Р Е
Ш Е Н
И Е
№......
гр.В.Търново, 16.01.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на двадесет и първи декември през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№1983 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по предявен
иск с правно основание чл.410 ал.1 от КЗ.
В исковата молба
са изложени твърдения, че между ищцовото дружество и лицето К.Х.Г., на
30.03.2016г. е била сключена застраховка „Каско +" за лек
автомобил марка "А”, модел „А8”, с рег.№******, със срок на
действие от 30.03.2016г. до 29.03.2017г. Излагат се твърдения, че на
27.03.2017г. , при движение по републикански път ************, в посока с.К,
лицето К.Х.Г., управлявайки горепосочения автомобил, преминал през необозначено
препятствие/неравност/ на пътното платно /,нарушена цялост на асфалтовото
покритие-дупка/, вследствие на което настъпило ПТП, при което били причинени
имуществени вреди по автомобила- предна дясна гума и предна лява гума. Сочи се,
че водачът на автомобила е сезирал органите на реда, които посетили
местопроизшествието, за което е съставен протокол за ПТП. Сочи се, че е
подадено заявление в ищцовото дружество и
била образувана застрахователна преписка- щета №************, като бил направен
оглед за установяване на вида на щетата и размера й бил определен на 420лв.,
които на 06.04.2017г. били изплатени с платежно нареждане на собственика на
автомобила. Ищецът счита, че следва да се ангажира отговорността на Агенция „П
И”, като се аргументира с това, че ПТП-то е настъпило по пътен участък, част от
републиканската пътна мрежа, за който АПИ не е изпълнила задължението си да го
поддържа или обезопаси и с това си бездействие е създала предпоставки за
настъпването му. Ищецът заявява, че поради това, че е изплатил застрахователно
обезщетение, встъпва в правата на увредения и заявява претенцията си срещу
Агенция „П И”. Сочи, че ответната агенция била поканена от ищеца да възстанови
заплатеното застрахователно обезщетение, но не последвало плащане. С оглед
гореизложеното ищецът отправя искане за осъждане на ответника да му заплати
сумата 420лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка "Каско", по щета № **********, на основание
застрахователна полица №**********., ведно със законната лихва, считано
от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът Агенция „П И” е депозирала отговор на исковата
молба, в който заявява, че оспорва предявения иск като неоснователен по
съображения подробно изложени в отговора. Счита, че не са налице всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Сочи, че
уведомлението за щета е подписано от друго лице- Д К Г., което лице не е посочено
в протокола от ПТП, като не става ясно това лице в какво качество подава
уведомление до застрахователя. Отделно от това, прави възражение, че щетите са
настъпили в условията на съпричиняване от страна на водача на МПС, който според
ответника е имал възможност предварително да възприеме опасността и да реагира
своевременно, като намали скоростта, с която се е движил, а при необходимост да
спре. Моли съда да отхвърли предявения иск.
В условията на евентуалност , ответникът прави искане да се намали обезщетението
с ½ , поради съпричиняване на щетата от страна на водача на МПС.
Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представеното по делото заверено
копие на застрахователна полица №440116041002942, процесният лек автомобил марка "Ауди”, модел „А8”, с рег.№******* е имал при ищцовото дружество валидна
застраховка „Каско + ” със срок на действие 30.03.2016г.-29.03.2017г.
На 27.03.2017г., при движение по
републикански път **********,
лицето К.Х.Г., при управление на горепосочения лек автомобил е преминал и попаднал
в необозначена неравност/дупка/ на пътното платно, вследствие на което настъпило
пътно-транспортно произшествие, при което са причинени имуществени вреди по
автомобила –на предна дясна и предна лява гуми. ПТП е посетено от органите на
сектор „Пътна полиция”, като е съставен протокол за ПТП №1582337/27.03.2017г.
По подадено пред
застрахователя заявление за настъпило застрахователно обезщетение е образувана щета №44010411702398 при
застрахователя, като стойността на описаните имуществени вреди по лекия
автомобил „А” модел ** с рег.№***** е определена на 420 лева и ищцовото
застрахователно дружество е заплатило обезщетение на собственика на автомобила К.Х.Г.,
по банков път на 06.04.2017 г.
