Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 18.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д
въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
мл. съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Воденичарова
в.гр.дело № 12444 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 448242/11.07.2018 г., постановено по гр.д. № 16255/2017 г. по описа
на СРС, 29 състав, А.А.Р. е осъден да заплати на Г. Ф.на основание чл. 288, ал.
12 КЗ (отм.) сумата от 875, 58 лв, ведно със законната лихва от 16.03.2017 г.,
до изплащане на сумата, представляваща заплатено от Гаранционния Ф.обезщетение
за застрахователно събитие, настъпило на 30.12.2011 г. по вина на ответника при
управление на л.а. „БМВ 330 Д“ с рег. № ********.
В
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК ответникът А.Р. чрез назначения му
особен представител адв. К. е подал въззивна жалба, с която обжалва
първоинстанционното решение в цялост. Изложени са съображения за неправилност
на първоинстанционното решение, поради това, че районният съд не се е
произнесъл по направеното искане за допускане до разпит на собственика на
процесния автомобил П.Д.Д.за обстоятелствата по каква причина личният му
автомобил е бил даден за управление на ответника в деня на инцидента, защо той
смята, че именно ответникът е бил водач на автомобила в този ден, какво знае за
катастрофата, какви щети знае да са настъпили, къде и кога е давал сведения за
катастрофата и пред кого. Въпреки така отправеното искане районният съд бил
взел предвид единствено доказателствата от наказателното производство. С оглед
на изложеното се моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск
отхвърлен.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца Г. Ф.чрез
надлежно упълномощен процесуален представител юрисконсулт Я., с който се моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Поддържа се, че по делото е било
установено, че ответникът виновно е причинил процесното ПТП, с което е нанесъл
материални щети, като не е оспорил, че по отношение на процесния лек автомобил
не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Не е било
спорно между страните, че ищецът Г. Ф.на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) е изплатил обезщетение за имуществени вреди на увредения при
произшествието автомобил собственост на Д.Д.в размер на 875, 58 лв.
Следователно, по силата на чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) с изплащането на
обезщетението Ф.ът е встъпил в правата на увреденото лице до размера на
платеното обезщетение и направените разходи.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 288, ал. 12, вр. ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.).
Съгласно разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По същество решението
е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Съгласно
чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.), Гаранционният Ф.изплаща обезщетения по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт
или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното
произшествие е настъпило на територията на Република България или на друга
държава членка и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се
намира на територията на Република България и виновният водач няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Според
чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.), след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2 Ф.ът
встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал.
8.
Следователно
встъпването в правата на увреден от страна на Гаранционния Ф.срещу делинквента
се обуславя от установяването в разглеждания случай на следните две групи
факти: 1/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД – т.е., че вредите са причинени от делинквента с
негово виновно и противоправно поведение и 2/ плащането на обезщетение за
настъпилите имуществени вреди на увредения от страна на ищеца /доказването на
тези факти е в тежест на ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК/. Твърдението за липсата
към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, който да покрива отговорността на причинителя на
вредите, е за отрицателен факт, поради което ответникът, ако твърди
противоположния положителен факт, че такъв договор е бил сключен, носи тежестта
да го докаже на основание чл. 154, ал. 1 ГПК.
По
делото е приет протокол за ПТП № 1427692, изготвен от служител на ОПП-СДВР след
посещение на място, от който се установява, че на 30.12.2011 г. в гр. София на
ул. "Филип Аврамов" срещу бл.*** е настъпило ПТП между л.а. „БМВ 330
Д“ с рег. № ********, собственост на П.Д.Д., управляван от лице, което е
напуснало произшествието, и л.а. „Опел Астра“, рег. № ********, собственост на Д.Ц.Д..
Съгласно отбелязаното в протокола вторият автомобил е бил паркиран, като
първият поради неивестни причини и обстоятелства се е ударил в него и в метални
колчета на тротоара.
