Р Е
Ш Е Н И Е № 957
Гр.П., 30.05.2009 г.
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на осми април през две
хиляди и девета година, в състав:
СЪДИЯ: Мариета Бедросян
При секретаря Е.К.
и с участието на прокурора Димитър Панайотов, като разгледа докладваното гр.д.№
2968 по описа за 2006 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 28 вр.
чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД.
Ищецът Комисия за установяване на
имущество, придобито от престъпна дейност /КУИППД/, с председател проф. С. И.
К., представлявана по делото от пълномощниците си С. Д., М. М.-Ч., Д. Д. и Г.Ч.
- инспектори-юристи в ТД на КУИППД - гр.П., със съд. адрес: гр.****, е внесла в
съда мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито
от престъпна дейност, от лицата П.Т.Г. с ЕГН **********,***, и от „Г. ***,
представляващо урегулиран поземлен имот /УПИ/ Х-2120, 2121 от кв. 9 по плана на
гр.П. - Източна индустриална зона /ИИЗ/, целият застроен и незастроен с площ от
416 кв.м, при граници на парцела: от две страни - улици и от две страни -
парцел ІХ-2097, ведно с построената в него административна сграда, на обща
стойност 832 462,27 лв.
Ищецът твърди, че са налице предпоставките, визирани в чл. 4, ал. 1 от
ЗОПДИППД, а именно: по отношение на П.Г. има влязла в сила присъда за
престъпление по чл.159Б, ал. 1, вр. чл. 159А, ал. 1 от НК, което попада в
приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 4 от ЗОПДИППД; лицето притежава имущество
със значителна материална стойност и от това може да се направи обосновано
предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност, доколкото не са
установени доходи на ответниците от законни източници. Подробни съображения за
това ищецът излага в искането си и в писмена защита от процесуалните си
представители по делото Г. Ч. и С. Д. Ангажира писмени доказателства,
претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците П.Т.Г. с ЕГН
**********,***, представляван от пълномощника си - адв. К.С. ***, със съд.
адрес: ****, и „Г. ***, с управител Ц. И. Г., представлявано от адв. М.Р. ***,
със съд. адрес: ****, оспорват искането и молят да бъде отхвърлено като
недопустимо, недоказано и неоснователно. Съображения за това излагат в писмени
защити. Ангажират писмени и гласни доказателства, претендират разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура - гр.П. счита искането на ищеца за
основателно и доказано, с оглед събраните по делото писмени доказателства, и
моли да бъде уважено.
Съдът като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост на предявеният иск, събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите на
страните съгласно чл. 188 от ГПК /отм./, намира за установено следното от
фактическа страна:
Процесното производство за установяване на имущество, придобито от
престъпна дейност, е образувано по преписка вх.№ 031/08.03.2006 г. на ТД на
КУИППД - гр.П., въз основа на постъпило уведомление по § 5, ал. 2 от ПЗР на
ЗОПДИППД от Окръжен съд - гр.П. и Решение № 21/09.03.2006 г. на КУИППД по
отношение на ответника П.Г..
По делото не се спори, че ответникът П.Г. е осъден с влязла в сила на
19.04.2005 г. присъда № 225/05.11.2003 г. по н.о.х.д.№ 1722/2003 г., ПОС,
изменена с решение № 136/24.06.04 г., ПАС, потвърдено с решение № 274/19.04.05
г. по н.д.№ 837/04 г., ВКС, за престъпление по чл. 159б, ал. 1, вр. чл. 159а,
ал. 1 от НК, което се установява и от приложените съдебни актове.
При извършена проверка от Териториалната дирекция на КУИППД в гр.П., която
е орган на Комисията /КУИППД/, съгласно чл. 12, ал. 10 от ЗОПДИППД, е
установено, че през проверявания период от 1981 г. до момента на проверката
ответникът П.Г. е бил вписан с решение № 1930/13.03.2001 г. по ф.д.№ 1017/2001
г., ПОС, като ЕТ „П.Г.”*** и е имал участие в СД „П. - Г. ***, регистрирано с
решение 470/20.06.1989 г. по ф.д.№ 500/1989 г., ПОС, преобразувано с решение №
4778/11.04.2000 г. по ф.д.№ 1898/2000 г., ПОС, в „Г. ***, видно от приложените
3 бр. удостоверения за актуално регистърно състояние на посочените търговци. От
тях се установява също, че ответникът П.Г. е притежавал 50 % от капитала на
последното дружество и е бил негов управител през периода от 11.04.200 г. до
03.01.2005 г., когато е освободен като съдружник и управител на „Г. ***.
Притежаваните от Г. дялове са прехвърлени на брат му С. Т.Г. и на тъста му И.
С. Н., а съпругата му – Ц. Г., представлява и управлява дружеството и
сега.
За проверявания период са установени по отношение на ответника П.Г.
следните, придобити от него доходи от законни източници, за които не се спори
между страните:
- като шофьор в
ОП”А.” - гр.П. за периода 1973 г. - 1982 г. е получавал по 115 лв./месечно или
общо 12 420
лв.;
- като бюфетчик в
НПК „Н.” - гр.П. за периода 1982 г. - 1984 г. е получавал
по 120 лв./месечно или общо 2 880 лв.;
- като управител
на заведение към НПК „Н.” - гр.П. за периода 1984 г. - 1988 г.
е получавал по 140 лв./месечно или общо 6 720 лв.;
- на същата
длъжност за периода 1988 г. - 1990 г. е получавал по 160 лв./месечно или общо 3 840
лв., а за периода от 01.01.1990 г. - 01.03.1990 г. - по 230 лв./месечно или
общо 690 лв., видно от приложеното копие от трудова книжка № 57.
През 1993 г. П.Г. е реализирал
доходи /печалба/ като арендатор на заведение към НПК „Н.” -
гр.П. в размер на общо 14 720 лв., видно от подадената данъчна декларация
вх.№ **** г.
