№ 72
гр. Б., 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Емилия Дончева
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20221200500813 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 06337/19.07.2022г., депозирана пред съда от адв. Г. Ц.,
като пълномощник на М. С. А., ЕГН **********, от гр. С.- длъжник по изп. д. №
1312/2013г. по описа на ЧСИ, срещу действията на съдебния изпълнител– налагане на
възбрана, извършване на опис на недвижим имот, назначаване на оценка и насрочване на
публична продан за периода от 01.07.2022г. до 01.08.2022г.– с които е насочено
принудително изпълнение върху несеквестируемо имущество на длъжника М. С. А.- 1/ 2
идеална част от Първи жилищен етаж от Двуетажна жилищна сграда с мазе, построена в
югоизточната част на УПИ- *, с пл. № *, в кв. * по плана на гр. С., ул. „О.“ № *.
Поддържа се от жалбоподателката- М. С. А. чрез нейния пълномощник, че същата заедно
със съпруга си- А. М. А., са придобили в режим на СИО, правото на собственост на
недвижим имот: Първи жилищен етаж от Двуетажна жилищна сграда с мазе, построена в
югоизточната част на УПИ- *, с пл. № *, в кв. * по плана на гр. С., ул. „О.“ № *, въз основа
на договор за покупко- продажба от продавачите- М. С. Ц. и С. Л. Ц./нейни родители/,
срещу заплащането на продажна цена от 2 508лв. Сочи се още с жалбата по делото, че по-
късно с Постановление за възлагане от 10.08.2009г., на ДСИ С. Т., влязло в законна сила на
21.08.2009г., 1/ 2 идеална част от първия жилищен етаж на 2 МЖ, построена в УПИ- *, с пл.
№ *, в кв. * по плана на гр. С., е била продадена от съдебния изпълнител на публична
продан и възложена на К. С. Ц., ЕГН **********.
1
Жалбата е основана на оплаквания, че неправилно и незаконосъобразно съдебният
изпълнител по изп. д. № 1312/2013г. по описа на ЧСИ Г. Ц., е насочил принудителното
изпълнение срещу 1/ 2 идеална част от Първи жилищен етаж от Двуетажна жилищна сграда
с мазе, построена в югоизточната част на УПИ- *, с пл. № *, в кв. * по плана на гр. С., ул.
„О.“ № *, доколкото се касае за несеквестируем имот по смисъла на чл. 444 т. 7 от ГПК.
Поддържа се с жалбата че този недвижим имот е единственото жилище на М. С. А. и
съпруга и А. М. А., като тя и семейството и не притежават друг друго жилище или идеална
част от друг недвижим имот, както и че след като са останали собственици само на 1/ 2
идеална част от имота, семейното им жилище не надхвърля жилищните им нужди.
По изложените съображения, поддържа се с жалбата по чл. 435 от ГПК, че принудителното
изпълнение по изп. д. № 1312/2013г. по описа на ЧСИ Г. Ц., е насочено срещу
несеквестируемо имущество на длъжника М. С. А., като се иска от съда да отмени
насрочената публична продан на имота, обявена за периода от 01.07.2022г. до 01.08.2022г.,
както и да бъдат отменени всички изпълнителни действия, които нарушават/несъвместими
са с несеквестируемостта.
В срока по чл. 436 ал. 3 ГПК, взискателят Т. И. Г., ЕГН **********, от гр. Б., не е
депозирала възражение, с което да са развити съображения по допустимостта и
основателността на жалбата по чл. 435 ал.2 от ГПК.
В мотивите си по чл. 436 ал. 3 от ГПК, ЧСИ Г. Ц. излага, че жалбата е неоснователна.
Твърди че от материалите по изпълнителното дело се установява, че недвижимия имот
срещу който е насочено принудително изпълнение, не е единствено жилище на длъжницата.
Поддържа се в мотивите на съдебния изпълнител, че М. С. А. е собственица по наследство и
на 1/ 2 идеална част от втория жилищен етаж от Двуетажна жилищна сграда с мазе,
построена в югоизточната част на УПИ- *, с пл. № *, в кв. * по плана на гр. С., ул. „О.“ № *,
по наследство от починалите и родители- С. Л. Ц./неин баща, починал през 2006г./ и М. С.
Ц./ нейна майка- починала през 2012г./, на която е собственица заедно с брат си- Л. С. Ц.,
който също е собственик на 1/ 2 идеална част от втория жилищен етаж.