Приета
е и служебна бележка издадена от СДВР-ОПП на 16.02.2012 г. за това, че по повод
на произшествието е било образувано административнонаказателно производство
срещу виновния водач, на същия е бил съставен АУАН и е било издадено
наказателно постановление на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 ЗДвП и чл. 175,
ал. 1, т. 5 ЗДвП, връчено на 24.01.2012 г. и влязло в сила. В служебната
бележка е посочено, че по време на произшествието виновният водач е управлявал
л.а. с рег. № ******** и не е представил полица за сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“.
По
делото е приета справка от база данни на Информационния център към Гаранционния
Ф., в която последната сключена застраховка „Гражданска отговоност“ относно
процесния автомобил е със срок на действие 27.11.2010 г. – 26.11.2011 г.
От
представените заявление от 04.01.2012 г., уведомление за имуществени вреди от
13.01.2012 г., доклад по щета от 13.02.2012 г., заключителна техническа
експертиза и техническа експертиза по щета от същата дата се установява, че
собственикът на увредения автомобил Д.Д.е подал до Гаранционния Ф.заявление, с
което е поискал информация за това дали по отношение на процесния автомобил има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ като е поискал да му бъде изплатено
и обезщетение за причинените при процесното произшествие щети на притежавания
от него автомобил, които са били остойностени от Гаранционния Ф.в размер на
875, 58 лв. на 10.04.2012 г. Гаранционният Ф.е платил на Д.Д.по банков път сумата
от 875, 58 лв., видно от преводно нареждане, приложено на л. 13.
По
делото е приет акт за установяване на административно нарушение № 118967 от
30.12.2011 г., съставен на ответника А.Р. за това, че на 30.12.2011 г. около
00.30 ч. в гр. София по бул. "Филип Аврамов" с посока на движение от
ул. "Димо Дичев" към бул. "Ал. Малинов" е управлявал
процесния автомобил, собственост на П.Д., срещу бл. 340 и поради движение с
несъобразена скорост със състоянието на пътя (заледен асфалт) последователно е
реализирал ПТП в 6 броя метални колчета и в л.а. "Опел Астра" с рег.
№ ********, като е изоставил автомобила на място и е напуснал
местопроизшествието.
Прието
е и наказателно постановление № 115967, издано на 12.01.2012 г., с което на
ответника А.Р. на основание чл. 179, ал. 2, предл. първо ЗДвП и чл. 175, ал. 1,
т. 5 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 2 месеца за това, че на 30.12.2011 г. около 00.30 ч. в гр. София
по ул. "Филип Аврамов" е управлявал процесния лек автомобил от ул.
"Д.Дичев" къ, бул. "Ал. Малинов" и срещу бл. *** при
движение с несъобразена скорост със състоянието на пътя (мокра настилка) е
самокатастрофирал последователно в 6 броя колчета и в паркирания л.а. с рег. № ********,
като след това е напуснал мястото на произшествието.
На
28.12.2012 г. Гаранционният Ф.е изпратил на ответника писмо, с което го е
поканил да заплати сумата от 890, 08 лв. Пратката не е била потърсена от ответника.
По
делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което след
преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно и
обективно. Вещото лице е установило, че процесното произшествие е настъпило на
30.12.2011 г. около 00.30 ч. в гр. София, ул. "Филип Аврамов", в
района на бл. 340. Посочило е, че пътният участък е хоризонтален с широчина от
7, 5 до 10, 5 метра, с двупосочна организация на движението, асфалтова настилка
и регулиран с пътни знаци. Произшествието е настъпило в тъмната част на
денонощието, при изкуствено осветление и паднала мъгла, като лекият автомобил
"Опел Астра" е бил паркиран в района на бл. 340. Поради упражнен
недостатъчен контрол над управлението водачът на процесния автомобил е пресякъл
пътното платно, качил се е на тротоара, ударил е металните колчета и е
реализирал ПТП с паркирания л.а. "Опел Астра" като с предната си част
го е ударил отпред. Видимите увреждания, нанесени на л.а. "Опел
Астра" при това произшествие, са били теч на гориво-смазочна смес, предна
маска, капак, калници и др. Съгласно заключението тези щети от техническа
гледна точка са настъпили вследствие на процесното произшествие. Към датата на
настъпване на застрахователното събитие л.а. "Опел Астра" е бил на
около 18 години след пускане в експлоатация, като при ликвидация на щетата
съгласно извършената тогава експертна оценка стойността й е определена като
875, 58 лв., а определена по Методиката на Гаранционния Ф., е в размер на 894,
38 лв. Определена по средни пазарни цени към датата на произшествието, стойността
на щетата е 1214, 06 лв.