С регресна покана
изх.№92-3402/19.04.2017г., ответникът е уведомен от страна на ищеца, че
последния встъпва в правата на увредения и е отправена покана за заплащане на
платеното от ищеца обезщетение.
По делото е
назначена и изслушана автотехническа експертиза. Вещото лице инж. Н.А. дава
заключение, неоспорено от страните, според което ПТП е настъпило при нормална
пътна обстановка, в тъмната част от денонощието, при намалена видимост, извън
населено място, при движение на автомобила в дясната лента на пътното платно,
като според вещото лице настъпилите повреди по лекия автомобил са в
причинно-следствена връзка с механизма на ПТП. Според заключението стойността
на причинените щети по автомобила, като не се включват необходимите дейности по
отстраняването им, а само овехтяване от 40%, е 420лв. Вещото лице е посочило,
че липсват данни за скоростта, с която се е движел автомобила, но според
направените в заключението изчисления е посочил, че може да се направи извод,
че при движение на автомобила с
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите К.Х.Г. и К.И.И.. При разпита в
качеството свидетел на водача на лекия автомобил К.Г.
се установява, че въпросното ПТП е настъпило през месец март 2017г., при движение в посока от **** към с.**** Свидетелят
каза, че при управление на процесния лек автомобил,
негова собственост, на десен завой имало дупка веднага след завоя. Водачът
натиснал спирачки, но преминал през дупката. Свидетелят заяви, че не е можел да
избегне препятствието, защото на това място на пътното платно имало дупки.
Каза, че се е движел с около 50-
От приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск с правно
основание чл.410, ал.1 от КЗ –
регресен иск на платилия обезщетение застраховател срещу причинителя на вредата е допустим, а разгледан по същество е основателен по
следните съображения:
За
да бъде уважен така предявения иск, ищецът следва да докаже на първо място съществуването
на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице към
момента на застрахователното събитие и заплащане на застрахователното
обезщетение на увреденото лице.
От представените по делото доказателства, в
т.ч. застрахователната полица, се установява съществуването на валидно
застрахователно правоотношение между ищцовото застрахователно дружество и
увреденото лице – собственика на лек автомобил марка "А”, модел „**”, с рег.№******** към датата на
настъпване на застрахователното събитие.
От
представеното платежно нареждане се установява, че на 06.04.2017г. е заплатена
стойността на щетата от застрахователя на застрахованото лице.
Съгласно чл.410 ал.1 от КЗ,
застрахователят, който е платил обезщетението, встъпва в правата, които
застрахования има срещу причинителя на вредата – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
За да се ангажира тази отговорност, следва да се докаже и противоправното
поведение, вреди и причинна връзка между противоправното поведение на
причинителя и претърпените вреди. В случая се твърди наличие на гаранционно –
обезпечителна отговорност по чл.49 от ЗЗД на Агенция "Пътна инфраструктура".
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за
противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при
или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно –
обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на
свои работници или служители, на които е възложил работа.
В настоящото производство не е спорно, че
участъка, където е възникнало ПТП е част от републиканската пътна мрежа и
представлява част от републикански път ******.
Съгласно разпоредбата на чл.30
ал.1 от ЗП Агенция „П И” осъществява дейностите по изграждането ремонта и
поддържането на републиканските пътища. Съгласно разпоредбата на чл.3 от ЗдвП, лицата,
които стопанисват пътищата ги поддържат изправни с необходимата маркировка и
сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях, а според
чл.167 ал.1 от ЗДв.П, лицата, които стопанисват пътя сигнализират незабавно за препятствията по
него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. В разпоредбата на параграф
1 т.19 от ППЗДвП е отбелязано, че „препятствие на пътя” е нарушаване цялостта
на пътното покритие, както и предмети, вещества ли други подобни, които се
намират на пътя и създават опасност за движението. В конкретния случай от
събраните по делото доказателства в т.ч. свидетелските показания се установи,
че на пътното платно е имало нарушаване цялостта на пътното покритие /дупки/,
които представляват препятствие по смисъла на цитираната разпоредба. Установи
се от показанията на разпитаните свидетели Г. и И., че въпросното препятствие
не е било обозначено и обезопасено с необходимата маркировка.