От анализа на материалите по изп.д. № 1312/2013г. по описа на ЧСИ Г. Ц., се установява
следното от фактическа страна:
Изпълнително дело № 1312/2013г. по описа на ЧСИ Г. Ц. е образувано по молба от
01.06.2021г., на взискателя Т. И. Г., ЕГН **********, от гр. Б., срещу длъжника М. С. А.,
ЕГН **********, за сумата от 20 000лв. главница по запис на заповед от 07.04.2011г.,
издаден от М. С. А. в полза на Т. И. Г., ведно със законна лихва от 15.05.2011г. до
изплащане на вземането и сумата от 400.00лева за разноски, въз основа на изпълнителен
лист издаден на 25.05.2011г., по ч. гр. д. № 1539/2011г. по описа на РС Благоевград, при
допуснато незабавно изпълнение на издадената същия ден заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. С молбата съдебният
изпълнител е овластен да определи начина на изпълнение на основание чл. 18 ЗЧСИ.
В хода на изпълнителното дело са били изискани справки от ЧСИ за притежавани от
2
длъжника недвижими имоти.
От приложеното удостоверение за наследници изх. № 3298/09.03.2012г. на Община С. се
установява, че М. С. А. и нейния брат- Л. С. Ц., са единствените наследници по закон на
техните родители- С. Л. Ц./баща, починал през 2006г./ и М. С. Ц./майка- починала през
2012г./
От справка за собственост и разпореждане с недвижими имоти от СВ към РС Благоевград,
по партидата на името на длъжника М. С. А. се установява, че същата е собственица на 1/ 2
идеална част от Двуетажна жилищна сграда с мазе, построена в югоизточната част на УПИ-
*, с пл. № *, в кв. * по плана на гр. С., ул. „О.“ № *. За първия жилищен етаж от къщата въз
основа на договор за покупко- продажба от нейните родители, извършена с НА № *, том *I,
рег. № *, дело № */2005г. по описа на Нотариус К. Т./собствеността придобита в режим на
СИО със съпруга и А. М. А./, а за втория жилищен етаж- по наследство от починалите си
родители.
По изп. д. № 1312/2013г. по описа на ЧСИ Г. Ц. са били извършени редица изпълнителни
действия за насочване на принудително изпълнение срещу 1/ 2 идеална част от Първи
жилищен етаж от Двуетажна жилищна сграда с мазе, построена в югоизточната част на
УПИ- *, с пл. № *, в кв. * по плана на гр. С., ул. „О.“ № *, собственост на длъжницата М. С.
А..
С постановление за налагане на възбрана от съдебния изпълнител по изп. д. № 1312/2013г.
по описа на ЧСИ Г. Ц., е било наложена възбрана върху недвижимия имот, срещу който е
насочено принудително изпълнение.
На 27.10.2015г. е бил извършен опис на собствените на жалбоподателката 1/ 2 идеална част
от Първи жилищен етаж от Двуетажна жилищна сграда с мазе, построена в югоизточната
част на УПИ- *, с пл. № *, в кв. * по плана на гр. С., ул. „О.“ № *. С извършването на описа
за пазач на имота е бил определен длъжникът.
С протокол на ЧСИ от 25.11.2021г. е била приета от съдебният изпълнител изготвена
експертна оценка за определяне на пазарната стойност на 1/ 2 идеална част от Първи
жилищен етаж от Двуетажна жилищна сграда с мазе, построена в югоизточната част на
УПИ- *, с пл. № *, в кв. * по плана на гр. С., ул. „О.“ № *.
Обявена е от съдебният изпълнител по изп. д. № 1312/2013г. по описа на ЧСИ Г. Ц.,
провеждането на публична продан на недвижим имот: 1/ 2 идеална част от Първи жилищен
етаж от Двуетажна жилищна сграда с мазе, построена в югоизточната част на УПИ- *, с пл.
№ *, в кв. * по плана на гр. С., ул. „О.“ № *, собственост на длъжника М. С. А., като
проданта е насрочена за периода от 01.07.2022г. до 01.08.2022г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество-неоснователна, по
следните съображения:
Съгласно чл. 435 ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба,
3
насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо,
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските. С Тълкувателно решение
№2/26.06.2015г. на ВКС по т.д.№2/2013г., ОСГТК, са дадени задължителни разяснения на
съдилищата, че когато жалбоподателят е изложил твърдения за незаконосъобразност на
насоченото изпълнение спрямо имот, който смята за несеквестируем, на обжалване подлежи
насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. По такава жалба съдът е
длъжен да се произнесе секвестируем ли е имущественият обект за събирането на
предявеното вземане. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички
изпълнителни действия, които нарушават /несъвместими са с/ несеквестируемостта и без да
е отправено изрично искане за това: отменя наложения запор върху несеквестируеми
потребими вещи, върху изцяло несеквестируемо вземане /като указва за кои кредиторови
вземания важи тя/ или указва, как се определя секвестируемата част при частична
несеквестируемост, без да отменя запора; отменя постановлението за назначаване на пазач
или насрочването на публична продан на несеквестируема непотребима вещ. Длъжникът
може да обжалва разпределението на основание несеквестируемостта. Съгласно дадените
указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато
жалбоподателят е изложил твърдения за незаконосъобразност на насоченото изпълнение
спрямо имот, който смята за несеквестируем, съдът разглежда жалбата именно срещу
насочването на изпълнението, дори когато с жалбата се иска отмяна на действие по
изпълнение, което не подлежи на самостоятелно обжалване – възбрана, опис, оценка на
имота, насрочване на публична продан. Поради изложеното съдът намира настоящата жалба
за допустима с оглед нейния предметен обхват, макар че същата е насочена срещу
неподлежащото на самостоятелно обжалване изпълнително действие /насрочване на
публична продан/.