По
делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след
преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно и
обективно, от което се установява, че банковата сметка на Д.Ц.Д. е била
заверена на 11.04.2012 г. със сумата от 875, 58 лв., като преводът е бил
нареден от Гаранционния Ф.с приложеното по делото преводно нареждане с
основание "обезщетение по щета № 110040/13.01.2012 г.“.
Съвкупната
преценка на приетите по делото доказателства води до категоричен извод, че
именно ответникът е управлявал процесния л.а. „БМВ 330 Д“ с рег. № ********,
като при управлението му е нарушил чл. 179, ал. 2, предл. първо и чл. 20, ал. 2 ЗДвП, съгласно които водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
на скоростта на движение да се съобразяват с характера и интензивността на
движението, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Извършените нарушения са били констатирани и с приложеното по делото
наказателно постановление на ответника е била наложена административна санкция.
Следователно, деянието му е противоправно и в пряка причинно-следствена връзка
с него за собственика на увреденото МПС – лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ ********,
са произлезли вреди. Вината съгласно чл. 45 ал. 2 ЗЗД се предполага.
Следователно увреденият има срещу виновния
водач вземане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Ответникът не е провел успешно обратно
доказване, че към момента на настъпването на процесното ПТП – 30.12.2011 г., по
отношение на процесния автомобил е имало сключена застраховка „гражданска
отговорност” по чл. 259, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./.
При
това положение и на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. ”а” КЗ /отм./ за Г. Ф.е
възникнало задължението да изплати на увредения обезщетение за имуществени
вреди, настъпили от виновно причиненото от ответника ПТП. По делото е
установено с оглед представеното платежно нареждане и приетото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, че на 11.04.2012 г. ищецът е заплатил на
собственика на увредения автомобил – Д.Ц.Д., обезщетение в размер на 875, 58
лв., което несъмнено не надхвърля размера на минималната застрахователна сума
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, определена за годината
– виж § 27 от ПЗР на КЗ /отм./. Така изплатеното обезщетение е под размера на
определеното от вещото лице обезщетение по средни пазарни към датата на
настъпване на вредите. С оглед на изложеното Гаранционният Ф.се е суброгирал в правата
на увредения срещу причинителя на произшествието, поради което правилно
предявеният иск е бил уважен, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане. Единственото възражение във
въззивната жалба за неразглеждане от страна на районния съд на направеното
искане за допускане до разпит на собственика на процесния автомобил П.Д., е
неоснователно. Районният съд е разгледал това искане, като с определение от
11.12.2017 г. по реда на чл. 140 ГПК правилно го е оставил без уважение поради
неговата неотносимост. Причините, поради които собственикът на процесния
автомобил го е предоставил за управление на ответника, са ирелевантни, както и
останалите посочени във въззивната жалба факти, за установяването на които е
бил поискан разпит на П.Д.. Релевантните по спора обстоятелства са установени
чрез събраните по делото писмени доказателства и приетите заключения на вещи
лица.
По
изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено
като правилно.
При
този изход на спора право на разноски за въззивното производство има
въззиваемата страна-ищец Г. Ф.. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП
и чл. 25, ал. 1 НЗПП в негова полза следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК заплатеният
депозит за особен представител в размер на 300 лв. или общо 400 лв. разноски за
въззивното производство.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение
е окончателно.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 448242/11.07.2018
г., постановено по гр.д. № 16255/2017 г. по описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА
А.А.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Г. Ф., с адрес: *** на
основание чл. 78, ал. 1 и чл. 78, ал. 8 ГПК разноски за въззивното производство
в общ размер на 400 лв.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.