В настоящото производство следва да бъде
установен фактическия състав на непозволеното увреждане, механизма на процесното ПТП,
настъпилите вреди и причинната връзка между ПТП и вредите. Не се спори, че ПТП
е било посетено от органите на МВР, като е съставен протокол за ПТП, приложен
по делото, видно от който при движение направо на лекия автомобил, управляван
от К.Х.Г., влиза във вдлъбнатина на пътното платно/дупка/, като в протокола са
отразени видими щети по автомобила-нацепени предни лява и дясна гуми.
В конкретния случай, съдът счита,
че събраните по делото доказателства- протокол за ПТП, гласни доказателства и
заключението на назначената
автотехническа експертиза, неоспорено от страните, установяват
настъпилото ПТП и причинените в резултат на ПТП вреди по автомобила. Съдът
кредитира и показанията на разпитаните свидетели К.Г.-водач на автомобила и К.И.,
посетил мястото на ПТП в качеството мл.автоконтрольор, предвид на това, че
двамата свидетели лично са възприели препятствието на пътя, показанията им са непротиворечиви и
съответстват на останалите събрани по делото писмени доказателства и заключение
на експертизата. Според показанията на двамата свидетели в участъка, където е
станало ПТП-то имало много дупки на пътното платно, които не били обозначени
като препятствие на пътя. Установи се, че дупката, в която е попаднал с
автомобила си свидетеля Г., е била разположена непосредствено след десен завой,
като ПТП-то е станало в тъмната част от денонощието, при намалена видимост.
Основният елемент на
непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на вреда не може да се говори за
непозволено увреждане. В случая са налице материални щети – увредени предни лява и дясна гуми.
От заключението на експертизата се
установява, че щетите по увредения автомобил могат да настъпят при
преминаване през посочената неравност на
платното за движение, като стойността на щетите според вещото е лице е 420лв.,
без стойността на труда за отстраняването им и като се приспадне 40%
овехтяване. Съдът намира, че това е размера на щетата под формата на претърпяна
загуба, която е пряка и непосредствена последица от увреждането, подлежаща на
обезщетяване от Агенция П и на основание
чл.49 от ЗЗД.
Неоснователно
е възражението на ответника, направено с отговора на исковата молба, за
съпричиняване на вредите от страна на водача на МПС, с твърдения, че същия не
се е съобразил с пътните условия и с нормативно регламентирани задължения по
чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП. По делото не се установи, че водачът е управлявал
автомобила със скорост над допустимата за движение извън населени места, като
вещото лице в заключението е посочил, че при движение на автомобила със скорост
С
плащането на застрахователно обезщетение и встъпването на застрахователя в
правата на застрахованото лице срещу ответника – причинител на вредата, са налице
условията за ангажиране на отговорността ответната А "П и" по отношение на застрахователя, съгласно
разпоредбата на чл.410, ал.1 от КЗ. С оглед изложеното, съдът намира
претенцията на застрахователя за основателна и доказана в претендирания размер
от 420лв., който размер се доказва от заключението на експертизата и писмените
доказателства.
С оглед основателността на главния иск за сумата 420 лв., основателна се
явява и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на исковата молба/22.06.2018г./ до
окончателното изплащане.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените разноски за държавна такса в размер на 50лв.,
възнаграждение за вещо лице в размер на 100лв., направените разноски за
свидетел в размер на 30лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски за
възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, но с оглед изхода
на спора и разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК не следва да бъдат присъждани
разноски в негова полза.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ П И, ЕИК ******, със седалище гр.********, да заплати на “Д-О З”ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.*******, представлявано от К Х. Ч-главен изпълнителен
директор и Г Д К-изпълнителен директор сумата от 420 лв. /четиристотин
и двадесет лева/, представляваща платеното на пострадал от ПТП застрахователно обезщетение по застрахователна
полица №440116041002942 от 30.03.2016г. за застраховка на МПС “Каско +” за
причинени имуществени вреди по лек автомобил марка"А”, модел „**”, с рег.№******* от настъпило на 27.03.2017г. на републикански път ********* застрахователно
събитие, за което е образувана щета №**********, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от завеждане на исковата молба – 22.06.2018г. до окончателното
изплащане, както и сумата от общо 480 лв. /четиристотин и осемдесет
лева/, представляваща направени по
делото от ищеца разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо лице,
разноски за свидетел и адвокатско възнаграждение.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: