№ 1148
гр. Варна, 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Таня Г. И.а
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20223110201710 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по жалба на „ЮРЪПИЪН ЕЪР ЧАРТЪР“ АД против НП №
40/01.11.2021 г. на Началника на ГПУ-Летище Варна при РДГП-Аерогара, ГДГП-МВР, с
което на основание чл. 51 от ЗЧРБ на дружеството е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2000/две хиляди/ лева, за нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1
от ЗЧРБ, във вр с чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ.
В жалбата си въззивника, чрез пълномощника адв.Ц. се оплаква за
законосъобразността на наказателното постановление, изразяваща се в противоречието му
със закона и съществени процесуални нарушения при неговото съставяне. В заключение се
иска от съда да постанови решение, с което същото да бъде отменено. Акцентира се на
обстоятелството,че в случая не е имало преминаване през външна граница на ЕС, доколкото
полета е от Германия за България, а пътничката е с разрешение за постоянно пребиваване,
издадено от държава-членка на ЕС и Шенгенското пространство, като наред с това същата е
била проверена в Германия, като не са били констатирани никакви нередности. В условията
на евентуалност се моли за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят „ЮРЪПИЪН ЕЪР ЧАРТЪР" АД редовно
призован, не изпраща представител. В писмено становище моли за отмяна на наказателното
постановление и присъждане на разноски.
Административно - наказващият орган Началник ГПУ Летище- Варна при РДГП -
АЕРОГАРИ - ГДГП - МВР, редовно призован като страна, не се явява и не се представлява.
В писмени бележки упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата и моли същата да бъде
оставена без уважение. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени
1
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 05.09.2021 г. около 14:22 ч. в гр. Варна на ГКПП-Аерогара Варна, при извършване
на полицейска проверка св. ИВ. П. ИВ. на длъжност Командир на отделение в ГКПП
Аерогара Варна от ГПУ- Летище Варна установил, че превозвачът „ЮРЪПИЪН ЕЪР
ЧАРТЪР“ АД е извършил услугата, превозвайки пътничка G. Y. без наличието на валидна
виза или разрешение за пребиваване. Лицето е представило само обикновен паспорт на
Република Турция.
За установеното нарушение бил съставен акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ №40/07.10.2021г., в който е описано, че жалбоподателят е допуснал
нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.1, т.1 от ЗЧРБ във вр. с чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ.
В акта за установяване на административно нарушение нарушителят не е отразил
възражения.
За извършеното нарушение е било издадено и обжалваното НП, с което на
жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. на основание чл.
53 ЗАНН и чл. 51 от ЗЧРБ.
Описаната фактическа обстановка съдът установи от показанията на свидетеля ИВ.
П. ИВ. - очевидец и актосъставител, както и от приложените към
административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно
приобщени към доказателствения материал, включително АУАН.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят И. посочва, че му били представени турски
паспорт и документ за пребиваване в Германия. Съдът кредитира неговите показания,
доколкото същите се явяват неопровергани от събрания по делото доказателствен материал.
При така установеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е насочена
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Обжалваното наказателно постановлението е издадено от компетентен орган в кръга
на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени
са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На базата на всички събрани и кредитирани по делото писмени и гласни
доказателства, съдът намира, че при описание на административното нарушение не са
посочени правните и фактическите основания, от които да следва да се приеме, че за да бъде
превозен чуждия гражданин, е следвало да му бъде издадена виза или разрешение за
пребиваване в Република България към конкретната дата на проверката.
Описанието на нарушението не съответства на задължението за превозвачите,
произтичащо от посочените като нарушени разпоредби - чл. 20, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 19,
ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. И двете разпоредби посочват само "виза, когато е необходимо", без да
2
конкретизират или препращат към конкретна хипотеза, в която се изисква издаването на
виза, в това число на граждани на Руската федерация, като не съдържат хипотеза, свързана
със задължение за превозвача във връзка с "разрешение за пребиваване" (какъвто очевидно е
настоящият случай).
От наличните по делото доказателствени материали безспорно се установява, че с
полет BUC 7116 на Авиокомпания „Юръпиън Еър Чартър“ ЕАД от гр. Франкфурт до гр.
Варна е превозен пътник- гражданка на Турция -G. Y., която представила турски паспорт и
документ за пребиваване в Германия, като същата е притежавала документ за постоянно
пребиваващ на територията на Германия и го е представила при граничната проверка.
Както разпоредбата на чл.8, ал. 1 от ЗЧРБ, така и разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 1 и
чл. 20, ал. 1, т. 1 предвиждат чужденец /гражданин на трета страна/ при влизане в страната
да притежава валиден документ за задгранично пътуване и виза, когато такава се изисква.
Разпоредбата на ал.2 на чл. 8 от ЗЧРБ изрично урежда хипотезите, при които не се изисква
виза, като препраща към Регламент ЕО № 539/2001 на Съвета, други актове на ЕС с
обвързващо действие, международен договор, по който Република България е страна, и акт
на Министерския съвет.
Видно от разпоредбата на чл.1 § 1 от посочения регламент гражданите на третите
страни, които са изброени в списъка в приложение I, трябва да притежават виза при
преминаване на външните граници на държавите-членки, като Република Турция е сред
посочените държави в приложение I.
По аргумент за противното при преминаване на вътрешни граници виза не се
изисква, като този извод следва и от общото право на гражданите на европейския съюз за
свободно придвижване - след като лицето е допуснато на територията на една държава
членка (нещо повече то има статут на постоянно пребиваващ там), то следва да има достъп
до територията на целия Европейски съюз.
Следователно при пресичане на вътрешни граници и за гражданите на трети страни
липсва задължение за притежание на виза за Република България.
С Регламент ЕО № 562/2006 на Съвета, цитиран в чл. 1 б. „в“ на Решение №
48/27.01.12.г. на МС, е предвидено премахването на граничния контрол на лица, които
пресичат вътрешните граници между държавите-членки на ЕС и това изрично е прогласено
в неговия чл. 1. Пак там е посочено, че Регламентът установява правилата за граничен
контрол на лица, пресичащи външните граници на Общността.
Условията за преминаване на външните граници и влизане на граждани от трети
страни са посочени в чл. 4 и чл. 6 от Регламента.
Уредбата не премахва граничния контрол от страна на отделните държави-членки и
най-вече този на външните граници на Общността, като един от начините за борба с
незаконната имиграция и трафика на хора.
Изрично е посочено, че не се накърнява националното законодателство относно
изискването лицата да уведомяват властите за своето присъствие на територията на
3
съответната държава /на основание чл. 3 Регламентът се прилага за всяко лице, което
пресича вътрешна или външна граница на държавите-членки/.
В настоящия случай обаче, видно от материалите по делото, извършвания от
превозвача полет, на който е бил качен пътника е от гр. Франкфурт, Германия до гр. Варна,
България.
Този полет се явява вътрешен за територията на Европейския съюз, тъй като се
осъществява между две държави - членки на съюза.
Следователно пътника G. Y. не е преминавала външните граници на държавите -
членки, за да е необходимо представяне на виза. Нещо повече същата има статут на
постоянно пребиваваща на територията на една от държавите членки, който не само че не
пречи, а следва да улеснява придвижването й на цялата вътрешна територия на Съюза.
За принципната съставомерност на нарушението на превозвача по чл.20 от ЗЧРБ е
необходимо по безспорен начин да е установено изискване за притежаване на виза при
влизането в страната на конкретното лице.
Видно от изложените по-горе съображения, настоящия състав намира, че в
конкретния случай лицето G. Y. не е имало задължение да притежава българска виза,
респективно превозвача не е извършил нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ .
При липсата на извършено административно нарушение издаденото наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и процесното НП следва да бъде отменено.
С оглед изхода на спора и направената претенция за присъждане на разноски, съдът
следва да посочи, че принципна такива биха били дължими, но доколкото по делото не са
били представени доказателства за реалното реализиране на такива от страна на
жалбоподателя, то в случая съдът не следва да се произнася в тази насока.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 40 от 01.11.2021г. на Началник на ГПУ-
Летище Варна при РДГП- Аерогари, ГДГП-МВР, с което на „Юръпиън Еър Чартър"ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес гр. София, ул „Павел Красов" №35 на основание чл.53
от ЗАНН И чл. 51 от ЗЧРБ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за
нарушение на чл. 20, ал.1, т.1 от ЗЧРБ във връзка с чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна
на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4