От 20.06.1989 г. ответникът Г. е
бил съдружник и управител на КФ „П.” - гр.П., пререгистрирана на 01.03.1996 г.
в СД „П. - Г. ***, но в трудовата му книжка няма отбелязано възнаграждение за
работата му като управител през този период.
Видно от приложеното копие от
осигурителната книжка на ответника, издадена на 07.06.1994
г., в качеството си на управител на посоченото дружество той е получил следните
доходи: за 1994 г. - общо 17 920 лв.; за 1995 г. - общо 26 866 лв.;
за 1996 г. - общо 45 900 лв.; за 1997 г. - общо 406 970 лв.; и за
1998 г. - общо 614 800 лв.
Съгласно писмо № **** г. на ТД на НАП - гр.П. и приложените към него справки
за осигурителен доход на ответника, същият е реализирал по периоди доходи,
изразени в минимални работни заплати /МРЗ/ в следните размери: за 1999 г., 2000
г. и 2001 г. - по 24 МРЗ за всяка година; за 2002 г. - общо 20 МРЗ и за периода
от 01.01.2003 г. - 30.04.2003 г. - общо 20 МРЗ, като от м. май 2003 г. П.Г. е с
постоянна мярка задържане под стража.
В качеството си на едноличен търговец „П.Г.”*** ответникът е получил
следните доходи: за 2001 г. - 2 020 лв. или 23 МРЗ, съгласно данъчна
декларация вх.№ **** г.; за 2002 г. - 915 лв. или 9 МРЗ, съгласно данъчна
декларация вх.№ ********* г.; за 2003 г. - 842 лв. или 8 МРЗ, съгласно данъчна
декларация вх.№ ********** г.
По отношение на доходите на ответника П.Г., реализирани от дейността на СД
„П. - Г. ***, преобразувано в „Г. ***, от приложния ДРА № **** на ТДД - гр.П. се установява, че основна дейност на дружеството през
ревизираната 2002 г. е било инвестиране и строителство по стопански начин на
административна бизнес сграда в гр.П. на бул.Шести септември 258. При ревизията
е установено също, че имуществото и финансовото състояние на дружеството за
ревизирания период не съответства на декларираните и/или получените приходи,
доходи, източници на финансиране на дейността и на формиране на собствен
капитал. Декларираните разходи не съответстват на реално извършените такива за
закупени и вложени материали, положен труд, изградени и разплатени съоръжения и
инсталации. Не са представени данъчни документи и фактури за положен труд, не
са сключвани граждански договори във връзка със строителството на седеметажната
бизнес сграда, която не би могла да се построи от единствено наетите за това
четирима работника. В резултат на тези констатации ревизиращият екип е
установил, че ответното дружество е имало допълнителни разходи за труд, които
не са намерили отражение в счетоводството на търговеца, поради което е налице
нарушение на основните счетоводни принципи, визирани в чл. 4 от ЗСч. Липсата на
текущо начисляване на реално извършените разходи за труд е довела до намаляване
от счетоводна гледна точка на себестойността на сградата и изопачаване на
реалното имуществено и финансово състояние на дружеството, а извършените
нарушения на основните счетоводни принципи са обосновали извода на ревизиращият
орган, че счетоводството на „Г. *** е нередовно.
Не се спори по делото, че „за доизграждане и въвеждане в експлоатация на
изградената до шестия етаж от предвидените седем” процесна административна
сграда, през м.02.2002 г. е отпуснат на дружеството от „Е.” АД - гр.С., Клон
П., кредит в размер на 400 000 лв. със срок на погасяване 36 месеца или до
25.02.2005 г., за обезпечаването на който с нот. акт № 17, том 2, дело №
1228/2002 г. е учредена договорна ипотека върху парцела, ведно с недовършената
сграда, правото на строеж и всички подобрения в имота. В подадената от Ц. Г.
като управител на „Г. *** декларация по чл. 17 от ЗОПДИППД с вх.№ **** г. е посочено, че към 25.10.2006 г. дружеството има непогасени задължения
към „Е.” АД - гр.С., Клон П., в размер на 270 000 лв.
Същевременно от писмо на посочената банка с изх.№ **** г. и приложени към него разпечатки на движението по разплащателна сметка №
****/**********, по която се обслужва отпуснатия банков
кредит на “Г. ***, се установява, че кредитът е погасен предсрочно през м. май
2003 г., като са заплатени лихви за 2002 г. и 2003 г. в размер на общо
44 517,04 лв., като цялото
изплатено от дружеството задължение към банката възлиза на
444 517,04 лв.
В подадената от П.Г. декларация по чл. 17 от ЗОПДИППД същият е посочил, че
за периода 1995 г. - 2000 г. е реализирал доходи като земеделски производител в
размер на общо 15 000 лв., за 2001 г. - в размер на 25 000 лв., а за
2002 г. - в размер на 20 000 лв., като твърди, че продукцията е отглеждана
на две ниви, собственост на З. Н. - майка на съпругата му Ц. Г.. В същата
декларация ответникът е посочил, че е реализирал и доходи от отглеждане на
малки прасета през периода 1981 г. - 1994 г. в размер на общо 40 000 лв.,
но въпреки изисканите му от ищеца с писмо изх.№ **** г. писмени доказателства в тези насоки, такива не са представени. Наред с
това, и по реда на действалия през периода 1950 г. - 1998 г. ЗДОД, и по сега
действащия ЗОДФЛ, доходите от земеделие и от животновъдство се декларират, а по
ЗДОД те са били и облагаеми доходи, но през периода 1993 г. - 2005 г. подобни
доходи не са обявени в данъчните декларации на П.Г..
Относно доходите на ответника и съпругата му от продажба на вещи в
декларацията е посочено, че са реализирани следните доходи: 6 500 лв. от
продажба на процесния парцел на втория ответник; 150 000 лв. от продажба
на дворно място на Д. Р., извършена с нот. акт № **, том **, нот. дело № **** г., както и
1 000 лв. от продажба на 16.10.2001 г. на лек автомобил.
