ищеца по иска с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.
чл. 203 ЗВ е наличието на договорни отношения между страните за доставка на В и К услуги
– доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води, през исковия период
за процесния имот, обема на доставената услуга, че нейната стойност е в претендирания
размер, както и че ответникът има качество на собственик или титуляр на вещно право на
ползване или на строеж на водоснабдявания имот, респ. качество на потребител на услугите
В и К.
Налице е законовоустановена дефиниция на понятието „потребител на В и К услуги“.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните услуги
потребители на водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги по чл. 1, ал. 1 от
закона са юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят В и К услуги, респ. юридически или физически лица –
собственици или ползватели на имоти в етажната собственост /б. „б“/. Аналогична е
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи – потребители на услугите В и К са: собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води
/т. 1/; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради-етажна собственост /т. 2/; собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение /т. 3/.
Съгласно разясненията дадени с т.1 от Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК
вещният ползвател дължи цената на доставената топлинна енергия, поради което
собственикът не е материално правно легитимиран да отговаря по претенцията за главница
за топлинна енергия и услуга дялово разпределение, като аналогично вещният ползвател, а
не собственика, дължи цената на доставените В и К услуги.
В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за наличие на валидно
облигационно правоотношение по договор за В и К услуги е представен договор за дарение,
обективиран в нот. акт № 175, том XXX, нот. дело № 4859/1983 г., по силата на който трети
за спора лица А.Б.А и Т.А.П са прехвърли правото на собственост върху процесния
недвижим имот на ответника, като с нот. акт № 29, том XXXII, нот. дело № 4861/1981 г.
правото на ползване върху имота е запазено в полза на А.П.И И К.С.И
Предвид изложеното и при съобразяване на разясненията дадени с т.1 от
Тълкувателно решение № 2/2017 г. доколкото по делото не са ангажирани доказателства, че
учреденото право на ползване върху процесния имот е погасено, съдът намира, че
2
ответникът не притежава качеството „потребител“ на В и К услуги за процесния имот,
поради което не е материално правен да отговаря по предявената претенция. При
неоснователност на предявения иск за главница, акцесорната претенция за обезщетение за
забава също подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следват
разноски в исковото производство. Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в
случаите на оказана безплатна правна помощ и съдействие в хипотезите на чл. 38, ал. 1, ако
в съответното производство насрещната страна е осъдена на разноски, адвокатът има право
на адвокатско възнаграждение, определено от съда. С Определение № 319 от 09.07.2019 г.
по ч. гр. д. № 2186/2019 г. по описа на ВКС, IV ГО е разяснено, че за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната инстанция, е
достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е
посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от
основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗА, като не е необходимо страната предварително да
установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ.
Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен
списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът, също така, не е
обвързан от искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума. При безплатно
предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, както е в случая, адвокатът
сам, по собствена воля, се съгласява да получи хонорар само, доколкото постановеният от
съда резултат е в интерес на страната, която представлява; да го получи след влизане в сила
на съдебния акт, с който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от
съда съобразно размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че
възнаграждението ще се дължи се от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК.
Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед действителната правна и
фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с Решение от 24.01.2024 г. по
дело С-438/22 на СЕС виждане член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3
ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е
обвързан от праговете разписани в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение
за всеки отделен случай след извършване на преценка относно правната и фактическа
сложност на производството и извършените от процесуалния представител действия. В
случая повдигнатия спор няма правна или фактическа сложност, депозирания отговор на
искова молба е бланкетен и процесуалният представител на ответника се е явил в едно
открито съдебно заседание. Предвид изложеното при съобразяване на цената на исковата
претенция адвокатското възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ следва да
бъде определено в размер на 400 лева.
Съгласно разясненията дадени с Определение № 45/23.01.2019 г. по ч. т. д. №
3074/2018 г. на ВКС, I ТО, законът освобождава длъжника от задължение да мотивира
депозираното възражение срещу заповедта за изпълнение, респ. законодателят се
дезинтересира от основателността на възражението. То е само формална предпоставка, без
самостоятелни правни последици, поради което и изходът на спора за материалното право
на кредитора не предпоставя материална незаконосъобразност на възражението по чл.414
ГПК. Следователно липсва и функционална обусловеност на същото от изхода на спора за
материалното право, поради което и на длъжника не се следват разноски за заповедното
производство.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от (ФИРМА), ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление в гр. (АДРЕС), против А. А. В., ЕГН **********, с адрес в гр.
(АДРЕС) обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1
ЗЗД вр. чл. 203 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ишцовото дружество сумата в размер на 2 757,23 лева,
представляваща незаплатена цена на потребени В и К услуги за имот, находящ се в гр.
(АДРЕС) от 22.04.2020г. до 24.11.2022 г., ведно със законна лихва от подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение на 26.04.2023 г. до изплащане на вземането и сумата
226,31 лева, представляваща мораторна лихва за период от 02.06.2020 г. до 24.11.2022г., за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 18775/28.06.2023 г. по ч.
гр. д. № 21727/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 127 – ми състав.
ОСЪЖДА (ФИРМА), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.
(АДРЕС), да заплати на адвокат С. Л. Г. от САК, с адрес на кантората в гр. (АДРЕС)на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на 400 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответника А. А. В..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, заверен препис от съдебния акт да се
приложи по ч. гр. д. № 21727/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4