По силата на чл. 444 т. 7 от ГПК изпълнението не може да бъде насочено върху жилището
на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее, нямат друго
жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него. Основанието на
несеквестируемостта е да не се допуска третирано едно лице нехуманно, поради това, че не е
изпълнило доброволно свое имуществено задължение, когато по искане на негов кредитор
се пристъпи към принудително изпълнение. Целта е да се гарантира на длъжника, че
принудата върху него ще бъде упражнена в рамки, които да не застрашават съществуването
му и възможността да преживява нормално в бъдеще.
От материалите по делото се установява, че процесното жилище на което жалбоподателката
М. С. А., заедно със съпруга си е собственик на 1/ 2 идеална част- Първи жилищен етаж от
Двуетажна жилищна сграда с мазе, построена в югоизточната част на УПИ- *, с пл. № *, в
кв. * по плана на гр. С., ул. „О.“ № *, не е единствено жилище за длъжника и нейното
семейство. Видно е от представените по изп. д. № 1312/2013г. по описа на ЧСИ Г. Ц.- НА за
покупко-продажба № *, том *I, рег. № *, дело № */2005г. по описа на Нотариус К. Т., че
бащата на длъжника- С. Л. Ц., преди разпоредителната сделка с която е продал първия
4
жилищен етаж на дъщеря си М. С. А., се е легитимирал като собственик на Двуетажна
жилищна сграда с мазе, построена в югоизточната част на УПИ- *, с пл. № *, в кв. * по
плана на гр. С., ул. „О.“ № *, за което е представил пред нотариуса при изповядването на
сделката- НА № *, том *, рег. № *, дело № */2005г. на Нотариус К. Т.. Установява се при
извършената от съдебният изпълнител справка за недвижими имоти на името на длъжника
М. С. А., че след смъртта на родителите и- С. Л. Ц./баща, починал през 2006г./ и М. С.
Ц./майка- починала през 2012г./, жалбоподателката се е легитимирала като собственик по
наследство на 1/ 3 идеална част от получения като наследство от нейните родители- Втори
жилищен етаж от Двуетажна жилищна сграда с мазе, построена в югоизточната част на
УПИ- *, с пл. № *, в кв. * по плана на гр. С., ул. „О.“ № *. Видно е от представеното по изп.
д. № 1312/2013г. по описа на ЧСИ Г. Ц.- удостоверение за наследници, М. С. А. и нейния
брат Л. С. Ц., са собственици по наследство на втория жилищен етаж от процесната къща в
гр. С., при равни дялове- по 1/ 2 идеална част. Така освен на 1/ 2 идеална част от жилищния
имот, срещу който е насочено принудително изпълнение по изп. д. № 1312/2013г. по описа
на ЧСИ Г. Ц., длъжницата М. С. А. е собственик и на 1/ 2 идеална част от Втория жилищен
етаж от Двуетажна жилищна сграда с мазе, построена в югоизточната част на УПИ- *, с пл.
№ *, в кв. * по плана на гр. С., ул. „О.“ № *.
Съгласно решение № 132/23.07.2020г. по гр.д. № 3781/2019г. по описа на ВКС, ІV, г.о. при
налагането на възбраната съдебният изпълнител не проверява предпоставките по чл. 444, т.
7 ГПК за несеквестируемост на жилището на длъжника, когато той е физическо лице, върху
което се насочва изпълнението. Несеквестируемостта е забрана за осребряване /т. 1 от ТР №
2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, а възбраната задържа
жилището в неговия патримониум (чл. 451 ГПК). Поради това е допустим описът и на
несеквестируемо жилище, доколкото при него съдебният изпълнител установява жилищната
площ, съгласно изискванията на чл. 444, т. 7 ГПК вр. с Наредбата за жилищните нужди на
длъжника и членовете на неговото семейство, приета с ПМС № 31/2008г., проверява с кого
живее длъжникът, което обстоятелство е от значение за несеквестируемостта.
Предпоставките по чл. 444, т. 7 ГПК обуславят процесуалната законосъобразност на
следващите действия по публичната продан на жилището и съдебният изпълнител ги
установява въз основа на представените от взискателя документи и тези, които изисква и
събира, включително и от длъжника (чл. 426, ал. 4 ГПК, респ. чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 483
ГПК).
Ограничението по чл. 444, т. 7 ГПК се проверява към момента на изпълнението
(Определение № 107 от 04.03.2013г. на ВКС по ч.гр.д. № 1094/2013г., I г. о., ГК;
Определение № 277 от 04.11.2008г. на ВКС по ч.т.д. № 219/2008г., I т.о., ТК; Определение
№ 358 от 12.07.2017г. на ВКС по ч.гр.д. № 2727/2017г., IV г.о., ГК). Поради това и съдът не
може да отмени наложената от съдебния изпълнител възбрана върху идеални части от
описания по-горе недвижим имот, нито описът и оценката. Извършването и запазването им
не е лишено от правен интерес, дори по отношение на несеквестируем към датата на
извършването им имот, доколкото е възможно бъдещо придобиване на жилище от длъжника
5
или от член на семейството му и тогава въпроса със секвестируемостта може да бъде
пререшен, а и тези действия не са несъвместими с несеквестируемостта му. Възбраната
следва да запази действието си, за да се гарантира, че жилищният имот ще остане в
патримониума на длъжника.
Жилище по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК е постройка, която е предназначена за жилище,
независимо дали това е къща, част от къща, апартамент, дали е завършена. Без значение за
секвестируемостта е дали това жилище се обитава от длъжника. За да е несеквестируемо
това жилище не следва нито длъжника, нито член на семейството му, с който той живее, да
разполагат с друго жилище. Член на семейството са само роднини по произход и брак и
осиновяване, тоест съпруг и ненавършили пълнолетие деца, които живеят с длъжника. В
хипотеза, в която длъжник или някой от членовете на семейството му, с които живее, имат
друго жилище, то това семейство има друго жилище, което да му осигури подслон, поради
което и несеквестируемостта на жилището срещу което е насочено изпълнението отпада.
Това е така, защото тя е създадена с оглед предотвратяване опасността от оставане на
семейството без подслон, а такава опасност не съществува при наличие на друго жилище на
член на семейството. За да е несеквестируемо жилището, то не следва да надхвърля площта,
която е необходима за задоволяване на нуждите на семейството и да не са налице условията
на чл. 39 ал. 2 ЗС.
От друга страна притежаване на жилище в съсобственост, независимо от големината му и
възможността за обособяването му в дялове съобразно броя на съсобствениците по реда на
чл. 39, ал. 2 ЗС, то идеалната част на длъжника ще бъде несеквестируема единствено ако той
не притежава друго жилище или идеални части от такова /Решение № 104 от 9.03.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 160/2010 г., I г. о., ГК, Определение № 222 от 29.03.2018 г. на ВКС по гр. д.
№ 3893/2017 г., *I г. о., ГК/, какъвто не е настоящия случай. По делото се съдържат
достатъчно данни за притежавани от длъжника М. С. А.- 1/ 2 идеална част от друг
самостоятелен обект на собственост/втори жилищен етаж/ от същата къща в която се намира
и жилището на семейството и, поради което е ненужно назначаване на съдебно-техническа
експертиза, която да отговори на постановените въпроси дали имотът отговаря на
критериите за минимална площ за задоволяване на жилищните нужди на семейството на
длъжника. В настоящия случай жалбоподателката- М. С. А. е собственик на 1/ 2 идеална
част от жилището в което живее със своя съпруг- А. М. А., но същата е собственица и на 1/
2 идеална част от втория жилищен етаж на същата двуетажна къща в гр. С., поради което
жилището срещу което е насочено принудително изпълнение по изп. д. № 1312/2013г. по
описа на ЧСИ Г. Ц., не е несеквестируемо по смисъла на чл. 444 т. 7 от ГПК.
При изложените съображения жалбата по чл. 435 ал.2 от ГПК е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд-Благоевград
РЕШИ:
6
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалба с вх. № 06337/19.07.2022г.,
депозирана пред съда от адв. Г. Ц., като пълномощник на М. С. А., ЕГН **********, от гр.
С.- длъжник по изп. д. № 1312/2013г. по описа на ЧСИ, срещу действията на съдебния
изпълнител– налагане на възбрана, извършване на опис на недвижим имот, назначаване на
оценка и насрочване на публична продан за периода от 01.07.2022г. до 01.08.2022г.– тъй
като принудителното изпълнение не е насочено срещу несеквестируемо имущество на
длъжника М. С. А., по смисъла на чл. 444 т. 7 от ГПК- 1/ 2 идеална част от Първи жилищен
етаж от Двуетажна жилищна сграда с мазе, построена в югоизточната част на УПИ- *, с пл.
№ *, в кв. * по плана на гр. С., ул. „О.“ № *.
Решението не подлежи на обжалване, по аргумент на разпоредбата на чл. 437 ал. 4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7