В същата декларация се твърди и че ответникът и съпругата му са получили на
11.01.2001 г. два заема - от И. Н., който е баща на Ц. Г., в размер на
100 000 лв. и от С. Г., който е брат на П.Г., в размер на 90 000 лв.,
като са представени договори за заем с нотариална заверка на подписите.
По повод на тези обстоятелства, както и във връзка с покупката на имота от
Р., в хода на проведеното производство от ищеца е установено, че заемодателите
И. Н. и С. Г., както и купувача Д. Р. не са разполагали с парични средства в
посочените размери, за да могат да ги предоставят в заем на ответника,
съответно последният да закупи имот на посочената стойност, тъй като съгласно
писмо № **** г. на ТД на НАП - гр.П. за периода 1993 г. - 2002 г. И.
Н. има доход само през 2001 г. в размер на общо 680,50 лв.; С. Г. има годишни
доходи съответно 7 980 лв. през 1993 г., 23 054 лв. през 1994 г.,
23 700 лв. през 1995 г., 26 500 лв. през 1996 г., 753 500 лв.
през 1997 г., 2 511 700 лв. през 1998 г., 3 196 лв. през 1999
г., 3 250 лв. през 2000 г., 3 690 лв. през 2001 г., 4 217 лв.
през 2002 г., като същият е починал през м. 10.2005 г., а Д. Р. няма доходи
през същия период, като е починал през м.08.2002 г.
По повод на същите сделки е изискана информация и от НОИ - РУ „СО” - гр.П.,
както и от търговските банки в страната. От полученото писмо № **** г. от РУ „СО” - гр.П. се установява, че С. Г. не е бил пенсиониран, а за
И. Н. и за Д. Р. са представени копия от пенсионните им преписки. В приложените
по съответните преписки УП-2 № **** г. и УП-2 № **** г. е декларирано най-високо възнаграждение за И. Н. през периода 1986 г. -
1989 г. в размер на 380 лв. - основна заплата месечно, а за Д. Р. - 125 лв. за
периода 1983 г. - 1985 г. и 135 лв. за периода 1985 г. - 1986 г.
От постъпилата банкова информация от съответните банки се установява, че Д.
Р.не е имал банкови сметки, а С. Г. е имал: доларова сметка в Б. п. б. със
прехвърлени от фалирала банка 709 USD, закрита през
1996 г.; доларова сметка в „Х. б.” АД - гр.П., открита на 31.12.1996 г. с
внесени 840 USD, закрита през м.07.2002 г., както и левова сметка в
същата банка, открита през 1992 г., като най-високата сума, която е била
налична по сметката до сега е в размер на 224 лв. през 1999 г.
Отделно от това, в декларацията по чл. 17 от ЗОПДИППД се твърди, че
съпругата на ответника – Ц. Г. продала през 2001 г. на немски турист гоблени на
обща стойност 25 000 лв., без да са представени доказателства в подкрепа
на това твърдение.
Съпругата на ответника – Ц. И. Г. с ЕГН **********, през периода 1977 г. -
1989 г. е работила в Община П. и в ОП „Ж.” - гр.П., а също така е била
управител на СД „Д. Р.” през периода 1993 г. - 2001 г. Последното дружество не
е осъществявало дейност през първото тримесечие на 1993 г. и през цялата 1994
г., видно от писмо № **** г. от ТД на НАП - гр.П., а през 1995 г., 1996 г. и
1997 г. няма декларирани разходи за изплатени заплати и други възнаграждения,
съгласно годишните отчети, приложени към съответните ГДД № **** г., ГДД № ****
г. и ГДД № **** г.
От писмо № **** г. на ТД на НАП -
гр.П. и приложените към него справки за осигурителен доход за периода 1998 г. - 2005 г. се установява, че Ц. Г. е
получила следните възнаграждения, изчислени спрямо МРЗ за съответния период: за
1998 г. - средно по 1 МРЗ месечно; за 1999 г. - общо 23 МРЗ; за 2000 г. - общо
24 МРЗ; за 2001 г. - общо 13 МРЗ; за 2002 г. - общо 12 МРЗ; за 2003 г. - общо
12 МРЗ и за 2004 г. - общо 20 МРЗ.
Синът на ответника П.Г. – И. П. Г. с ЕГН **********, няма подавани данъчни
декларации за реализирани доходи по ЗОДФЛ, което се установява от писмо № ****
г. на ТД на НАП - гр.П.. Съгласно справка за осигурителен доход, приложена към
писмо № **** г. на ТД на НАП - гр.П., И. Г. е осигуряван през периода от м. май
2000 г. до м. декември 2000 г. като управител на „Г. *** върху осигурителен
доход от 150 лв. до 158 лв., както и като служител в дружеството върху следните
суми: 85 лв. за периода м. 04 - м. 09. 2001 г.; 100 лв. за периода м. 10.2001
г. - м. 12.2002 г., както и върху 130 лв. за периода м. 01. - м. 05. 2003 г.
Относно извършените от ответниците разходи се установява, че за периода
1996 г. - 2003 г. П.Г. има регистрирани 98 задгранични пътувания и престой в
чужбина от общо 480 дни, съгласно приложената справка от служба КИАД при РДВР -
гр.П.. Съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации, приета с ПМС
№ 40/1987 г., отм. ДВ, бр. 50/11.06.2004 г., минимално необходимата сума за
дневни и квартирни разходи, без да се вземат предвид визи, пътни и др. разходи,
възлиза за посочения престой на общо 50 400 USD.
От постъпилите с уведомление изх.№ **** г. данни от НСИ, ТСБ - гр.П. се
установява, че средните годишни разходи на домакинство за периода 1992 г. -
2003 г. са както следва: за 1992 г. - 34 975 лв.; за 1993 г. - 53 128
лв.; за 1994 г. - 81 066 лв.; за 1995 г. - 127 414 лв.; за 1996 г. -
210 597 лв.; за 1997 г. - 1 886 113 лв.; за 1998 г. -
2 843 800 лв.; за 1999 г. - 3 351 лв.; за 2000 г. - 3 409
лв.; за 2001 г. - 3 418 лв.; за 2002 г. - 3 700 лв. и за 2003 г. -
4 033 лв.
От подадените декларации по чл. 17 от ЗОПДИППД, от ДРА № **** г. на ТДД -
гр.П., както и от протоколите от общите събрания на съдружниците в „Г. *** се
установява, че П. и Ц. Г. са направили следните лични вноски в дружеството:
през 2001 г. - общо 231 000 лв.; през 2002 г. - общо 132 000 лв. и
през 2003 г. - общо 105 000 лв., като от П.Г. са внесени съответно
140 000 лв. по протокол на ОС от 12.06.2001 г.; 21 000 лв. по
протокол на ОС от 15.10.2001 г. и 53 000 лв. по протокол на ОС от
07.01.2002 г., а съответните разлики до посочените общи размери на сумите са
внесени като лични вноски в дружеството от съпругата му Ц. Г..
С нот. акт № 195, том 47, нот. дело № **** г. ответникът П.Г. закупува от
„****” ООД процесният недвижим имот, представляващ парцел Х от кв. 9 по плана
на ИИЗ на гр.П., целият застроен и незастроен с площ от 416 кв.м, за сумата
263 080 лв.
Видно от приложените строителни книжа, на името на П.Г. е издадено
разрешение за строеж № 244/13.10.2000 г. от Гл. архитект на Район „Източен” -
гр.П., като с протокол № 9/24.01.2001 г. е дадена строителна линия, а с
констативни протоколи за извършени проверки е установено, че към 30.01.2001 е
достигната кота изкоп, а до 12.03.2001 г. строежът е изграден до кота
цокъл.
С нот. акт № 116, том 24, нот. дело № **** г. П. и Ц. Г. продават същия
имот, ведно с извършените в него подобрения, на втория ответник „Г. *** за
сумата 6 500 лв.
От представената декларация по чл. 17 от ЗОПДИППД от Ц. Г. и от ДРА № ****
г. на ТДД - гр.П. се установява, че до края на 2003 г. процесният имот е бил
застроен със седеметажна сграда. От приложените по преписката експертизи,
изготвени от вещите лица В. Н. и Н. Н. се установява, че общата стойност на
обекта като съвкупност от стойностите на съоръженията и инсталациите и
стойностите на извършените СМР в груб строеж, както и стойностите на
довършителните работи към 30.11.2003 г. възлиза на общо 832 462,27 лв.
В хода на съдебното производство е прието на 21.01.2008 г. заключението на
СТЕ с вещо лице инж. А. Д. Т.. От него и от приложената количествено-стойностна
сметка за извършените в процесния имот СМР се установява, че общата стойност на
всички СМР, довършителни работи и изградени съоръжения и инсталации, включваща
труд, материали, услуги, ВиК, ел. инсталации, басейн, външни облицовки,
остъкление и др., към момента на изпълнението им е в размер на 800 220 лв.
Към момента на прехвърляне на собствеността на имота от П. и Ц. Г. на „Г. *** -
12.06.2001 г., тази стойност е в размер на 63 620 лв. Към посочената дата
е бил изпълнен грубият строеж до кота + 6,00 м - изкопи, кофраж, армировка,
бетон и задарии до това ниво, включително плочата над втория етаж. СМР,
извършени до края на 2002 г., не могат да бъдат изпълнени от четирима
работници, като минималният брой лица, необходими за извършването им, съгласно
действащите норми е шест работника.
По повод оспорването на това заключение от ищеца е допусната тройна СТЕ с
вещи лица инж. Й. Д. А., инж. В. Б. З. и инж. С. П. Ж., заключението на която
съдът възприема като компетентно, безпристрастно изготвено и неоспорено от
страните. От заключението на тройната СТЕ и от приложената към него
количествено-стойностна сметка за извършените в процесния имот СМР се
установява, че общата стойност на всички СМР, довършителни работи и изградени
съоръжения и инсталации, включваща труд, материали, услуги, ВиК, ел.
инсталации, басейн, външни облицовки, остъкление и др., към момента на
изпълнението им е в размер на 810 502,31 лв., подробно посочени по видове
дейности, периоди на извършване и необходимия брой лица за това. Към момента на
прехвърляне на собствеността на имота от П. и Ц. Г. на „Г. *** - 12.06.2001 г.,
тази стойност е в размер на 68 620 лв. Към посочената дата е бил изпълнен
грубият строеж до кота + 6,00 м - изкопи, кофраж, армировка, бетон и задарии до
това ниво, включително плочата над втория етаж. СМР, извършени до края на 2002
г., могат да бъдат изпълнени от четирима до шестима квалифицирани работници и
още от 3 - 5 неквалифицирани.
По делото са приложени и две заключения /от 25.06.2007 г. и от 11.09.2007
г./, изготвени от ССЕ с вещо лице П. В. Н., които съдът не възприема, тъй като
от протокола от съд. заседание, проведено на 22.10.2007 г. не се установява кое
от тях е прието. Отделно от това, вещото лице Н. е дал обяснения в същото
съдебно заседание, от които е видно, че при установяване на приходите и
разходите за 1994 г. и за 2001 г. вещото лице е допуснало грешка, която от своя
страна рефлектира върху посочените от него стойности по периода. На трето
място, заключението/ята е оспорено от страна на ищеца, като в тази връзка е
допусната тройна ССЕ.
От основното заключение от 26.11.2008 г. и от уточнените и корегирани
допълнителни заключения от 04.03.09 г. и от 02.04.09 г. на тройната ССЕ с вещи
лица К.К.И., В.Ц.Б. и Н.М.Г., които съдът възприема като компетентни,
безпристрастно изготвени и неоспорени от страните, се установява, че доходите
на П. и Ц. Г., ако се изключи реализираната печалба от „Г. ***, и след
деноминация на всички суми за периода 1981 г. - 1998 г. включително, са в
размер на общо 504 818,30 лв. Ако се изключат приходите на Ц. Г. от
продажба на гоблени, общият размер на доходите за същия период е
479 818,30 лв., като от доходите на Ц. Г. са изключени приходите й от
работа в СОУ „Св. П. Е.” - погрешно отразени в основното заключение на тройната
ССЕ, а към доходите на П.Г. е прибавен получения от ТПК „Н.” доход в размер на
574 неденоминирани лв. или 0,57 деноминирани лв.
От общата сума на разходите на Ц. и П. Г. е изключена стойността на гаража,
предмет на нот. акт № 19/1995 г., от който е видно, че този имот е даден в
обезщетение срещу отчужден по ЗТСУ /отм./ недвижим имот.
Ако се вземат предвид разходите, представляващи направени лични вноски от
Ц. и от П. в „Г. ***, общата сума на разходите през проверявания период е
размер на 492 429,20 лв., а ако се изключат тези вноски - общата сума на
разходите им е 24 429,20 лв. Разходите за издръжка на домакинството на
ответника, като се вземе предвид, че то е било тричленно - с две заети лица и
непълнолетния им до 1993 г. син, и двучленно през периода от 1994 г. до 2006
г., след деноминиране на сумите, касаещи периода 1981 г. - 1998 г. включително,
са в размер на общо 25 887,78 лв. В тази сума обаче не са включени
разходите за издръжка на непълнолетния син на семейството Иван, тъй като според
вещите лица, данните на НСИ се отнасят само за работещи лица /т.е. в
трудоспособна възраст/, и при определяне на разходите не се вземат предвид
издръжката на недееспособните членове на семейството, видно от обясненията на
вещото лице В.Б. в съдебно заседание на 08.04.09 г.
Разходите за задгранични пътувания и престой на П.Г. в чужбина - дневни,
квартирни и транспортни разходи, изчислени по Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина, възлизат на общо 24 131,59 лв.,
съгласно ССЕ.
По делото са разпитани свидетелите на ответната страна А. А. С., Т.Н.Т., П.
Р. Я., Г. В. П. и М. Н. Б..
От показанията на свидетелите С. и Т. се установява, че П.Г. и тъстът му –
И. Н., през 1980 г. - 1981 г. отглеждали гъби в двора на къщата на последния в
с.Я., П.ска област, както и мента, след реституиране на земеделските им земи по
пътя П. - с.Я. и П. - с.К., като свидетеля С. помагал при
построяването на гъбарника, а св. Т. също гледал гъби и мента през този период,
но не декларирал доходите си. Според тези свидетели, Г. и Н. вземали „не
по-малко от 8-10 хиляди лева” на година от отглеждане и продажба на гъби в
„гъбарник, някъде около 200 квадрата”, а от отглеждане и продажба на мента -
„по около 250 кг. мента излиза от декар”, като „от 15 до 18 хиляди лв. се вади,
средно” за година на площ от 10 дка.
Според показанията на свидетелите Я. и П., П.Г. и тъстът му – И. Н., около
1975 г. - 1976 г. са гледали в гр.П. прасета за угояване, които „Р.” изкупувала
по „2,50 лв. на килограм изкупна цена, без фураж”. Според св.Я., П. и И.
гледали около 25 до 30 свине - майки, които на година могат да родят
приблизително около 240 прасенца общо, като от продажбата им са „вземали по 10
-12 хиляди лв.” годишно.
От показанията на св.Б. - братовчедка на Ц. Г., се установява, че на
сватбата на П. и Ц. лелята на последната й подарила „може би към 15” гоблена,
които Ц. „преди 6 - 7 години” продала „доколкото чух при пазарлъка ... някъде
за над 20 хиляди лв.”.
По делото са представени и множество писмени доказателства от страните и от
трети лица /Община П., РПК „Н.” - гр.П., ОП „Ж.”, МОН, НСИ,
РУ „СО” - гр.П., „Б. Р.” - гр.П., ОД „Полиция” - гр.П., СОУ
„П. Е.” - гр.П., ТД на НАП - гр.П., ЕТ „А.” - гр.П., ПГ по С.А.Г. - гр.П., данни
на Европейската комисия за цените на енергията през периода 1990 - 2002 г.,
банкови писма, … и т.н./ за получаваните през проверявания период доходи от
ответника и близките му, които са взети предвид от назначените по делото
експертизи, поради което съдът не ги обсъжда поотделно.
При така установените фактически обстоятелства съдът направи следните
изводи от правна страна:
Мотивираното искане на ищеца с вх.№ 01.12.2006 г. има действие на искова
молба, съгласно чл. 28, ал. 1, изр. посл. от ЗОПДИППД. Искането е подадено от
надлежна страна - Комисията за установяване на имущество, придобито от
престъпна дейност /КУИППД/, която е специализиран държавен орган по смисъла на
чл. 12, ал. 1 от ЗОПДИППД със статут на юридическо лице, съгласно чл. 12, ал. 2
от ЗОПДИППД, чрез нейния председател - проф. С. И. К., който я представлява по
силата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗОПДИППД, и е процесуално допустимо.
Възражението на пълномощниците на ответниците във връзка с допустимостта на
настоящото производство е неоснователно. Съгласно § 3 от ПЗР на ЗОПДИППД,
производството по този закон се провежда и по отношение на имущество, придобито
пряко или косвено от престъпна дейност и преди влизане в сила на закона, обн.
ДВ, бр. 19/01.03.2005 г., в който смисъл съдът се е произнесъл с протоколно
определение от 07.05.2007 г. по допустимостта на искането.
Спазена е предвидената в ЗОПДИППД процедура, като с Решение № ********* г. на КУИППД по чл. 15, ал. 3 от същия закон е образувано производство по
отношение на ответника П.Г. въз основа на уведомление по § 5, ал. 2 от ПЗР на
ЗОПДИППД. По реда на чл. 22 вр. чл. 23 от ЗОПДИППД е наложена съответната
обезпечителна мярка. Изискани са и са представени в срок декларации по чл. 17,
ал. 1 и ал. 4 от същия закон. Проверяваният период от 1981 г. до образуване на
проверката е правилно определен, съгласно Решение № ********* г. на КУИППД и чл. 11, изр. І от ЗОПДИППД, като проверката е приключила в
рамките на законовия срок по чл. 15, ал. 2 от същия. Налице е надлежно взето
Решение № ********** г. на КУИППД по чл. 13, ал. 1, т. 3 вр. чл. 28, ал. 1 от
ЗОПДИППД за сезиране на съда, като всички решения са взети с необходимото
мнозинство и отговарят на изискванията на чл. 13, ал. 3 от същия закон.
По делото е безспорно установено, че ответникът П.Г. е осъден с влязла в
сила на 19.04.2005 г. присъда за извършено престъпление по чл. 159б, ал. 1, вр.
чл. 159а, ал. 1 от НК, поради което е налице първата предпоставка за провеждане
на настоящото производство - проведено е срещу ответника П.Г. наказателно
преследване за престъпление по посочените текстове от НК, което попада в
приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 4 от ЗОПДИППД, т.е. установена е престъпна
дейност от страна на ответника П.Г. по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОПДИППД.
Също така е безспорно установено, че през проверявания период от 1981 г. до
2006 г. ответникът П.Г., по време на брака си с Ц. Г., е придобил недвижим имот
- обект на отнемане в настоящото производство, на обща стойност към момента на
изпълнението на сградата в размер на 810 502,31 лв., съгласно заключението
на тройната СТЕ, което не се оспорва от ответниците, и тъй като тази стойност превишава
сумата 60 000 лв. или 400 МРЗ към датата на влизане на закона в сила,
представлява значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД,
поради което съдът намира, че е налице и втората предпоставка, визирана в чл. 3
от същия закон - през проверявания период ответникът е придобил недвижимо
имущество със значителна стойност.
Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД формулира оборима презумпция
досежно характера на придобитото имущество, като се цели да се извадят от
гражданския оборот активите с неустановен законен източник, съгласно чл. 2 от
същия закон. Правното основание за отнемане на имуществото е то да е придобито
от престъпна дейност, доколкото не е установен законен източник на доходи за
придобиването му.
От ангажираните от страните доказателства по делото се установява, че за
периода от 1981 г. до 01.03.1990 г. ответникът П.Г. е реализирал доходи по
трудови правоотношения в размери, под средната работна заплата за страната за
съответния период, а като арендатор през 1993 г. е реализирал печалба в размер
на приблизително 12 минимални работни заплати. Съпругата му Ц. също не е имала
високи доходи, като същевременно само извършените от П.Г. през проверявания
период разходи за 98 задгранични пътувания, съпоставени с обичайните разходи на
домакинството, съществено надвишават законните им доходи. За проверявания
период 1981 г. - 2006 г. П.Г. и семейството му са извършили разходи на обща
стойност 1 165 136,27 лв., включващи издръжката на домакинството,
покупка на недвижимо имущество, лични вноски в дружеството - ответник, както и
пътуванията в чужбина. Доходите на семейството на ответника за същия период са
в размер на общо 155 905,47 лв., като в тази стойност не се включват
сумата 90 000 лв. по договор за заем с И. Н., сумата 100 000 лв. по
договор за заем със С. Г., сумата 150 000 лв. от продажба на имот на Д.
Р., сумата 25 000 лв. от продажба на гоблени от Ц. Г., както и сумата
175 040 лв. реализирана от П.Г. непреработена селскостопанска продукция,
по изложените по-долу съображения.
При съпоставка на тези величини се установява, че разходите на семейството
на ответника значително превишават доходите със сумата 1 009 230,80
лв., поради което съдът приема, че към момента на придобиване и разпореждане с
имота, предмет на отнемане, както и към момента на внасяне на паричните вноски
в дружеството за завършване на строителството на седеметажната административна
сграда, ответникът и съпругата му не са разполагали със законни доходи от
предходните години, с които да закупят парцела, да построят сградата до кота +
6,00 м и да направят лични парични вноски в капитала на контролираното от тях
дружество за доизграждане на обекта.
Относно твърденията за получени от ответника П.Г. на 11.01.2001 г. два
заема съответно в размер на 100 000 лв. от И. Н., който е баща на Ц. Г. и
тъст на ответника, и в размер на 90 000 лв. от С. Г., който е брат на
П.Г., съдът намира същите за необосновани и недоказани. От събраните в хода на
проверката и приложени по делото писмени доказателства се установява, че тези
лица не са разполагали с парични средства в посочените размери, за да могат да
ги предоставят в заем на ответника. Обстоятелството, че двата договора са с
нотариална заверка на подписите удостоверява единствено, че те са подписани
именно от посочените в тях лица, но не рефлектира върху верността на
съдържанието им и не свидетелства за реалното предаване на посочените в тях
суми.
Наред с това, и от изслушаните гласни доказателства не се установява
реализиране на доходи от тези лица от селскостопанска или от друга дейност, като
свидетелката Б. говори твърде общо, че С. Г. е работил в чужбина, без да
посочва периоди или суми във връзка с доходите му, а по отношение на
показанията на останалите свидетели за реализирани от И. Н. приходи от продажба
на селскостопанска продукция и от отглеждане на животни следва да се отбележи,
че по делото няма други данни, които да подкрепят тези показания, съгласно
разпоредбата на чл. 136 от ГПК /отм./. Въпреки наличието на множество
нормативни документи, регламентиращи производството на животинска и земеделска
продукция от частни лица през проверявания период - Наредба № 1 за
ветеринарномедицинските и хигиенните изисквания за помощните и личните
животновъдни стопанства /ДВ, бр. 19/1985 г./, Закон за ветеринарното дело /ДВ,
бр. 96/1967 г./, Наредба № 6 за хигиенните изисквания за производ. и
обслужващите дейности и хигиенно-защитни зони /ДВ, бр. 67/1983 г./, Наредба за
общественото осигуряване на лица, които упражняват трудова дейност във фирми на
граждани, в индивидуални земеделски стопанства,… и т.н. /ДВ, бр. 70/1989 г./,
Правилник за колективната и лична трудова дейност на гражданите за допълнително
производство на стоки и услуги /ДВ, бр. 48/1987 г./, Указ за уреждане на
вътрешната търговия /ДВ, бр. 16/1952 г./ и Правилник за неговото приложение, …
и т.н., изискващи притежаването на съответни разрешителни, на сертификати, на
ветеринарно-санитарни книжки, на служебни ветеринарно-санитарни бележки, на
позволителни за търговия, на патент и др., по делото не са ангажирани никакви
доказателства в тези насоки, поради което дори и да се приеме, че такава
дейност е била извършвана от заемодателите Н. и Г., то тя е била осъществявана
в нарушение на законовите разпоредби, а придобитите от тази дейност средства са
незаконни по своя произход.
Отделно от това, установяването на доходи в посочените размери, реализирани
в резултат на сделки - периодични продажби на гъби, мента и прасета на
съответните изкупни предприятия, е недопустимо с гласни доказателсва, предвид
забраната на чл. 133, ал. 1, б.”в” от ГПК /отм./, съгласно която не се допускат
свидетелски показания за установяването на договори на стойност по-голяма от
1 000 лв. /респ. от 5 000 лв. в ред. ДВ, бр. 55/92 г. и от 500 лв. в
ред. ДВ, бр. 124/97 г./, освен ако са сключени между роднини по права линия, по
съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително,
които хипотези в случая не са налице.
Изложените съображения се отнасят и до твърденията на П.Г. за реализирани
от него доходи от продажба на собствена селскостопанска продукция и животни.
Наред с тях, следва да се отбележи и обстоятелството, че ответникът не е бил
регистриран като земеделски производител и не е подавал изискуемите се по закон
декларации за доходите от такава продукция, въпреки че и по реда на действалия
през периода 1950 г. - 1998 г. ЗДОД, и по сега действащия ЗОДФЛ, доходите от
земеделие и от животновъдство се декларират, а по ЗДОД те са били и облагаеми
доходи, като през периода 1993 г. - 2005 г. подобни доходи не са обявени в
данъчните декларации на П.Г..
Ето защо, съдът намира за недоказани твърденията му, че в периода 1995 г. -
2000 г. е реализирал доходи като земеделски производител в размер на общо
15 000 лв., за 2001 г. - 25 000 лв., а за 2002 г. - 20 000 лв.,
а също и доходи от отглеждане на прасета през периода 1981 г. - 1994 г. в
размер на общо 40 000 лв., по изложените по-горе съображения.
По отношение на твърденията за приходи в размер на 150 000 лв. от
продажба на дворно място на Д. Р., извършена с нот. акт № 73, том 43, нот. дело
№ *********** г., в хода на проведеното от ищеца производство е
установено, че купувачът Д. Р. не е разполагал с парични средства в посочения
размер, за да може да закупи имот на такава стойност, като от представеното
писмо № *********** г. на ТД на НАП - гр.П. се установява, че Д. ***.2002 г.
и през периода 1993 г. - 2002 г. няма получени доходи. По отношение на тази
сделка следва да се отбележи също, че по силата на чл. 7, т. 2 от ЗОПДИППД
покупко-продажбата е недействителна спрямо държавата, тъй като чрез възмездна
сделка с трето лице - Д. Р., който е близък приятел на семейство Г., а Ц. Г. е
управител на търговското му предприятие, е придобито имущество за прикриване на
действителните права, свързани с това имущество.
Твърденията за реализирани от Ц. Г. доходи в размер на 25 000 лв. от
продажба на гоблени съдът намира също за недоказани и затова за неоснователни.
В подкрепа на тези твърдения са единствено свидетелските показания на
свидетелката Б., според която гоблените са били продадени „доколкото чух при
пазарлъка ... някъде за над 20 хиляди лв.”. Съгласно изричната разпоредба на на
чл. 133, ал. 1, б.”в” от ГПК /отм./, не се допускат свидетелски показания за
установяването на договори на стойност по-голяма от 1 000 лв. /респ. от
5 000 лв. в ред. ДВ, бр. 55/92 г. и от 500 лв. в ред. ДВ, бр. 124/97 г./,
освен ако са сключени между роднини по права линия, по съребрена линия до
четвърта степен и по сватовство до втора степен включително, които хипотези в
случая не са налице, тъй като се твърди, че гоблените са продадени на немски
туристи.
Твърдението, че строежът е финансиран със заем от „Е.” АД - гр.С., Клон П., в
размер на 400 000 лв., съдът намира за недоказано, тъй като от
представеното писмо изх.№ ********** г. и приложени
към него разпечатки на движението по разплащателната сметка, обслужваща
банковия кредит на “Г. ***, се установява, че кредитът е погасен предсрочно
през м. май 2003 г., като от страна на дружеството е изплатено цялото
задължение към банката, което заедно с лихвите възлиза на 444 517,04 лв.,
без същевременно да са налице законни източници на тези средства.
Не могат да се споделят и доводите на ответника, че е налице вземане на „А. – К.” ЕООД -
гр.П. в размер на 183 900 лв. спрямо ответното дружество, поради което с
тази стойност следва да се намалят получените приходи. Предявеният от „А. – К.” ЕООД -
гр.П. частичен иск за сумата 1 000 лв., ведно с приложените към исковата
молба писмени доказателства, не е приет от съда за съвместно разглеждане в
настоящото производство, съгласно протоколно определение от 07.05.2007 г. Ето
защо, представените от това дружество документи не са приобщени по съответния
процесуален ред към делото и не съставляват годни доказателства по настоящия
спор, поради което не се установява твърдението за наличие на ликвидно и изискуемо
вземане на „А. – К.” ЕООД - гр.П. спрямо ответното
дружество в размер на 183 900 лв.
Предвид гореизложеното и от анализа на събраните по делото писмени
доказателства и ССЕ се установява, че не е оборена от ответниците презумпция на
чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД, поради което в полза на държавата следва да се отнеме
процесното имущество, придобиването на което е свързано с престъпна дейност на
проверяваното лице П.Г., доколкото не е установен законен източник на
достатъчно средства за придобиването на това имущество.
През периода от 2000 г. до 03.01.2005 г. ответникът П.Г. е бил и ограничено
отговорен съдружник с право на глас, притежаващ 50 % от дяловете от капитала на
„Г. ***, и негов управител, както и преди преобразуването на събирателното
дружество в дружество с ограничена отговорност през периода на съществуването
му под друга правна форма от
регистрацията през 1989 г. до преобразуването през м. април 2000 г. ответното
дружество се явява контролирано от П.Г. юридическо лице по смисъла на § 1, т. 4
от ДР на ЗОПДИППД, като са налице две от хипотезите, посочени в цит. законова
норма.
От представената справка от НАП, копия от годишните счетоводни отчети и
данъчни декларации за периода 1994 г. - 2005 г. на ответното дружество се
установява, че то е декларирало или минимална печалба, или загуба от дейността
си, като за 2002 г., 2003 г. и за 2004 г. дружеството е декларирана само
загуба, а общата печалба от дейността за периода 1994 г. - 2000 г. е в размер
на общо 1 141 деноминирани лв.
Относно реализираните доходи от дейността на ответното дружество, съдът
намира, че предвид констатациите на ревизиращият екип, отразени в ДРА № **********г. на ТДД - гр.П., за нередовност на воденото от „Г. *** счетоводство, то
вписванията в счетоводните книги на същото не съставляват годно писмено
доказателство по смисъла на чл. 146 от ГПК /отм./, поради което не следва да се
вземат предвид при определяне размера на имуществото на ответника.
Процесната седеметажна масивна сграда, предмет на сделката, сключена с нот.
акт № ***, том І, рег.№ *******, нот. дело № ************* г., е с пазарна стойност 810 502,31 лв., съгласно неоспорената тройна
СТЕ, поради което предвид липсата на установен законен източник на доходи
/приходи/ може да се направи обосновано предположение по смисъла на чл. 4 от
ЗОПДИППД, че придобитото от П.Г. - лично и като съдружник и управител на
контролираното от него дружество - „Г. ***, процесно имущество е в резултат на
извършваната от същия престъпна дейност. Съгласно чл. 6 от ЗОПДИППД, на
отнемане в полза на държавата подлежи и имущество, придобито от престъпна
дейност, което е включено в имуществото на юридическо лице, контролирано от
проверяваното лице самостоятелно или съвместно с друго лице, като във връзка с
извършеното прехвърляне на притежаваните от П.Г. дялове от капитала на
контролираното юридическо лице следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 7
и чл. 8 от ЗОПДИППД, установяващи недействителност на подобни сделки по
отношение на държавата.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице визираните в чл. 3 от
ЗОПДИППД предпоставки, като от събраните по делото доказателства не се
опровергава презумпцията на чл. 4 от същия закон и затова предположението, че
придобитото имущество е свързано с престъпната дейност на ответника, тъй като
не са установени законни източници на достатъчно доходи за придобиването му, е
основателно, поради което това имущество подлежи на отнемане в полза на
държавата.
На основание чл. 64, ал. 1 и ал. 5 от ГПК /отм./ ответниците следва да
заплатят на ищеца направените от последния разноски по съд. производство в
размер на общо 18 110 лв., от които 1 450 лв. - възнаграждения за
вещите лица от ССЕ и СТЕ, и 16 660 лв. - юрисконсултско възнаграждение,
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за мин. размери на адв.
възнаграждения, а по сметка на ПОС - сумата 32 420 лв., представляваща
дължимата държавна такса от 4 % върху стойността на отнетото имущество.
Ето защо, П.ският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТНЕМА от П.Т.Г. с ЕГН
**********,***, със съд. адрес: ****, чрез адв. К.С. ***, и от „Г. ***, с
управител Ц. И. Г., със съд. адрес:****, чрез адв. М.Р. ***,
В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА следното имущество, придобито от престъпна дейност:
- урегулиран поземлен имот /УПИ/ Х-2120, 2121 от кв. 9 по плана на гр.П. -
Източна индустриална зона /ИИЗ/, целият застроен и незастроен с площ от 416
кв.м, ведно с построената в него административна сграда и други подобрения в
имота, при граници на парцела: от две страни - улици и от две страни - парцел
ІХ-2097, на обща стойност 810 502,31 лв.
ОСЪЖДА П.Т.Г. с ЕГН **********,***, със съд. адрес: ****, чрез адв. К.С.
***, и „Г. ***, с управител Ц. И. Г.,
със съд. адрес:****, чрез адв. М.Р. ***, да заплатят общо на Комисията
за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност - гр.София, с
председател проф.С. И. К.,***, сумата 18 110 лв. /осемнадесет хиляди сто и
десет лв./ - съд. разноски и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.
64, ал. 1 и ал. 5 от ГПК /отм./.
ОСЪЖДА П.Т.Г. с ЕГН **********,***, със съд. адрес: ****, чрез адв. К.С.
***, и „Г. ***, с управител Ц. И. Г.,
със съд. адрес:****, чрез адв. М.Р. ***, да заплатят по сметка на
Окръжен съд - гр.П. общо сумата 32 420 лв. /тридесет и две хиляди
четиристотин и двадесет лв./ - държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.П. в
14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………
/М. Б./